РЕШЕНИЕ
№ 4094
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110138638 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.“ ЕООД срещу А. Е. Д., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за запазване на поверителност на конфиденциална информация, възникнало за
ответника по силата на подписана от него декларация за конфиденциалност на
информацията от 03.07.2018г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника в периода от
02.01.2018г до 20.03.2024г. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ответникът е заемал длъжност „.“. Поддържа се, че в рамките на това трудово
правоотношение ответникът е подписал декларация за конфиденциалност на информацията
от 03.07.2018г, с подписването на която се е задължил да не разкрива конфиденциална
информация в срока на трудовия договор и 5 години след прекратяването му. Сочи се, че
ответникът има за предмет на дейност търговия с полиетиленов и хартиен амбалаж,
опаковки и опаковъчни машини и др. Твърди се, че в декларацията са описани различните
аспекти на конфиденциална информация и за нарушение на поетото задължение е
предвидено заплащане на неустойка в размер на 10 000 евро. Излагат се твърдения, че
трудовото правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № .г. считано от
20.03.2024г на основание чл.326, ал.1 КТ. Подчертава се, че в последния работен ден
служители на ищцовото дружество са станали свидетели на това как ответникът предоставя
1
отдалечен достъп на външни лица до компютрите на ищеца. Това поведение се сочи, че
представлява нарушение на подписаната декларация за конфиденциалност. Поддържа се, че
след прекратяване на трудовото правоотношение на ответника в дружеството са открили
заявки за доставка на стоки до клиенти на дружеството, в която ответникът е посочен като
лице за контакти. С това се твърди, че са нарушени правилата за лоялна конкуренция и
лоялно привличане на клиенти. С оглед всичко изложено се претендира присъждане на
неустойка поради нарушение на поетите с декларацията задължения от ответника.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се твърдения, че в нито един
момент по време на трудовото правоотношение, както и след прекратяването му ответникът
не е разкривал никаква информация на трети лица. Релевирано е възражение за
недействителност на клаузата на декларацията, а именно „…се задължавам в случай на
прекратяване на трудовото ми правоотношение с „.“ ООД да не работя, консултирам и/или
съдействам по какъвто и да е начин в конкурентни дружество, фирма, сдружение… и други
за срок от 5 години. При неизпълнение на това си задължение да изплатя неустойка …
10 000 евро.“ Твърди се, че тази клауза е в противоречие с чл. 48 от ., какъвто смисъл била и
трайната съдебна практика. Като аргумент за недължимост на процесната сума се изтъква,
че в декларацията е предвидено заплащане на неустойка единствено при започване на
работа в конкурентно дружество, но не и в случай на нарушение на задължението за
опазване на служебна тайна и за неразкриване на търговска тайна, в каквато насока са
твърденията на ищеца. Моли се искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се
присъдят сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
което е било прекратено считано от 20.03.2024г. и че ответникът е подписал декларация за
конфиденциалност на информацията на 03.07.2018г. Това обстоятелство е обявено за
безспорно още с доклада по делото, като се потвърждава и от представената заповед № .г.,
издадена от управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение на А. Е. Д. на основание чл.326, ал. 1 КТ, считано от 20.03.2024г.,
неоспорена от ответника.
Като доказателство по делото е представена и Декларация за конфиденциалност на
информацията, подписана на 03.07.2018г от ответника и неоспорена от него. Съгласно така
посочения документ, ответникът Д. на длъжност „.“ в „.“ ООД декларира, че по време на и
най-малко 5 години след приключване на трудовите си правоотношения с ищцовото
дружество се задължава да пази като строго поверителна за всички трети лица цялата
информация, която му стане известна в работата в „.“ ООД или във връзка с нея. В точки от 1
до 6 е изрично изброено неизчерпателно /“включително, но не само“/ каква е информацията,
2
за която се отнася така поетото от служителя задължение, а именно информация относно
производствения процес, конрагенти, дистрибутори, продажба, клиенти и други стопански
партньори, за настоящи, потенциални и бъдещи клиенти. Съгласно т. 4 от декларацията в
информацията, която ответникът в качеството си на служител на ищеца се е задължил да
пази е информация свръзана с достъп, както физически до обекти на дружеството и негови
партньори, така и за електронен достъп, електронна поща, ., устройства, сървъри, хостинг и
всякакви подобни услуги, ползвани или предоставяни от „.“ ООД. Последната от така
изброените шест точки касае случаите при прекратяване на трудовото правоотношение на
служителя, като е предвидено, че при прекратяване на правоотношението ответникът се
задължава да пази информацията, посочена по-горе, да не я разгласява, да не я предоставя на
трети лица и да носи отговорност за неразпространяването и. В отделен абзац след така
поетите задължения в точки от 1 до 6, е поето допълнително задължение безусловно и
неотменно в случая на прекратяване на трудовото правоотношение, ищеца да не работи,
колсултира и/или съдейства по какъвто и да е начин в конкурентни дружества, фирми,
сдружения, еднолични търговци, търговски предприятия, дистрибутор, доставчик, клиент и
други за срок от 5 години. При неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил
да изплати неустойка в случай на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на
10 000 евро, а в случая че неизпълнението е довело до по-големи щети, А. Д. се е задължил
да заплати пълния размер на вредата.
По делото като доказателство е представено писмо от 21.03.2024г. на ., адресирано до
управителя на ищцовото дружество, в което е посочено, че на 20.03.2024г. по време на
приемане на текущите задачи от Д., е станал свидетел на телефонен разговор между
ответника и трето за дружеството лице, което е поискало да му бъде осигурен дистанционен
достъп от А. Д. до фирмени лаптоп. Подчертано е, че ответникът е бил посъветван да не
предоставя достъп, тъй като подобно външно проникване в системата е нежелано. Посочено
е, че достъпът е бил преустановен и последствие отново предоставен от А. Д. след разговор
с Х. Д..
Представена по делото е и докладна записка от . – главен счетоводител на ищцовото
дружество, с която същият уведомява управителя на „.“ ООД, че след прекратяване на
трудовото правоотношение на А. Д. на 22.03.2024г. на принтера е излязла разпечатка на
формуляр на фирмата . – клиент на ищеца, в който формуляр като контактно лице е посочен
именно ответника, а като дружество доставчик – „.“ ООД – гр.. Аналогично на 01.04.2024г.
отново на принтера се е появила заявка от 29.03.2024г. от фирма . – клиент на ищеца,
отправена до А. Д. за доставка на стоки от „.“ ООД.
Като доказателство по делото са приети и двете заявки, във връзка с които е изготвена
докладна записка, а именно заявка от „.“ с дата 22.03.2024г. посочено лице за контакти
ответника Д. и адресат „.“ ООД, ЕИК . – гр..
Представена е заявка за 01.04.2024г. от склад за подправки от 29.03.2024г., изпратена до
„..“ ..“
Същевременно към исковата молба е приложена и заповед №.г. издадена от управителя
3
на „.“ ООД, ЕИК ., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Е. А. /каквото е и
името на управителя на ищцовото дружество/.
При извършване на служебна справка в Търговския регистър по партидата на „.“ ООД,
ЕИК . /сочено като адресат на заявките/ и по партида на ищцовото дружество „.“ ООД, ЕИК
. съдът констатира, че дружеството „.“ ООД, ЕИК . от 06.02.2017г до 10.06.2024г /почти три
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и почти три месеца
след появата на двете заявки от 01.04.2024г/ е било вписано като съдружник в „.“ ООД
/ищец в настоящото производство/.
Разпитани по делото са и двама свидетели, а именно служителите на ищеца изготвили
писмото и докладната записка, приети по делото – . и .
