Р Е Ш
Е Н И Е
№ 158
26.05.2017г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретар А.А.
и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия СТ.МАНОЛОВ
административно дело № 33 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 и чл.231 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Т.Д.И. ***
против Заповед №УРИ: 349з-4136/21.12.2016г. на Директора на ОД на МВР Стара
Загора. С последната заповед на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1,
т.6, вр. чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на И. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР като главен технически сътрудник (завеждащ служба
„Вещева”) в сектор УССД при ОДМВР Стара Загора, считано от датата на връчване
на заповедта. В жалбата се сочат допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в производството по налагане на
дисциплинарното наказание, които накърняват правото на защита на жалбоподателя.
Сочи се, че оспорвания акт е незаконосъобразен и поради нарушение на
материалния закон. Изложени и доводи за липса на описание в заповедта на
обстоятелства, при които е извършено вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение. Моли се съда да отмени оспорвания административен акт, като
незаконосъобразен поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът, Директор на ОД на МВР Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна. Подробни съображения за това излага в писмена защита.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят Т.Д.И. е заемал към
датата на издаване на обжалваната заповед длъжността „главен технически
сътрудник (завеждащ служба „Вещева”) в сектор УССД при ОДМВР Стара Загора.
Повод за образуване на дисциплинарно
производство срещу него, приключило с издаването на оспорената заповед е предложение
№349-14737/30.06.2016г. на Зам.Директора на ОДМВР Стара Загора (л.47-48), с
данни, че при проведена беседа на 08.06.2016г. с лицето М.М., същото е заявило,
че около десетина пъти е пушил марихуана със служител от ОДМВР Стара Загора с име
Т., работещ в склада за раздаване на дрехи. От лицето М.Г.М. е снето и писмено
обяснения (л.49).
Дисциплинарното производство по случая
е образувано със заповед УРИ:349з-2166/04.07.2016г. на Директора на ОДМВР –
Стара Загора (л.15-16), в която са възпроизведени получените данни и е
определен състав на комисията, дисциплинарно-разследващ орган, съответно
задачите й. Впоследствие, със заповеди УРИ:349-2839/31.08.2016г. (л.17) и
УРИ:349з-3602/01.11.2016г. (л.18) на Директора на ОДМВР – Стара Загора срокът
за провеждане на дисциплинарното производство е удължаван на два пъти с по два
месеца, считано до 04.01.2017г. включително. И върху трите заповеди са налице
отбелязвания, свидетелстващи, че служителят е запознат с издаването им.
На 04.07.2016г. на жалбоподателя е
връчена покана за представяне на писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство (л.26). На 05.07.2016г. И. е депозирал обяснения,
като е отговорил на поставените в поканата въпроси от дисциплинарно
разследващия орган (л.28). В обясненията си същия е изложил, че от месец май
2016г. приема медикаменти, поради проблеми с лявото око, като е приложил
рецептите от употребяваните от него лекарства.
На 06.07.2016г. в ЦСМП – Стара Загора
от жалбоподателя И. е взета кръв и урина, което е обективирано в протокол за
медицинско изследването (л.43).
В хода на дисциплинарното производство
е назначена и изготвена токсико-химическа експертиза (л.38-39). От извършената
експертиза е установено, че в представените за изследване проби от кръв и
урина, взети от Т.И., е получен отрицателен резултат за пробата кръв, а за
пробата урина е установено съдържание на ниски (следови) концентрации на
веществата тетрахидроканабинол (под 50 ng/ml) и
на метамфетамин (под 1000 ng/ml). Според заключението на
експертизата точен количествен анализ на установените вещества не може да бъде
проведен, поради липсата на сертифицирани стандартни образци от съответните
активни съставки. От приложения протокол за медицинско изследване се
установява, че обектите са взети от лицето на 06.07.2016г. в 10:25 часа.
Получените аналитични резултати – недоказване в кръвта и наличие в урината, са
указание, че веществата са употребени повече от 1,5-2 часа – за
тетрахидроканабинола, и повече от 9 часа – за метамфетамина, отнесено към часа
на вземане на пробите в ЦСМП – Стара Загора, т.е. преди 10:25 часа, но в
рамките на няколко дни (за тетрахидроканабинола – до 10; а метамфетамина – до
3-5) преди датата 06.07.2016г. В заключението на експертизата е прието, че в
специализираните източници не е открита информация някое от активните вещества
на предписаните на лицето препарати да е поставяно под контрол (по смисъла на
ЗКНВП), както и някое от същите да метаболизира в човешкия организъм до което и
да е от идентифицираните в урината вещества.
Към преписката са приложени и 2 бр.
писмени сведения от М.Г.М. (л.44 и л.49). В обяснението си, дадено на
08.06.2016г. М. заявява, че познава лице на име Т., който работи към склада на
полицията и с който около десетина пъти заедно са пушили марихуана, като
последно това е станало предната седмица в парк „Аязмото”, както и пред блока,
в който живее М.. В това обяснение М. заявява също, че знае, че приятелят му Т.
поне веднъж седмично пуши марихуана. В обяснението си от 19.08.2016г. М.
отказва да дава сведения, свързани с приятеля му Т..
В резултат на проведеното дисциплинарно
производство на 30.11.2016г. е изготвена обобщена справка УРИ:349-26442/30.11.2016г.
(л.24), с която е установено, че по повод постъпили данни – предложение
№349р-14734/30.06.2016г. от комисар Димитър Яръков – заместник-директор на
ОДМВР Стара Загора, на 08.06.2016г. в гр.Стара Загора при проведена беседа с
криминално проявено, осъждано лице – М.Г.М., същият е заявил, че на няколко
пъти, последния от които в края на месец май – началото на месец юни 2016г.,
заедно с младши инспектор Т.И., са употребявали наркотично вещество – пушили
марихуана. В справката са отразени обстоятелствата от заключението на
назначената токсико-химическа експертиза, като е отразено, че марихуаната и
метамфетаминът са наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП и
Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 и същите са включени в
списък №1 към чл.3 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина”. Административно разследващия
орган е отразил в справката също, че от изисканата от сектор „Човешки ресурси”
при ОДМВР Стара Загора дали И. е бил на работа през времето на приема и
въздействието на забранените за употреба вещества, а именно 26.06. –
06.07.2016г., се установява, че служителя не е ползвал почивни дни, като е
изпълнявал служебните си задължения съответно през работните дни 27.06. до
01.07. и 04.07. до 05.07.2016г. Посочено е, че поведението на И. представлява
нарушение на т.20, т.27 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на
02.12.2016г., което е удостоверено с подписа му, като същия е уведомен, че има
право да даде допълнителни обяснения или възражения. На 05.12.2016г. са
депозирани такива обяснения от жалбоподателя Т.И. (л.32).
На 06.12.2016г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище
УРИ:349р-26889/06.12.2016г. до Директора на ОДМВР Стара Загора (л.21-23)
относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност
спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора - мл.инспектор Т.Д.И., с
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание
чл.194, ал.2, т.4, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за прекратяване на
служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ:349з-4136 от
21.12.2016г. Директорът на ОДМВР Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно
наказващ орган, след запознаване с обобщена справка УРИ:349-26442/30.11.2016г.
и със становище
УРИ:349р-26889/06.12.2016г. на дисциплинарноразследващия орган, извършена
оценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение
на държавния служител по време на служба, и след приемане на писмените
обяснения на служителя, на основание чл. 194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6,
вр. чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, е наложил на държавния
служител младши инспектор Т.Д.И. дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратил служебното му правоотношение в МВР. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено това, че И. съзнателно е употребил вещества,
съдържащи тетрахидроканабинол през периода 26.06. – 06.07.2016г. и вещества,
съдържащи метамфетамин през периода 01.07. – 06.07.2016г., като през този
период е бил на работа в ОДМВР Стара Загора, с изключение на почивните дни
(събота и неделя – 02-03.07.2016г.). В заповедта е посочено също, че употребата
на тези вещества неизменно е свързана с придобиването и държането им, което е
обявено за противозаконно и е станало достояние на колегите му.
Тетрахидроканабинол и метамфетамин са включени в списък №1 към чл.3 от ЗКНВП –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” и наличието в урината на служителя е установено по надлежния
ред с Експертиза №16/БТМ-362/02.11.2016г., изготвена от НИКК – МВР. С
действията си държавния служител нарушил т.20, т.27 и т.19 от Етичния кодекс за
поведение на служителите на МВР, което съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 06.01.2017г.
По делото са представени и приети като
доказателства материали, съдържащи се в дисциплинарната преписка по
образуваното и проведено срещу Т.И. дисциплинарно производство.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са разпитани като свидетели лицата М.Г.М. и А. Илиянов А.. В показанията
си М. заявява, че се познава с Т.И., не е пушил с него канабис или други
наркотични вещества или поне не си спомня за това. Сочи също, че не си спомня
да е казвал в полицията, че е пушил с Т. наркотични вещества и не е посещаван в
ареста от оперативен или криминален работник, поне не си спомня за такова нещо.
В показанията си свидетеля А. заявява, че преди около година – юни-юли месец, е
задържано лице на име М. за разпространение на наркотици, като по време на
задържането му А. е провел беседа с него и М. му е споменал, че се познава от
дълги години с Т. и два или три пъти, или повече, двамата заедно са пушили
марихуана в парк „Аязмото”.
По искане на жалбоподателя по делото е
назначена комплексна съдебномедицинска, химическа и фармацевтична експертиза с
поставени следните въпроси: Възможно ли е са окаже влияние върху резултатите от
изследване на кръв и урина, отразени в приложения по делото Протокол за
извършена токсико-химическа експертиза №16/БТМ-362/02.11.2016г.
обстоятелството, че лицето, от което са взети пробите в 10:25 часа на
06.07.2016г. преди и към тази дата употребява лекарствени средства, описани в
приложени по делото рецепти, издадени от д-р Мария Драгоева и д-р Дориана
Маринова и ако могат да окажат влияние, в както се изразява то? Годни ли са за
изследване и могат ли да се приемат за достоверни резултатите от изследванията,
отразени в приложения по делото Протокол за извършена токсико-химическа
експертиза №16/БТМ-362/02.11.2016г. за извършена химикотоксична експертиза за
установяване на наличие на наркотични и упойващи вещества и техни аналози в
проби от кръв и урина, взети в 10:25 часа на 06.07.2016г. от Т.И. и
предоставени за изследване в ЦЕКИ НИКК МВР на 17.10.2016г., т.е. 103 дни /2472
часа/ от датата на вземането им, като се отчете обстоятелството, че по делото
липсват данни за мястото и условията, при които пробите са били транспортирани
и съхранявани за този период?
Съгласно заключението на вещите лица
се установява, че при използване на доказателствен аналитичен метод (газова
хроматография с масспектрална детекция: GC-MS),
който задължително следва да бъде използван в при съдебно-токсилогично
изследване на биологични проби в специализирана лаборатория, посочените в
медицинската документация по делото медикаменти не могат да окажат влияние
върху получените резултати. Съдебно-токсилогично изследване на биологични проби
само и единствено с имуноаналитичен тест е недопустимо, тъй като различни
вещества (медикаменти, хранителни добавки и др.) могат да доведат до отчитане
на невярно положителен резултат. В обстоятелствената част на експертизата е
конкретизирано, че извършеното изследване на пробите в НИКК-МВР е показало
първоначално отрицателни резултати при скрининговото изследване с
имуноаналитични тестове. Посочени са и изследвания с доказателствен аналитичен
метод – газова хроматография с масспектрална детекция, за което обаче не са
посочени конкретно получени резултати, а вместо това са предоставени
аналитичните параметри на имуноаналитичните тестове, чиито резултат е бил
отрицателен (50 ng/ml за ТНС, а на имуноаналитичен тест за метамфетамин – 1000 ng/ml).
Посочено е, че лабораторията не разполага с аналитични стандарти за количествен
анализ, но въпреки това са коментирани концентрационни интервали (при това под
посочените граници на откриване на ползваните тестове). От обстоятелствената
част на експертизата се установява също, че в аналитичната практика, изразяване
на резултат под определена количествена стойност, както е в настоящата
експертиза /„беше установено съдържание на ниски (следови) концентрации от
веществата тетрахидроканабинол (под 50 ng/ml) и
на метамфетамин (под 1000 ng/ml)/, е аналитично
некоректно, защото е под прага на детекция на посочения аналитичен метод и
обхваща включително и отрицателния резултат, т.е. подобно изразяване не
разграничава отрицателен резултат и резултат под посочената стойност и на
практика няма нито аналитичен, нито съдебно-токсилогичен смисъл.
Относно отговора на втория поставен на
вещите лица въпрос от заключението се установява, че след направено разглеждане
на данните по делото в раздел II на настоящата експертиза,
вещите лица са категорични, че получените данни за извършеното изследване не
могат да се приемат за достоверни, доколкото са налице редица факти и
обстоятелства, които са в противоречие – изминало време до изследване на
пробите при неясни условия на съхранение; липса на резултати от доказателствен
инструментален метод; намерено е вещество тетрахидроканабинол в урина, при
положение, че същото не може да присъства в нея; изготвено е заключение на база
резултат под аналитичен праг, който едностраннно е приет за положителен, а с
равна вероятност може да бъде и отрицателен. В заключение вещите лица са
изложили становище, че на база на предоставените данни от извършеното
изследване в НИКК-МВР не се установяват категорични доказателства за употреба
на наркотични вещества от жалбоподателя Т.Д.И..
Заключението на експертизата е
неоспорено от страните и като компетентно и добросъвестно изготвено съдът го
кредитира с доверие.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес /адресат на
обжалваната заповед/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3, вр. чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР
орган – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, към щата на която
структура се числи и заеманата от уволнения служител младша изпълнителска
длъжност. Компетентността произтича пряко от законовата разпоредба и заеманата
длъжност, поради което не е налице, нито е необходимо делегиране на правомощия.
Оспорената заповед съответства на
изискванията на чл.210 от ЗМВР за форма и съдържание на акт от такъв вид. В нея
са изложени съображения от фактическо и правно естество. В тази връзка се
явяват неоснователни доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед не
съдържа задължителното изискване на чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно, че не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението на т.20 и т.19 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което водило до
липса на дисциплинарно обвинение по посочените текстове, както и липса на
мотиви на оспорения акт. Съгласно изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа, на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В административния акт дисциплинарно наказващия орган е посочил
всички тези реквизити, като е посочил като обстоятелства за извършване на
нарушението съзнателна употреба на вещества от жалбоподателя, съдържащи
тетрахидроканабинол и метамфетамин през периоди от време, през които същият е
бил на работа в ОДМВР Стара Загора. В заповедта са посочени разпоредбите, които
са нарушени, като изрично е позоваването на изготвената в дисциплинарното
производство обобщена справка, в която още по-подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението на всяка една от
разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а
жалбоподателят е запознат със съдържанието на тази справка.
При постановяване на административния
акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно
наказващия орган, съобразно изискването на чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му в
възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е
спазена нормата на чл.207, ал.8 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.207, ал.10
от ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената
справка да даде допълнителни обяснения или възражения. В съответствие с
правилото по чл.207, ал.12 ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в
определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за
реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл.206,
ал.1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно
наказващия орган. Дисциплинарното наказание в наложено в срока по чл.195, ал.2 ЗМВР. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че при постановяване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В тази връзка неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че при връчването му на поканите за даване на
обяснения са допуснати нарушения на административнопроизоводствените правила,
които накърняват правото му на защита. Действително в първата връчена покана за
даване на писмени обяснения (от 04.07.2016г.) е посочено като правно основание
чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която норма изслушване или приемане на писмени
обяснения дисциплинарно наказващия орган е длъжен да извърши преди налагане на
дисциплинарното наказание. Посочването обаче на погрешно правно основание за
даване на писмени обяснения не сочи за извършване на съществено процесуално
нарушение, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Това е така,
защото в случая непосредствено след посочената покана, на 05.07.2016г.
жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, т.е. осигурено му е правото по
чл.207, ал.8, т.6 от ЗМВР. Освен това, след изготвяне на обобщената справка е
връчена нова покана на И. за запознаване с нея и за даване на допълнителни
обяснения и възражения. Обстоятелството, че в самата покана не са посочени час
и дата на явяване също не накърнява процесуалните права на жалбоподателя. На
същия е дадена възможност за депозиране на допълнителни обяснения, преди
налагане на дисциплинарното наказание, което И. е направил на 05.12.2016г. Т.е
според съда липсват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при извършване на дисциплинарното
производство и при издаване на оспорената заповед.
Съдът приема за неоснователни
направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно
липсата на фактическо основание за удължаване на срока на дисциплинарната
проверка по времето, когато същата е извършена, като всички действия след
изтичане на двумесечния срок не следвало да се зачитат като релевантни по
отношение на дисциплинарното производство. В тази връзка съдът намира, че
решението за удължаване на срока по смисъла на ЗМВР е изцяло предоставено на
административнонаказващия орган – в случая Директора на ОДМВР – Стара Загора и
единствено на същия е предоставена компетентността да прецени да удължи или не
срока за извършването на съответната проверка. Ирелевантни за настоящия спор се
явяват и възраженията относно снетите обяснения от лицето М.Г.М., послужили
като повод за образуване на дисциплинарното производство, тъй като липсвало
разрешение от съответния прокурор по чл.253, ал.3 от ЗИНЗС. Тези обстоятелства
могат да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на лицата
евентуално извършили такова нарушение, но не са във връзка с разглеждания
случай и не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността на
разглежданото дисциплинарно производство.
Обжалваната заповед обаче е издадена
при неправилно приложение на материалния закон:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколкото същите запълват състава на посоченото
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна
санкция.
Нарушението, за което е санкциониран Т.Д.,
се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на
държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата и
съставляващо дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за такова нарушение законът предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. Според т.20 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР „Държавния служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си”, съгласно т.27 от същия кодекс
„При изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е
употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго
упойващо вещество”, а съгласно т.19 – „Държавния служител пази доброто име на
институцията, която представлява”. От фактическа страна заповедта се основава
на това, че И. съзнателно е употребил
вещества, съдържащи тетрахидроканабинол през периода 26.06. – 06.07.2016г. и
вещества, съдържащи метамфетамин през периода 01.07. – 06.07.2016г., като през
този период е бил на работа в ОДМВР Стара Загора, с изключение на почивните дни
(събота и неделя – 02-03.07.2016г.). В заповедта е посочено също, че употребата
на тези вещества неизменно е свързана с придобиването и държането им, което е
обявено за противозаконно и е станало достояние на колегите му.
Тетрахидроканабинол и метамфетамин са включени в списък №1 към чл.3 от ЗКНВП –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” и наличието в урината на служителя е установено по
надлежния ред с Експертиза №16/БТМ-362/02.11.2016г., изготвена от НИКК – МВР.
Събраните по делото доказателства обаче
обосновават фактически обстоятелства, различни от установените в хода на
дисциплинарното производство и послужили като основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на младши инспектор И..
От назначената по делото комплексна
съдебномедицинска, химическа и фармацевтична експертиза се установява, че след
направено разглеждане на данните по делото в раздел II на
настоящата експертиза, вещите лица са категорични, че получените данни за
извършеното изследване не могат да се приемат за достоверни, доколкото са
налице редица факти и обстоятелства, които са в противоречие – изминало време
до изследване на пробите при неясни условия на съхранение; липса на резултати
от доказателствен инструментален метод; намерено е вещество тетрахидроканабинол
в урина, при положение, че същото не може да присъства в нея; изготвено е
заключение на база резултат под аналитичен праг, който едностраннно е приет за
положителен, а с равна вероятност може да бъде и отрицателен. В заключение
вещите лица са изложили становище, че на база на предоставените данни от
извършеното изследване в НИКК-МВР не се установяват категорични доказателства
за употреба на наркотични вещества от жалбоподателя Т.Д.И..
С оглед възраженията,
изразени в писмената защита на ответника относно заключението на назначената по
в хода на съдебното производство експертиза съдът следва да отбележи, че
заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и
компетентно изготвено на базата на вещите лица специални знания. Съдът не
зачита заявеното едва в писмените бележки на ответника оспорване на т.2 от
заключението като несвоевременно направено в нарушение на чл.200, ал.3 от ГПК,
вр. чл.144 АПК, изискващ оспорването да се извърши докато трае изслушването.
При тези фактически установявания съдът
приема за оборени констатациите на дисциплинарно-наказващия орган и описаната в
обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно,
че младши инспектор Т.И. съзнателно е употребил вещества, съдържащи
тетрахидроканабинол през периода 26.06. – 06.07.2016г. и вещества, съдържащи
метамфетамин през периода 01.07. – 06.07.2016г., като през този период е бил на
работа в ОДМВР Стара Загора, с изключение на почивните дни (събота и неделя –
02-03.07.2016г.) - вещества, включени в
списък №1 към чл.3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” и наличието в урината на служителя е установено по
надлежния ред с Експертиза №16/БТМ-362/02.11.2016г., изготвена от НИКК – МВР. В
този смисъл не е налице твърдяното от административния орган поведение на
младши инспектор Т.И. в нарушение на т.20, т.27 и т.19 от Етичния кодекс за
поведение на служителите на МВР. Това има за последица неправилност на извода
за осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр.
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, като основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”.
При издаване на оспорената заповед се
установява и противоречие с целта на закона, което се състои в това да бъде
понесена дисциплинарна отговорност от служител, който действително е извършил
дисциплинарно нарушение на служебните си задължения. Налагането на
дисциплинарно наказание за неизвършено дисциплинарно нарушение по никакъв начин
не би способствало за осигуряване спазването на служебната дисциплина в
структурите на МВР, но би довело до демотивиране на държавния служител при
изпълнение на неговите служебни задължения.
При тези съображения съдът намира
жалбата за основателна, а оспорената заповед УРИ:349з-4136 от 21.12.2016г.,
като издадена при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата
цел, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР бъде
осъдена да заплати на Т.Д.И. сумата от 1094.80 лева, от които 10 лева внесена
държавна такса, 634.80 лева възнаграждение за вещите лица за изпълнение на
комплексна съдебномедицинска, химическа и фармацевтична експертиза и 450 лева
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие №083015/27.01.2016г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Д.И. *** Заповед №УРИ:
349з-4136/21.12.2016г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на
основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6, вр. чл.203, ал.1, т.13,
чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Т.Д.И.
– главен технически сътрудник (завеждащ служба „Вещева”) в сектор УССД при
ОДМВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати
на Т.Д.И. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1094.80 (хиляда деветдесет и
четири лева и 80 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: