№ 221
гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора Е. Здр. М.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600756 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на подс. Н. Г. К., ЕГН
**********, подадена чрез упълномощения защитник адв. В. Р. от АК-Бургас,
против Определение № 155/25.08.2025г., постановено по НОХД № 250/2025
година по описа на Районен съд[1]Велинград, с което в производство по реда
на чл.383, ал.2, във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.343б, ал.5
във вр. с ал.3 от НК, подсъдимият е осъден да заплати равностойността на
МПС, послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на внесеното извънсъдебно споразумение, съдът е открил
производство по реда на чл.383, ал.2, във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НК, във вр. с
чл.53 и чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НК. Именно в това производство съдът е
постановил обжалваното протоколно определение, с което на основание
чл.343б ал.5 от НК е присъдил в тежест на подс. К. да заплати в полза на
1
държавата парична сума в размер на 6660.00 лева, представляваща
равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по
чл.343б ал.3 от НК, а именно лек автомобил „*****“ с рег. № ******.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна
жалба, в която са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението, само в частта му, с която в тежест на подсъдимия е възложено
заплащането на 100% от стойността на автомобила. Излагат се подробни
съображения относно това, че процесният автомобил е бил в режим на СИО,
като подсъдимият притежава ½ ид. част от собствеността, при което е
следвало да се присъди заплащането само на от половината от
равностойността му. Иска се отмяна на определението и присъждане за
заплащане само на равностойността на идеалната част, принадлежаща на
подсъдимия. В условия на евентуалност се иска връщане на делото за ново
произнасяне досежно присъждането на сумата, която следва да заплати
подсъдимият. Не се правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не подадено възражение от страна на
прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя
искане за неговото потвърждаване.
Жалбоподателят не се явява в с.з., както не се явява и неговият
упълномощен защитник – редовно призовани. Постъпва писмено становище
от последния, с което иска делото да се разгледа в негово отсъствие и в
отсъствие на жалбоподателя. Поддържат се доводите по съществото на спора
във въззивната жалба. Прави се и искане за спиране на производството до
произнасяне на СЕС по образуваното пред него дело № С-655/24 по
преюдициално запитване на друг български съд относно съответствието на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК с правото на ЕС, което искане бе оставено
без уважение от настоящата съдебна инстанция с протоколно определение,
произнесено в о.с.з.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
2
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл.320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на
основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и
определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е
одобрил споразумение, с по силата на което подс. К. е бил признат за виновен
и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК,
е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на държавата парична
сума в размер на 6660.00 лева, представляваща цялата равностойност на МПС,
послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а именно
лек автомобил „*****“ с рег. № ******, което не е изключителна собственост
на дееца, т.к. е било придобито по време на брак и е в режим на СИО.
При постановяване на определението съдът се е съобразил
наличните по делото доказателства, а именно:
че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС;
че същото не е изключителна собственост на подсъдимия, а е
съсобствено между него и съпругата му – С. К.а, в режим на СИО, доколкото е
било придобито на 13.03.2024г. /виж спр. на л.37 от ДП/, а бракът е бил
сключен на 21.11.2023г. /виж уд-е за скл. гр. брак на л.7 от
първоинстанционното производство/;
че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на
сумата от 6660.00 лева, установена по експертен път /заключение на оценъчна
експертиза на л.59-61 от ДП/.
Въззивният съд намира определението за правилно и
законосъобразно, поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите на извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 -
4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
3
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 от HK ca част от
престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените
отношения, свързани с безопасността на движението, правилното
функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор
в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по
транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това
превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради
4
което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се
явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване /виж
например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б,
ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя
характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в
средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК,
като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на
равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
5
деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено,
специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване
обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е
именно специалната разпоредба, а не общата такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца- не изключителен собственик, първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е
приложил материалния закон.
В конкретния случай, с одобреното споразумение Велинградският
районен съд е признал подс. К. за виновен и го е осъдил за извършването на
умишлено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Това престъпление е било
извършено при управление на МПС – л.а. „*****“ с рег. № ******, което не е
изключителна собственост на дееца, т.к. е било придобито по време на брак и
е в режим на СИО. Стойността на процесното МПС към инкриминираната
дата е експертно установена и възлиза на сумата от 6660.00 лева.
При тези данни абсолютно законосъобразно първостепенния съд е
присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на държавата
горепосочената парична сума, представляваща цялата равностойност на МПС,
послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Не може да бъде удовлетворено искането във въззивната жалба за
изменение на обжалваното определение и присъждане в тежест на
подсъдимия заплащането само на половината от равностойността на лекия
автомобил, тъй като той е бил съсобствен на подсъдимия и е в режим на СИО
към инкриминираната дата. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като
съгласно ал. 3 от посочената разпоредба съвместният принос се предполага до
доказване на противното. В този смисъл, последната разпоредба установява
оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от СК, законовият
режим на съпружеската имуществена общност (СИО) между съпрузите, по
отношение техните имуществени отношения се прилага, когато встъпващите в
6
брак не са избрали режим на имуществените си отношения по чл. 18, ал. 1 от
СК, различен от СИО, съответно не са извършили промяна, която да е вписана
в регистъра по чл. 19 от СК.
Съобразно константната съдебна практика, СИО представлява
особена бездялова съвместна собственост на двамата съпрузи, съответно
същата е неделима. В разпоредбата на чл. 27 от СК са уредени хипотезите за
прекратяване СИО, а именно: 1/ с прекратяването на брака, 2/ по съдебен ред
и по време на брака, ако важни причини налагат това, 3/ по време на брака, ако
съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, 4/ когато
върху вещ СИО е насочено изпълнение по реда на ГПК за личен дълг на
единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ, както и 5/ с
влизане в сила на решението за откриване на производство по
несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено
отговорен съдружник. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК, при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, т.е.
по 1/2 идеална част.
Няма спор по делото, че послужилият за извършване на
престъплението лек автомобил е съсобствен на подсъдимия и неговата
съпруга, като се явява съпружеска имуществена общност, т.е. не е
изключителна собственост на подсъдимия.
Трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по
наказателни дела по приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от НК
приема, че СИО няма как да не бъде взета предвид. В настоящата хипотеза,
тъй като подсъдимият не е изключителен собственик на посоченото МПС,
предмет на извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
настоящият съдебен състав намира, че законосъобразното приложение на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК изисква горният да бъде осъден да
заплати в полза на държавата пълния размер на равностойността на МПС-то
по пазарната му оценка. В случая, доколкото съсобствеността върху МПС-то
не се прекратява по предвидените в СК хипотези, настоящият съдебен състав
не намира за правилно приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, при което се
постановява отнемане в полза на държавата на 1/2 идеална част от
автомобила, явяваща се собственост на подсъдимия, като се присъди и 1/2 от
неговата равностойност, за частта, която е собственост на съпругата му, в
7
какъвто смисъл е част от съдебната практика по приложението на посочената
разпоредба. Това е така, доколкото МПС-то е съсобствено между съпрузите,
при един особен режим на съсобствеността - СИО, която по дефиниция е
бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. Дори да се приеме, че
съпрузите притежават равни дялове от МПС-то, отнемането на 1/2 идеална
част от автомобила би довела до съсобственост между съпругата на
подсъдимия и държавата. Съсобствеността обаче, за разлика от СИО, вече
няма да е бездялова, и този съпруг няма да е в позиция да претендира по-
голям дял, каквато възможност разпоредбите на СК предвиждат. Тъй като
съпругата няма вина за извършеното от подсъдимия деяние, то съдът намира,
че не може да я поставя в неравностойно положение и фактически да
накърнява правото й на собственост, правейки я принудително съсобственик с
държавата и то с равни дялове, заради извършено от друг престъпление, пък
бил той и нейният съпруг.
От друга страна, ако в тежест на подсъдимия бъде присъдено
заплащането само на 1/2 от стойността на лекият автомобил, то това ще
означава извършилите престъпления по чл.343б, ал.1 – ал.4 от НК, с
автомобили в режим на СИО, да бъдат поставяни в по-благоприятно
положение от извършителите на такива престъпления, които не са
собственици или съсобственици на управляваните автомобили и на които във
всички случаи ще им се възлага заплащането на цялата равностойност. Това
би било в противоречие с целта на закона и с принципа за равенство на
гражданите пред закона /чл.6 от Конституцията на РБ/.
В обобщение следва да се каже, че при липса на законова
възможност да се отнеме целия автомобил в хипотезата, когато не е
изключителна собственост на виновното лице, то следва да се присъди цялата
негова равностойност.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, респективно присъждайки заплащането на пълната
равностойност на процесното МПС в тежест на подсъдимия, доколкото не е
изключителна негова собственост, а е в режим на СИО с неговата съпруга,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, тъй като правилно е приложил материалния закон.
8
При цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира да са били допуснати процесуални нарушения във връзка с
неговото постановяване, които да са основание за неговата отмяна и връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ето защо не може
да бъде удовлетворено и алтернативното искане във въззивната жалба в
горния мисъл.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.
с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 155/25.08.2025г., постановено по
НОХД № 250/2025 година по описа на Районен съд[1]Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9