Свидетелят М. посочва, че работи в ищцовото дружество от 2017г. като главен
счетоводител и до него е достигнала многократно информация, че А. Д. е започнал да
продава продукция – стоки на ищеца на фирми, за които преди е бил представител на ищеца,
т.е че ги е привлякъл към конкурентна фирма Свидетелства, че по данни на счетоводството
ищеца е загубил близо 300 000 лева оборот и 86 000 лева печалба за период от март 2024г до
декември 2024г.
Пред Софийски районен съд свидетеля Н. също твърди, че работи в ищцовото
дружество, като при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника именно Н. е
поел от Д. работата му. Свидетелят посочва, че му е известно, че А. Д. е използвал
информация, след като е напуснал фирмата, свързана с привличане на клиенти.
Свидетелства, че става въпрос за клиенти, с които ответникът е работил, докато е служител
на ищеца и в последствие тези клиенти са продължили да работят с Д. като служител на
конкурентно дружество. Свидетеля подчертава, че в личен разговор повечето клиенти са му
заявили, че са започнали да работят с конкурентна фирма, като само един му е заявил, че е
продължил да си работи с ответника. Изрично свидетелят подчертава, че клиенти не са му
споделяли именно А. Д. да ги е привлякъл към конкурентната фирма. Н. си спомня, че в
последния си работен ден ответникът е предоставил достъп до информационната система на
дружеството на външно лице, като свидетелят лично е прекратил достъпа, но въпреки това
Д. след разговор с управителя на „.“ ООД отново е предоставил достъп на това външно лице.
Подчертава, че също е говорил с управителя, който му е казал, че не е позволявал на Д. да
предостави достъп.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК
съобразявайки обстоятелството, че свидетелите са служители на ищеца. Въпреки това
настоящият състав счита, че не е налице основание показанията на свидетелите да не бъдат
кредитирани изцяло, доколкото заявеното от тях съответства и на представените по делото
доказателства. Нещо повече свидетелят Н. пряко е възприел предоставянето на достъп от
ответника до информационната система на ищеца.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
4
За да бъде приет за основателен предявеният иск по чл. 92 ЗЗД следва от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване да се установи наличие на договорно
отношение с ответника, в рамките на което е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение за запазване на поверителност на конфиденциална информация възникнало за
ответника А. Д. по силата на подписана от него декларация за конфиденциалност на
информацията на 03.07.2018г., както и осъществяване от ответника на сочените от ищеца
нарушение на поетите с декларацията задължения в рамките на трудовото правоотношение
и/или 5 години след прекратяването му.
В конкретната хипотеза съществуването на трудово правоотношение между страните, в
рамките на което на 03.07.2018г. е била подписана декларация за конфиденциалност на
информацията, както и прекратяването на това трудово правоотношение считано от
20.03.2024г. не е оспорено от страните и още с доклада по делото тези обстоятелства са
обявени за безспорни.
Спорът по делото в настоящата хипотеза е концентриран върху въпроса досежно
действителността на неустоечната клауза в подписаната от ответника декларация и доколко
така уговорената неустойка касае случаите на разпространяване на конфиденциална
информация, съответно дали изобщо твърдяното от ищеца нарушение на декларацията за
конфиденциалност е осъществено от ответника. Във връзка с това съдът приема следното:
В настоящия случай съдът намира, че видно от приетата като доказателство по дело
декларация за конфиденциалност на информацията на 03.07.2018г, подписана от ответника,
същият в качеството си на служител е поел условно две групи задължения. Първото
задължение е по време на и най-малко пет години след приключване на трудовото му
правоотношение с ищеца да пази строго поверителна за всички трети лица цялата
информация, която му е станала известна в работата или във връзка с нея. Във връзка с така
поетото задължение за несподеляне на конфиденциална информация е направено и
надлежно уточнение в шест точки /от 1 до 6/ какво точно страните разбират под
конфиденциална информация. Втората група задължения, които ищецът е поел към
ответника е след прекратяване на трудовото правоотношение с „.“ ООД в продължение на 5
години да не работи, консултира и/или съдейства по какъвто и да е начин на конкурентни
дружества. Тази декларация по своята правна същност е едностранно волеизявление, което е
направено само от служителя, т.е едностранна сделка. Въпреки това същото следва да се
приравни на поетите задължения по самия трудов договор по аргумент от чл. 44 ЗЗД, който
предвижда, че правилата относно договорите намират своето приложение и към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да поражда, изменят
или прекратяват права и задължения. В този смисъл и определение № ./02.07.2009г. по гр.д.
№./2009г на ВКС, III г.о. Именно това е характера и на подписаната от ответника декларация
за конфиденциалност, доколкото с нея се допълват /изменят/ постигнатите в трудовия
договор уговорки.
В така посочената декларация е предвидено заплащането от страна на ответника в
качеството му на служител на неустойка в размер на 10 000 евро или ако вредите са в по-
5
голям размер – пълния размер на вредите. От значение за изхода на спора, с оглед и изрично
релевираните от ответника възражение в тази насока, е дали така предвидената неустоечна
клауза е санкция при нарушение и на двете групи задължения или само на втората група
задължения включена в декларацията.
Софийски районен съд счита, че при тълкуване на смисъла на клаузата за заплащане на
неустойка, включена в декларацията за конфиденциалност, подписана от ответника Д.
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, като бъде отчетена и константната
практика на ВКС (решение № ./20.12.2016г по т.д. №./2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение №
./20.06.2016г. по т.д.№ .2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение № ./11.10.2011г. по гр.д. № ./2010г. на
ВКС, ІV г.о.) съгласно която при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост в
договорните клаузи, действителната воля на страните се установява чрез тълкуване на
отделните уговорки при спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, както следва:
Договорните клаузи се тълкуват не изолирано и формално, а във връзка една с друга, в
смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора
и обективирана в съдържанието му воля на страните. В цитираните решение ВКС изрично
подчертава, че при изясняване на действителната воля и характера на възникналото
правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но
като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните с договора факти, като
изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след
сключването на договора. Съобразявайки това настоящият съдебен състав приема, че
предвидената неустойка в процесната декларация касае единствено втората група
задължения, поети с нея, т.е само задължение в случая на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят да не работи, консултира или съдейства по какъвто и да е начин
в конкурентни дружества. До този извод се достига при извършване на тълкуване на
декларацията, подписана от ответника, в нейната цялост.Видно е, на първо място, че поетите
задължения от Д. ясно са разделени да две групи – за неразпространяване на информация и
за незапочване на работа при конкурент. По отношение на задължението за
неразпространяване на информация в т. 6 от декларацията е изрично предвидено, че
ответникът се задължава да носи отговорност за неразпространяване, като не е предвидено
конкретно заплащане на неустойка. Същевременно по отношение на втората група
задължения – за незапочване на работа в конкурентно дружество, е видно, че тези
задължения са отделени както смислово, така и граматически - в отделен абзац и за разлика
от задълженията в първата група, са изписани с по-тъмен шрифт. Именно в този абзац, е
включена и клаузата за неустойка, без да е предвидено изрично тя да се прилага и по
отношение на задълженията за неразпространяване на информация. Неустоечната клауза не
е отделена в отделен абзац, за да може да се приеме, че същата се отнася общо и за двете
групи задължения. Нещо повече, непосредствено след поемането на задължението за
незапочване на работа в срок от 5 години в конкурентно дружество е включена клаузата за
неустойка чрез израза „при неизпълнение на това задължение“, т.е използвано е единствено
число при определяне на задължението при нарушението, на което е предвидено заплащане
6
на неустойка, а не множествено число, което можеше да доведе до извод, че тази неустойка
засяга и нарушения и на другите задължения, а именно на задължението за
неразпространяване на информация.
Ето защо Софийски районен съд приема, че в случая клаузата от процесната
декларация за конфиденциалност предвиждаща заплащане на неустойка, не намира
приложение към случаите, в които служителят е нарушил задължението си за
неразпространяване на информация, а само по отношение нарушения на задълженията за
незапочване на работа в конкурентно дружество.
Дори и обаче да се приеме, че поетото от ответника Д. задължение за заплащане на
неустойка в размер на 10 000 евро с подписване на декларация за конфиденциалност на
информацията на 03.07.2018г касае и нарушения на задължението за неразпространяване на
конфиденциална информация, то следва да се отбележи, че е налице непротиворечива
съдебна практика, която изцяло се споделя и от настоящия състав и съгласно която не е
допустимо споразумение за неустойка за неизпълнение на задължението за опазване на
конфиденциална информация. Именно във връзка с това в решение № 50077/11.05.2023г по
гр.д.№ 2835/2022г на ВКС, IV г.о, e прието, че е възможно в трудов договор да бъде
включена клауза, с която страните да се споразумеят, че ще се търси отговорност и
обезщетяване на вреди не от неизпълнение на договорно задължение, а и за неправомерно
поведение, стоящо извън съществуващата правна връзка, чиито резултат ще е нарушаване на
правилата на конкуренцията - деликтна отговорност в нейния специален състав по чл. 105,
ал. 3 Закон за защита на конкуренцията /ЗЗК/ или правилата по чл. 10 от закона за защита на
търговската тайна /ЗЗТТ/ - при неправомерното придобиване, използване или разкриване на
търговска тайна, но не и споразумение за неустойка за неизпълнение на задължението за
опазване на конфиденциална информация. Вреда може да възникне по повод на актове и
действия по смисъла на чл. 8 ЗЗТ и чл.1, ал. 2 ЗЗК, като реализирането на отговорността по
гражданско правен ред не е обусловена от наличието на предварително развило се
производство пред административен орган. Според чл.105 ЗЗК, увредените лица, вследствие
извършване на нарушение по този закон, имат право да претендират по реда на
ГПК обезщетение, като съставът на деликта съдържа всякакви нарушения на ЗЗК, вкл. на
глава . – „Забрана за нелоялна конкуренция“, отнасяща се до нелоялните търговски
практики, докато неустойката се различава от съглашение, с което се поема задължение за
обезщетяване на вреди след тяхното настъпване, тъй като тя има обезпечителна функция и
възниква преди изпълнението. Следователно за работодателя е предвидена възможност да
защити интересите си, в случай на изнасяне на конфиденциална информация от някой от
служителите му, но не и и чрез задължаване на служителите да заплащат неустойки за
неизпълнение на задължение, от което е възможно да се са причинени вреди.
В допълнение на така посоченото съдът намира за необходимо да отбележи и че от
събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е осъществил соченото от
ищеца нарушение на поетото задължение за неразпространяване на конфиденциална
информация. В действителност от представените две заявки, за които от ищеца се твърди, че
7
са намерени на принтера след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, е
видно, че А. Д. е посочен като лице за контакти от клиентите на ищцовото дружество, но по
делото не са ангажирани доказателства, че тези клиенти, с които А. Д. не се спори, че е
работил в рамките на трудовото си правоотношение с ищеца, са били информирани
незабавно, че ответникът вече не е служител на „.“ ЕООД, доколкото заявките са с дати в
рамките на десетина дни от датата на прекратяване на трудовия договор на ответника. На
следващо място, посочването на дружеството „.“ ЕООД като адресат на заявките също не
може да се приеме като доказателство, че ответникът е предоставял информация на
конкурентни за ищеца лица, доколкото към 01.04.2024г. „.“ ЕООД съгласно справка в
Търговски регистър е бил съдружник в „.“ ЕООД, т.е е имало качеството „свързано лице“ до
10.06.2024г
Съдът приема, че от показанията на свидетеля Н., които съдът кредитира изцяло, в
действителност се установява, че ответникът е предоставил достъп до информационната
система на ищцовото дружество на трето лице, но не доказано от страна на ищеца, че
информацията, до която е бил предоставен достъп, е попадала в обхвата на посочената в
декларацията конфиденциална информация. Не е доказано и при условията на пълно и
главно доказване, че достъпът е бил предоставен в действителност на трето за ищцовото
дружество лице.
Не е установено и че въз основана на използване на конфиденциална информация от
ответника, същият е привлякъл клиенти от ищеца в конкурентно дружество /въпреки че в
исковата молба липсват такива твърдения/. Съгласно показанията на разпитаните по делото
двама свидетели клиенти на ищцовото дружество са започнали да работят с техен
конкурент, но не са категорични, че именно ответникът ги е привлякъл и то чрез използване
на конфиденциална информация.
По отношение на втората група задължения, поети от ответника в качеството му на
служител при ищеца с подписването на процесната декларация, а именно задължението да
не започва работа в дружество конкурент на ищеца в рамките на 5 години от прекратяване
на трудовото му правоотношение, досежно което съдът приема, че е предвидено заплащане
на неустойка в размер на 10 000 евро, следва да се посочи следното:
От ищеца в исковата молба не са излагани твърдения, че се претендира заплащане на
неустойка поради това, че ответникът Д. е започнал работа в конкурентно дружество, такива
за първи път се излагат в устните състезания, в рамките на които се твърди, че ответникът е
привлякъл клиенти на ищеца в конкурентно дружество, с което е нанесъл имуществени
вреди на ищеца, като доказателства за подобни вреди не са ангажирани, а и с оглед
претенцията за заплащане на неустойка, а не на обезщетение за нанесени имуществени
вреди, такива не са били и предмет на настоящото производство.
Въпреки липсата на изложени от ищеца твърдения, че процесната неустойка се
претендира във връзка с нарушение на ответника на задължението му да не започва работа в
рамките на пет години в дружество конкурент на ищеца, съдът е длъжен за пълнота на
изложението да отбележи, че предвиждането на подобна забрана и съответно поемане на
8
задължение за заплащане на неустойка поради нарушение на подобно задължение
представлява недействителна клауза. Непротиворечива е в тази насока съдебната практика,
че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна
служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, на първо място е
сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата
на чл. 48, ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа
на всеки гражданин. На следващо място, работодателят няма право да налага забрана на
служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята
професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да
се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята
същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор,
възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва
в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на
норми и принципи на трудовото право - чл. 8, ал. 4 КТ. В този смисъл решение №
./25.10.2010г. по гр.д.№ ./2009г. на ВКС, IV г.о, решение № ./18.11.2010г. по гр.д.№./2010г на
ВКС, IV г.о, решение №.24.10.2012г. по гр.д.№ ./2011г на ВКС, IV г.о, решение
№./16.07.2013г. по гр.д.№ ./2012г. на ВКС, IV г.о, решение № ./15.11.2016г. по гр.д.№./2016г.
на ВКС, IV г.о.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд приема, че ищецът не е провел пълно
и главно доказване на предявения иск, като не е положил необходимите усилия да ангажира
достатъчно доказателства за извършване на сочените в исковата молба нарушения. Предвид
това при приложение на негативните последици от неизпълнение на разпределената
доказателствена тежест, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника А. Д., който е направил искане за присъждане на заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия
случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане на
посочената сума, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева и с направено отбелязване, че сумата е
платена изцяло в брой. От името на ищеца е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното възнагражгдение за адвокат, което се явява неоснователно с оглед
предвидения минимум в чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/приложима към датата на сключване на договор/, който за иск
с цена 10 000 евро/19 558.30 лева/ е 2160.25 лева. Ето защо в полза на ответника следва да
бъдат присъдени и сторените от него разноски в размер на 1500 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр..
срещу А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.., иск по чл. 92 ЗЗД за осъждане на А. Е. Д.,
ЕГН ********** да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., сумата от 10 000 евро, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за запазване на поверителност на конфиденциална
информация, възникнало за ответника по силата на подписана от него декларация за
конфиденциалност на информацията от 03.07.2018г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1500 лв.,
представляваща разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10