РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Силистра, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. В.а
Анелия Д. В.а
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора И. В. Ч.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №260009 от 10.11.2021г. постановено по НОХД №102/2020г.,
Тутракански районен съд е признал обвиняемия Д. В. И. за виновен за това,
че на 13.09.2019г. в местността „Дерин кулак“ в землището на гр.Тутракн, по
непредпазливост е запалил чужд имот със значителна стойност-поземлен
имот №73496.16.243, представляващ лозов масив на стойност 36 670,73 лева,
собственост на Община Тутракан, поради което и на основание чл.331, ал.1
НК, вр.с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Съдът е признал обв.И. за невинен за запалване на имот на стойност от
38 009,04 лева, както и за причиняване на щети в размер на 496 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал обв.Д. В. И., който
го обжалва чрез адв.Д.. Жалбоподателя счита решението за постановено от
незаконен състав, че е неправилно и необосновано, при неправилно приложен
закон, постановено при съществени процесуални нарушения. Предвид на
това, жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение, и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на ТРС, и алтернативно, да отмени решението и постанови ново, с
което да признае обвиняемия за невиновен и го оправдае по предявеното му
1
обвинение. В писмено допълнение към въззивната жалба се излагат подробни
съображения подкрепящи направените искания.
Редовно призован, обв.И. се явява в съдебно заседание, заедно с адв.Д.,
който заявява, че поддържат подадената жалба изцяло.
Срещу жалбата е представено писмено възражение от наблюдаващият
прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, с което се оспорва жалбата и
изложените в нея възражения. Въз основа на това, прокурорът предлага на
въззивната инстанция да потвърди решението на ТРС, като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че решението
на ТРС е правилно и законосъобразно като заявява, че поддържа
представеното от РП-Тутракан писмено възражение срещу жалбата.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваното решение и след като взе предвид
изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по
делото доказателства констатира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че процесния лозов масив
с идентификатор 73496.16.243 е собственост на Община Тутракан, които са го
актували на 21.01.2011г. На 17.11.2015г. масивът е предоставен за ползване на
„Драция“ ЕООД с договор за наем. На 13.09.2019г. св.Д. е трябвало да
обработи нивата в м.“Винтила“ с дискова брана, и за целта той пристигнал на
нивата в около 08.10 часа. Преди него, в същата нива, обв.И. с трактор и
прикачен стърнищен култиватол извършил определени подготвителни
действия. При тази работа се образувал куп с царевичак, пръст и трева събран
в края на нивата до пътя, разделящ я с лозовия масив. Преди да си тръгне,
обв.И. запалил царевичака откъм страната на нивата, но в този момент не се
появил пламък, а единствено пушек. Това обвиняемия направил в
присъствието на св.Д., след което си тръгнал, а св.Д. започнал да обработва
нивата. Около обяд той забелязал /преди това той обработвал нивата в
ниската й част/ силен пушек откъм струпания царевичак. Когато отишъл на
место видял, че гори тревата по пътя разделящ нивата и самия лозов масив.
Преди да стигне до мястото на пожара той преминал покрай хора, които
берели грозде, единият от които бил св.М.. Той ги попитал дали те са
запалили огъня, тъй като не предполагал, че той може да се е разраснал от
запалената купчина царевичак. След това с помощта на дисковата брана
започнал да ограничава разпростирането на пожара. При него дошъл и св.М.,
който с подръчни средства също започнал да гаси огъня. Св.Д. използвал и
двата пожарогасителя на трактора. След малко на местото пристигнали и
служители на РСПБНЗ, и се включили в гасенето.
Според настоящата инстанция, първоинстанционният съд е изложил
достатъчно убедителни, логически и взаимно допълващи се аргументи защо
счита, че деянието извършено от обв.И. е съставомерно по чл.331, ал.1 НК,
аргументи основаващи се на обективните данни по делото, поради което се
приемат и от въззивната инстанция.
Ето защо настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
2
С оглед характера на производството /такова по реда на Глава двадесет и
осма от НПК, прието от съда в РЗ на 27.04.2021г. на осн.чл.252, ал.1 НПК/,
първоинстанционният съд е установил изложената фактическа обстановка
след преценка на доказателствата събрани в наказателното производство,
съобразно нормата на чл.378, ал.2 НПК, а освен това, след искане на
процесуалния представител на обвиняемия е провел и съдебно следствие, в
което са разпитани свидетелите включени в обвинителния акт, свидетели
допълнително поискани от страните и са назначени нови експертизи.
Обективно, всички изложени в жалбата, допълнението към нея и
изложените в съдебно заседание възражения, са поставени пред
първоинстанционния съд от адв.Д., като съдът е изложил аргументите си по
въпросите обхванати в тези възражения.
След анализ на всички доказателствени източници, относими към
основния факт на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от
първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод относно
авторството на инкриминираното деяние.
В тази връзка са несъстоятелни доводите на защитата на обвиняемия,
относно липсата на достатъчно доказателства удостоверяващи вината на
обвиняемия, респ. допуснати нарушения свързани с принципите на чл.13 и 14
НПК. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са подкрепени с
достатъчно убедителни аргументи, поради което не може да не бъдат
споделени, като въззивната инстанция не намира за необходимо тяхното
повторение.
Не отговаря на истината твърдението на адв.Д., че липсват
доказателства сочещи обвиняемия като извършител на деянието. В случая е
налице очевидец, който е присъствал на запалването на царевичака, и това е
св.Дончев. В съдебно заседание показанията му дадени в хода на ДП са
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, където той е
заявил: „Докато говорих с М., той запали камарата от към страната на нивата.
Камарата не се запали с пламък, но започна да дими. След това М. си тръгна, а
аз започнах да работя“. Потвърждаващи този факт са и косвените
доказателства, обективирани от свидетелските показания на свидетелите К. и
В..
Заключението на изготвената пожаро-техническа експертиза е в същата
насока, в трети въпрос на която, вещото лице е приело, че „Запалването на
купчината с растителни отпадъци намиращи се в царевичната нива, видяно от
Игнат И.ов и Н. Д. е способствало за възникване на пожара“.
Всички останали хипотези и предположения, съдържащи се във
възраженията на адв.Д., са произволна интерпретация на данните по делото. В
тази връзка е необяснимо, как се допуска при констатираната влажност на
местото, да е по-реално самозапалване, причинено от огледални, стъклени
и/или други предмети, а се изключва запалване вследствие на човешка
намеса. Във втори въпрос от ПТЕ, вещото лице също изключва тази
възможност, а в първи въпрос обяснява възможността пожара да се разрасне в
значително по-късен момент след самото запалване.
3
С оглед на това, и въззивната инстанция се солидаризира с извода на
първоинстанционният съд досежно авторството на деянието, и механизма на
предизвикване на пожара.
Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на адв.Д., че
решението на ТРС почива на предположения. Оплакването за необоснованост
се опровергава от данните по делото, разкриващи процесуалната дейност на
първоинстанционния съд по установяване и оценка на обстоятелствата,
предмет на доказване съгласно чл.102 НПК, и които стоят в основата за
решаване на въпросите по чл.301 НПК. В тази връзка решаващият съд не е
подходил едностранчиво и тенденциозно към проверката на
доказателствената съвкупност, а е извършил обстоен анализ на
достоверността на отделните доказателствени източници. Независимо от
приетия ред за провеждане на съдебното производство, първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност за провеждането на съдебно следствие и
включването на нови доказателствени източници.
Ето защо въззивната инстанция намира, че при правилно установената
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първоинстанционния съд е достигнал до обосновани и
законосъобразни правни изводи, досежно съставомерността на поведението
на обв.И., което от обективна и субективна страна покрива признаците
именно на престъплението по чл.331, ал.1 НК. Обв.И. е запалил купчината с
растителни отпадъци, и поради това, че не е направено контролирано, се е
стигнало да прехвърляне на огъня в съседния лозов масив и разрастване на
пожара. Единствената причина пожара да не обхване целият лозов масив, е
реакцията на свидетелите Д.и М., които са предприели действия за
ограничаване на пожара посредством подръчни средства, с тракторната
дискова брана и пожарогасителите на трактора. Основна роля за ограничаване
размера на пожара е изиграла разбира се и своевременното пристигане на
противопожарния екип.
