№ 200
гр. Ловеч, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20234310200827 по описа за 2023
година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №7373854 на ОДМВР-гр.Ловеч, е наложена на основание чл.189,
ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 800.00 лева на М. Х.
П., с постоянен адрес в ***, за това, че на 01.03.2023 год., в 10:46 часа, в Област Ловеч, ПП I-4, км
34+900, в с.М., с АТСС АRН САМ S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и
приспаднат толеранс от 3 км или 3%. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишният срок от влизане в сила на електронен фиш К №5630743 на 02.08.2022 год., с МПС
БМВ ЕМ550И Хиксдрайв, вид лек автомобил, с рег.№ЕН 9449 КТ е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120сd3d. При разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 83 км/ч, т.е. превишена стойност
на скоростта 33 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят М. Х. П. от ***, който в
законоустановения срок по АПК го обжалва, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че не е осъществено нарушението, за което е наложена санкция. Посочено е, че на
01.03.2023 год., в 10:46 часа с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република
България, за което е отразено, че е ползвател, с превишена скорост, в населено място, като
нарушението е установено и е наложена санкция при условията на повторност. Посочен е
предходен електронен фиш К №5630743/02.08.2022 год.
Пояснява, че не е извършено посоченото в обжалвания електронен фиш нарушение, като
същото не е в условията на повторност. Нямало данни кога е извършено предходното нарушение,
както и кога му е връчен/съобщен електронен фиш К №5630743/02.08.2022 год. Повторността
следвало да се преценява като срок с начална дата от момента на извършване на предходното
1
нарушение, за който факт нямало никакви данни.
Освен това заявява, че при съставяне на процесния електронен фиш са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е посочена в
пълнота и не е изяснена фактическата обстановка. Налице е незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, поради допуснати нарушения на процесуалните правила с оглед констатираните
несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната
норма.
По изложените съображения моли съда да отмени обжалвания електронен фиш серия К
№7373854/01.03.2023 год. на ОД на МВР Ловеч като неправилен и незаконосъобразен, ведно със
законните последици, включително и да се присъдят съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С вх.№8354/09.07.2025
год. пълномощникът на жалбоподателя адв.Д. Ц. от АК-***, моли съда да даде ход на делото, ако
са налице предпоставки затова. Няма възражения относно състава на съда и секретар-протоколиста.
Поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалвания електронен фиш серия К №7373854 на
ОДМВР-гр.Ловеч и да им присъди направените по делото разноски, включително и заплатен
адвокатки хонорар.
В случай на отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на разноските и
юрисконсултските възнаграждения. Счита, че същите трябва да са съобразени с факта дали
страната се е представлявала в открито съдебно заседание от юрисконсулт с лично присъствие или
не, както и да са налице доказателства за заплатеното юрисконсултско възнаграждение, поради
обстоятелството, че правната фигура на юрисконсулта не попада в разпоредбите и практиката за
присъждане на разноски на процесуален представител на страната по делото – адвокат.
Въззиваемата страна - ОДМВР-гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по казуса.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз
основа на нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема за установено следното
от фактическа страна :
Видно от приложената на лист 13 от делото разписка е, че на 30.08.2023 год. М. Х. П. е
получил електронен фиш серия К №7373854 за налагане на глоба в размер на 800 лв. за нарушение
на ЗДвП, срещу подпис, а жалбата е подадена чрез административния орган ОД на МВР-гр.Ловеч
до РС-гр.Ловеч на 08.09.2023 год. и от надлежна страна, т.е. съдът приема, че е подадена в
законният 14-дневен срок от получаването на електронния фиш и е допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В него е описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван
със скорост 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е.
превишение от 33 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния
участък, който е населено място землището на с.М. е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване
на нарушението ПП І-4, км. 34+900, в землището на с.М., което е пътният участък, автоматично
изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е
2
безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. Регистрационният номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателят възражения за допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, както и за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради допуснати нарушения на процесулните
правила с оглед констатирани несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над
разрешената. В случая нарушението правилно е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са
налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява,
че то е извършено в населено място (с.М., Област-гр.Ловеч, през което населено място преминава
участък от ПП І-4 /С. – Варна/). Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено
място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената
норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в
хода на настоящето производство факти. От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС
по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 83
км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 50
км/ч, предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип АТСС
„ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г.,
протокол за проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство №120сd3d. Видно от
електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване
на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание
и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на
ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение №1/ 26 февруари 2014 год. по т.д. №1/2013 на ВАС –
Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
3
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика
като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове).
Обжалваният ЕФ, според съда, отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Той е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно Дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените по
делото писмени доказателства се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото
средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в случая Йордан Йотов, който е
прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 01.03.2023 год. В ЕФ е
направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е
извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. При издаване на
ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено
нарушението.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се
изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от
събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила след получаване на ЕФ не
е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г.,
като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег.№906р-2523/02.03.2023 год., по
описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 01.03.2023 год., от който е видно къде е било
разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е.
спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата.
Според съда правилно в конкретният случай е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017 год., бр.54 от 2017
год., действащ към момента на нарушението/ гласи : „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
4
определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/
2015 год./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат : а). стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б).мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 год./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и
заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в нормативната регламентация към
момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването
на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ
бр.19 от 13.03.2015 год.) и издаването на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн.ДВ бр.36 от 19.05.2015 год./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за
видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната
разпоредба е изменена /ДВ, бр.54 от 2017 год.; ДВ, бр.77 от 2017 год., в сила от 26.09.2017 год. / и
не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165,
5
ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. Присъствието или
отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие
върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в
случая АТСС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост
до пътя /видно от снимка на лист 20 на делото/. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя.
Служебно известно е на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на
техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5
последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време
на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС,
като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, указващи
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на
линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая
от приложения по делото снимков материал /лист 17 от делото/ се установява, че процесното
техническо средство е било насочено в посока гр.Варна и е извършвало измерване на скоростта на
МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на
движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като
системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е
човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В
конкретният случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-
бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС.
Така, че ако автомобилът не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то
той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административно наказващия орган.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №5630743 от 02.08.2022 год.
Действително в обжалвания ЕФ не е отразено, кога е влязъл в сила така описания ЕФ. По делото
обаче е налице разпечатка от автоматичната информационна система на Сектор „Пътна полиция“
/лист 22 от делото/, от която е видно, че ЕФ №5630743 е издаден на 28.02.2022 год., с дата на
връчване 18.07.2022 год. и дата на влизане в сила 02.08.2022 год. Касае се за извършено нарушение
от страна на М. Х. П. от ***, който като водач, превишаващ разрешената максимална скорост,
извън населено място от 21 до 30 км/ч, е санкциониран с глоба в размер на 100,00 лева, на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП /електронен фиш Серия К №5630743
от 26.02.2022 год., лист 14 от делото/.
При така установените факти по делото, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административно наказателната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП ,
6
предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.4 от
ЗДвП . За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, вида и размера на които са определени в зависимост от стойността
на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с
оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал. 1 или
извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на
особеност на субекта на нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно
такова /ал. 5/. В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182, ал.4 във
връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП . Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по
ал.1, ал.2 и 3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното
нарушение, а за повторно нарушение по ал.1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се посочи,
приложената административно наказателна разпоредба на чл.182, ал. 4 ЗДвП не е обвързана със
съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, намерили отражение в съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в
населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база измерената
скорост ясно сочат, че М. Х. П. е наказан за повторно извършено нарушение по чл.182, ал. 1, т.4 от
ЗДвП, наказуемо с глоба от 400,00 лв., чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ – 800,00
лв. Описанието на нарушението дава ясна информация на последния, че е наказан за повторно
превишаване на разрешената скорост в населено място, тъй като вече е наказван за същото по вид
нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение, че няма данни кога е
извършено предходното нарушение и кога му е връчен ЕФ К №5630743, тъй като по делото не бяха
ангажирани от негова страна доказателства от които да се установява, че именно този ЕФ е
обжалван и към дата 02.08.2022 год. не е влязъл в законна сила. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С
този принцип законът придава на АУАН, респективно ЕФ значението на доказателствено средство,
което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене
доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства.
В обстоятелствената му част ЕФ е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени
като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая
описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Както е посочено и по- горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен фиш
Серия К № 5630743 е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието му се
установява, че с него на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП М. Х. П. е
наказан за същото по вид нарушение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на 02.08.2022
год., предвид направеното отбелязване. Следователно процесното нарушение, извършено на
7
01.03.2023 год., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т.33 от ЗДвП и е повторно
извършено.
Изложеното води до извода, че установените факти са правилно подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй
като изпълват всички елементи от хипотезата й и законосъобразно отговорността на нарушителя е
ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение. По тези съображения
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от страна на
жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат, поради което следва да се остави без
уважение това искане.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не следва да се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К №7373854 на ОДМВР Ловеч, с който на М. Х. П.,
ЕГН-********** от ***, ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във
връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят
за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на АПК, в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на ОДМВР-гр.Ловеч за
сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8