РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. М. Я., ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. Й. Д., против Решение
№4311 от 19.12.2022г., постановено по гр.д. №5130/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, V гр.с., в частта му, с която е бил отхвърлен
предявеният от нея против И. Р. И., ЕГН **********, иск за заплащане
на сумата над 5000 лв. до 10000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от счупване на дясната ключица с
разместване на фрагменти, довело до затруднение на движението на
горен десен крайник, контузия на гръден кош, контузия на корема и
множество охлузвания по крайниците и тялото, вследствие на инцидент,
настъпил на 19.06.2017г. в гр. Пловдив, когато при управление на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег. № *** ответникът е
нарушил правилата за движение, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на деянието- 19.06.2017г. до окончателното й
заплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната му отхвърлителна част, като се иска отмяната му и
1
уважаване изцяло на предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- И. Р. И., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адв. Г. Т., оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
Третото лице- помагач на страната на ответника- ЗД „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото адв. М. Г., в писмен
отговор оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинени от ответника на ищцата телесни увреждания-
счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до
затруднение на движението на горен десен крайник за 1,5 месеца,
2
контузия на гръден кош, контузия на корема и множество охлузвания по
крайниците и тялото, вследствие на инцидент, настъпил на 19.06.2017г. в
гр. Пловдив, когато при управление на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „407“ с рег. № *** ответникът е нарушил правилата за движение,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието-
19.06.2017г. до окончателното й заплащане. От фактическа страна по
делото се установява от писмените доказателства, че с влязло в сила
решение, постановено по АНД №7439/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, изменено с решение по ВНОХД №1360/2019г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив, ответникът И. Р. И. е бил признат за виновен в
това, че на 19.06.2017г. в гр. Пловдив при управление на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“ с рег. № *** ответникът е нарушил
правилата за движение- чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Т. М. Я., ЕГН **********, средна телесна повреда-
счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица, довело до
трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, като на
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за така
извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 от НК и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3 във връзка с ал.2 от НПК така
постановеното влязло в сила решение е задължително за гражданския съд
по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че в резултат на противоправното и виновно поведение на
ответника на ищцата са били причинени описаните в исковата молба
телесни увреждания, както и че тя е претърпяла неимуществени вреди в
размер на 10000 лв., колкото претендира от ответника с исковата молба.
Счел е за основателно възражението на ответника и третото лице-
помагач за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като тя е
навлязла внезапно на платното за движение с тичане и не се е
съобразила с приближаващото се пътно превозно средство. Поради така
допуснатите нарушения съдът е приел, че възражението за съпричиняване
е основателно до размер от 50%, поради което е уважил предявения иск
до размера от 5000 лв., като го е отхвърлил за разликата над посочения
размер до пълния му предявен размер от 10000 лв. В частта му, с която
3
ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 5000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното решение не е
обжалвано и е влязло в сила. Пред въззивната инстанция спорът е висящ
само за отхвърлителната част от решението, като с подадената от ищцата
въззивна жалба се оспорва наличието на съпричиняване.
Изложените във въззивната жалба доводи, че ищцата не е
допринесла за настъпване на вредите, са неоснователни. От заключението
на приетата по делото авто- техническа експертиза се установява, че
основната причина за настъпилото ПТП, при което са били причинени
телесните увреждания на ищцата, е това, че тя като пешеходка е
предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Според вещото лице, ако пешеходката се е
движила с бягане, няма друга причина, а ако се е движила с бавен,
спокоен или бърз ход, причина за произшествието е това, че водачът на
лекия автомобил- ответникът И. Р. И. в конкретната пътноклиматична
обстановка не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката. От показанията на разпитания по делото свидетел Н.К.-
очевидец на инцидента, се установява, че при настъпването му
пешеходката е пресичала платното за движение тичайки, на около 2-3
метра разстояние от пешеходната пътека, и без да се огледа преди това.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали. Съгласно формираната съдебна практика по приложението на
посочената разпоредба, за да е налице съпричиняване по отношение на
настъпилите вреди, е необходимо пострадалият обективно с поведението си
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпване на конкретното увреждане, независимо дали е действал или
бездействал виновно. При така събраните по делото доказателства следва
да се приеме, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114, т.1 от ЗДвП, тъй като преди да навлезе на платното за движение
не се е съобразила с приближаващите пътни превозни средства, а освен
това е навлязла внезапно на платното за движение, което се установява
по безспорен начин от показанията на разпитания свидетел- очевидец Н.К..
Така допуснатите от нея нарушения на разпоредбите на ЗДвП се
4
намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП
съгласно приетото заключение на авто- техническата експертиза, поради
което следва да се приеме, че ищцата е допринесла за настъпване на
претърпените от нея неимуществени вреди. Според настоящия състав на
съда с оглед установените по делото факти, сочещи че тя е навлязла
внезапно и тичайки на платното за движение, приносът на ищцата за
настъпване на вредите в случая е равен на този на водача на лекия
автомобил, поради което дължимото й обезщетение следва да бъде
намалено наполовина. Не могат да бъдат споделени доводите във
въззивната жалба на ищцата, според които тя не била извършила
нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпване на процесното
ПТП. Тези доводи не намират опора в събраните по делото
доказателства, а се основават на такива, събрани по административно-
наказателното производство, както и на мотивите на решението на
Окръжен съд- Пловдив по ВНОХД №1360/2019г., които не са годно
доказателствено средство и не могат да се ползват в настоящия процес. От
събраните по настоящото производство доказателства по безспорен начин
се установяват допуснатите от ищцата нарушения на ЗДвП, даващи
основание да се приеме наличие на съпричиняване, като сред тях не е
това, че не е пресичала на самата пешеходна пътека, както се твърди в
жалбата.
От заключението на приетата по делото съдебно- медицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП на ищцата са били
причинени травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема, охлузвания по гръдния кош и дясното рамо, счупване на дясната
ключична кост, като възстановителният процес при
такъв вид травматични увреждания е от 1,5 до 2 месеца при
благоприятен ход на същия и при липса на усложнения, за каквито
липсват доказателства по делото.
От показанията на св. М.Я.- баща на ищцата, се установява, че 3-4
месеца след инцидента тя не можела да спи, да се храни и да се къпе
поради болки в рамото, за което й помагали нейните родители. В този
период била в сесия и не можела да се явява на изпитите, за което се
притеснявала. След този период ходила на рехабилитация още 2 месеца.
5
Според настоящия състав на съда справедливото обезщетението за така
установените по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата,
следва да бъде в размер на 10000 лв., колкото е определил и
първоинстанционният съд, като с оглед наличието на съпричиняване в
размер на 50% искът следва да бъде уважен за сумата от 5000 лв., а за
разликата до пълния му предявен размер от 10000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на Адвокатско дружество „Т. и партньори“ следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата в размер на 528 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4311 от 19.12.2022г., постановено по
гр.д. №5130/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., в частта му,
с която е бил отхвърлен предявеният от Т. М. Я., ЕГН **********,
против И. Р. И., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата над 5000
лв. до 10000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от счупване на дясната ключица с разместване на
фрагменти, довело до затруднение на движението на горен десен
крайник, контузия на гръден кош, контузия на корема и множество
охлузвания по крайниците и тялото, вследствие на инцидент, настъпил на
19.06.2017г. в гр. Пловдив, когато при управление на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“ с рег. № *** ответникът е нарушил
правилата за движение, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на деянието- 19.06.2017г. до окончателното й заплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. М. Я., ЕГН **********, да заплати на Адвокатско
6
дружество „Т. и партньори“, с БУЛСТАТ *********, сумата от 528 лв. с
ДДС- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7