Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 03. 02. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА БАЛТОВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия Н. С.
В. търговско дело № 338 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. М. Я. от гр. Я., чрез адв. И. , против Решение № 40/ 01.10.2019 година, постановено по т.д. № 16/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Я. , в частта с която е отхвърлена иска му за разликата над 50 000 лв. до претендираните от него 150 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната си част съдебният акт е немотивиран и незаконосъобразен. Прави оплакване, че съдът неправилно е констатирал, че приносът за настъпването на ПТП е равен – между пострадалото лице и причинителя. Сочи, че вината на Д. Д. Д. , като участник в ПТП-то, е била установена по безспорен начин с влязла в сила присъда № 73/ 25.06.2018 г. по НОХД № 150/ 2018 г. на Окръжен съд – Я. Твърди, че Д. е направил пълни самопризнания за вината си, като в присъдата е посочено, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и причина за извършване на деянието е проявената престъпна небрежност от страна на подсъдимия. Мотивирани са съображения, че по делото безспорно е доказана силната връзка приживе между починалия М. Я. И. и синът му А. М. Я.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявената искова претенция в пълен размер.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна З. „А“ А. , гр. С., ЕИК ***надлежно уведомена за подадената въззивна жалба, не изпраща отговор по нея.
С определение № 509 от 03.12.2019г. Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощникът на въззивника поддържа изразеното в жалбата становище; защитата на застрахователното дружество оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. Не се ангажират доказателства.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявеният иск от А. М. Я. против З. дружество „А“А. гр. С., с който на основание чл. 432 КЗ се претендира пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер от 150 000 лв., причинени от смъртта на неговия баща М. вследствие настъпило на 19.08.2016г. в гр. Я., в ж.к.“Г“, на кръстовище, образувано между ул.“. и улицата, водеща към фирма „С“ ООД.
В обжалваното решение Я. окръжен съд е обсъдил родствената връзка на ищеца с пострадалия от настъпването на застрахователното събитие, приел е, че той е от кръга на близките и родствениците, имащи право на обезщетение, намерил е за доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смърт, приел е, че са налице вреди - счел е искът е доказан по основание и размер, като е определил сумата 50 000 лв. за справедлив размер за обезщетяване на причинените неимуществени вреди – болки и страдания., поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:
От фактическа страна е безспорно установено, че на 19.08.2016г. в гр. Я., преди блоковете на к-с“Б“ и преди ромската махала, автомобил „Т“ с рег. № У* управляван от Д. Д. Д. е бил спрял на знак „С“, след което потеглил към лявото платно на улицата за маневра завой наляво в посока с. В.. Т. настъпил удар с велосипедиста М. Я. И. , който се движел към централната градска част в лявата лента за движение на дясното пътно платно. При настъпилия удар пострадал велосипедистът, който бил откаран в МБАЛ“С“ гр. Я., където починал на 21.08.2016 г.
По образуваното НОХД №150/2018г. по описа на ЯОС е установен безспорно механизмът на произшествието. С присъда №73 от 25.06.2018г. на ЯОС е признат за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 НК , вр. с чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, с което по непредпазливост е причинил смъртта М. ,, ЕГН **********
С. разпоредбата на чл.300 ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието съществуване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД № 150/2018г. по описа на ЯОС. Механизмът на пътно - транспортното произшествие, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда, като по делото са приложени копие от нея заедно с мотивите.,
Механизмът на произшествието и причината за смъртта на пострадалия са били предмет на установяване в първоинстанционното производство, за което са изслушани и приети без оспорване съдебна автотехническа и съдебна медицинска експертизи.
Автотехническата експертиза е направила подробно заключение по материалите от наказателното дело и досъдебното производство, както е провела и следствен експеримент. Вещото лице е отговорило на задачи относно мястото на настъпване на удъра и поведението на участниците в произшествието. Категорично вещото лице е заявило, че от техническа гледна точка и двамата участници са допринесли за настъпилия вредоносен резултат – автомобилът е отнел предимство при навлизане в кръстовището; велосипедистът при правилно движение в дясната лента на дясното платно за движение превозните средства е щели да се разминат, т.е велосипедистът нямало да се удари в задния калник на колата. Следователно, налице е неспазване на правилата за движение и от двамата участници.
Не се спори, че ищецът е син на починалия велосипедист М. И.
При установените факти за настъпилото пътно-транспортно произшествие, настоящият състав счита, че безспорно са доказани елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение към деня на увреждащото събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на водача на „Т“ с ответното З. "Армеец" А. , което е основание за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца и което обосновава извод, че искът срещу дружеството е доказан по основание.
Обжалваното решение е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, обсъждане на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да променят приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
В процесния случай претърпените от въззивника-ищец неимуществени вреди се установяват от разпитания по делото свидетел Г. , който познава ищеца от 10 години, тъй като същият е приятел на баща му. Не се установява от показанията той да е имал пряко наблюдение и лични възприятия за отношенията между баща и син, но установява съвместното съжителство на баща и син в различни къщи в един двор, като всеки си има семейство. Посочва , че ищецът има жена и 6 деца, винаги е бил в добри отношения с баща си. Не знае да са си оказвали материална помощ. Има впечатление от страданието след смъртта на баща му, като посочва, че често е говорил пред баща му колко му е тежко от внезапната загуба.
Съдът приема, че безспорната родствена връзка между ищеца и починалия дава основание да се компенсират претърпените от него страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек – пряк възходящ и от загубата на морална опора и подкрепа в тесен родствен кръг. С ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., ръководени от изискването за справедливост, низходящите са посочени като понасящи вреди от неимуществен характер винаги, когато смъртта е резултат от деликт. Постановените актове в трайната съдебна практика изясняват критериите за „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не като абстрактно понятие, а като конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт - смърт е обусловено от съобразяване на указаните в П. общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Показанията на свидетеля описват типични отношения между възрастен родител (70 години) и вече самостоятелен син (50 години), създал свое ново семейство. Съхранени са емоционални връзки на близост, доверие и взаимна подкрепа между син и баща, ненакърнени от отделянето на домакинството на сина след брака му. Двамата са общували често, още повече са живеели в един двор в отделни къщи. Вярно е, че със смъртта на бащата е настъпил тежък емоционален срив, тъй като отношенията са прекъснати нелепо и преждевременно от катастрофата. Поведението на пострадалия, възприето от свидетеля като изпадане в шок, съдът приема за закономерна последица именно от изживяна остра и силна негативна емоция.
Въз основа на така установеното съдът приема, че връзката между починалия и ищеца съответства на типичното уважение и доверие към възрастен баща, останал в тесен контакт с домакинството на пораснал син. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна смърт, както и съществуващото приживе отношение на близка привързаност, типична за семейство, съхранило общността си и след отделянето на сина в ново семейство и трайното му установяване в друг град. От друга страна обаче, съхранената обща семейна среда се основава само на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт член от семейството. Като такива във практиката най- често се възприемат осуетени очаквания на възрастни родители да получат подкрепа от порасналите си деца или обратно - осуетени възможности на млади хора да ползват грижи от по-възрастните си родители до изграждането на свое ново семейство. Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост следва да се преценява не просто възрастта на починалия, а естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред (Решение №158/22.03.2016 по т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). Съдът отчита съответно факта, че в конкретния случай, дори и баща му да не беше починал внезапно, на сина е предстояло да натрупва житейски опит като глава на своето семейство и родител на своите деца, при което естественото развитие на емоционалната връзка с напредването на възрастта и на баща му е следвало да премине от равнопоставено общуване към все по-осезаема зависимост на възходящия от вече по-зрелия син( а не обратното).
В случая проявата на по-продължително емоционално изживяване на тъгата от загуба на бащата не може да се възприема като изключително тежка последица за сина.
Тези обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди той да бъде не по-висок от обичайния, свързван със загуба на близък в семейство с по-нисък стандарт на живот. Със сигурност, мъката и страданията на сина от загубата на възрастния баща, не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за възмездяването им. Правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение от 100 000лв, като еквивалент на негативните емоционални преживявания от внезапна загуба на близък родственик. По този начин е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване на лични права и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на исковата молба се сочи несъобразяването на М. И. с разпоредбите на ЗДП относно движението на велосипедистите , като движението му по пътното платно е станало причина за настъпване на ПТП, при „ условията на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи с превес на пострадалия И. “. Този факт е установен в мотивите на присъдата по наказателното дело, както и от приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от автотехническата експертиза. Движението на превозните средства се е осъществявало на път с две платна, всяко от които с по две ленти. Механизмът на настъпването на ПТП-то е изяснено както в мотивите на присъдата, така и в настоящето дело пред първоинстанционния съд. Съгласно мотивите към присъдата, „ вина за настъпилото ПТП имат както подсъдимия…. така и пострадалия, който е следвало да се движи възможно най близко до десния край на пътя, като по този начин да избегне сблъсъка с автомобила“. Съгласно заключението на вещото лице в първоинстанционното производство „велосипедистът е трябвало да се движи максимално вдясно - това е технически правилно …. и превозните средства щяха да се разминат“.
За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи, че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая е доказано, че при спазване от страна на пострадалия на изискването на ЗДвП да се движи в дясната лента на дясното платно за движение, ПТП нямало да настъпи и двамата водачи биха се разминали; в същото време се касае за движение в дясно платно на пътя с две ленти, при което движение му е отнето предимство от навлезлия в платното автомобил на кръстовището. Водачът на автомобила е нарушил чл.50 ал.1 ЗДвП с отнемане на предимство на велосипедиста, който се е движел по път с предимство; велосипедистът е нарушил чл.80 ал.2 ЗДвП като не се е движил възможно най-близо до дясната част на платното за движение, което платно обаче е било еднопосочно. Въззивната инстанция счита, че съпричиняването на вредоносния резултат не е в еднаква степен и от двамата участници в ПТП , като определя приносът на велосипедиста на 30 %. П. това положение дължимото обезщетение възлиза на сумата от 70 000лв.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата 20 000 лв., както и в частта за разноските. С оглед изхода в настоящето производство, на страните следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции.
По представените списък за разноски и доказателства за плащането им, на въззивника –ищец се дължат разноски за двете инстанции в размер на 5 133 лв.; на застрахователното дружество се дължат разноски в размер на 527,50 лв.
Въззиваемото дружество следва да заплати и държавна такса в размер на 1 200 лв. - 800 лв. за първоинстанционното производство и 400 лв. за въззивното.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Б. , Търговски състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 40 от 01.10.2019 година, постановено по т.д. №16/2019 година по описа на Окръжен съд –Ямбол, в частта, с която е отхвърлен иска на А. М. Я. над 50 000 лв. до 70 000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. “А“А. , ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , ул.“С“№*, да заплати на А. М. Я., ЕГН **********, от гр. Я., ул.“О“№59, сумата 20 000 лв./двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.08.2016 година, причинило смъртта на М. Я. И. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.05.2017 година до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 40 от 01.10.2019 година, постановено по т.д. №16/2019 година по описа на Окръжен съд –Ямбол, в частта за присъдените на страните разноски , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. “А“А. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , ул.“С“№*, да заплати на А. М. Я., ЕГН **********, от гр. Я., ул.“О“№*, сумата 5 133 лв., представляваща разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА А. М. Я., ЕГН **********, от гр. Я., ул.“О“№* да заплати на З. “А“А. , ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , ул.“С“№2 сумата 527,50 лв., представляваща разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА З. “А“А. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , ул.“С“№*, да заплати държавна такса в размер на 1 200 лв. по сметката на Апелативен съд- Б.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: