О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464
гр.Силистра, 02.09.2021 година
Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и първа година,в състав:дежурен съдия
Маргарита Славова,при секретаря Анета Тодорова, разгледа обективирано искане в Жалба
срещу „ограничаване достъпа до Автомивка в гр.Силистра,***, по която е образувано адм.дело№175/2021г.,разпределено по реда на чл.157 ал.2 АПК на
съдия докладчик, различен от настоящия,изразяващо се в „Моля, до решаване на спора по законността на действието за отнемане
достъпа до процесната автомивка,вероятно извършено от РДНСК-Силистра,да спрете
това действие, поради […]“,като не е
посочен нормативният ред, по който е предявено.
Съдебното производство е образувано по жалба на “ЛЪКИ-СИС“ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
гр.Силистра, с формулиран петитум:„Да
отмените извършеното действие от вероятни длъжностни лица на РДНСК гр.Силистра
за отнемане достъпа до самостоятелния обект Автомивка с идентификатор: 66425.514.502.4.1
в сграда с идентификатор: 66425.514.502.4 на ул. *** в гр.Силистра“.
По допустимостта на главното производство предстои
определеният съдия докладчик да се произнесе, включително преценявайки наличието
на годен предмет на съдебния контрол,в хипотезите на чл.159 т.1 и т.6 АПК.При
евентуално установяване на основанията по чл.239,във вр. с чл.237 АПК,да
препрати на компетентния съд; при наличие на предпоставките от чл.280 АПК, или
уточнение, конвертиращо жалбата в отрицателен установителен иск по чл.292 АПК,
да прецени своята юрисдикция и т.н. По процесното искане,обаче - за спиране
действието по отнемане достъпа до невъведения в експлоатация (съгласно закона)
обект, представляващ Автомивка, жалбоподателят не е посочил нормативния ред, по
който го е предявил.
Настоящият състав намира, че същото е изцяло извън
регламентацията с чл.166 ал.2-ал.4 АПК,тъй като последната се отнася до спиране
на предварително изпълнението на оспорен пред съда административен акт,
допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60 ал.1 или
по силата на отделен закон, каквато хипотеза очевидно не е налице в случая.
Това е така, защото релевираната забранителна Заповед
№ДК-19-СС-1/25. 03.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра, е била предмет на
пълен инстанционен контрол и въпросът с нейната законосъобразност, с влязло в
сила Решение №126/09.11.2020г., постановено по адм.дело №113/2020г. на АС
гр.Силистра, оставено в сила с Решение №7063/10.06.21г. по адм.дело №344/2021г.
на ВАС, Второ отделение, е окончателно разрешен. Ето защо, тази заповед е
безспорно изпълнително основание съгласно изричната разпоредба на чл.268 т.1 АПК и, предприетите действия по нейното изпълнение са в съответствие със закона.
Недопустимо е искане за тяхното спиране извън регламентацията с Дял пети
„Изпълнение на административните актове и съдебните решения“, Глава
седемнадесета от АПК.
Доколкото сезираният съд не е обвързан от правната
квалификация на спора направена с жалбата (в случая такава категорично
отсъства),следва да бъда преценена евентуално и нормативната възможност от
Глава петнадесета на същия дял от АПК „Защита срещу неоснователни действия и
бездействия на администрацията“, която настоящият състав преценява също като неотносима
към наведените факти от оспорващото дружество. Разпоредбата на чл.250 АПК дава
средство на защита, на когото гарантирани от закона права и интереси са
засегнати от фактически действия,извършвани от административен орган или
длъжностно лице,които не се основават на административен акт или на закона.За
целите на това производство нормотворецът е дефинирал понятието „неоснователни
действия“ като такива, които не се основават на административен акт или закона,
което сочи, че нормираната защита с чл.250 АПК, е защита от неюридически
действия на администрацията,каквито не са изпълнителните такива по чл.268 и
следващите АПК. Преобладаващата съдебна практика приема, че за да е допустимо
искането по чл. 250 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено
и да е налице правен интерес от търсената защита (Вж.Определение
№8456/13.07.21г., адм.д.№7171/21г., VIIО;
Определение №9116/09.08.21г., адм.д.№7820/21г., VIО и други от по-новата практика на ВАС). Налице е
обаче и съдебна практика (също толкова нова), поставяща в кръга на
предпоставките за допустимост на въпросния ред и отсъствието на административен
акт или законова разпоредба,на която да са основани извършваните фактически
действия (Вж.Определение №8502/13.07.21г., адм.д.№6284/21г., IIIО и др. на ВАС), каквито в случая са налице.
При твърдените с жалбата обстоятелства и съпътстващите
я доказателства, настоящият състав приема,че редът по чл.250 и следващите от АПК е неприложим, което прави недопустимо искането и на разгледаното по-горе
основание,каквото междувпрочем не е и заявено от жалбоподателя.
За да бъде изчерпен въпросът с нерегламентираната
изненада,твърдяна с основната жалба, следва да бъде съобразено още и следното:
Релевираните действия (според оспорващото дружество) са били извършени на
27.08.2021г., а съдебните решения,отхвърлящи жалбата му срещу изпълняваната
Заповед №ДК-19-СС-1/25. 03.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра, като
условие за нейното стабилизиране в правния мир, са влезли в сила на
10.06.2021г., с публикуване на Решение №7063/10.06.21г. по адм.дело №344/21г.
на ВАС, Второ отделение. С последното е разрешен по окончателен начин възбуден
съдебен спор относно законността на Автомивката и нейното ползване при
условията на нормативната забрана от чл. 178 ал.1 ЗУТ. Предмет на съдебен
контрол по приключилите административни дела №271/2017г. и №272/2017г. на
Административен съд гр.Силистра са били актове,съдържащи същите разпоредителни
диспозитиви, но издадени от Кмета на Община гр.Силистра, в хипотезите на
чл.225а ал.1 и чл.178 ал.6 ЗУТ. В хода на последните и съгласно императивния
регламент от чл.168 АПК, съдът се е произнесъл на всички основания от чл.146 АПК, независимо, че установявайки, че процесният строеж се намира на
територията на Стоково тържище и следователно, по аргумент от чл.137 ал.1 т.3
б.“в“ ЗУТ, е трета категория, е прогласил нищожността на крайните актове,
поради липса на материална компетентност на техния издател. Няма съдебна
инстанция, обаче, която да е приела, вкл. и в своите мотиви, че въпросният
строеж, представляващ „Промяна на предназначението на съществуваща едноетажна промишлена
сграда №66425.514.502.4 - склад, в обществена сграда - Автомивка на
самообслужване за външни клиенти“, находящ се в гр.Силистра,***, индустриална зона „Запад“, представляващ ПИ с
идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр.Силистра, е построен съгласно
изискванията на чл.148 и следващите ЗУТ и съответно,да се ползва според
регламентацията от чл.177 и следващите ЗУТ.По всички съдебно-административни
производства (начиная от 2017г.) съответните инстанции са излагали подробни
мотиви относно незаконността на релевирания строеж (Автомивка) и съответно,
незаконното му ползване в хипотезата на чл.178 ал.1 във връзка с чл.177 ал.2 ЗУТ. Такъв именно е бил предметът и на последно приключилото адм.дело №113/20г.
по описа на АС гр.Силистра с отхвърлящо жалба на „ЛЪКИ-СИС“ЕООД срещу Заповед
№ДК-19-СС-1/25.03.2020г. на Началника на РНСК-Силистра, решение.
Ето защо,на оспорващото дружество, с постановяване на
решението от касационния състав по адм.дело №344/2021г. на ВАС, Второ
отделение, е било известно,че разпореденото с процесната Заповед
№ДК-19-СС-1/25.03.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра,подлежи на
безусловно изпълнение,което елиминира всякакви оплаквания за поставянето му в
условията на нерегламентирана изненада. Ако счита, че органът по изпълнението
(чл.271 ал.1 т.1 АПК) е нарушил някои от разпоредбите на чл.276 и следващите от АПК,редът за защита е различен от предприетия понастоящем.
Жалбоподателят е сезирал АС гр.Силистра с искане да се
намеси чрез акт на съдебна администрация - спиране на действия (очевидно
предприети по изпълнението на влязъл в сила административен акт), до решаване
на въпроса за тяхната законност, което настоящият състав не е компетентен да
извърши. Процесното искане за спиране на действията, лишаващи жалбоподателя от
достъпа и ползването на Автомивката,защото същата все пак била узаконена и
независимо от липсата на допуснато предварително изпълнение на някакъв оспорен
административен акт, прави същото процесуално недопустимо.Обективираната
претенция:„[…]до
разрешаване на спора по законността на действието за отнемане на достъпа до
процесната автомивка, вероятно извършено от РДНСК-Силистра,да спрете това
действие […]“, не
подлежи на разглеждане нито по реда на чл.166 ал.2-ал.4 АПК,нито представлява
фактическо действие,неосновано на административен акт по разума на чл.250 и
следващите АПК, поради което е недопустима за разглеждане по същество, воден от
което и на основание чл.159 т.1 и т.6 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане искане за спиране на действия по отнемане на достъпа
на „ЛЪКИ-СИС“ЕООД гр.Силистра до Автомивка на самообслужване за външни
клиенти,намираща се в гр.Силистра, ***,
извършени от РДНСК гр.Силистра в изпълнение на влязла в сила Заповед
№ДК-19-СС-1/25.03.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра, с която на
основание чл.178 ал.1 и ал.5, във връзка с чл.177 ал.2 ЗУТ, е забранен достъпа
и ползването на същия строеж.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя,
при условията на чл.138, във връзка с чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: