Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260117  Година 17.03.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На седемнадесети февруари      Година две хиляди двадесет и първа,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При Секретар РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА

                                                                                

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 425 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД; евентуално по чл.59 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна иска от съда да бъде осъден ответника А.М.Г., роден на ***г., гражданин на ***, национален паспорт № ***, издаден на 16.09.2014г., валиден до 16.09.2024г., да му върне, в качеството на бивш съдружник в ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ – прекратено, получената в заем сума от 55 228.35лв., представляваща част от заем от 22.12.2017г. в размер на 110 456.71лв., предоставен от ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ - прекратено, ведно с обезщетение за забавено плащане от 1 503.44лв. върху главницата в размер на законната лихва за периода 12.02.2019г. – 28.05.2019г., ведно със законната лихва от сезиране на съда на 29.05.2019г. до изплащане на сумата.

Евентуално, при отхвърляне на иска на това основание, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 55 228.35лв., с която се е обогатил, а ищецът се е обеднил с нея, както и обезщетение за забавено й плащане от 1 503.44лв. в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.02.2019г. – 28.05.2019г., ведно със законната лихва от сезиране на съда на 29.05.2019г. до изплащане на сумата.

Твърденията са, че ответното физическо лице е управител на „Интертек Интернешънъл“ ООД. Ищецът и това дружество през юли 2017г. сключват договор за гражданско дружество по чл.357 ЗЗД с наименование ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ , с който обединяват усилията си за съвместно участие в проект „Строителство на обект на „Алкомет“ АД – Валцов цех 2 гр.Шумен“ и уговарят прекратяване на ДЗЗД при завършване на проекта. Всяка страна има равен дял в дружеството. Управител и представител на ДЗЗД става ответникът А.Г.. Ищцовото дружество предоставя необходимите за участие в процедурата за възлагане на проекта банкови гаранции, както и притежаваното удостоверение на Централен професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в страната за изпълнение на строежи от първа група и строежи от първа до пета категория. На 21.07.2017г., между „Алкомет“ АД като възложител и ДЗЗД като изпълнител, е подписан договор за строителство на „Валцов цех – 2“, т.е. на създаденото гражданско дружество е възложено изпълнението на проекта, за който е учредено. Ищцовото дружество, в изпълнение на този договор и като съдружник в ДЗЗД, извършва значителни по обем строителни дейности със своя техника, персонал, материали, прави разходи, поема разноски. Голяма част от разноските по изпълнението на проекта са поети от ищеца и не са заплатени от приходите на дружеството и от другия съдружник. В резултат на лошото управление на дейността на сдружението от управителя А.Г. на 26.03.2018г. е подписано споразумение за прекратяване на договора за строителството на проекта „Валцов цех 2 гр.Шумен“ от възложителя „Алкомет“ АД. На това основание, поради изчерпване на целта, за която е създадено и оттук предмета си, е прекратено и гражданското дружество  ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“.

Докато гражданското дружество съществува и осъществява дейността си, ответникът А.Г., на 22.12.2017г., в качеството си на негов управител, получава в заем от сметката на гражданското дружество сумата от 110 456.71лв., която е преведена по негова лична банкова сметка. Признава получения заем и задължението да го върне на 22.01.2018г. чрез издаване на запис на заповед в полза на ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ като поемател. Но при попълване на ценната книга се допуска техническа грешка и за падеж на дълга се посочва дата 22.01.2017г.

До датата на прекратяване на ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ 26.03.2018г. и до момента ответникът не връща получените в заем пари от 110 456.71лв. нито на заемодателя ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“, докато съществува в правния мир, нито на двете дружества – съдружници, които имат равни права в него и оттук поемат по равно активите и пасивите му. Дългът е редовно осчетоводен в счетоводството на гражданското дружество и не е погасен. Ответникът е поканен с нотариална покана, връчена му на 04.02.2019г., да върне заема на ищеца в качеството на бивш съдружник и правоприемник на половината от актива и пасива на дружеството и оттук на част от вземането, но не е сторил това в дадения едноседмичен срок, поради което от 12.02.2019г. е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за това.

При тези фактически твърдения ищецът претендира да получи половината от сумата, дадена в заем, в качеството си на правоприемник на ½ от актива и пасива на прекратеното гражданско дружество - заемодател. Евентуално, при отхвърляне на претенцията на договорното основание заем, претендира, че ответникът се е обогатил без основание с половината от получената от ДЗЗД сума, а ищецът се е обеднил с нея, защото тя е излязла от патримониума на гражданското дружество, не е върната, и при прекратяването му ищецът като съдружник с дял ½ не е получил това имущество.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът признава получаване на 110 456.71лв. от гражданското дружество. Признава да е бил управител на „Интертек Интернешънъл“ ООД, което, заедно с ищеца, е учредило гражданското дружество  по ЗЗД ИНТЕРТЕК-ПМОСТОВЕ. Признава, че ДЗЗД е учредено единствено с цел участие на двете юридически лица в проект строитство на обект на „Алкомет“ АД – Валцов цех 2 в гр. Шумен, както и уговорката гражданското дружество да се прекрати след завършване на проекта. Признава, че двете юридически лица са участвали с равни дялове за права и задължения в ДЗЗД, както и че гражданското дружеството е спечелило проекта за строителство на Валцов цех 2 в гр. Шумен, сключило е договор и е започнало изпълнението, както и че договорът за строителство е прекратен, поради което и гражданското дружество е прекратило дейността си. Не признава, че сумата от 110 456.71 лв. е получена от него в заем от гражданското друежство, както и че е издал запис на заповед в полза на ДЗЗД за тази сума. Признава, че не е върнал сумата на ДЗЗД. Не признава получаване на нотариалната покана от ищеца за връщане на парите.

Съдът не приема за разглеждане и не обсъжда правозащитното възражение на ответника, направено в първо открито съдебно заседание, че сумата от 110 456.71лв. е получена от него като управител на ДЗЗД за да плаща заплати на работници, наети за нуждите на дейността на ДЗЗД, тъй като по делото се доказа, че ответникът е пропуснал срока за отговор, оттегли се искането му за възстановяване на срока, а това възражение, направено в първо открито съдебно заседание, е преклудирано по правилата на чл.367 от ГПК и не е от категорията възражения, които могат да бъдат въвеждани без спазване на преклузиите при двойната размяна на книжа по търговски спорове.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

През юли 2017г. „Интертек Интернешънъл“ ООД ЕИК ********* гр.Пловдив, представлявано от управителя си – ответника А.М.Г., и „Пътища и Мостове“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна сключват писмен договор за учредяване на дружество по реда на Закона за задълженията и договорите за обединяване на усилият им за съвместно участие в строителството на обект на „Алком“ АД – Валцов цех 2 в гр.Шумен, с наименование „Интертек – ПМостове“, като в чл.2 ал.2 на договора изрично е предвидено, че дружеството се учредява за изпълнение на проекта и се прекратява със завършването му. Според чл.3  дружеството е със седалище гр.Варна и адрес ул. „Николай Коларов“ № 3. Всяка страна има равен дял в дружеството според чл.4. Управителят на дружеството открива банкови сметки след надлежното му учредяване – чл.5 ал.1, а съгласно чл.6 ал.6 страните са поели задължението да осигурят допълнително финансиране на дружеството за извършване на СМР по проекта, в случай че дружеството не може да осигури финансиране. Органи са общо събрание и управител като общото събрание се състои от законните представители – управителите, на двамата съдружника, с право на един глас всеки, като решенията се взимат с пълно мнозинство. Управител на дружеството по ЗЗД е А.М.Г., който представлява дружеството в отношения с възложителя на проекта, при подписване на договора за строителство, пред трети физически и юридически лица във връзка с обичайните за дружеството работи – чл.12 ал.1, както и подписва договорите за покупка на материали, трудови договори и договори за изработка с физически и/или юридически лица. Договорено е в чл.13, че страните участват с равни дялове в дружеството, като разпределят печалба в равни части, всеки нетен доход, получен от дружеството, се разпределя според дяловете им, а приносът на всяка страна с материали и оборудване се счита за разход на дружеството по проект, който се отчита на база най – ниски начални пазарни цени. С чл.16 страните са се съгласили към договора да се прилага българското материално право.

На 15.08.2017г. е съставен протокол от проведено общо събрание на ДЗЗД, на което е взето решение за одобряване подписването на договор за строителство.

На 26.03.2018г. е подписано Споразумение за прекратяване на договорни взаимоотношения между „Алкомет“ АД гр. Шумен и ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ по договор за строителство на „Валцов цех 2“.

На 22.12.2017г. ответникът е издал Запис на заповед в гр.Варна, с който се е задължил безусловно и неотменимо да плати на поемателя ДЗЗД „Интертек – ПМостове“ или на негова заповед при предявяване на този запис на заповед сумата от 110 456.71лв. В записа е посочено, че е платим на предявяване със срок за предявяване за плащане до един месец от издаването, както и че има падеж за плащане 22.01.2017г.

От представеното по делото извлечие от банкова сметка на ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ – л.34, от Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за периода 01.09.2017г. – 20.05.2019г., от отговора на Те – Дже Зираат Банкасъ – Клон София КЧТ за движение по личната банковата сметка на ответника и въз основа на изслушаното заключение на ССчЕ на в.л. Ш., изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което се дава вяра, се доказва, че ответникът е титуляр на банкова сметка в „Те – Дже Зираат банкасъ – клон София КЧТ, по която на 22.12.2017г., с референтен номер ***, е постъпила сумата в размер на 110 456.71лв. Наредител на сумата е гражданското дружество Интертек - ПМостове от неговата банкова сметка ***. Представеното извлечение от банковата сметка на ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ установява, че на 22.12.2017г. от тази сметка е наредана сумата от 110 456.71лв. към сметката на ответника в „Те – Дже Зираат банкасъ – клон София КЧТ със записано основание за превода „Запис на заповед от 22.12.2017г.“. В счетоводството на дружеството Интертек – ПМостове наредената сума е осчетоводена на счетоводна дата 22.12.2017г. и са взети записи по дебит на сметка 522/1 – Предоставени заеми – свързани лица – А.М.Г., срещу кредит на сметка 503/1 – Разплащателна сметка в лева – Райфайзенбанк България. В регистрите на счетоводна сметка 522 Предоставени заеми, осчетоводената сума 110456.71лв. е записана с основание – Предоставен заем – А.М.Г..

По делото са изслушани свидетелите Е. Д. и Д. Д. – ** на ищеца, и Й.А., служител на „Интертек Интернешънъл“, за преддоговорните отношения по предоставяне на сумата, от чийто показания като безпротиворечив факт се установява този по взето решение от управителите на дружествата – съдружници в ДЗЗД, за предоставяне на процесната парична сума на ответника от авоарите на ДЗЗД и издаване при получаване на сумата на запис на заповед от ответника. Относно основанието за даване на парите, предвид размера на сумата и на исковата претенция, същото не може да се доказва с гласни доказателства по иска по чл.240 от ЗЗД поради забраната на чл.164 ал.1 т.3, т.5 и т.6 от ГПК, на което основание съдът при анализиране на основния предявен иск не обсъжда гласните доказателства за факта за какво са били дадени парите. Също така показанията на свидетелите в частта, отнасяща се за правозащитното възражение на ответника, не могат да бъдат изследвани, защото това възражение - като направено извън преклузивния процесуален срок за защита, остана и извън предмета на делото.

 

При тези доказателства съдът приема, че е международно компетентен да разгледа настоящия спор по искове на юридическо лице, учредено в Република България, срещу физическо лице - чужд /турски/ гражданин, на основание чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП. Съгласно чл.29 от КМПЧ, българските съдилища разглеждат делата по българското право, което се отнася за процесът по делото, съответно за приложените от съда процесуални норми.

Изхождайки от правилото на чл.39 ал.1 от КМПЧ, че когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението, тя се извършва по българското право, съдът при определяне на приложимото материално право взима предвид посочената от него квалификация на отношенията – основият иск е за връщане на дадени в заем пари, а евентуалният – претенция при неоснователно обогатяване.

Според чл.57 от КМЧП, сдружения или организации, които не са юридически лица, се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани или учредени. В случая ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ е учредено в България, поради което за неговия правен статут се прилага българското материално право, към което препраща и изричната норма на чл.16 от договора за създаването му.

По отношение на договора за заем, на основание чл.94 ал.1 от КМПЧ, според който, когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка, съдът приема, че договорът за заем, по който се претендира връщане на дадена сума, най – тясно е свързан с правото на Република България, защото всички факти и обстоятелства от фактическия състав на вземането са настъпили на територията на страната като единственият чуждестранен елемент е гражданството на получателя на сумата, който обаче, съгласно справката на лист 46 и 77 от делото, е със статут на постоянно пребиваващ в страната от  26.02.2018г. чужденец.  Поради това по делото приложимото материално право е правото на съда.

Искът по чл.240 ал.1 от ЗЗД съдът намира за доказан по основание и размер по следните съображения:

Няма спор, че ответното физическо лице е било управител на другия съдружник в гражданското дружество и е било управител и на гражданското дружество. Доказва се, че на ответника като физическо лице на 22.12.2017г. по неговата лична банкова сметка гражданското дружество е превело сумата от 110 456.71лв. с вписано основание при превода – запис на заповед от 22.12.2017г. Доказва се и, че ответникът е подписал запис на заповед от тази дата в полза на гражданското дружество като се е задължил по него безусловно при предяваване да плати сумата от 110 456.71лв., но доколкото представеният запис на заповед е издаден в нарушение на чл.486 ал.2 от ТЗ, защото съдържа два падеж – датата 22.01.2017г. и на предявяване, то той е нищожен като ценна книга и не проявява менителничен ефект. Но документът материализира волеизявлението на ответника, че се задължава да плати на гражданското дружество сумата от 110 456.71лв., която в деня на подписване на документа е получил реално по банковата си сметка.

Преведената от гражданското дружество сума е осчетоводено от него като предоставен заем на свързано лице по счетоводна сметка 522/1.

С превода на сумата гражданското дружество е предоставило парите в собственост и на разпореждане на ответника.

Заемът е реална сделка и се счита за сключен с предаване на парите, т.е. с прехвърляне на собствеността на родово определената заместима вещ. На ответника реално са предоставени 110 456.71лв. от гражданското дружество чрез банков превод, а в записа е материализирано изявлението на ответника, че се задължава да плати сумата на дружеството на предявяване. В резултат са налице писмени документи, материализиращи изпълнението на фактическия състав на заем за послужване, респективно на волеизявленията на страните по такава сделка. Има реално дадени пари от гражданското дружество с направено от получателя на парите изявление да ги плати при поискване на даващия. Доколкото парите са вещ, но родова, и след употребата им могат да се заменят с други, получаването на парите с изявление от получаващия, че ще ги плати обратно на даващия, е изявление за връщането им. А съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.

При съвкупната съпоставка и преценка на така доказаните обстоятелства съдът приема, че парите са дадени на ответника от гражданското дружество в заем за послужване по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД. От писмените доказателства се доказва това основание като липсват писмени данни получаване на сумата от ответника да е на друго правно основание, с оглед ограничението на чл.164 от ГПК в доказването на сделки на стойност над 5 000лв., каквато е заявената.

Ответникът признава получаване на сумата, както и факта, че тя не е върната от него на гражданското дружество. По делото доказаното основание за получаване на сумата е заем и по него тя подлежи на връщане.

По въпроса легитимиран ли е ищецът да претендира връщане на половината от заемната сума в лично качество от заемополучателя съдът приема това да е така, защото гражданското дружество е прекратено на 26.03.2018г., претенцията е за вземане по даден, но не върнат заем, ищецът упражнява собствено право, чийто носител е в резултат на прекратяване на гражданското дружество като негов съдружник с равен дял от 50 % от актива и пасива му, а вземането по неизпълнен договор за дадени от дружеството в заем пари представлява част от актива и е имуществено право.

От доказаните факти се налага извода, че ищецът е бил съдружник в ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ гр. Варна – дружество, учредено по смисъла на чл.357 от ЗЗД, с равен дял с другия съдружник, българско юридическо лице. Гражданското дружество е било учредено с определена цел и само за нея – сключване и изпълнение на договор за строителство на Валцов цех 2 в гр. Шумен. Договорът за строителство е сключен, за което страните не спорят, но е прекратен със споразумение от 26.03.2018г., в резултат на което е прекратено и дружеството по ЗЗД от тази дата, за което също не се повдига спор.

Съгласно чл.359 ал.3 от ЗЗД, съдружник може да иска своя дял при прекратяване на дружеството, като според чл.359 ал.1 от ЗЗД, всичко, което е придобито от дружеството, е обща собственост на съдружниците. Вземането на заемодателя по договор за заем е имуществено право и докато гражданското дружество е съществувало, вземането по договора за заем от 22.12.2017г. е принадлежало на гражданското дружество, респективно е било обща собственост на двамата съдружници. След прекратяване на дружеството, ищецът като съдружник с 50% става носител на половината от актива и пасива, респективно на половината от вземането по договора за заем. Доколкото това е имуществото право – вземане, и то за парична сума, същото е поделяемо като ищецът е правоприемник на ½ от него и това го легитимира да го търси на собствено основание.

Към датата на прекратяване на гражданското дружество заемът не е върнат, следователно налице са неприключили правоотношения и наличие на актив - вземане. Заемодател е било гражданското дружество, но то се състои от две юридически лица с равни права, които след прекратяването му се явяват правоприемници на активите и пасивите на дружеството съгласно дяловете си и на това основание следва да се приеме, че ищецът встъпва в правата на заемодателя по договора за заем до притежаваните от него дялове в дружеството, т.е. за половината на дадената в заем сума, каквато претендира. Съдът счита, че ищецът като правоприемник според дела си има право да претендира сума от заемополучателя както извънсъдебно, така и съдебно с иск да защити правата си.

В подписания запис, който обективира изявлението на ответника да върне парите, следва да се приеме, че не е посочил дата на изпълнение на задължението, което е поел, поради което и на основание чл.240 ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. Ищецът е отправил за това нотариална покана – лист 41 – 43 от делото, с рег. № 6027, том 4, № 71 на Нотариус Бистра Тонева с № 233 за удостоверяване датата на връчване, с която е поканил ответника да му върне половината от получената в заем сума в седмодневен срок. Съдът приема, че нотариусът е връчил редовно поканата на 04.02.2019г. съгласно констатациите му по реда на чл.47 от ГПК, тъй като е спазил изискването на нормата за посещение на постоянния и настоящ адрес към онзи момент четири пъти /предвид двете справки от МВР по делото/, в различни дни и часове, в рамките на месец, което е удостоверил, както и е поставил уведомление и е дал срок за явяване и получаване на документите.

С тази покана длъжникът е поставен в забава, която обосновава основателност на претенцията на ищеца за обезщетение при забава чрез заплащане на мораторна лихва, дължима при парични задълженя, съгласно чл.84 ал.2 и чл.86 от ЗЗД. Размерът на претенцията се доказва от приложените към исковата молба изчисления по чл.366 от ЗЗД.

С оглед изложеното, исковете следва да се уважат на заявеното договорно основание, поради което евентуалната претенция за неоснователно обогатяване не се разглежда, както и ангажираните по повод нея гласни доказателства.

 На ищеца се дължат доказаните разноски съгласно приложената справка по чл.80 от ГПК в размер на 6 425.78лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА А.М.Г., роден на ****., гражданин на ***, национален паспорт № ****, издаден на 16.09.2014г., валиден до 16.09.2024г., със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, с актуален адрес ****, и съдебен адрес ***, чрез адв. М.М., да плати на „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул. „Д-р Пюскюлиев“ № 3, ет.4, със съдебен адрес **** чрез адв. Т.Г., в качеството на бивш съдружник в ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ – прекратено, получената в заем сума от 55 228.35лв. /петдесет и пет хиляди двеста двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща част от заем от 22.12.2017г. в размер на 110 456.71лв., предоставен от ДЗЗД „Интертек – ПМОСТОВЕ“ - прекратено, ведно с обезщетение за забавено плащане от 1 503.44лв. /хиляда петстотин и три лева и четирдесет и четири стотинки/ върху главницата в размер на законната лихва за периода 12.02.2019г. – 28.05.2019г., ведно със законната лихва от сезиране на съда на 29.05.2019г. до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 6 425.78лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               Окръжен съдия: