№ 235
гр. Благоевград, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500188 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. И. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ж.к.“*** срещу решение №
738/15.12.2022г., постановено по гр.д.№ 2064/2022г. по описа на РС
Благоевград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплаща на
малолетното дете П. И. И., чрез неговата майка В. П. П. месечна издръжка в
размер на 350, лв., считано то 02.09.2022г. до навършване на пълнолетие на
детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като се
намали присъденият размер от 350 лв. месечно на 250 лв.
Твърди се в жалбата, че първонистанционният съд е достигнал до
правилни фактически изводи, но неправилно въз основа на тях е определил
завишен размер издръжка. Иска се отмяна на решението в частта за сумата
над 250 лв. до присъдения 350 лв. месечно издръжка. Твърди се от
жалбоподателя, че така определеният размер издръжка не е съобразен със
събраните о делото доказателства, както и с обикновените условия на живот
на нуждаещия се, като се цели издръжката да осигури нормални, а не
луксозни условия на живот, но и съобразно материалните условия на
дължащия издръжка. Изтъква се, че получаваните от жалбоподателя месечни
доходи не му позволява заплащането на опредения размер издръжка. Като
допълнително обстоятелство се изтъква, че ежемесечно заплаща немалка
сума вноска по паричен заем от 15 000 лв. Сочи, че при възможност
подпомага финансово детето си, като усвоеният заем е именно поради
недостатъчно приходи, които получава, за покрИ.е на възникващите му
разходи.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна на обжалваното решение в частта на присъдения размер издръжка,
1
като същият се намали от 350 лв. на 250 лв. месечно.
Не се сочат доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба
от насрещната страна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно
призована, не се явява. Не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник, оспорва жалбата.
Няма искане за събиране и проверка на нови доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба от В. П. П., ЕГН
**********, лично и като майка на П. А. И., ЕГН **********, лично и със
съгласието на своята майка, против А. И. И., ЕГН **********.
Иска се от съда да предостави родителските права по отношение на
непълнолетното дете П. А. И., на майката В. П. П., както и да определи
местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката в гр. Благоевград, ул.
“***, като на ответника се определи режим на контакти с детето П. И., както
слудва: два пъти месечно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, както и по всяко друго
време, когато двамата имат възможност затова, след предварителното
уведомяване на майката, както и да бъде осъден ответника да заплаща
издръжка за отглеждането на П. А. И. в размер на 350 /триста и петдесет/
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба - 02.09.2022 г., ведно
със законовата лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение, платима чрез майката и
законен представител.
С постановеното по гр.д.№ 2064/2022г. по описа на РС Благоевград
Решение № 738/15.12.2022г. е предоставено упражняването на родителските
права върху детето П. А. И., ЕГН ********** на майката и законен
представител В. П. П., ЕГН **********, определен е режим на лични
отношения на детето с бащата А. И. И., ЕГН **********, както следва: два
пъти месечно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на
съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, както и по всяко друго време,
когато двамата имат възможност затова, след предварителното уведомяване
на майката.
Със същото решение бащата А. И. И., ЕГН ********** е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето П. А. И., ЕГН **********, чрез неговата
майка В. П. П., ЕГН **********, в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет
лева), считано от 02.09.2022г. до навършване на пълнолетие на детето, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението се обжалва само в частта за дължимата издръжка в размер
над 250 лв. до присъдените 350 лв.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, а и от
страните не се спори относно факта, че от съвместното им фактическо
съжителство на 29.08.2007г. се е родил синът им П. А. И., като с бащата А. И.
майката живяла съвместно до 2010 година. След раздялата им по постигнато
взаимно съгласие помежду им, синът им П. останал да живее с майката на
адрес гр. Благоевград, ж.к. „***, като с ответника договорили режим на
контакти между детето и него, както и издръжка в размер на 120 лв. По
делото не е спорно, че издръжката, която ответникът И. се задължил
доброволно да заплаща за отглеждането на П. чрез майката, макар да плащал
редовно, ответникът сам решавал каква сума да преведе, като от лятото на
2
2016 /юли/ до януари 2017 г. заплащал по 105 лева, а от януари 2017 г. до юли
2022 г. плащал по 115 лева.
По делото не е спорно, че през септември 2022г. П. е ученик редовна
форма на обучение в * клас в *** - гр. Благоевград, че е отличен ученик и
добър спортист, което обуславя нуждата му от месечна издръжка. По делото
не е спорно, че през 2015 година майката е закупила за нея и сина й жилище,
посредством двадесет и пет годишен жилищен кредит от *** АД в размер на
80 000 лева, който кредит обслужва месечно със сумата от 449,53 лева.
От фактура № ***/20.07.2022г. и фискален бон към нея се установява, че
месечната такса, заплащана за посещение на детето П. в детско – юношеската
школа на общински футболен клуб „Пирин“ за всеки от месеците юни и май
2022г. е в размер на 41,67 лв.
Майката е трудово заета –работи в *** Благоевград, като за 6 месеца
назад – за периода от м.02.2022г. – м.07.2022г. е получила общ брутен доход
от 9 170 лв. или средно месечно 1528,33 лв. /Удостоверение №
292/30.08.2022г./.
Бащата е представил доказателство, че за периода м.04.2021г. –
септември 2022г. е бил трудово зает и получил обща нетна сума от 8963,80
лв., на основание трудово възнаграждение или средномесечно 1493,97 лв. –
удостоверение Изх.№ АС – 05-211/20.10.2022г. от *** – Благоевград.
От бащата са представени и два частни договори за парични заеми,
ведно с два боя преводни нареждания от същите дати, които договори са
сключени между ответника и физическо лице, съответно на 12.09.2022г. за
сумата от 9 000 лв. и от 19.09.20221г. за сумата от 6000 лв.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпит
на свидетел се установява, че майката и детето живеят заедно, в жилище,
закупено със заем с титуляр и длъжник – майката. Св. П. сочи, че детето е на
15г., за което изключително грижи полага майката. Сочи, че детето има нужда
от издръжка, която към момента на даване на показанията знае, че бащата не
плаща, но от кога не може да посочи. Знае, че детето тренира футбол, за което
са необходими средства за месечна такса, както и за храна, а и такива за
ежедневните му разходи, т.нар.джобни. Свидетелят твърди, че майката
закупува униформи на детето, които са задължителни и струват по 200 лв.
едната, като са необходими поне две, като майката закупува и учебници на
детето, близо на стойност от около 200 лв.
В социален доклад Дирекция социално подпомагане Благоевград сочи,
че майката е добър родител, който притежава добър родителски капацитет и
осигурява всички потребности, необходими за нормалното отглеждане на
детето, както и сигурна и стабилна среда през периода, в който се грижи за
децата. Детето е добре обгрижвано и майката се опитва да му осигури всичко
необходимо за неговото развитие. С бащата е проведен само телефонен
разговор на 30.11.2022г. и на 06.12.2022г., като е съобщил, че е в Германия и
не знае до кога ще пребивава там. По данни от майката до м.юни 2022г.
детето е поддържало нормални контакти с бащата, когато помежду им е
възникнал конфликт и от този момент двамата не са се чували или виждали,
като родителите също не поддържат контакт помежду си.
Така установеното то фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
3
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в
жалбата основания.
По същество оспорванията в жалбата касаят само частта над уважения
размер от 250 лв. до присъдените 350 лв. месечно издръжка, т.е. обжалването
е само по отношение на размера на издръжката.
Възраженията на жалбоподателя по отношение размера на това вземане
са неоснователни.
При установена в съответствие със събраните доказателства фактическа
обстановка съдът е определил размера на дължимата за детето П. месечна
издръжка при съобразяване на нуждите на детето с възможностите на бащата
да заплаща такава, както и при съобразяване на действащата и актуална
съдебна практика.
Според постановките в ППВС № 5/ 16.11.1970г., доразвити с ППВС №
5/ 30.11.1981г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. Неговото обществено
положение и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на
издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на
живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Но
за да бъдат приложени правилно тези разяснения следва да се имат пред вид
условията, при които са живели децата в семейство със значителни
материални възможности на задължените лица и на които по-пълно са
задоволявани потребностите, не само за биологично, но и за духовно
израстване и хармонично развитие. В тези случаи се определя по-висока по
размер издръжка. Този по-висок размер не би насочил използването й за цели
неприсъщи на предназначението й, ако с издръжката се осигуряват условия
на издържаното дете , каквито би имало, ако родителите живееха заедно.
Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък размер и да пречи за
правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за
пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката
следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера на
издръжката е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за
отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя
във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при
определяне на издръжката, която той дължи /Така Решение №
291/04.01.2016г. по гр.д.№ 2320/2015г. на ВКС, 3 г.о.;
С ППВС № 5//16.11.1970 г. на ВС т. II е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, че нуждите винаги са конкретни. Според
същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определя от доходите, имуществото и квалификацията, че възможността
винаги е конкретна и обективна. Застъпено е становището, че при определяне
размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата
4
родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне
размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се
полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение №
280/28.09.2011 г. по гр.дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.о., решение
341/01.11.2011 г. по гр.дело № 147/2011 г. на ВКС III г.о.,постановени по
чл.290 ГПК.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези
принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК
са нарушени от съда с обжалваното решение. Затова при определяне на
конкретно дължимия за определено дете размер се определя обща сума, от
която според нуждите на детето и възможностите на ответния родител се
определя дължимата от него сума за месечна издръжка.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето
се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. /Решение №
280/28.09. 2011г. по гр.д.№ 1654/2010г. на ВКС, 3 г.о/.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл.143 СК, бащата,
въззивник във второинстанционното съдебно производство, има право и е
задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и
нравствено развитие на непълнолетното си дете К.К.В.. В чл.142, ал.1 СК са
установени два критерия, съобразно които се определя размерът на
дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя
да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното
състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат
ненавършили пълнолетие деца.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице
посочените основания за определяне на конкретен размер на издръжката,
която бащата – въззивник следва да заплаща на непълнолетното си дете П..
Става дума за дете, което е на вече навършени 15 години и което живее
заедно с майката, която полага непосредствените грижи за него и за
възпитаването му.
Не се установиха специални здравни, образователни или други нужди
или потребности на детето, поради което следва, че нуждата от издръжка за
П. са от обичайните такива. Става дума за лице на 15години, което е отличен
ученик и който активно спортува, като месечно се дължи такса от около 41 –
50 лв. , както и за спорта, който упражнява са му необходими средства за
закупуване на спортни екипи. От свидетелските показания се установи, че
майката закупува учебниците на детето, както и за учебна година минимум по
две униформи, всяка от които от по 200 лв., при получаван от нея
средномесечен доход единствено от заплата от около 1520 лв.От тях средно
по 450 лв. месечно заплаща вноска по кредит, с който е закупила жилище и по
този начин е осигурен подслон за детето. Безспорно е още, че за П. са
необходими средства за храна /минимум по три пъти на ден/, дневни пари,
както и за отопление през зимата, за дрехи и обувки, а така също и за
обучение, за задоволяване и на други нематериални потребности – от
нематериален характер, съответстващи на възрастта на детето и имащи
отношение и към правилното му психическо и емоционално развитие.
Макар по делото да не са събрани преки доказателства за конкретни по
вид нужди и за конкретен размер, които да са трайни и с необратим характер,
с изключение на разходите месечно за заниманията на детето по футбол,
безспорен е фактът, че с увеличаване на възрастта му, а така също предвид
сериозните социално - икономически и инфлационни процеси в страната,
5
свързани с увеличаване на цената и стойността на стоките и услугите от първа
необходимост, както и предвид това, че към датата на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, считано от 01.01.2023г. с
ПМС№ 497/29.12.2022г. МРЗ за страната е в размер на 780 лв., а по арг.на
чл.142, ал.2 от ГПК в тези случаи минималния размер дължима издръжка е от
195 лв., сочи на необходимостта от непрекъснато увеличаване на дължимия
размер издръжка, дължим за непълнолетния П..
Относно възможностите на бащата да заплаща поискания размер:
Дължимостта на издръжка на непълнолетно лице е безусловно и лично
задължение на родителите – чл.143, ал.2 от СК – родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Дори липсата на каквито и
да било доходи не освобождава ответника, в качеството на дължащ издръжка,
да не заплаща необходимата такава на своето непълнолетно дете в размер,
необходим за задоволяване нуждите на детето. Ето защо ответникът не може
да се позовава на липса на възможност да заплаща издръжка в посочения
размер, поради липса на доходи /в тази насока и Постановление на пленума на
ВС №5 от 1970г., т.19/ и последното да се определя като обстоятелство,
оправдаващо не плащане. Ето защо ответникът не може да се позовава на
липса на средства, за да заплаща по – висок размер издръжка. Такова
обстоятелство според съдебната практика не са разходите, поети от страните
за погасяване на кредити, независимо от предмета им, тъй като с приоритет са
защитата интересите и издръжката на непълнолетното дете. Трайна е съдебна
практика, според която, за определяне издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните
такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване
на битовите си условия, вкл. чрез кредит от банкова институция не следва да
се приспадат от общия му доход /в този см. ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и
Решение № 559/1970 г. на II-ро гр. отд. на ВКС/.Издръжката на непълнолетно
лице има и моралното измерение, освен юридическо такова, поради което е
безусловна и с приоритет пред други задължения , на други основания.
Установи се, че основният доход на въззивната страна е от трудова
дейност, като полага труд по основно трудово правоотношение при средно
общ доход от 1493 лв. месечно. Не се установиха данни за дължима от тази
страна издръжка на други непълнолетни лица. Липсват данни за заплащане от
тази страна на други месечни разходи с постоянен, траен характер и такива,
които да оправдават намаляване на така определената и дължима за детето
месечна издръжка. Няма данни за обстоятелства, които да препятстват
възможността бащата да полага труд или да има други обективни нужди,
които да изискват заделяне на средства от получавания месечно доход. Няма
данни за възникнала жилищна нужда за бащата, както и предназначаването на
заемите, за които е представил доказателства, че е получил от други,
физически лица. Отделно от това – според цитираната по-горе практика,
вземането на заеми и кредити от трети лица, не освобождава лицата, които
дължат издръжка да заплащат такава и това не е основание за намаляване на
евентуално дължимия размер.
Следва да се има предвид, че издръжката на едно непълнолетно дете
задължение имат и двамата родители. Ето защо, с оглед на конкретните
нужди на детето Пресян, следва да се определи общо дължима и от двамата
родители издръжка от 500 лв. месечно. От тази сума майката следва да
заплаща 200 лв., а останалите 350 лв. следва да се поемат от бащата.
Приоритетното от парично участие на бащата е предвид обстоятелството, че
майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на
детето, като по този начин предоставя част от необходимата му издръжка и в
натура. Неоснователно е искането на въззивната страна за намаляване на
6
размера на издръжката до 250 лв. Минималният дължим размер издръжка за
непълнолетно лице /дете/, съгласно чл.142, ал.2 СК е от 195 лв. За лице,
навършило 15 години, сумата от 350 лв. издръжка от бащата е съответна на
обичаните нужди /средно по 11 лв. на ден при 30-дни на месеца/, а
материалните възможности, установени от бащата позволяват заплащането й
от този родител, като се отчете и фактът, че този родител не полага
непосредствени грижи за детето.
При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика
и законно установените критерии и след преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно постановено в
обжалваната част.
Въззиваемата страна не е поискала и доказала разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №738/15.12.2022г., постановено по гр.д. №
2064/2022г. по описа на Районен съд Благоевград в обжалваната част,
досежно присъдената издръжка.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7