№ 6765
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110160044 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
20.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 60044/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу ЕВГ. К. Р., като се твърди, че ответника
е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ........................., аб. №
299444. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия на стойност 854,55 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради
което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 136,63 лева за периода
от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, като се дължала сумата от 25,39 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и
мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,63 лева за периода от
31.12.2017 г. до 14.12.2020 г.. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ,
поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено,
че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание от 16.06.2022 г. заявява, че
признава предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал
иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на
чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със
съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.
По отношение искането на ответника за разсрочване на изпълнението на съдебното
решение, съдът намира следното:
В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. Съгласно приетото в т. 14 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „ Разпоредбата на чл. 241 ГПК
намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при
уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да отсрочи или
разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на изпълнение, т. е. на
осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. № 98/66 г., ОСГК/.
Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК обаче не може да бъде поставен в по-
неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за
същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен
иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по чл. 241
ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора
относно избрания от него ред на защита.
Особеното при установителния иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е, че
кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното
2
решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл. 410
ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/- аналогично на
хипотезата, при която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила или
осъдително въззивно решение /чл. 404, т. 1 ГПК/. Действието на съдебното решение за
уважаване на иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК за установяване на вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за
същото вземане-създаване на изпълнително основание за принудително събиране на
вземането.
Следва да се има предвид и това, че основанията, на които се отсрочва или
разсрочва изпълнението /имотно състояние, здравословно състояние и др./, могат да са
налице по отношение на всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което
същият е осъден.
Разпоредбата на чл. 454 ГПК не е аргумент за неприложимост на чл. 241 ГПК в
исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК поради наличие на друг ред за
защита, тъй като спирането на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при
различни предпоставки - необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от
вземанията по изпълнителния лист.
Отсрочването или разсрочването на изпълнението не може да бъде постановено от
заповедния съд, тъй като не се постановява служебно, а по искане на ответника. В
заповедното производство длъжникът обаче не участва в производството преди да му е
връчена заповедта за изпълнение, а същевременно чл. 241 ГПК предвижда, че съдът
отсрочва или разсрочва изпълнението при постановяване на своя акт, а не след това.“. В
исковия процес на общо основание ответникът ще може да направи искането и да представи
доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
В случая обаче, съдът констатира, че извън направеното искане за разсрочване от
страна на ответника в откритото съдебно заседание от 16.06.2022 г. по делото не са
ангажирани никакви доказателства, за да се приложи хипотезата на чл. 241, ал. 1 ГПК,
поради което искането за разсрочването следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от
850,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕВГ. К. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 854,55
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. .........................,
аб. № 299444 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 22.12.2020
г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна
3
енергия в размер на 136,63 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 14.12.2020 г., сумата от 25,39
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 22.12.2020 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, мораторна
лихва върху главницата за незаплатената услуга дялово разпределение в размер на 5,63 лв.
за периода от 31.12.2017 г. до 14.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 64688/2020 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЕВГ. К. Р., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
..................., сумата от 850,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕВГ. К. Р., ЕГН: ********** на основание
чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението на настоящото съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е оставено без уважение искането
за разсрочване, имаща характер на разпореждане – в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4