№ 830
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503201 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 15679/2019 год. по описа на СГС, ГО,
22-ри състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ да заплати на К. П. С. сумата от 21 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 10.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2019
год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева.
Със решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца К. П. С., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част за разликата над 21 000 лева до пълния размер от 50 000 лева, като
излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е
силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат разпределени разноските между
страните съобразно това.
Решението е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в осъдителната част,
като отново излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска да бъде
1
отхвърлен.
Въззиваемите взаивно оспорват жалбата на насрещната страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалби, поради което са процесуално
допустима. Разгледана по същество тази на ответника е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи единствено размера на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение.
Ищеца К. П. С. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
10.10.2018 год. и причинено виновно от водача Б. Д. М., който е управлявал лек автомобил
„Киа” с ДК № ***. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача М.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил контузия и дълбоко
кръвонасядане в областта на дясната глезенна става и на дясното стъпало; бурсит и синовит
на дясната глезенна става; контузия и дълбоко кръвонасядане както по воларната
повърхност, така и по гърба на лявата ръка; бурсит и синовит на лявата киткова става.
Описаните контузии са довели до разстройство на здравето му неопасно за живота. Първа
медицинска помощ пострадалия е получил в травматологичен кабинет на ВМА София,
където след прегледа е бил освободен и лечението му продължило с назначен покой,
криотерапия и аналгетици. Поради засилили се болки и появата на кръвонасядания на
контузените места, ищецът провел но медицински преглед на 13.10.2018 г. в МДЛ „Русев“
ЕООД София, където са били извършени две Ядрено-магнитни томографски изследвания на
дясната глезенна става и на дясното ходило и на лявата ръка. На 15.10.2018 г. ищецът
отново е бил прегледан и освидетелстван. Лечението на процесните травматични
увреждания се е състояло от покой, криотерапия в първите два дни, а след това съгряващи
компреси, както и прилагане на седативни и обезболяващи средства с цел да бъдат
2
премахнати интензивните болки. Установяват, че общо лечебният и възстановителен
период при мекотъканните травми приключва за срок от 30 дни, като през този период
пострадалия ищец е изпитвал болки и страдания, а най-интензивни са били през първите две
седмици и около две седмици по време на проведеното раздвижване. След този период той е
търпял продължително време периодично явяващи се болки в зоната на контузиите и то
най-вече при рязка промяна на времето, когато е ползвал седативни обезболяващи.
Установяват също така, че към момента здравословното му състояние е стабилизирано,
контузените лява китка и ръка, както и левия глезен и ходило имат пълен обем на движение
и сила при движение, както и за в бъдеще не се очакват негативни последици или
усложнения за ищеца от тези увреди. Експертите потвърждават описаните травми с тези,
които се установяват на диска от проведените ЯМТ на лявата киткова става, лявата глезенна
става и ходилото. Ищецът е провел магнитно-резонансна томография в „Спектър“ на
03.02.2020 г. за изследване на шийния отдел на гръбначния стълб по повод болки и
ограничени движения. Установени са данни за остеохондроза, цервикоспондилоза, дискова
болест, дискова херния на нивото на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, но според вещите лица
тези находки са с вид на хронични дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния
стълб, без връзка с претърпяната травма.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. Г., живееща на
семейни начала с ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се
установява, че веднага след произшествието ищеца бил стреснат, в шоково състояние и се
оплаквал от силни болки в ръката и крака. Отказал първоначално постъпване в болница, но
на следващия ден, поради силни болки в крака, баща му го закарал на лекар и го върнал с
патерици, които използвал в продължение на 40 дни. Свидетелката твърди, че имат дете,
което тогава било на шест години и то много преживявало това, че баща му не може да
играе с него. Физически не е помагала на ищеца, поради факта, че той се придвижвал с
патериците.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2018 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяваве,
както и че травмите са напълно възстановени и не са оставили последици за неговото
здравословно състояние, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи,
намира, че сумата от 15 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното извънсъдебно
обезщетение в размер на 4 000 лева и исковата претензия е основателна и следва да бъде
уважена за сумата от 11 000 лева.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, решението в тази осъдителна част ще следва да се отмени за сумата
от 10 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от 21 000 лева и действително дължимото обезщетение от 11 000 лева, като
вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена. В
3
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
200 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.03.2021 г. постановено по гр. д. № 15679/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, I-22 състав в частта, в която „ДЗИ-Общо Застраховане“ АД е
осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. П. С. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, станало на 10.10.2018 г., над сумата от 11 000 лева до 21 000
лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. П. С. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 10.10.2019 г., в размер на 10 000 лева, представляващи разликата над 11
000 лева до 21 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К. П. С. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 200 лева,
представляващи разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4