№ 104
гр. Дупница, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200306 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е второ по ред въззивно такова след постановена отмяна от АС-Кюстендил с
Решение № 50/15.03.2022 г., по КАНД № 30/2022 г., на предходно постановено въззивно
Решение № 260292/22.12.2021 г., по НАХД № 174/2021 г., на РС-Дупница и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000789/29.12.2020 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл.
53 от ЗАНН, на М. В. М., с адрес: гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 6, с ЕГН ********** са
наложени няколко административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
- „глоба”, в размер на 50,00 лева;
2. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
3. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
4. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
5. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
6. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
1
размер на 20,00 лева;
7. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр.
2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
8. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от
ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат кратки
съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че същото е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушенията
не са били извършени от водача. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление
в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Р.. Същият пледира за отмяна на НП като поддържа жалбата и развива пред съда
своите допълнителни съображения за недоказаност на нарушенията.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
на 09.12.2020 г., около 16:02 часа, в гр. Дупница, по ул. „Хемус” пред № 3
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка и модел Опел Астра с Рег.№ ........... без
поставен обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано и след като е имал наложени
административни наказания по ЗДвП, неплатени в срока за доброволно заплащане. При
извършената му проверка на пътя от свидетелите Н.С. и И.Й. не е представил свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, част II, като
наред с това е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил
оборудван с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка.
Срещу жалбоподателя М. М. бил съставен от св. С. и подписан от него и св. Й. -
АУАН № 333909/09.12.2020 г., за нарушения по чл. 137а, ал. 1, чл. 139, ал. 2, т. 1 – 4, чл. 190,
ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя със възражения,
каквито са били депозирани по-късно пред АНО. АУАН е връчен на същия срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 20-0348-
000789/29.12.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с
което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. В. М., с адрес: гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 6, с
ЕГН ********** са наложени осем административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
- „глоба”, в размер на 50,00 лева;
2. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
2
3. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
4. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
5. За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
6. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20,00 лева;
7. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр.
2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
8. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от
ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Н.С., както и от приложените
множество писмени доказателства, вкл. в кориците на НАХД № 174/2021 г., на РС-Дупница,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава и не се отрича от
показанията на разпитания свидетел полицейски служител – актосъставителят Н.С.. Съдът
приема с доверие казаното от полицейския служител С. с изключение на твърденията му
отнасящи се до случай със зам. кмет на Сапарева баня и отказ за проверка за алкохол, които
са неотносими. За да му се довери, съдът взе предвид, че този свидетел съвсем
добросъвестно заявява, че не е напълно сигурен или не си спомня определени факти и
обстоятелства от проверката, която се е състояла дълго време преди разпитът му пред съда.
Същият, макар отчетливо да бърка в разпита си процесния случай с друг случай от неговата
ежедневна работа като мл. авто-контрольор, след предявяване на АУАН поддържа акта, не
оспорва констатациите в него и категорично потвърждава подписът си положен в АУАН,
който лично е съставил. Сочи пред съда, че този акт е бил съставен за всички няколко
нарушения отразени в него. Съобщава, че е бил извикан за съдействие от колегата му И.Й.,
който е част от патрула на гр. Бобошево, но работи за времето от 13:00 часа до 18:00 часа на
територията на гр. Дупница, където са били установени нарушенията. Наличните
разминавания и първоначално объркване в разпита на свидетеля, съдът отдава единствено и
само на ежедневната му заетост със сходни случаи на нарушения по ЗДвП случили се на
различни места, на изтеклия период от време, който е почти 17 месеца от датата на
нарушението, както и на субективните интелектуални и паметови способности на свидетеля.
Липсват данни за каквито и да е предходни влошени взаимоотношения или конфликти на
свидетеля с жалбоподателя, поради които евентуално да би могъл да се счита за предубеден
спрямо него. Нещо повече в подадените ръкописно изписани от жалбоподателя М. върху
3
заявление възражения срещу АУАН до АНО УРИ 348000-10425 от 14.12.2020 г.– л. 8 от
НАХД № 174/2021 г., на РС-Дупница е видно, че самият водач е оспорил само две от
описаните нарушения в цитирания и от него по номер АУАН. Тези по чл. 137а, ал.1 и чл.
190, ал.3 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна
инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както
и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния
за това административен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това.
Такова е и становището изразено в цитираното по-горе Решение № 50/15.03.2022 г., по
КАНД № 30/2022 г., на КАС, с което е било върнато делото за ново разглеждане. АУАН и
НП съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения, както и доказателствата,
на базата на които АНО е приел тези изводи. При извършване на дължимата цялостна
служебна проверка и на база събраните доказателства съдът достигна до извод, че НП
следва да бъде само частично отменено в своите пунктове 6-ти и 7-ми, относно
посочените нарушения на чл. 190, ал.3 и на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, санкционирани
съответно по реда на чл. 185 от ЗДвП и по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. В същото време обжалваното НП следва да бъде потвърдено в
останалата му част, по пунктове – 1, 2, 3, 4, 5 и 8-ми, за посочените в тях нарушения, като
правилно и законосъобразно поради следните съображения:
По нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, пункт 7-ми от НП:
Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него.“ Предвиденото наказание в
случаите, когато е нарушено, което и да е от двете самостоятелни изисквания на правилото
по чл. 100, ал.1, т.1, пр. 1-во или пр. 2-ро от ЗДвП, по отношение на който и да е от двата
документа визирани в хипотезите на нормата е установено в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 или
предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи
- свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.“. В настоящи случай е налице непредставяне
на първите два от общо трите изброени в текста документа. В този смисъл, неносенето на
свидетелство за управление на МПС, съответно неносенето на контролен талон към същото
са две различни и самостоятелни деяния, респ. нарушения. В тази насока е и константната
4
практика на касационната инстанция /Решение № 73 от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г.
на Административен съд – Кюстендил; Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 /
2014 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 03.11.2016 г. по н. д. №
257 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил и др./. Видно е, че в АУАН и в НП са
описани обективните признаци на две отделни нарушения, а санкцията е само една – глоба,
в размер на 10,00 лева, което противоречи на императивните изисквания на чл. 18 от ЗАНН.
Приложената правна норма на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение за водача на
МПС да носи СУМПС и контролен талон към него, а неизпълнението на всяко от
задълженията е съставомерно административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
случая като е наложил едно наказание без да е ясно кое е санкционираното деяние, АНО е
допуснал съществено и неотстранимо процесуално нарушение, неправилно приложение на
административнонаказателния текст, както и абсолютно нарушение на правилото на чл.18
от ЗАНН. Изцяло в потвърждение на това становище виж и споделяното от съда Решение №
183 от 15.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 159 / 2021 г. на Административен съд –
Кюстендил.
Съобразно изложеното се налага частична отмяна на атакуваното НП в неговия пункт
7-ми, относно нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
По нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, пункт 6-ти от НП
По отношение на другото описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл. 185
от ЗДвП, административно нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП, съдът намира атакуваното
постановление за неправилно и незаконосъобразно поради следното:
Съгласно нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП " Наложено наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш
или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Тоест в хипотезата на
разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които следва задължително да е била
наложена и незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а именно: наказателно
постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение или определение на
съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. От обхвата на тази норма, по
волята на законодателя, са изключени администравните наказания глоба налагани с фишове
по реда на чл. 39 от ЗАНН и др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че
жалбоподателят управлява МПС въпреки, че има неплатени глоби. Не е посочено изобщо с
какви и с колко на брой актове са били наложени същите и дали става въпрос за наказателни
постановления или електронни фишове, както и дали не става въпрос за друг вид глоби
наложени с фишове, които биха били изначално несъставомерни. Наред с това изобщо не е
указано, кой е актът, като номер, дата, издател и т.н., и дали този акт или актове, с които на
водача са наложени по-рано административни наказания глоба е изобщо влязъл в сила,
респективно бил ли е обжалван, за да може да се прецени от съда от кога следва да се брои
посочения в чл. 190, ал.3 ЗДвП 1-месечен срок за доброволното заплащане на наложеното
със същия/те глоби. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН недостатък свързан с
непълнота и неяснота е бил пренесен идентично и в съдържанието на съставеното във
5
връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението неминуемо
накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен
от АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни оневиняващи го доказателства за
евентуално срочно изпълнение на законовата разпоредба на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и заплащане
на по-рано наложените му наказания “глоба“ в предвидения срок. В този смисъл виж.
Решение № 66 от 13.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 18 от 24.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др.
Ето защо и в този пункт от обжалваното НП, същото следва да се отмени като
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неяснота на
обвинението и препятстващи сериозно и недопустимо правото на защита на жалбоподателя.
НП следва да се потвърди в останалата му част с оглед на следното:
По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пункт 1-ви от НП:
Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици,
предвидени в чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДвП, който текст гласи: „ Наказва се с глоба 50 лв. водач,
който: т.7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска“
С поведението си на пътя описано идентично в АУАН и НП, като управление на
МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто същото е оборудвано и при липса на
доказателства, че същият попада в изключенията по чл. 137а, ал.2, т. 1-5 от ЗДвП
жалбоподателя, като водач е извършил съставомерно от обективна и субективна страна
нарушение именно на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран с
предвидената глоба в абсолютен размер от 50,00 лева, съгласно чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДвП. В
подкрепа на изложеното относно нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, виж и Решение № 56
от 25.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 61 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил.
По нарушенията на чл. 139, ал.2, т. 1-4 от ЗДвП, пунктове 2-5 от НП:
Чл. 139, ал.2, т. 1-4 от ЗДвП предвижда, че: „Движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: т.1. обезопасителен
триъгълник; т. 2. аптечка; т. 3. пожарогасител; т. 4. светлоотразителна жилетка.“.
Поради липсата в ЗДвП на самостоятелно въведени санкционни норми, нарушенията по чл.
139, ал. 2, т. 1-4 от ЗДвП се санкционират винаги поотделно и по реда на общата разпоредба
на чл. 185 от ЗДвП, с предвиденото в нормата наказание, глоба в абсолютен размер от 20,00
лева. Съгласно наличната и необорена по надлежния ред от жалбоподателя с други
доказателства презумптивна сила на АУАН и конкретно подкрепящите го в достатъчна
степен гласни доказателства съдът приема, че с установеното управление на процесното
6
МПС жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна съставомерни
нарушения на чл. 139, ал.2, т. 1 -4 от ЗДвП, тъй като автомобилът не е бил оборудван със
задължителните обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител
и светлоотразителна жилетка, както е изрично отразено в АУАН и НП. Правилно и
законосъобразно за всяко от нарушенията жалбоподателят е бил санкциониран с отделни
наказания – „глоба“, всяко в предвидения размер на по 20,00 лева. Изцяло в тази насока е и
практика на касационната инстанция – виж. Решение № 131 от 10.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 96 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
По нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, пункт 8-ми от НП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че: „ Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: т. 2. свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява “, като за неизпълнение на това задължение чл. 183,
ал.1, т. 1, пр. 3-то ЗДвП гласи, че: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т. 1. не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство“. В конкретния случай от
събраните и анализирани доказателства, конкретно от текста на АУАН и представеното по
АНП заявление депозирано от жалбоподателя до АНО се установява, че жалбоподателят,
като водач на процесното МПС обективно не е носил задължителното СРМПС, част II,
което не е представил при проверката му от контролните органи, въпреки, че е бил наясно
като правоспособен водач с това негово задължение въведено от чл. 100, ал. 1, т . 2 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно АНО е санкционирал същия за това му нарушение с глоба в
абсолютен размер от 10,00 лева.
За нито едно от описаните в НП административни нарушения не е приложим чл. 28
от ЗАНН, доколкото не разкриват степен на обществена опасност, която да е значително по-
ниска от типичната за нарушения от съответния вид. Нещо повече, видно и от приложената
сериозна по обем справка за нарушител/водач на М., такива нарушения са били извършвани
и преди от жалбоподателя.
Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде само частично отменено в своите
пунктове 6-ти и 7-ми и потвърдено изцяло в останалата му час, по пунктове 1,2,3,4,5 и 8-ми
от НП, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000789/29.12.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, в частта му по пунктове 6-ти и 7-
ми, с който на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. В. М., с адрес: гр. Дупница, ул. „Хемус“ №
6, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
т. 6. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
7
„глоба”, в размер на 20,00 лева;
т. 7. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.
1 и пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000789/29.12.2020 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, в останалата му част –
по пунктове 1, 2, 3, 4, 5 и 8-ми, с които на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. В. М., с адрес:
гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 6, с ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
т. 1 За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП - „глоба”, в размер на 50,00 лева;
т. 2 За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 20,00 лева;
т. 3 За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 20,00 лева;
т. 4 За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 20,00 лева;
т. 5 За нарушение на чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 20,00 лева и
т. 8 За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3
от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8