Р Е Ш Е Н И Е
№ 260213, 12.10.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина
Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Ангелина
Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 959 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на З.Д.С. против Решение №
631/29.11.2019 г., пост. по гр.д.№250/2019, СмРС, в частта, в която е признато за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на длъжника З.Д.С., че дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД сумата в размер на 2699,21 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. за обект на потребление,
находящ се в гр. П., ул. „***** № ****; 473,02лв. – обезщетение за забавено плащане
за периода 01.01.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.01.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 105/2019 г. по описа на Районен съд – Смолян.
Жалбоподателката З.С. е останала
недоволна от така постановеното решение, като поддържа, че същото е неправилно,
неправомерно, незаконосъобразно, неаргументирано и необосновано. Развива подробни
съображения, че тя не е потребител на топлинна енергия, потребител е Б. Б.,
който живее в имота и е адресно регистриран на този адрес. Твърди, че тя не е сключвала
договор с „ЕВН България Топлофикация“. Развива
съображения свързани с приложението на чл. 171, ал.1 от ДОПК, за това, че е изтекла 10 год. давност за периода
01.01.2006 г. до 01.01.2016 г. която давност е абсолютна, а след това започва да
тече нова 5 г. давност, която също ще изтече. Поддържа, че не е адресно регистрирана
на този адрес и няма правна и житейска логика
тя да сключва договор за потребление.
Не е доказана законосъобразността на абонатната станция, поради липса на договор
с фирмата за дялово разпределение. Поддържа, че масова практика било начисляването
на прогнозно потребление на топлинна енергия, но в случая липсва протокол за отказан
достъп в имота. Твърди, че е незаконосъобразно въззиваемото дружество да начислява лихви върху
прогнозни сметки, както и че ако не са платени повече от две изравнителни
сметки, то е следвало да се свалят отоплителните тела. Счита, че сградната инсталация
следва да се заплаща само от ползвателите на топлинна енергия. Позовава се на чл.62 от ЗЗП и на решение на Европейския парламент от 15.04. 2014 г. съгласно, които се
забранява доставката на непоискани стоки
и услуги. Поддържа, че топлата вода се заплаща два пъти - един път като топлинна
енергия и един път през водомера за топла вода, а закона повелява да не се предоставят
стоки и услуги повече от поисканото. Поддържа, че показанията са отчетени чрез дистанционно
отчитане, а това не е реални отчети и същите
са крайно завишени. Поддържа, че заключенията на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза не са й връчени
и сега оспорва констатациите по тях. Моли за отмяна на обжалваната част на
решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърлят исковете.
Въззиваемата страна „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от
част от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и
се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред
първоинстанционния съд, сезиран с положителен установителен иск – да се
установи в отношенията му с ищеца, че сумите по заповед за изпълнение, издадена
по ч..гр.д.№ 105/2019, СмРС, са дължими.
Приложено е посоченото дело, по което
надлежно и в срок е подадено възражение против заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, с което се установява
наличието на правен интерес от водене на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което и на осн. чл.269 от ГПК настоящата инстанция
ще разглежда единствено доводите за неправилност, наведени във въззивната жалба.
Първият спорен въпрос,
повдигнат с въззивната жалба е, че жалбоподателката С. няма качеството на
потребител на ТЕ. Изложените в жалбата съображения не намират опора в
нормативната база, т.к. както и самата жалбоподателка признава, а и представя
доказателства в тази насока / нотариален акт за собственост и удостоверение за
наследници/, тя е собственик на процесния имот, находящ се в гр. П., ул. ***, ап.*.
Приетата по делото СТЕ с в.л. С., която съдът кредитира като обективна и
компетентна, установява непротиворечиво, че сградата , в която се намира имотът
е топлоснабдена. Съгл. същото заключение за исковия период е доставяна ТЕ и
потребеното количество е отчитано посредством измервателни уреди с дистанционен
отчет. При тези фактически данни се доказва непротиворечиво, че С. е собственик
на процесния апартамент № *, в сграда която е топлоснабдена, поради което следва
да се приеме, че тя има качеството „потребител” по силата на закона – чл.153 от
ЗЕ. По силата на същата правна норма всички потребители на ТЕ са задължени да
заплащат цена за доставената топлинна енергия. В този смисъл твърденията дали
друго лице живее в имота или е адресно регистрирано, доколкото то не е титуляр
на вещни права, са правно ирелевантни. Без правно значение е и факта сключен ли
е индивидуален договор за доставка на ТЕ, доколкото сградата е топлоснабдена и
договорните отношения между страните са нормативно регламентирани.
По отношение отчитането на
потребената ТЕ, съдът кредитира установеното от СТЕ, съгласно която в имота има
отоплителни тела, които са снабдени с измервателни уреди, които са със
съответните пломби, както и е налице щранг лира, която също функционира реално.
Вещото лице, изготвило експертизата е установило при проверка на место, че
измервателните уреди са видимо активни, т.е. отчитат отдаденото количество
топлинна енергия. Отчетът е извършван дистанционно, т.к. самите измервателни
уреди позволяват подобен отчет, поради което и не е извършвано дялово
разпределение в хипотезата на неосигурен достъп. В този смисъл оплакванията във
въззивната жалба не кореспондират с действително приложения метод на отчитане. Експертизата
установява, че отчетите са извършвани в реално време / предвид възможността за
дистанционно отчитане/, поради което и не са извършвани периодични отчети и
съставянето на изравнителни сметки. В табличен вид е представено количеството
консумирана и разпределена ТЕ за имота в процесния период. Предвид тези данни,
съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката за неправилно
измерена топлинна енергия, за изкуствено завишени сметки поради нуждата от
прогнозни такива или поради неправилно разпределение при неоказан достъп до
имота. Неоснователно се явява и
оплакването, че при неплащане на две сметки дружеството доставчик на ТЕ е
следвало да демонтира отоплителните уреди. Дори и това да се извърши през имота
преминава сградна инсталащия и собственика на имота не може да се освободи от
задължението да заплаща отдадената ТЕ в имота му. Освен това потребителят има
възможността да контролира количеството ТЕ, която ползва чрез спирателните
кранове на собствените си отоплителни уреди. В този смисъл не е налице
бездействие на топлоснабдителното дружество, което не е демонтирало по собствена инициатива отоплителните
уреди в имота на жалбоподателката.
По отношение оплакването,
че е налице погасяване по давност на вземането, съдът констатира, че в
обжалваната част от решението е призната като дължима сума за доставена ТЕ за
периода 01.01.2016-30.04.2018г., като е прието за основателно направеното
възражение за погасяване по давност на задълженията за предходния период /
в отхвърлителната част на решението е прието, че извън три годишния
период претендираните вземания са погасени по давност, като тази част не е обжалвана/. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.01.2019г. , а
погасителната давност за периодични задължения е три годишна, то правилно
първоинстанционният съд е преценил, че по давност са погасени задълженията
преди м.01.2016г.
Стойността на отдадената ТЕ
за процесния период е определена от приетата по делото ССЕ с в.л. К., която
съдът възприема като компетентна и незаинтересована. Съгласно същата експертиза
за горепосочения период дължимите суми за доставена ТЕ са 2699,21лв., а
обезщетението за забава – 473,02лв. По делото не се установява тези суми да са
заплатени. Така, предявения иск се явява основателен и доказан за сумата от
2699,21лв., съставляваща стойността на доставената ТЕ в имота на жалбоподателката
за периода 01.01.2016-30.04.2018г., както и за сумата от 473,02лв. обезщетение
за забава за периода от падежа на всяко
плащане до 09.01.2019г., поради което и следва да бъде уважен.
До същите фактически и
правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението му
като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемото дружество разноски пред
настоящата инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
631/29.11.2019 г., пост. по гр.д.№250/2019, СмРС, в частта, в която е признато за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на длъжника З.Д.С., ЕГН **********, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 2699,21 лв. – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. за обект
на потребление, находящ се в гр. П., ул. „****; 473,02лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 01.01.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.01.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 105/2019 г. по описа на Районен
съд – Смолян.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА З.Д.С., ЕГН **********,***,,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100лв., разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :