Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр.Пловдив 11.03.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно
отделение,в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на секретаря Ина Зяпкова и
прокурора Мария Т.а,като разгледа докладваното то председателя ВНОХД № 2226/2019г
по опис на съда,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по гл. ХХI НПК.
С присъда №-40/08.10.2019г по НОХД №748/2018г
по описа на Карловския РС II н.с. подс. Д.Х. е признат за виновен в това,че на 30.01.2018г. в гр.Карлово, обл. Пловдив е причинил на Г.Д.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето вследствие на счупването на първи и втори горни зъби отляво до
нивото на венеца, и на основание чл. 129, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК във вр.
с чл. 54 ал. 1 от НК го е осъдил на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК така
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс.Х. е осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КРС сумата от 600.96 (шестстотин лева
и деветдесет и шест стотинки) лева, представляващи разноски по досъдебното
производство делото, както и сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, представляващи
разноски по делото, направени в хода на съдебното производство.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Ш.,който
като защитник
На подс. Х. е
застъпил становище за изменение на
присъдата,предвид необходимостта от правилното приложение на материалния закон.
Прокурорът поддържа обвинението и счита
жалбата за неоснователна.
Частния обвинител,чрез повереника
адв. С. счита жалбата за неоснователна.
Защитата поддържа молбата си и навежда
съображения за разглеждане на деянието,при
условията на физиологичен афект,в който се е намирал неговия подзащитен.Желае наказанието да сне определи по чл. 132 от НК.
Пловдивският окръжен съд,въззивна
инстанция,като провери изцяло
атакуваната присъда,предвид изисквания за обоснованост,законосъобразност и
справедливост, с оглед съображения наведени от страните,намира и приема за
установено следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
е неоснователна.
За да
постанови присъдата си първостепенният съд
е възприел фактическа обстановка,затова
че на 30.01.2018г. подсъдимият, бил на училище. Пострадалият Г. бил също ученик
и на учебни занятия. До този ден били в
близки приятелски отношения и нямали конфликти помежду си. Около 11:00 часа в
учебен час подсъдимият получил съобщение по телефона си, чрез приложението
„снапчат“,като то не запазвало хронологията на съобщенията и след прочитането
автоматично изтривало съобщение, след като
бъдат затворени. Съобщението било подадено от
Г., било с обидно съдържание, наричал подсъдимия „палячо“ и го псувал на майка – „****“. Подсъдимият
се изненадал и първоначално помислил, че съобщението му е изпратено от Г.Г. погрешка, показал го на близкостоящите до него съученици
Д.Т.Х.и Д.А.Ч.. В отговор Х. също написал съобщение по същото приложение до Г.Г., като го попитал дали нещо не се е объркал. След това подс. Х. получил още
няколко обидни съобщения от Г., в които имало и отправени закани. Тези
съобщения ядосали подсъдимия, особено изразите, псувни, споменаващи майка му.
След края на учебния час, група ученици имали
уговорка уговорка, св. Ш. –
ученик в 12-ти клас на същото училище, да ги закара с автомобила си до мястото
на провеждаща се репетицията. Той се
отправил към лекия си автомобил, паркиран на улицата, в непосредствена близост
до училището и изчаквал приятелите си да дойдат. При него отишъл пострадалия Г.,
той не му споменал нищо за пререканията си, чрез съобщенията с Х.. Всички се
събрали и изчаквали да дойде и подсъдимия, който видимо изглеждал ядосан.Насочил
се към Г.Г. и го блъснал в гърдите. Г. също му
отвърнал и отблъснал Х. и му казал
„по-полека бе, сладък“.След това подс. Х. нанесъл един удар с ръка в лицето на Г..
Виждайки това К. и Ш. се спуснали и ги разделили един от друг. В преустановяване
на конфликта се намесила и минаващата в този момент покрай тях учителка Н.Д.,
която ги помолила да прекратят сблъсъка, който вече бил само словестен. След нанесените взаимни удари от устните на Г.Г. потекла кръв и той видял, че два от зъбите му са паднали
на земята. От дясната ръка на Х. също потекла кръв, за което помолил св. Ш. да
го закара до болница. След побоя, Г.Г. се обадил на майка си – св.В.Г.и се прибрал в дома си,
след което посетили стоматолог и хирург.а
следващия ден – 31.01.2018г. пострадалият
Г. бил прегледан и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение от
Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ гр.Пловдив.
Съдът е обсъдил всестранно заключението по приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и
обосновано е приел,че описаните травматични увреждания са причинени от удар с
или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както
се съобщава в материалите по ДП, а именно - при нанесен удар с юмрук /ръка/ в
областта на устата. По механизма на причиняване на травмите на пострадалия Г. по съзъбието са сравнително еднопосочни. Законосъобразно
е приел,че счупването на първи и втори горни зъби отляво до нивото на венеца е
довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Останалите мекотъканни
увреждания на устната и венеца са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.
Съдът е обсъдил и приел заключението по комплексната съдебно- психологическа и психиатрична
експертиза,която е определила,че подсъдимия не страда от психично заболяване.
Нивото на психическото му развитие съответства на календарната му възраст и той
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Към момента на извършване на деянието не е бил в състояние на
физиологичен афект. Могъл е да възприема правилно обстоятелствата и фактите,
които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако
желае.. Личността му се характеризира най-общо с екстравертност,
емоционална лабилност, честолюбивост, стремеж към изява, като компенсация на малоценностни изживявания, потребност от внимание и
уважение, високи стойности на личностна тревожност, лабилност по отношение на
рационалната реакция в определени ситуации, нисък фрустрационен
праг, които улесняват агресивно поведение при ограничаване на личностовия самоконтрол. Според приложените експертни
методики спонтанната агресивност при него е на ниско ниво.
Горната фактическа обстановка съдът е приел и
с оглед на останалите и обсъдени доказателства. На това основание в мотивете към присъдата
е представен анализ на обясненията на подсъдимия, депозирани пред
съдебния състав, показанията на групата свидетели Г., Г., Ш., Д., К.,
Д., Х., Ч. и С..Обосновано съдът е приел, че частта от показанията на свидетеля К. пред
разследващ орган, следва да бъде проверена по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от
НПК.Обосновано съдът е констатирал за що
следва да бъдат приети заключенията по
обсъдените експертизи, наред с прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК останали писмени доказателства.
Анализираните обяснения на подсъдимия
правилно са приети с оглед тяхната двуяка природа на доказателствено средство и израз на правото на защита.
Съдът обосновано ги е кредитирал предвид времето и мястото на осъществяването
на деянието, получаването на съобщения с оскърбително съдържание от страна на пострадалия,
които го изненадали и ядосали, възникналия конфликт и нанасянето на удар с
ръка, довело до установените увреждания на пострадалия , наред липсата на опит за нанасяне на други удари.
Обосновано съдът ги е съпоставил с останалите гласни и писмени доказателства и
е приел,че съответстват на доказателствата по делото. Правилно, житейски
логично и обосновано съдът е приел,че дефинираното състояние на силно
раздразнение към момента на инцидента,наред с проявената липса на ясен спомен
за момента на нанасяне на удара съдът е приел за проява правото му на защита и опит за
омаловажаване на поведението му.
Съдът е анализирал показанията на св.Г., като е отчел обстоятелството, че същият е пострадал
от престъплението и страна в процеса, поради което не е лишен от
заинтересованост от изхода на делото и показанията му следва да се ценят във
връзка с останалите доказателства по делото.Обосновано съдът е отчел показанията му в частта им, в която отрича да е изпращал обидни
съобщения и псувни на подсъдимия, с изключение на израза „тъпанар“ за
недостоверни. Те са отречени от
свидетелите Т. и Ч., които не са заинтересовани от изхода на делото,наред
с това и че са еднопосочни с обясненията
на подсъдимия.
При така установената от фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приел,че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК. Изложил е достатъчна обосновка на тази правна квалификация откъм изпълнителното деяние,което се е осъществило
чрез нанасяне на удар с
ръка в областта на лицето, устни и зъби,
на пострадалия.
При обсъждане на изградената защитна
версия,съдът е посочил,че не споделя
становището за преквалифициране на
деянието по чл. 132 ал. 1 от НК. Отчел е за налично провокативното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия
чрез отправяне на обидни съобщения. Но съдът
е посочил,че състоянието на
физиологичен афект не е подкрепено от заключението на комплексната съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза, която съдът е кредитирал. За това е отразено,че в съдебно заседание експертите
са потвърдили, че физиологичният афект е
състояние, което има точна определена обективна характеристика. Същото настъпва
непосредствено веднага след тежка значима психотравма,
събитие, което е силно травмиращо за личността, следва разгърната агресивна
реакция непосредствено след него, като няма период от време, в който личността
да има възможност да рационализира и да прави свободен избор. Важна черта на
това състояние е афективното стеснение на съзнанието,
при което лицето възприема като в тунел едностранчиво ситуацията, като в полето
на вниманието и съответно в спомените му остават най-значимите и силно травмирани
събития и не е възможно възприемането и запомнянето на детайли. След фазата на
бурна агресивна реакция последва състояние на изчерпване със силна отпадналост,
отмалялост, вегетативни симптоми и агресия. Двете фази са различни и те са
обективни и не подлежат на личностен контрол. Според експертите между изразената агресивна реакция и събитието, което той
определя като травмиращо, обидно, е минал достатъчно голям период от време,като
детайлите, с които описва ситуацията подсъдимия сочат, че не е бил със стеснено съзнание.
Поведението му след случката също е било рационално подредено и достатъчно
организирано, ориентиран е бил към това да потърси медицинска помощ за себе си.
При което не е бил във фаза на изчерпване и е имал контрол върху ситуацията и
избор за това, дали да бъде или да не бъде в тази ситуация.
Възприетата индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът е преценил по реда на чл. 54 от НПК,тъй както като
смекчаващи отговорността обстоятелства е
приел признанието на вината, младата възраст, изразеното съжаление, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни, поводът за извършване на
деянието-предизвикателното поведение на пострадалия, съдействието за разкриване
на обективната истина по делото. Съдът е
анализирал, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито
едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието
съдът е приел, че деянието е извършено
на публично място, пред училище и в присъствието на ненавършили пълнолетие
лица, както и по отношение на такова.
При наличието на констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът е определил на наказание в минималния предвиден
размер, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
По отношение изтърпяването на така определеното наказание лишаване от
свобода съдебният състав е възприел,че не следва да постанови реално
изтърпяване за подсъдимия. За това е обсъдил, че са налице предпоставките на
чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок- три години и наличните за
това предпоставки за . това отлагателно основание.
Според въззивният
съд индивидуализацията на
наказанието по основанията на чл. 55 от НК,които съдът е представил се явява частично необосновано. Правилно
установените и посочени смекчаващи отговорността обстоятелства като: признанието на вината, младата възраст,
изразеното съжаление, чистото съдебно минало и добри характеристични данни,
поводът за извършване на деянието-предизвикателното поведение на пострадалия,
съдействието за разкриване на обективната истина по делото са определени от
съда, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК,което
настоящата въззивна инстанция не намира за
аргументирано. Същественото в случая е била необходимостта съдът да обоснове,че
не броя на смекчаващи отговорността обстоятелства, който определено е значим
определя възприемането на това условие,а дали
и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. Тоест индивидуализацията на
наказанието изисква да се преценят иначе правилно възприетите от съда отегчаващи отговорността обстоятелства:
извършено на публично място, пред институция възприемана от обществото като възпитателен стожер, в присъствието на
ненавършили пълнолетие лица, както и по отношение на такова лице, с оглед на това,че деянието се явява с една
завишена степен на обществена опасност и преследваните от закона цели на
наказанието по реда на чл. 54 от НК
единствено могат да се изпълнят чрез наказанието лишаване от свобода, а
не с друго съгласно основанията на чл. 55 от НК .
Доводите
на защитата кореспондират с правото на
съда по реда на чл. 154 от НПК да не възприема заключението по комплексната
психиатрична и психологична експертиза. Основанието за това
защитата намира в доказателствата относно несъмнено установеното
провокативното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия. Качествената оценка
направена от защитата на доказателствата
в случая не може да опровергае извода на медицинските лица за състоянието на
подсъдимия. Несъмнено афектното състояние на подсъдимия,предвид с нищо не предизвиканата вербална агресия спрямо него е обсъдена
всеобхватно от експертите,които категорично са изключили съдържимото от тяхната гледна точка състояние на физиологичен афект. Обективната страна на
деянието по чл.132 от НК в случая предполага
настъпването или възможността да настъпят
тежки последици за виновния,каквато
оценка от доказателствения материал не може
обективно да се извлече.
Претендираните от повереника на
пострадалия разноски се явяват присъщи по настоящото въззивно
производство.
Въззивният съд намира,че цялостната проверка на
присъдата не констатира основания за нейната отмяна по основанията на чл.348 ал.3
от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 334
т.6,вр. чл. зз8 от НПК,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №-40/08.10.2019г по НОХД
№748/2018г по описа на Карловския РС II н.с.
Осъжда подсъдимия Д.Н. Х.
да заплати на Г.Д.Г. сумата от
500/петстотин/ лева,разноски по въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: