Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260792
26.05.2021 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети май две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3424 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Г.Й.Т., срещу К.С.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4338/13.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9603/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
сумата 398. 10 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена
и пречистена вода за водоснабден имот,
находящ се в гр. Бургас, ****, абонатен номер ****, за периода от 21.09.2011 г.
до 10.09.2019 г., за която в периода от 25.10.2017 г. до 25.09.2019 г. са
съставени фактури, както и сумата 50. 06
лева, представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за периода
от 25.11.2017 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение на 11.11.2019 г. до окончателното й плащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответницата е потребители на ВиК услуги,
титуляри по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, ****, с абонатен номер ****,
като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен
представител адвокат И., с който се изразява становище за неоснователност на
иска, тъй като липсвали каквито и да били твърдения и доказателства за
наличието на наследствено правоприемство между Станко Костадинов К. и
ответника, както и доказателства последният да е носител на право на
собственост върху водоснабдения имот. При условията на евентуалност в случай,
че се установи, че ответникът има качеството на потребител, се сочи, че се
оспорва да е потребено соченото от ищеца количество вода, като липсвали
доказателства за наличието на изискуемите проверки на водомерите. Депозира се и
възражение за изтекла погасителна давност досежно вземанията по фактура №
**********/25.10.2017 г.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от нотариален акт за дарение № *,
том *, дело № *** г. ответникът се легитимира като собственик на процесния
водоснабден имот, като няма данни след като е придобил правото на собственост
да се е разпоредил с него.
Видно
от справката извлечение по партидата на процесния водоснабден имот, отчетена с
мобилно устройство, без данни за служебни отчети, а въз основа на данни на видян
нормален водомер ****, в отчетния период от 21.09.2011 г. до 10.09.2019 г., са
начислени 37 куб.м. вода, като първият отчет от 21.09.2011 г. е с начислени 22 куб.м. вода, за което е издадена
фактура № **********/25.10.2017 г. Следващият отчет е от 11.10.2017 г. По
отношение на втори водомер № ****в периода от 21.09.2011 г. до 10.09.2019 г. са
начислени 7 куб.м., като отчета от 21.09.2011 г. е 4 куб.м. вода, включени в
стойността на горната фактура. По отношение на трети водомер № ****в периода от
21.09.2011 г. до 10.09.2019 г. са начислени 52 куб.м., като първият отчет
датира от 21.09.2011 г. е с начислени 28 куб.м. вода, които също са включени в
стойността на издадена фактура № **********/25.10.2017 г. По отношение на
четвърти водомер № 1148/156 в периода от 21.09.2011 г. до 10.09.2019 г. са
начислени 54 куб.м., като първият отчет датира с начислени 28 куб.м. вода от
21.09.2011 г., които също са включени в стойността на издадена фактура №
**********/25.10.2017 г. на обща стойност от 178. 73 лева. Общо за целия период
са начислени 150 куб.м. вода, като 82 от тях са по първата фактура. Въз основа
на данните от горните водомери за абонатен номер **** са издадени процесните 15 броя фактури на обща
стойност от 398. 10 лева с ДДС.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
За да
се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната
връзка между страните и дали ответникът е собственик на водоснабдения имот.
В
тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К
следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и
съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати
юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван
имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.
При
това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със
съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е
собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответникът, който е
собственик на процесния водоснабден имот. За конкретния водоснабден обект обаче
се установи, че не е бил редовно отчитан, като след извършен отчет на 21.09.2011
г. следващият такъв датира от 11.10.2017 г. В тази връзка следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането
на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж
на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в
случая не е било спазено. Нормата на ал. 3 пък предвижда в междинните периоди
между два отчета В и К операторът ежемесечно да начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Наистина нормата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ОУ предвижда задължение за потребителите да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К
оператора за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните
отклонения, включително в сгради - етажна собственост, и за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, което в случая
не е спазено. Като последица обаче е предвидено, че при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл.
24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и
адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим
на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно
водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата
(общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. В случая самият
ВиК оператор не е изпълнил предвиденото в неговите общите условия, като няма
съставени протоколи, като по делото
всъщност въобще не се излага защо водомерите не са били отчитани.
Независимо от това са дължими търсени суми, тъй като се установи, че
фактурираните количества вода са били изразходени, видно от справката с
мобилното устройство, а фактурите обективират съответната им парична
равностойност. Така или иначе обаче вземането за изразходеното количество вода
в периода от 21.09.2011 г. до 11.10.2017 г., съгласно фактура № ********** от 25.10.2017
г. на обща стойност от 178. 73 лева, е погасено по давност. Този извод се
налага, тъй като месечните отчети за изразходеното количество вода съставляват
периодични вземания и са погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, т.
3, предл. посл. от ЗЗД, се налага
извода, че всички вземания за изразходената вода, съгласно първата фактура са
погасени по давност. Всъщност
неизпълнението на задължението на ВиК операторът да извършва редовни
отчети в горния период от 21.09.2011 г. до 12.10.2017 г. води до невъзможност
да се установи реално изразходеното количество вода в периода от 21.09.2011 г.
до 11.11.2016 г., което е погасено по давност, при което и следва да се приеме,
че вземането по първата фактура е погасено по давност. Друг е и въпросът, че
цената на вода в периода 21.09.2011 г. до 12.10.2017 г. се е променяла, като
същата е следвало да бъде калкулирана съобразно съответна стойност за
конкретния период на редовен отчет, а не на най-високата такава за периода към
11.10.2017 г., което само потвърждава вече изложената теза, че ищцовото
дружество не следва да получи търсената сума по тази фактура. Не могат да бъдат
споделени доводите на ищеца, че задължението възниква с издаването на
фактурата, тъй като неизпълнението на задължението му за редовно и своевременно
отчитане, съобразно собствените му общи
условия, и издаването на една обща фактура за отчетен период от над 6 години,
не кореспондира на същите.
С
оглед недължимостта на вземането по тази фактура е недължима съответно и
мораторната лихва по нея, която изчислена за периода от 25.11.2017 г. /аргумент
чл. 33, ал. 1 от ОУ, съгласно който изискуемостта настъпва в 30-дневен срок
след датата на издаване на фактурата, а и съобразно заявена от ищеца претенция
от тази дата/ до 07.11.2019 г. възлиза на 34. 51 лева.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че искът за главница като основателен следва да бъде уважен за сумата от 219.
37 лева и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
заявен такъв от 398. 10 лв. Искът за мораторна лихва като основателен следва да
бъде уважен за сумата от 15. 55 лева и съответно да се отхвърли за горницата
над уважения размер до пълния заявен такъв от 50. 06 лева, тъй като липсата на
доказателства за плащане на главницата по другите фактури, с изключение на тази
от 25.10.2017 г., води до извод за
дължимост на мораторната лихва по тях /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия
на ВиК оператора/.
Основателна е акцесорната претенцията за
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на дължимата главница.
При този изход на спора и досежно
отговорността за разноските:
Дължими са част от направените в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 39. 31 лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на част от направените по настоящото дело
разноски, съобразно уважената част от исковете, и следва да се осъди всеки от
ответникът да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 170. 36 лева.
При определяне на дължимия размер на разноските съдът включи заплатената и
дължима за производството държавна такса от 75 лева, 150 лева – депозит за
особения представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските от ответника възлиза на 209. 67 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че К.С.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Г.Й.Т., част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4338/13.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9603/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 219. 37 лева –
главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена
вода за водоснабден имот, находящ се в
гр. Бургас, ****, абонатен номер ****, за отчетния период от 11.10.2017 г. до
10.09.2019 г., за която в периода от 27.11.2017 г. до 25.09.2019 г. са
съставени 14 броя фактури, както и сумата 15. 55 лева, представляваща
сборна лихва върху горната главницата, начислена за периода от 27.12.2017 г. до
07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
219. 37 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 11.11.2019 г. до окончателното й
плащане, като отхвърля иска за
главница над уважения размер от 219. 37 лева до пълния заявен размер от 398. 10
лева /по отношение на главницата от 178. 73 лева , начислена съгласно фактура №
**********/25.10.2017 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер
от 15.55 лева до пълния заявен размер от 50. 06 лева /по отношение на
мораторната лихва върху главницата по горната фактура в размер на 178. 73
лева за периода от 25.11.2017 г. до
07.11.2019 г. в размер на 34. 51 лева /, както и иска за законна лихва за
забава върху отхвърлената главница от 11.11.2019 г.
Осъжда К.С.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 209. 67 лв. /двеста и девет лева и 67 ст./ за направените разноски, от които 170.
36 лева за производството по настоящото гр.д. № 3424/2020 г. и 39. 31 лева за ч.гр.д.
№ 9603/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.