№ 43
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Г. В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000283 по описа за 2021 година
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 283 / 2021 г. на ПАС
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Д. О. з. „ЕАД –С. ЕИК *********
против Решение № 260115 от 06.11.2020 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 666/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на решението, по
силата на която съдът е осъдил ответника „ Д. - О. з. „ ЕАД – град С. да
заплати на М. Щ. СТ. с ЕГН: ******* сумата 30 000 лева-тридесет хиляди
лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „
Гражданска отговорност“ за причинените по вина на прекия причинител –
водача на лек автомобил марка „Р., модел *** с рег. № ** **** ** РСС
неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния внук Г. С.
1
С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие—ТП от
16.08.2017 г. около 12.10 часа по републиканския път от село Л. към село Т. в
посока от север на юг, км.5 плюс 500, вината на който водач е призната с
влязла в сила присъда, постановена от Пловдивският окръжен съд по НОХД
№1280/2018 г.,ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от датата уведомяване на застрахователя -29.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В частна ,с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че ищецът не е установил
наличието на обстоятелства, които да сочат на претърпени морални вреди ,
надхвърлящи по интензитет и времетраене „ нормално присъщите за
съответната родствена връзка“.
На второ място се поддържа оплакването, че размера на присъденото
обезщетение е завишен и надхвърля определения с параграф 96,ал.3 от КЗ
лимит на обезщетение.
При условията на евентуалност, ако все пак съдът не уважи искането
присъденото обезщетение да се редуцира до сумата от 5 000 лева, то да
определи обезщетение, съобразено с принципа на справедливостта.
Въззиваемата страна М. Щ. СТ., действаща чрез пълномощника си С. К. С.,
представлявани от адвокат Р.М. –адвокат от САК поддържа писмен отговор,
съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Поддържа се, че съдът е
приложил точно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г на ОСНГТК на ВКС и въз основа на него е
приел, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за
причинените й болки и страдания от смъртта на нейния внук Г. С.
Претендира се съдът са потвърди обжалваното решение като съобразено със
закона.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната
2
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявен е пряк иск от увреденото лице по чл.432 от КЗ, който е насочен
срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност“.
Предмет на застрахователното правоотношение е лекия автомобил марка „Р.,
м. ** с рег.№ ******, управляван от лицето Р. С. С., който е пряк
причинител на увреждането – деликвент.
Вината на деликвента е установена с влязла в сила присъда на наказателния
съд № 70 от 01.10.2018 т.,постановена от Пловдивският окръжен съд по
НОХД №І 1280/2018 г. Подсъдимият Р. С. е бил признат за виновен в това , че
на 16.08.2017 г. на Републикански път от село Л. до село Т., при управление
на МПС – „Р. **“ в посока от север на юг е нарушил правилата за движение –
чл.20,ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. С. от
село Л., който е починал на 17.08.2017 г. в гр. Пловдив.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на
чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните
последици от деянието относно :
дали е извършено деянието ;
неговата противоправност ;
виновността на дееца;
Това е добре известната триада , т.е. трите основни въпроса, които следва да
се установяват от наказателния съд, тъй като гражданският съд не е
компетентен да ги установява. Нещо повече има забрана да прави това, тъй
като излиза извън рамките на своята определена от закона компетентност.
Този момент много точно е намерил коментар в мотивите на обжалваното
решение и настоящата въззивна инстанция го споделя напълно.
По въпроса за съставомерността на деянието компетентен да се произнесе е
наказателният съд, поради което гражданския съд е задължен да съобрази
3
трите основни въпроса, когато разглежда гражданските последици от
деянието или когато това деяние не е съставомерно , то в този случай
правопораждащият факт е деликта. Но както е добре известно не всеки
деликт е престъпление.
Основният спорен въпрос по делото се концентрира върху това дали
ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществените вреди, настъпили от смъртта на нейния внук –Г..
Въпросът за легитимацията на близките на починало лице решен в
съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1 /2016 г. на ОСНГТК. Съгласно цитираното ТР
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г на ППВС,но по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Първоинстанционният съд е цитирал мотивите на ТР,като правилно е
приел, че в рамките на българската традиция отношенията между баба, дядо
и внуци се характеризират с взаимна обич, емоционална и човешка близост.
Показанията на разпитаните свидетели убедително установяват , че между
ищцата и нейния внук Г. е съществувала още от най-ранно детство и до
последния ден от краткия живот на момчето една наистина дълбока,
постоянна и силна връзка . Между баба М.Щ. и нейния по-малък внук Г.
отношенията са били много близки и сърдечни и за това има причини .
Особено искрени са показанията на св. А. П. Д. която от 27 години живее на
семейни начала със С. С. – това е сина на ищцата М.Щ. . Свидетелката е
установила , че баба М. е поела за продължителен период от време грижите
за по –малкия си внук Г.. По-големият син на св. А. Д. дълго време се е
борил с коварната болест левкемия и се е налагало да го води по болници за
преливане на кръв и други. Затова и цялостната грижа за по-малкото му
братче Г. е паднала изцяло върху баба му М., която когато е бил по-малък
4
го е водила на училище,посрещала го е и през останалото време е приготвела
храна.
Малкият Г. е бил обичано внуче и той самият е бил много привързан към
баба си, която понякога наричал „майко“.
И двамата много са се разбирали, търсили са се един друг и дори понякога
Г. е отивал да спи при баба си, защото очевидно там се е чувствал по-добре.
След нелепата смърт на внучето си жената още повече се е затворила,
постоянно е плачела и е криела вещите на любимия си внук.
Например ,бележникът на детето, със снимката му, с който той е завършил
осми клас ищцата е запазила за себе си като скъп спомен или по- скоро като
реликва. Било е много трудно и до днес да приеме, че тя възрастната жена
продължава да живее, а Г. си е отишъл нелепо от този свят, при това само на
15 години. Здравословното състояние на баба М. под влияние на дълбоката
скръб се е влошило още повече и след един прекаран инсулт след
катастрофата е получила още един инсулт.
В този смисъл са и показанията на св.Н. Д., като баба М. е била братовчедка
на бащата на свидетелката. Тя също потвърждава факта ,че за
продължителен период от време баба М. е поела изцяло грижите за малкия
Г., за който е полагала майчина грижа. Показателно е , че родителите на
момчето четири дни са криели от баба му за неговата смърт, но в крайна
сметка не са могли да й спестят тази ужасна новина. След което в много
кратък период от време ищцата е получила и втори инсулт , който не се е
оказал фатален, но живота вече е загубил за нея смисъл, след като и двете й
внучета са починали преждевременно.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелката
А. Д. – майката на починалия Г.. Няма да не са искрени показанията на
една майка, която е загубила и двамата си сина. Но докато за по –
голямото братче, при такава диагноза като левкемия нищата са били
предопределени, то смъртта на по-малкия брат Г. е била истински шок.
По същия начин стоят нещата и за баба М., която се е грижела за детето
5
като истинска майка. Убедителни и точни са показанията и на втората
свидетелка Н. Д., която има непосредствени впечатления за живота на
семейството.
По тези съображения въззивният съд също приема, че в случая е
налице много силна, трайна, дълбока емоционална връзка между бабата
и починалото й внуче Г., поради което в този случай е напълно
справедливо да бъде обезщетена за болките и страданията , които е
понесла след смъртта на любимия й внук. И обратното: несправедливо
ще бъде да се приеме, че в случая се касае за типични и нормални
отношения между баба и внук. Това е становището на жалбоподателя,
който счита, че в случая моралните вреди „ не надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите / болки и страдания/ за съответната
родствена връзка“. Да се говори за нормално присъщи болки и
страдания в случай като този е проява най малко на нехуманитарен
подход - все едно, че застрахователите са патентовали машина, която по
неведом начин измерва човешката болка и страдание по някаква
„скала“, като след това отчита кои са нормално присъщите морални
вреди за „ съответната родствена връзка“ и кои надхвърлят тази
граница.
В заключение ищцата чрез пълномощника си адвокат Р.М. е
провела пълно и главно доказване за причинените болки и страдания от
ищцата, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП
и настъпилата смърт на детето Г..
Съдът е определил застрахователно обезщетение в размер на 30 000
лева, което според въззивната инстанция отговаря напълно на принципа
на чл.52 от ЗЗД за цялостно и справедливо обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на близък човек- внуче, загубило
живота си само на 15 години.
Второто оплакване изложено във въззивната жалба е, че размера на
присъденото застрахователно обезщетение надхвърля определения с
разпоредбата на § 96,ал.1 от КЗ лимит в размер на 5000 лева.
6
Настоящата въззивна инстанция споделя извода на окръжния съд за
неприложимост на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, брой
101/2018 г. Тези съображения са много точно и задълбочено изложени в
Решение № 94 от 14.06.2019 г,постановено от Пловдивския апелативен
съд по търг.дело №231/2019г. Последното не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 291 от 07.05.2020 г., по търг.дело №
2108/2019 г на ВКС, второ търговско отделение.
В член 3, параграф1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/ ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. В чл.9 ал.1 от
Директива 2009/103/ ЕО са предвидени минимални застрахователни суми
в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. В същия размер са и лимитите, посочени в чл.1
параграф2 от предходната Директива 84/5/ЕО- Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт са транспонирани в националното ни право – чл.266 от КЗ
/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ. Разпоредбата на § 96,ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ, ДВ, брой. 101/2018 г. не е в съответствие с правото на
Европейската общност. Уредбата на лимитите на застрахователните
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО са
повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни
лица, респективно : на лица, пострадали при ПТП, затова следва да се
приеме, че те по изключение имат пряко действие.
По изложените съображения ПАС намира , че разпоредбата на § 96,
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.101/2018г. не следва да намери приложение
още повече , че публична тайна е , че тя е плод на едно неудачно
7
лобистко законодателство, което внесе объркване и несигурност в една
материя като застраховането, в която повече от където и да е другаде се
нуждае от предвидимост и правна сигурност . Защото и самите лобисти
или техни близки могат да се окажат жертва на собственото си
законодателно „ творение „.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването
на което съдът е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е
определил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за
причинените на ищцата неимуществени вреди от преждевременната
смърт на най-малкия й внук Г..
С него ги е свързвала дълбока и силна духовна връзка още от най-
ранно детство ,а и по-късно, тъй като момчето е нямало други баба и
дядо.
В полза на адвокат Р.М. от САК следва да се присъди сумата от
1 176 лева с ДДС , представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставеното от нея процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260115
от 06.11.2020 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по
8
търг.дело№ 666/2019 г.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Р.М. от САК, с личен номер от
единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет №***********
адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата - за предоставеното на
ищцата безплатно процесуално
представителство пред въззивната
инстанция в размер на 1 716 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9