РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Силистра, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243400600137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №3 от 26.01.2024г. постановена по НОХД №167/2021г.,
Тутракански районен съд е признал подсъдимия Н. П. Р. за невинен за това, че
на 25.08.2019г. в гр.Тутракан, обл.Силистра в частен дом, находящ се на
ул.“Братован Илиев“ №10, чрез хвърляне на цигли и тухли по прозорците на
дома, противозаконно унищожил чужди движими вещи на обща стойност
568,32 лева, собственост на М. М. М., тъй като деянието поради своята
малозначителност не съставлява престъпление и административно
нарушение, с оглед явната незначителност на обществената му опасност по
смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради което го е оправдал по предявеното
обвинение по чл.216, ал.1 от НК.
Осъдил е подс.Р. да заплати на гр.ищец М. М. обезщетение за претърпени
в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 41,96 лева. Отхвърлил
е иска в останалата му част до размера на 568,32 лева.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия Н. П. Р.,
който иска от въззивната инстанция да го признае за невинен изцяло, а не по
смисъла на чл.9, ал.2 НК. Редовно призован подс.Р. се явява лично в съдебно
заседание и заедно със сл.защитник адв.Д. и конституираната като защитник
Д.. Адв. Д. не излага конкретна позиция, като иска от съда да изслуша
1
подсъдимия, който ще изложи своите виждания по случая.
Приетата за защитник Д., твърди, че това дело е от т.нар. „дело шамар“
образувано по инициатива на прокурора, по което в хода на производство не са
се събрали никакви доказателства за извършено престъпление по чл.216, ал.1
НК. Поради това и Д. иска от въззивната инстанция да потвърди, че подс.Р. е
невинен и да го освободи от заплащане на сумата от 41,96 лева.
Подс.Р. изразява несъгласието си, че е признат за невинен на осн.чл.9, ал.2
НК, като твърди, че той не е извършил никакво престъпление и няма
установени нанесени щети. В правото му на последна дума заявява, че не е
извършил това престъпление.
Подадена е жалба и от конституирания като частен обвинител М. М. М.,
който счита, че присъдата е постановена при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, материалния закон, като е необоснована и
немотивирана. Поради това иска от въззивната инстанция да я отмени и
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и му наложи
подходящо наказание. Претендира и за признаване на гражданския иск изцяло.
В съдебно заседание М. поддържа жалбата си, като твърди, че по делата са
налице доказателства доказващи вината на подсъдимия, поради което иска от
въззивната инстанция да осъди максимално подсъдимия за стореното от него.
По делото е постъпил и протест от прокурор при РП-Силистра, който
счита, че е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че именно
подс.Р. е извършил умишленото престъпление по чл.216, ал.1 НК, поради
което прокурорът иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на ТРС и
постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение,
като му наложи наказание за което прокурорът е пледирал пред първата
инстанция. В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на
ОП-Силистра, който счита, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.9, ал.2 НК и подсъдимия следва да бъде осъден за извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 НК, като му бъде наложено минимално
наказание, с приложението на чл.66 НК.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбите и протеста, становището на страните и събраните по
делото доказателства констатира следното:
От фактическа страна е установено, че св.М. притежава имот, включващ
и двуетажна жилищна сграда в гр.Тутракан. Там той е живеел към
инкриминираната дата със своята майка св.М.-към настоящият момент
покойница. Св.М. е собствени и на съседния имот, като двата образуват едно
дворно място с адрес ул.“Братован Илиев“ №10. Този имот граничи с друг,
собственост на Н. Д. и св.Р., родители на подс.Р., като адреса на имота е
ул.“Стефан Караджа“ №21. В този имот има построена едноетажна сграда.
Отношенията между двете семейства са силно влошени, като и двете
страни са подавали множество сигнали до различни институции, вследствие
на което са извършвани различни проверки, образувани са преписки и дела,
включително съдебни.
2
На 25.08.2019г. между св.М. и подсъдимия отново възникнал конфликт,
при който са счупени стъкла на прозорци и от двата имота, по повод на което
са образувани две досъдебни производства, едното от които прераства в
настоящото съдебно производство, с предмет нанесените щети по имота на
св.М. и извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Изготвената ценова експертиза е установила, че нанесените увреждания
са на цена от 568,32 лева. След извършен оглед на място, и в присъствието на
вещото лице, съдът е приел, че нанесените реални щети вследствие на
посегателството възлизат на 41,96 лева.
Фактическата обстановка е установена въз основа на съвкупната
преценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства по делото.
Въз основа на тях съдът е изградил и своите правни изводи относно
съставомерността на деянието и неговото авторство.
При така установените факти и обстоятелства от първоинстанционния
съд, относими към предмета на доказване, изводите, че подс.Р. не следва да
носи наказателна отговорност, предвид наличието на изискуемите
предпоставки по чл.9, ал.2 НК са обосновани и законосъобразни.
Ето защо въззивната инстанция намира жалбите и протеста за
неоснователни.
Позицията на прокурора, че ТРС неправилно е оценил установените по
делото обстоятелства, имащи отношение за изграждане на решението относно
приложението на чл.9, ал.2 НК, свързани с обществената опасност както на
деянието, така и на дееца не се споделя от въззивната инстанция.
Първоинстанционния съд е основал преценката си по този въпрос на
основата на фактическите данни по делото отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на подс.Р. и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното.
ТРС е приел, че в случая е налице втората хипотеза за чл.9, ал.2 НК, а
именно, че деянието на подсъдимия поради явната незначителност на
обществената опасност, която разкрива, не е престъпно по смисъла на чл.9,
ал.1 НК. Настоящата инстанция се съгласява с констатацията на
контролирания съд, като също намира, че в хода на съдебното производство са
събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи категоричен
извод, че подс. Р. макар и формално да е осъществил признаците на деянието
по чл.216, ал.1 НК, то не е престъпление, тъй като се характеризира с явна
незначителност на обществена опасност, която не може да застраши или
засегне обществените отношения в такава степен, която закона изисква за да
придобие то качеството на престъпление. В тази връзка следва да се отбележи,
че наказателната репресия е оправдана само тогава когато тя представлява
реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна
точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай
използването й ще е обществено неоправдано.
Правилен и обоснован е извода на ТРС, че всички доказателства
3
установяват напълно еднопосочно времето, мястото на инкриминираното
деяние и предмета на престъпното посегателство. Чрез показанията на
свидетелите и изготвената СТЕ се установяват действията на подс.Р. и
авторството му в инкриминираната дейност. При така установените факти въз
основа на събрания и проверен доказателствен материал,
първоинстанционния съд правилно е възприел, че подсъдимия е осъществил,
макар и формално, състава на престъплението по чл.216, ал.1 НК, което се
споделя и от настоящата инстанция.
Въззивната инстанция не споделя позицията на представителя на ОП, че с
оглед приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК следва да се оцени и
обществената опасност на дееца, тъй като визираната разпоредба изключва
деянието като престъпление поради малозначителността или явната
незначителност на неговата обществена опасност и не изисква да бъде
държана сметка за личността на дееца, т.е. на оценка подлежи преди всичко
деянието.
В тази връзка правилно с оглед вида и стойността на предмета на
престъплението /дори и стойността приета от СЦЕ не променя това/, ТРС е
приел, че същото определя степента на обществена опасност на конкретното
деяние като явно незначителна. За изграждането на този извод са изиграли
роля и другите относими за това обстоятелства, а именно многогодишните
влошени отношения между двете семейства и провокативното поведение на
ч.обвинител М..
Предвид на това е очевидно, че в конкретния случай предвид вида и
стойността на предмета на престъплението, както и с оглед на
обстоятелството, че липсват други обективно проявени отрицателни
особености на конкретното деяние е налице явна незначителност на
обществената му опасност, поради което законосъобразно ТРС на основание
чл.9, ал.2 НК е оправдал подс.Р. по обвинението по чл.216, ал.1 НК.
Ето защо въззивната инстанция намира, че постановения
първоинстанционнен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №3 от 26.01.2024г. постановена по НОХД
№167/2021г. на Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5