Р Е Ш Е Н И Е
№ 1345/05.11.2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 3290 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „И”ООД, ЕИК срещу Наказателно постановление № 31/10.07.2019 г., издадено от кмета на Община Созопол, с което за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и на основание чл. 23 ЗУЧК, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от адв. Й, който оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.05.2019 г., в УПИ II, кв. 59, по плана на гр. Созопол, в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.504.386, са извършени строително-монтажни работи - полагане на бетон за конструктивни елементи - колони и греди от кота +3.40 м до кота +6.80 м, чрез използване на строителна механизация – бетон-помпа за строеж „Заведение за обществено хранене.
В АУАН и НП е посочено, че описаните действия са извършени от жалбоподателя „И” ООД.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК и на основание чл. 23 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 10000 лева.
В хода на съдебното производство, според съда не се установи с категоричност, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението, описано в акта и наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК, забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Съгласно разпоредбата на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Легално определение за по понятието строежи се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, където е посочено, че това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
За да се осъществи състава на посоченото нарушение по ЗУЧК следва по делото категорично да бъде установено, че именно жалбоподателят е извършил въпросните строително-монтажни работи в националния курорт – община Созопол, през периода на забраната - от 15 май до 1 октомври. В хода на съдебното производство обаче не бе установено безспорно, че именно жалбоподателят е извършил процесните действия в обекта. От разпита на актосъставителя Г.И. се установи, че при проверката на място е нямало представител на жалбоподателя и от кого от присъстващите да се изискат документи. Конкретна информация за това кой е нарушил забраната не се съдържа и в представените писмени материали по преписката – договор за строителство, разрешение за строеж, договор за продажба и товарителници. Не се установи собствеността на техниката, изсипваща бетонната смес на обекта, както и дали установените на място лица са служители на жалбоподателя. Сключването на договора за строителство между строителя и възложителя също не означава автоматично, че именно жалбоподателят е извършил строителство в началния период на строителната забрана, доколкото няма пречка и друго лице да извърши строителните работи, независимо дали има възлагане или не. От представените по делото доказателства не може да се направи безспорния извод, че забраната е нарушена от жалбоподателя с посочените в АУАН и НП действия. Като не е изпълнил задължението си да изследва всички факти и обстоятелства, свързани с издаването на акта и наказателното постановление, административният орган е постановил незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено изцяло.
На следващо място, разпоредбата на чл. 23 ЗУЧК, предвижда, че който в нарушение на закона поставя заграждения, ограничаващи свободния достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Предвиденото в чл. 23 ЗУЧК наказание се отнася за нарушения на закона, свързани именно с поставянето на заграждения, ограничаващи свободния достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, а не за нарушаване на чл. 15 от ЗУЧК. Като е наложил глобата на основание чл. 23 от ЗУЧК, административнонаказващият орган е приложил материалния закон неправилно и е подвел извършеното нарушение под друг състав, уреждащ ограниченията в свободния достъп до морските плажове, а не със строителната забрана през летния сезон.
С оглед на гореизложените съображения, предвид допуснатото нарушение на материалния закон и извода на съда за недоказаност на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И”ООД, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 31/10.07.2019 г., издадено от кмета на Община Созопол, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК и на основание чл. 23 от ЗУЧК, на жалбоподателя „И”ООД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А