Районният съдия не е имал основание да удовлетвори нескончаемите
искания на адв.Д. за отвод, тъй като не са налице процесуални предпоставки
за това. Изложените в тази връзка доводи от защитата, са несъстоятелни и
абсурдни, а представените примери от ВКС са неуместни.
Идентично е положението и с оспорените като необективни показания
дадени от някои от свидетелите, и разпитаните в това качество поемни лица.
В случая липсват каквито и да е разумни и логични данни за наличието на
някаква предубеденост или заинтересованост у тези свидетели, провокиращи
ги към даване на неверни показания. Още повече, че предоставените от тях
данни не са изолирани, и се преценяват наред с останалата доказателствена
съвкупност.
Това се отнася и за оспореното от адв.Д. заключение, изготвено от в.л. по
ПТЕ. От значение за компетентността и обективността на едно експертно
заключение са специалните знания, които притежава едно лице, а не дали то е
включено в един или друг списък.
Адв.Д. излага и редица други възражения, които не са доказателствено
4
подкрепени и не могат да породят необходимия правен ефект. Такива са
например, че първоинстанционния съд е ценил доказателства, които не са
събрани в срока на разследването, както и, че мотивите към решението
съдържали упреци към обвиняемия.
В хода на съдебното следствие, назначената нова САЕ с в.л.П., е
установила нова стойност на лозовото насаждение, а именно 36 670,73 лева,
която стойност съдът е приел в съдебното решение. В този случай правилно е
и оправдал обвиняемия за стойността, предявена в обвинителния акт.
Необяснимо защо съдът обаче не е приел другата назначена експертиза
изготвена от в.л. М., и то с неясния аргумент, че това в.л. не е посетило
лозовия масив. Съдът е следвало да приеме и тази експертиза и след това да
се аргументира, кои изводи приема и кои отхвърля. Още повече, че в тази
фаза на процеса, вещите лица изготвят експертизите основно по писмени
данни. Дори и в.л.П. основава своите изводи досежно стойността на лозовия
масив и неговата рентабилност, въз основа на стандарти, заложени в
определени наредби и правилници. Суровата действителност обаче е друга. В
случая става на въпрос за лозов масив, предоставен за ползване от фирма
„Драция“ ЕООД с договор за наем. Лозовия масив е използван по
предназначение, посредством притежаваната от „Драция“ ЕООД, „Младенова
изба“. Противно на всички стандарти, критерии и норми, лозовият масив се е
обработвал и е реализирал продукция и приходи. Това се потвърждава от
свидетелите М., М., М. и Г.. Св.Д. също свидетелства, че на инкриминираната
дата в лозовия масив е имало работници прибиращи съответния сорт грозде.
Ето защо внушенията на защитата, че се касае за пустеещ масив, без
никаква стойност не почиват на обективните данни по делото.
Не отговаря на истината твърдението на адв.Д., че съдът не се е
произнесъл по направеното от него искане за поправяне на съдебен протокол,
тъй като е сторил това в съдебно заседание на 10.11.2021г., като е отхвърлил
искането.
Наложеното на обвиняемия наказание е определено съобразно
предвидения в закона размер /при предпоставките на чл.78а НК/, и според
въззивната инстанция ще постигне максимално ефективен, превантивен и
възпиращ ефект.
С оглед гореизложеното, ведно с приетите от ТРС аргументи за взетото
решение, въззивния съд счита, че като е признал обвиняемия за виновен по
предявеното му обвинение по чл.331, ал.1 НК, първоинстанционния съд е
постановил законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде
потвърден.
При извършената служебна проверка и на основание чл.313 и чл.314
НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260009 от 10.11.2021г., постановена по
НОХД №102/2020г. на Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6