Определение по дело №539/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№               /                        г.                      2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.06.2020 г., в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станчо Савов

                          ЧЛЕНОВЕ: Румяна Петрова

                                                                                мл.с-я Филип Радинов

като разгледа докладваното от съдия Савов

въззивно частно наказателно дело № 539 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по въззивна частна жалба от Д.В. *** срещу определение от 05.05.2020г. по ЧНД №1657/2020г. на РС Варна с което са  оставени без разглеждане жалбите на  Д.В.В. и С. Д.В. и двамата от гр.Варна  срещу постановление на прокурор от ВРП, от 13.01.2020г., за спиране на наказателното производство по ДП №218/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна, пр.пр.№17029/2018г. по описа на ВРП, водено за извършено престъпление по чл.314, ал.1 от НК

С атакувания съдебен акт ВРС е прекратил и съдебното производство по ЧНД № 1657/2020 год. по описа на ВРС, ХХVІІ-ти състав.

Приел, че жалбите на Д.В.В. и С. Д.В. против постановление  на ВРП за спиране на  наказателно производство по ДП №218/2019г. по описа на ОД на МВР Варна водено за престъпление по чл.314 ал.1 от НК  следва да бъдат оставени без разглеждане като   недопустими, тъй като са подадени от ненадлежна страна.

В постановлението си от 13.01.2020г.  прокурор от РП Варна , след като се е запознал с материалите по ДП за престъпление по чл.314 ал.1   от НК   е приел, че въпреки извършените процесуално следствени действия  авторът на деянието не е разкрит, поради което и е спрял воденото  наказателното производство по ДП №218/2019г. по описа на ОД на МВР Варна.

       В жалбата на В. се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение на  ВРС. Излага се, че неправилно е прието, че В. не е пострадал от престъплението. Твърди се, че има право на жалба и че постановеното спиране е незаконосъобразно. Моли се отмяна на постановения съдебен акт.

           Настоящият състав на ВОС, намира, че жалбата е допустима за разглеждане /предвид и дадената от първоинстанционния съд възможност/, но по съществото се преценява като неоснователна по следните съображения:

Преценявайки  престъплението по  чл.314 ал.1   от НК  – по който е образувано и водено производството, първоинстанционния съдът е приел, че съставът на престъплението по който е водено делото не реализира резултат увреждане на определена категория лица.

Прието е, че жалбоподателя / и съпругата му С. В./ нямат качеството на пострадали лица, тъй като в състава на престъплението по чл.314 ал.1 от НК причиняването на щета  на определен субект  не е предвидено като  елемент  от обективната му страна, като тези лица не са и от кръга на лицата посочени в разпоредбата на чл.244 ал.5 от НПК.

В цялост е прието, че Д.В.В. и С. Д.В.  нямат активна процесуална легитимация в процеса, не притежават правото на жалба, поради което и съдът  е   оставил без разглеждане жалбите им без да се произнася  по доводите по съществото на делото.

 

Настоящият съдебен състав намира, че в съответствие със закона и  цялостната съдебна практика, ВРС е преценил недопустимостта на подадените жалби, като споделя направените изводи в обстоятелствената част на  постановения съдебен акт.

 По отношение на диспозитива на постановения съдебен акт намира за нужно да отбележи, че със същият би следвало жалбите на Д.В.В. и С. Д.В. да им бъдат върнати т.е. да бъде изпълнена процедурата на чл.323 ал.1 т.3 от НПК. Предвид на това и настоящият съдебен състав приема, че именно такава е и процедурата по която се движи делото. Ако се приеме, че е налице процедура по чл.244  от НПК, то делото не следва въобще да бъде изпращано в ОС Варна, тъй като съдебният акт на първоинстанционния съд е окончателен. 

 

По отношение на жалбоподателите - без съмнение възможност да обжалват постановлението на прокурора за спиране на  наказателното производство имат ограничен кръг лица, изрично посочени в нормата на чл.244 ал.5 от НПК

 

Предвид фактическите и правни положения, установени по делото,  в случая процедурата по съдебен  контрол спрямо постановлението на ВРП е неприложима.  

 Разследването по досъдебното производство е водено срещу лице  по чл.314 ал.1 от НК попадащо в раздел ,,Документни престъпления,, като от това престъпление  не могат да последват вредите, които да обусловят качеството на  пострадал относимо към жалбоподателя В., като съответно същия да бъде конституиран като граждански ищец в процеса.

Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за жалбоподателя да обжалва  по този ред постановлението на прокурора.

 Необходимата гаранция за контрола по законосъобразността на актовете на прокурора постановил постановлението за спиране,  относима към сходни  с разглеждания случаи, е предоставената възможност постановлението за спиране на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Тези разпоредби дават възможност на всяко заинтересовано лице, без да е необходимо то да има някакво процесуално качество, да сезира по-горестоящата прокуратура, с цел проверка законосъобразността на издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство.

 Евентуално в това производство могат да бъдат направени и изложени твърдения за извършени престъпления наказуеми по текстове различини от чл.314 ал.1 от НК, тъй като единствено и само в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу кого какви обвинения да повдигне с оглед събраните доказателства.  

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Изложените до съдебните инстанции съображения не могат да бъдат предмет на произнасяне при липсата на надлежно сезиране.  Възраженията изложени в  жалбата, както беше посочено по горе, могат да бъдат депозирани пред по-горестоящата прокуратура, която може  да се прецени и дали  квалификацията на деянието е правилна.

Предвид изложените съображения определението на РС Варна  като съобразено с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.

 

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  по ЧНД №1657/2020г. на РС Варна с което са  оставени без разглеждане жалбите на  Д.В.В. и С. Д.В. и двамата от гр.Варна срещу постановление на прокурор от ВРП, от 13.01.2020г., за спиране на наказателното производство по ДП №218/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна, пр.пр.№17029/2018г. по описа на ВРП, водено за извършено престъпление по чл.314, ал.1 от НК

Определението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: