Р Е Ш Е Н И Е
София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр. д. № 10179/2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от А. Б., роден на *** г. в гр. Бофра
– Република Турция, паспорт №********, тип Р, код TUR, издаден на
30.11.2012 г. от Башакшекир, с постоянен адрес в гр.
Истанбул и Е.З., роден на *** г. в гр. Истанбул – Република Турция, паспорт №********,
тип Р, код TUR, издаден на 24.05.2014 г. от Истанбул, с постоянен адрес
в гр. Истанбул, чрез адв. Н.Д., съдебен адрес:***,
офис 4 против З. „Б.И.“ АД, ***, за сумата 130
000 лв. - частичен иск от 200 000 лв. за
ищеца А.Б. и за сумата 26 000 лв. -
частичен иск от 100 000 лв. за ищеца Е.З., представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от изтичане на 15-дневния срок от
завеждане на извънсъдебнитите претенции до
окончателното й изплащане и разноските по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2017 г.
около 00:40 ч.на Главен път II-29, при км. 9,500, посока гр. Добрич, поради
движение с несъобразена скорост водачът на л.а. „БМВ“, модел „328Ц1“, с рег. №****ТН
– И..Н.И., при излизане от завой, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира челен удар с движещия се в прилежащата му пътна лента л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с чужд регистрационен номер – 772 894, управляван от турския
гражданин А.Б..
В резултат на ПТП А.Б.
претърпява множество на брой телесни повреди, подробно описани в исковата
молба. Също така при ПТП е пострадал и ищецът Е.З., явяващ се пътник на предна
дясна седалка в л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, който също е претърпял
множество на брой телесни повреди, подробно описани в исковата молба.
За увреждащия автомобил,
ищците твърдят да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по ЗП № BG/02/116002019475 със срок
на валидност една година, считано от 25.07.2016 г. до 24.07.2017 г., прекратена
на 10.05.2017. със З. „Б.И.“ АД.
Ищците заявяват, че на
19.06.2018 г. са сезирали ответното дружество с претенция за изплащане на
извънсъдебно обезщетение, като в тримесечния срок такова не им е било
изплатено.
Молят да бъдат допуснати
и приложени към делото писмените доказателства, подробно описани в исковата
молба.
Молят на основание чл.
190, ал. 1 ГПК, да се задължи ответника да представи заверен препис от полица №
BG/02/116002019475 от 25.07.2016 г. за автомобила, причинил ПТП.
Молят да бъде назначена
СМЕ и САТЕ, с формулирани в исковата молба нарочни въпроси.
Молят да бъдат допуснати
двама свидетели при режим на довеждане.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Твърди, че не са ангажирани доказателства по отношение на
каквато и да е причинно следствена връзка между твърдяната вина на
застрахования и механизма на ПТП. Оспорва вината на водача на МПС, при
твърдения, че не е ясно кой е виновен за твърдяното произшествие.
Оспорва представения от ищците констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 10.03.2017 г., досежно
съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Моли да се открие производството по оспорване на
документа по реда на чл. 193 от ГПК.
Евентуално, твърди, че настъпилите увреждания на ищците
не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лев автомобил БМВ
328, с рег. № *******
Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалите, които са се возели и управлявали лек автомобил
Фолксваген Пасат с превишена и несъобразена скорост и без поставени предпазни
колани, като степента им на вина е поне 90 %
Оспорва твърдените от ищците увреждания да се намират в
причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП.
Оспорва всички твърдения на ищците в тази насока.
Оспорва твърденията, евентуални получени в следствие на
ПТП увреждания, да са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че
заявените от ищците увреждания и болки и страдания се дължат единствено на
предходни заболявания и на хринично – дегенеративните
изменения, от които страдат ищците.
Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен. В
случай, че се установи по – голяма продължителност на оздравителния процес –
твърди, че ищците не са спазили лекарските предписания.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания
на ищците.
Оспорва иска и по размер, при твърдения, че претенциите
на ищците са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Моли да бъдат назначени СМЕ и САТЕ с посочени в отговора
на исковата молба нарочни въпроси.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законните последици.
За безспорно установено между страните е обстоятелството, че към момента на ПТП е налице
валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка БМВ 328, с рег. № *******
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото
ПТП, наличието на всички описани от ищците телесни повреди и причинно – следствената
връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалите и размера на исканите обезщетения, които ответникът
счита за прекомерно завишени с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване
на техните твърднеия и възражения са изслушани и
приети заключения на съдебна автотехническа експертиза и съдебно – медицинска
експертиза, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От приетата съдебна
автотехническа експертиза се установява, че
механизмът на ПТП от 10.03.2017 г. е следният: На 10.03.2017 г. около 00,40
часа лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от А.Б. се движи в
посока от гр. Добрич към гр. Варна, ПП II-29. На
предна дясна седалка се вози пътника Е.З.. В зоната на км. 9,500 следва ляв
завой за посоката на движение на л.а. „Фолксваген“. В същото време в обратна
посока се движи лек автмобил „БМВ“, модел „328 С1“ с
рег. № *******, с водач И.И.. При извършването на
десен завой, за неговата посока на движение, водачът И.И.,
вследствие на избраната от него скорост на движение, губи контрол върху
управлението и автомобилът навлиза в насрещната лента за движение. Последва
челен удар предимно в левите части на автомобилите. Поради по-голямата
кинетична енергия, вследствие на по-голямата си скорост на движение на л.а.
„БМВ“ неутрализира кинетичната енергия на л.а. „Фолксваген“ и го връща назад,
при което автомобилът „Фолксваген“ изкривява дясната мантинела
за своя посока на движение. Така двата автомобила се установяват един до друг в
положението регистрирано от разследващите органи. При удара между двата
автомобила пострадват водачът на л.а. „Фолксваген“ А.Б. и пътника до него Е.З..
Вещото лице приема, че причина за настъпване
на произшествието е загуба на контрол върху управлението на автомобила „БМВ“ от
водача И.И. и навлизане в насрещната лента за
движение, вследствие на избраната от Иванов скорост на движение, по-висока от
80 км./ч. – граничната скорост на занасяне
и най-вероятно в съчетание със субективните действия на водача.
Вследствие на инцидента
увреждания са получили шофьора и пътника в л.а. „Фолксваген Пасат“.
Според съдебномедицинската
експертиза, вследствие претърпяното ПТП на 10.03.2017
г., ищецът А.Б. е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата
и мозъчно сътресение, които реализират медико-биологичния критерий разстройство
на здравето неопасно за живота; разкъсно-контузна
рана по горния клепач на лявото око реализирало медико-биологичния критерий
разстройство на здравето неопасно за живота; контузия на тялото съпроводено със
счупване на страничните израстъци на 5-ти поясен и
1-ви кръстцов прешлени, гръбначния израстък на 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлени,
счупване на кръстцовата кост /сакрум/.
Описаните травматични увреждания заедно и поотделно реализират медико –
биологичния критерий, трайно затруднение в движенията на снагата за повече от
30 дни.
Разкъсно-контузната рана в областта на горния клепач на лявото око е наложила оперативно
лечение, а в последствие и ново коригиращо оперативно лечение като общо срокът на лечение е бил около 1
месец.
Фрактурите в областта на прешлените и таза е наложило провеждането на постелен режим, а в последствие и носене на лумбостат. Срокът на оздравителния процес с оглед на
множествените травматични увреждания на прешлените и кръстцовата
кост е не по-малък от 6-7 месеца.
Провеждано е и медикаментозно лечение както по отношение нараняването в
областта на лявото око, така и по отношение травмата на гръбначните прешлени.
За период около 6-7 месеца А.Б. е търпял болки и страдания както за първите
месеци те са били с интензивен характер.
В открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че травмите на А.Б. се
изразяват в счупване на израстъците, а не на самите тела на прешлените. Няма увреда на гръбначния стълб.
Вследствие претърпяното ПТП на 10.03.2017 г., ищецът Е.З. е получил
следните травматични увреждания: Контузия на таза; контузия на лявото бедро;
контузия на ляво подбедрица; контузия на дясна длан. Описаните
травматични увреждания реализират медико-биологичния критерий разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Така описаните травматични увреждания са довели до болки и страдания в
рамките на 1 месец като първите дни са били с интензивен характер.
По делото е представен и приет от съда Протокол №
32/29.03.2021 по описа на Районен съд – Варна, 45 състав по НОХД №
20213110201219 по описа за 2021 г., в който е обективирано
споразумение между прокурор Ат. Х. при РП Варна и обвиняемия И..Н.И., ЕГН **********,
одобрено от съда, по силата на което между страните е прието за безспорно установено от фактическа страна, че
обвиняемият И..Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 4 б.“А“ пр. 2, вр.
ал. 1 б. „Б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, затова, че
на 10.03.2017 г. по път 11-29 гр. Добрич
– гр. Варна, км. 9.500, при управление на лек автомобил „БМВ 328“ с рег. №*******,
нарушил правилата по пътищата – чл. 16 от ЗДвП, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и 2,
чл. 21, ал. 1, и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на 4
лица, като две от тях са Е.З., турски
гражданин – счупване на лявата тазобедрена ямка на
таза в задно-долната ѝ част, без разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период от около 3-4 месеца; и А.Б. – счупване на десния страничен израстък на 4-ти поясен прешлен, ляв страничен израстък на 5-ти поясен прешлен, гръбен израстък
на 5-ти поясен прешлен, които в съвкупност са
обусловили трайно затрудение в движението на снагата
за период от около 6-7 месеца; счупване – изкълчване ниво 5-ти поясен – 1-ви кръстов прешлен,
което е обусловило трайно затрудение в движението на
снагата за период от около 6-7 месеца;
счупване на кръстцовата кост в дясно, което е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 6-7
месеца.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна разпит на свидетеля
Й.А.Г.. В показанията си той заяви,
че познава А., че са приятели, и че А. има голям чифлик в Турция. А. бил голям
бизнесмен, който работи в Европа, Унгария, Румъния, Испания. След катастрофата
започнал да не вижда и не можел да шофира. През месец март 2017 година станала
катастрофата. В продължение на шест месеца не можел да ходи, сега продължавал
да не може да шофира. Возил го сина му, едното му око се намалило, с него
виждал по-малко и му паднал клепача. В продължение на 6 месеца използвал
патерици. Видял го три месеца след катастрофата в Едрене.
Свидетелят живее в Бурса и в Пловдив. Непрекъснато пътува и се виждал с А. в
Одрин и Истанбул. А. изпаднал в големи затруднения и се наложило да продаде чифлика
си. С патерици бил 6-7 месеца, за него се грижили жена му и сина му. В Истанбул
се грижили за него. Понастоящем не е много възстановен и му се иска час
по-скоро да приключи случая. Физически
горе-долу се е оправил. Не може да шофира и го боляло кръста.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 10.03.2017 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищците. Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай,
съобразени с конкретния.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съобразно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен, поради което съда приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача И..Н.И. и настъпилите в пряка-причинно следствена
връзка с това поведение телесни увреждания довели причиняване на средни телесни
повреди на ищците А.Б. и Е.З., са установени в настоящия процес, със споразумение по НОХД № 20213110201219 по
описа за 2021 г., обективирано в Протокол № 32 от
29.03.2021 г. на Районен съд – Варна, 45 състав.
Вещото лице по САТЕ изчерпателно посочва причините за
настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението на водача на л.а. марка
„БМВ 328“ с рег. №****ТН И..Н.И..
В резултат
на станалото ПТП ищецът А.Б. е получил
описаните по – горе травматични увреди и е претърпял описаните от експертизата болки
и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а вината на водача на лекия
автомобил застрахован при ответното дружество бе категорично установена.
В резултат на станалото ПТП ищецът Е.З. е получил освен описаните от СМЕ травматични увреди и тази, установена със
споразумението по НОХД № 20213110201219 по описа за 2021 г., обективирано в Протокол № 32 от 29.03.2021 г. на Районен
съд – Варна, 45 състав, а именно счупване на лявата тазобедрена ямка на таза в задно-долната ѝ част, без разместване на фрагментите, които са в причинна връзка с
катастрофата, а вината на водача на лекия автомобил застрахован при ответното
дружество бе категорично установена.
В хода на делото от ответната страна бе
направено възражение за съпричиняване и съдът
дължи произнасяне по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение на САТЕ се
установи, че водачът на л.а. „Фолксваген“ не се е движил с несъобразена или превишена
скорост, като експертът приема, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“
към момента на удара е била около 50 км./ч. при разрешена скорост от 90 км./ч.
От приетата и неоспорена СМЕ става ясно, че ищците към момента на удара са били
с поставени предпазни колани. С оглед на изложеното, твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
от страна на увредените лица останаха
недоказани.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно
техния размер, следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищците и прочие.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец А.Б.,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта му и приложи принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в размер 40 000 лв. би било адекватна обезвреда
на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лв., като
за сумата до претендираните 130 000 лв., като
частичен от 200 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на законна
лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от
датата на изтичане на тримесечния срок по чл. чл. 496, ал. 1 КЗ, т.е. от 19.09.2018
г. до окончателното изплащане на сумите.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец Е.З.,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта му и приложи принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в размер 26 000 лв. би било адекватна обезвреда
на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. Съдът отчита,
че ищецът не е ангажирал свидетелски показания за установяване на търпените
болки и страдания от ищеца Е.З. и не е ангажирал медицинска експертиза по
отношение на увредата установена по НОХД № 20213110201219 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Варна, 45 състав. Въпреки това, съдът отчита, че счупването на
лявата тазобедрена ямка на таза в задно-долната ѝ част, без разместване на фрагментите, е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период около 3-4 месеца, което е довело до болки и страдания и съпътстващите ги
неудобства.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен в цялост за сумата от 26 000 лв.,
като частичен от 100 000 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на законна
лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от
датата на изтичане на тримесечния срок по чл. чл. 496, ал. 1 КЗ, т.е. от
19.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
исковете, на адвокат Н.Н.Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на двамата ищци за
сметка на ответника в размер на общо 3040 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца А.Б. следва да се
присъдят разноски за сметка на ответника в размер на 397 лева съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца Е.З. следва да се присъдят разноски за сметка на ответника в
размер на 1290 лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на
3 778 лева за сметка на ищеца А.Б., съгласно представения по делото списък с
разноски и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
да заплати на А. Б., роден на
*** г. в гр. Бофра – Република Турция, паспорт №********,
тип Р, код TUR, издаден на 30.11.2012 г. от Башакшекир,
с постоянен адрес в гр. Истанбул, чрез адв. Н.Н.Д., съдебен адрес:***, офис 2 на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 40 000 лв. до претендираните 130 000 лв., предявени като частичен иск от
200 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.З., реоден
на *******в гр. Истанбул – Република Турция, паспорт №********, тип Р, код TUR,
издаден на 24.05.2014 г. от Истанбул, с постоянен адрес в гр. Истанбул, чрез адв. Н.Н.Д., съдебен адрес:***,
офис 2 на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД, сумата 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна
лихва, считано от 19.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. Н.Н.Д., съдебен
адрес:***, офис 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата 3040 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД да
заплати на А. Б. сумата 397 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД да
заплати на Е.З., разноски по делото в размер 1290 лв.
ОСЪЖДА А. Б. да
заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3 778 лв.,
представляващи сторени по делото разноски за депозити и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Б.И.“ АД да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер 560 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: