Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 20.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5637 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 556421 от 07.12.2018
г. по гр.д.№ 22001/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав, са уважени предявените
от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Л.П.Л. с ЕГН **********. е адрес: ***, искове по чл.422 ГПК, във вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 484.10 лв. – главница, представляваща неустойка при
предсрочното прекратяване, дължима по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № ********* от 10.11.2015г. и № ********* от
19.11.2015г. и издадена фактура от 15.03.2016г. за сумата от 484.10 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2017г. до окончателното
й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 86774/2017г. на СРС, 88
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С постановеното решение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата 385.00 лева - разноски за производството пред СРС,
както и сумата 385.00 лева - разноски в заповедното производство пред СРС.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Л.П.Л. срещу постановеното
решение в частта, с която са уважени предявените искове. Изложени са доводи, че
решението е недопустимо, при условията на евентуалност, че същото е неправилно,
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът се е произнесъл по
същество на спора при нередовна искова молба. Отправено е искане за заплащане общо
на сумата 484.10 лв., която е формирана чрез начисляване неустойка /по чл.11/ за
предсрочно прекратяване на два договора: от 10.11.2015 г. за мобилен номер *******и
от 19.11.2015 г. за мобилен номер **********, чийто размери са 157.36 лв. и
326.74 лв. без конкретизиране волята на ищеца в посочения смисъл. Последната е
непълна и неясна, тъй като в исковата молба не са изложени обстоятелства
досежно настъпване на правопораждащите факти за двете вземания – кога и по
какъв ред са прекратени двата договора, как е определена крайната стойност и по
какъв начин. Оспорва получаване на изявление на доставчика на услугите за
едностранно прекратяване на договора, в т.ч. на основанията за това. Неправилно,
според въззивника съдът се е произнесъл въз основа на ОУ, които не са
представени по делото и с които ответникът не е запознат. В нарушение на
съдопроизводствените правила СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите, които съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса е следвало да бъдат доказани при пълно и
главно доказване от ищеца. Същевременно съдът не се е произнесъл по направеното
своевременно възражение за нищожност на клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване
на договора. Оспорва клаузите, като неравноправни и съответно нищожни. Оспорва
същите, като нищожни като противоречащи на закона и императивни разпоредби на
закона.
Отправя искане за отмяна
на решението на СРС в посочената част и отхвърляне в цялост на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Т.Б.“ЕАД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение е допустимо, правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи. Във връзка с това, съдът намира следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.92, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай, с
оглед наведените от страните твърдения, в хода на първоинстанционното
производство ищецът е следвало да докаже осъществяването в обективната
действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
че страните по делото са били обвързани от действителен договор, въз основа на
който са сключени договори за мобилни услуги; 2/ че ищецът и ответникът са
страни и по неустоечно съглашение, сочено от ищеца като източник на процесното
вземане; 3/ че се е осъществил фактическият състав на въпросната клауза за
неустойка- чл.11, включващ едностранно прекратяване на договора за мобилни
услуги от страна на ищеца преди настъпване уговорения от страните краен срок.
Неустойката е
законоустановена в чл. 92 ЗЗД форма на договорна отговорност, при която
страните отнапред, преди, едновременно или след сключването на договора помежду
си определят размера на дължимото обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение, както и хипотезите, в които такова е дължимо. Функцията на
неустойката е следователно не само обезщетителна, каквото предназначение има и
обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ГПК, но и обезпечителна, тъй като
представлява обезпечителен способ, гаранция за добросъвестно и точно изпълнение
на поетите договорни задължения. Обстоятелството, че дължимостта и размера на
неустоечното задължение са отнапред установени по взаимно съгласие на страните
изключва необходимостта претендиращият я контрахент да доказва реалното
настъпване на вреди, както и размера им. В този смисъл е изричното
законодателно разрешение, заложено в дефинитивната разпоредба на чл. 92, ал. 1,
изр. първо ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
Не се спори между
страните, а и се установява от неоспорените и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност писмени доказателства – договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги и закупуване на мобилни устройства № ********* от
10.11.2015 г. за мобилен номер *******с предоставен мобилен апарат Теленор М100
Уайт и № ********* от 19.11.2015 г. за мобилен номер *******с предоставен
таблет Алкател Пикси 3 блек. Съгласно чл. 11 от всеки от договорите,
първоначалният срок на действието им е 24 месеца, считано от сключването им,
като при предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на абонаментните такси до края на срока по
съответния план.
При сключване на
договорите страните предвидили, че плащането на посочената във фактурите сума
се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й.
В проведеното
производство е установено, че потребителя- ответник е заплатил след така
указания срок дължимите суми по две издадени фактури, както следва: фактура №
********** от 15.12.2015г. за сумата от 14.87 лв. с ДДС и срок на плащане -
30.12.2015г. и фактура № ********** от 15.01.2016г. за сумата в размер на 9.98
лв. с ДДС и срок на плащане - 30.01.2016г. - за начислени ползвани услуги и
месечни такси за предоставянето им и задължено лице. Както се установява чрез
приложеното заповедно производство - ч.гр.д.№ 86774/2017г. на СРС, 88 състав
сумите са били заплатени от ответника едва на 08.02.2018 г.
С оглед така
установеното, съдът намира за установено, че ответникът е неизправна страна по
договорите, поради забава в плащанията на потребените далекосъобщителни услуги
по така посочените две фактури. Последното е основание за едностранно
прекратяване на договорите от страна на доставчика на услугите – ищец в
производството на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е
предвидено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.
Не са ангажирани в
производството доказателства за извънсъдебно упражняване правото на ищеца и
отправяне на изявление за разваляне на договорите преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК от 12.12.2017 г., по което е образувано ч.гр.д.№ 86774/2017г. на
СРС, 88 състав. Едва тогава ищецът е
реализирал правото си като изправна страна да развали занапред договорите,
т-.е. предсрочно да ги прекрати, поради виновно поведение на ответника.
Не са ангажирани
доказателства в производството ищецът да е реализирал правото си към момента на
издаване на фактура № ********** от 15.03.2016
г., с която са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора
в размери, както следва: от 10.11.2015 г. за мобилен номер *******и от
19.11.2015 г. за мобилен номер **********, чийто размери са 157.36 лв. и 326.74
лв.
По отношение на
търсеното вземане за неустойка в процеса е останало недоказано твърдението на ищеца
за предсрочно прекратяване на договорите на ответника и основанието за това,
което е от значение за валидното възникване в патримониума на същия на
задължението за заплащане на неустойка.
С оглед тези мотиви
съдебният състав на СГС приема, че в дадения казус не е налице кумулативната
даденост на елементите от фактическите състави на заявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове от ищеца, съобразно което последните се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадане с
изводите на СРС, постановеното решение в обжалваната част следва да бъде отменено
като неправилно, а предявените искове отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на жалбоподателя следа да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 325.00 лв. за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300.00
лв.
В полза на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена и сумата 360.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 556421 от 07.12.2018 г. по гр.д.№ 22001/2018 г. по описа на СРС, 88-ми
състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Л.П.Л.
с ЕГН **********. е адрес: ***, искове по чл.422 ГПК, във вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 484.10 лв. –
главница, представляваща неустойка при предсрочното прекратяване, дължима по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги № ********* от
10.11.2015г. и № ********* от 19.11.2015г. и издадена фактура от 15.03.2016г.
за сумата от 484.10 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми в производството по
ч.гр.д.№ 86774/2017г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Л.П.Л. с ЕГН **********. е
адрес: ***, искове по чл.422 ГПК, във вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 484.10 лв. – главница,
представляваща неустойка при предсрочното прекратяване, дължима по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № ********* от 10.11.2015г. и №
********* от 19.11.2015г. и издадена фактура от 15.03.2016г. за сумата от
484.10 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2017г.
до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д.№
86774/2017г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на Л.П.Л. с ЕГН **********.
е адрес: ***, сумата от 300.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.Б.“ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на Л.П.Л. с ЕГН **********.
е адрес: ***, сумата от 360.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.