РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №…../……г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                         петнадесети състав

На единадесети юни                                               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1537 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: А. Б.Г. с ЕГН ********** , срещу Наказателно постановление № 20-0819-001110/27.03.2020 год. на  Началник група в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/ лева. 

          С жалбата се иска отмяна на НП, като незаконно и нецелесъобразно, като се излагат аргументи за недоказаност на авторството на нарушението, като алтернативно се иска намаляване размера на наложеното административно наказание.

           В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.В., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител изцяло поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП или за намаляване размера на наложената глоба, като не се оспорва собствеността на процесния лек автомобил, но се твърди, че същият е бил оставен за ремонт и е „възможно майсторът“, който е ремонтирал автомобила, да го е паркирал там, визира се липса на аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и приема, че нарушението е маловажно.

           Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща надлежно упълномощен представител и не изразява становище по делото.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 18.02.2020г. около 19,53 часа , прибирайки се към дома си, св.С. видя, че на тротоара на кръстовището между ул.“Пенчо Славейков“ и ул.“Васил Априлов“  паркира л.а.“ Фиат Браво“ с рег.№ В 2008 КМ. След като автомобилът бил паркиран, свидетелят  направил снимка и сигнализирал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна.Въз основа на изпратеният сигнал и изготвената от св.С. снимка, в сектор ПП била образувана преписка и проверката била възложена на св.М..След като установил въз.Г., същата , в качеството си на собственик на горепосочения автомобил, попълнила декларация, в която отразила, че на 18.02.2020г. , около 19,53ч. тя е управлявала автомобила си.

         Предвид горното св.М. приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, поради което на 01.03.2020 г. съставил срещу нея срещу нея АУАН, в който описал приетото за установено нарушение.АУАН бил надлежно връчен на въз.Г., която след запознаване със съдържанието му го подписала, без да оспори  констатациите на актосъставителя и без възражения.  

         В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката  на 27.03.2020г.,  АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което възприел изцяло  фактически и правни констатации на актосъставителя и на основание  чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на въз.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви и от показанията на свидетелите С. пи М., които като непротиворечиви, конкретни и взаимно допълващи се се кредитират от съда напълно.

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложената по делото заповед.

        АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което жалбоподателката е разбрала в какво точно е била обвинена, а именно, че е паркирал върху тротоар и е имала възможност адекватно да организира защитата си. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.

 

 

 

        Правилно АНО е приел, че въз.Г. е извършила нарушение  на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирала горепосочения лек автомобил върху тротоар, на неопределени от собствениците на пътя или администрацията и необозначени за целта места. Спор по делото, че жалбоподателката е собственик на процесния автомобил липсва, напротив, този факт е потвърден в попълнената от нея декларация.В същата тази декларация, въз.Г. категорично е посочила, че на процесната дата и в процесния час автомобилът й е бил управляван лично от нея.Видно от съдържанието на съставения АУАН и от материалите по преписката, жалбоподателката не е възразила срещу констатациите на актосъставителя, поради което твърденията й едва в жалбата, че на 18.02.2020г. автомобилът е бил предоставен за ремонт, както и становището в с.з., че е „възможно“ друго лице да е паркирало автомобила върху тротоара, са абсолютно недоказани и съдът ги приема изцяло за защитна теза.

        Визираната като нарушена норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

        Видно от текста на цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието)..  Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Няма спор по делото, че процесният тротоар не е бил определен за паркиране, поради което фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговия тонаж, в случая  е ирелевантен, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място определено от собственика на пътя, какъвто не е настоящия случай.

          Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност  на водач, който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното административно наказание: „Глоба” от 100лв. е в рамките, предвидени от санкционната норма. При проверка на НП в тази му част, съдът констатира, че  АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на индивидуализация на наложеното административно наказание глоба. За конкретното нарушение е предвидена глоба в размер от 50лв. до 200лв., като не става ясно защо наказанието следва да бъде в размер над минимално предвидения за конкретното нарушение. Не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, видно от снимковия материал и от гласните доказателства, не е било ограничено предвижването на пешеходците, няма данни жалбоподателката да е допускала други идентични нарушения на правилата на ЗДвП, видно от справката за нарушител същата е правоспособен водач от 2013г. и до настоящия момент не е била санкционирана за други нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което  съдът счита, че в случая наказание в минималния размер предвиден в закона би било справедливо и би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН. Поради изложените съображения, съдът счита, че определените от АНО санкция „глоба“ е завишена и следва да бъдат редуцирана, като административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. следва да бъде намалено на 50 лв.

         Правилно е бил определен и субектът на нарушението- въз.Г. като собственик на МПС. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В попълнената декларация същата не е декларирала, че МПС се управлява от друго лице. Ето защо правилно е бил санкциониран именно въззивникът.

      Съдът намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в движението.

        С оглед изложеното съдът намира, че НП следва да бъде изменено единствено в частта, касаеща размера на наложеното административно наказание.

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

         В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, кото процесуален представител не се е явил в залата, а е депозирал писмени бележки по делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40 /четиридесет/ лева. 

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 20-0819-001110/27.03.2020 год. на  Началник група в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП на А. Б.Г. с ЕГН **********  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/ лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50/петдесет/ лв.. 

 

        ОСЪЖДА АДРИАНА Б.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 40/четиридесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: