Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 613 по описа за 2018г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Й.К.К.
срещу „л.к.“ АД искове с правно основание чл. 71 ТЗ за прогласяване за нищожни
(евентуално за отмяната им поради нарушения на закона и устава) на решения от
26.03.2018г. на съвета на директорите на ответното дружество за назначаване на В.Д.М.за
прокурист на дружеството, възлагане на членовете на съвета на директорите да
учредят нотариално заверена прокура на определения прокурист съгласно чл. 21,
ал. 1 ТЗ, възлагане на председателя на съвета на директорите да сключи договор
за възлагане на прокура с определения прокурист и възлагане на назначения
прокурист да подаде заявление за вписване на прокурата в търговския регистър.
Като основание на исковете за нищожност на
решенията са заявени твърдения за липса на компетентност на членовете на съвета
на директорите за приемане на процесните решения (изложени са съображения, че
правомощие да упълномощи прокурист съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ има само
изпълнителният директор на ответното дружество, както и съображения, че
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от устава на дружеството решенията за съществени
организационни промени се приемат с единодушие от всички членове на съвета на
директорите, като втората група съображения доколкото касаят нарушения на
правилата за мнозинство за приемане на решенията, съгласно тълкувателно решение
№1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС представляват основание на
предявените евентуални искове за отмяна на решенията, а не основание на искове
за нищожност на решенията).
Като основание на исковете за отмяна на решенията,
освен твърденията за нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 от устава, са заявени и твърдения
за нарушения на чл. 36 от устава и чл. 9, ал. 2 от договор от 08.11.2006г.,
сключен между членовете на съвета на директорите на ответното дружество,
изразяващи се в това, че ищецът в качеството му на член на съвета на
директорите не е получил покана за заседанието на съвета, на което са приети
процесните решения.
Особеният представител на ответното
дружество, назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, оспорва исковете с
възражения, че процесните решения не накърняват членствените права на ищеца в
дружеството и не противоречат на правилата на закона и устава за назначаване на
прокурист на дружеството.
Легитимацията на ищеца като акционер в
ответното дружество не е предмет на спор, а се и установява от писмените
доказателства, представени по делото.
Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр.
чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по партидата на ответното дружество в
търговския регистър, че към датата на приемане на процесните решения от
26.03.2018г. членове на съвета на директорите на дружеството са ищецът Й.К.К.
(който е вписан и като изпълнителен директор, представляващ дружеството), К.С.К.
и А.С.А..
От представения с исковата молба протокол от
26.03.2018г. се установява, че процесните решения на съвета на директорите за назначаване
на В.Д.М.за прокурист на дружеството и възлагане на действията по вписване на
прокурата в търговския регистър са приети от К.С.К. и А.С.А. в отсъствието на
ищеца.
Компетентността на съвета на директорите да
приеме решения с посочените последици произтича от общата му компетентност по
чл. 244, ал. 1 ТЗ да приема решения по всички въпроси относно управлението на
дружеството, които не са възложени от закона или устава в изрична компетентност
на общото събрание на акционерите.
Тъй като разпоредбите на чл. 221 ТЗ и чл. 24
от устава на ответното дружество не предвиждат изрична компетентност на общото
събрание на акционерите в дружеството за приемане на решения за назначаване на
прокурист на дружеството, а в устава не е предвидена и забрана за назначаване
на прокурист, предявените искове за признаване на процесните решения за нищожни
поради липса на компетентност на съвета на директорите са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Възраженията на ищеца, че в качеството му на
изпълнителен директор, представляващ дружеството, единствено той имал право да
упълномощи прокуриста от името на дружеството, не могат да обусловят различни
изводи, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че едно от процесните
решения предвижда именно възлагане върху ищеца в качеството му на представляващ
изпълнителен директор на действията по сключване на договор с прокуриста, но по-съществено
в случая е, че представителната власт на изпълнителния директор произтича именно
от решението на съвета на директорите за избора му за представляващ дружеството
по отношение на третите лица, но това решение, дори след вписването му в
търговския регистър, не изключва общата представителна власт на съвета на
директорите, предвидена в чл. 244, ал. 1 ТЗ, включително възможността членовете
на съвета на директорите при спазване на предвидените в устава правила да
направят валидно общо изявление от името на дружеството по отношение на трето
за дружеството лице, в това число изявление за възлагане на третото лице на
задълженията на прокурист на дружеството.
Възраженията на ищеца, че при приемане на
процесните решения на съвета на директорите на ответното дружество е допуснато
нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 от устава на дружеството, също са
неоснователни.
Цитираната разпоредба от устава на ответното
дружество предвижда, че за приемане на решения от съвета на директорите за съществени
организационни промени е необходимо единодушно решение от членовете на съвета,
като липсата на определение за понятието „съществени организационни промени“ в
закона или устава на дружеството несъмнено налага необходимост от тълкуване на
разпоредбата за изясняване на действителното й съдържание, а оттам и за извод
дали решението за назначаване на прокурист на дружеството е включено или не в
предметния обхват на разпоредбата.
Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.
36, ал. 1, т. 3 от устава с останалите разпоредби от устава, но и със
законовите разпоредби относно статута и осъществяването на дейността на
търговските дружества и в частност акционерните дружества, предпоставя извод,
че разпоредбата регламентира решения, с които се променя създадената
организация за осъществяване на дейността на дружеството, без промяна на самата
дейност на дружеството (решенията на съвета на директорите за съществена
промяна в осъществяваната от дружеството дейност са предмет на регулиране от
чл. 36, ал. 1, т. 2 от устава), като хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 3 от
устава покриват именно решенията за промени в организационните структури на
дружество чрез закриване на вече създадени вътрешни структури, откриване на
нови такива или преразпределение на функциите им за осъществяване на дейността
на дружеството.
Решението за назначаване на прокурист няма
такъв характер, тъй като предвидените в чл. 22 ТЗ управителни и представителни
правомощия на прокуриста са общи и по отношение на цялата дейност на
дружеството, като с оглед възраженията на ищеца следва да се отбележи, че
назначаването на прокурист не изключва управителните и представителни
правомощия на изпълнителния директор на дружеството, нито ограничава тези
правомощия, но по-съществено в случая е, че след като уставът на ответното дружество
не предвижда квалифицирано мнозинство за приемане на решения по чл. 41, ал. 1
от устава за избор на изпълнителни директори на дружеството с управителни и
представителни правомощия, с аргумент за по-силното основание изискване за
подобно мнозинство за приемане на решения за назначаване на прокурист не може
да бъде обосновано от съдържанието на устава, включително от разпоредбата на
чл. 36, ал. 1, т. 3 от устава, на която се позовава ищецът.
Процесните решения са приети с изискуемите от
чл. 37, ал. 1 и 2 от устава кворум и мнозинство, а обстоятелството, че ищецът е
отсъствал при свикването и провеждането на заседанието на съвета на
директорите, не може да обуслови нарушения на устава, тъй като подобна
възможност изрично е предвидена в чл. 36, ал. 2 от устава, същевременно самият
устав не предвижда връчването на покани до членовете на съвета като условие за
провеждане на заседанието.
В противовес на съображенията, изложени в
допълнителната искова молба, връчване на покани до членовете на съвета на
директорите за заседание на съвета не е предвидено и с представения от ищеца договор
от 08.11.2006г., сключен между членовете на съвета на директорите на ответното
дружество.
Клаузата на чл. 9, ал. 2 от цитирания договор
от 08.11.2006г., на която се позовава ищецът, предвижда, че ако член на съвета
на директорите не може да присъства на заседание на съвета, то се отлага и се
провежда през първата седмица след отпадане на причината, поради която
отсъстващият член не е бил в състояние да присъства.
Клаузата очевидно противоречи на разпоредбите
на чл. 36, ал. 2 и чл. 37 от устава относно правилата за свикване и провеждане
на заседанията на съвета на директорите на ответното дружество, поради което
валидното й действие дори спрямо членовете на съвета на директорите е дискусионно,
но по-съществено в случая е, че дори да се приеме, че цитираната клауза валидно
предвижда допълнителни условия за свикване и провеждане на заседание на съвета
на директорите, включително дори да се приеме, че въпросният договор от
08.11.2006г. представлява вътрешен правилник за работата на съвета на
директорите по смисъла на чл. 35, ал. 2 от устава, нарушението на предвидените
с клаузата условия за свикване и провеждане на заседание на съвета на
директорите поначало не може да представлява основание за отмяна на решения на
съвета на директорите на дружеството по предявен иск от акционер в защита на
членствените му права в дружеството, тъй като аналогично на конститутивните
искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на търговско
дружество, основание на конститутивните искове по чл. 71 ТЗ за отмяна на
решения на други органи на търговско дружеството могат да бъдат именно и само
нарушения на закона и устава, не и нарушения на други вътрешни актове на
дружеството.
По изложените съображения
предявените евентуални искове за отмяна на процесните решения на съвета на
директорите на ответното дружество също се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне, като само за пълнота следва да се посочи, че допълнително и
самостоятелно основание за отхвърляне на исковете по чл. 71 ТЗ представлява
обстоятелството, че последиците от процесните решения на съвета на директорите
на ответното дружество поначало не са от естество да накърнят имуществени или
неимуществени членствени права на ищеца в качеството му на акционер в ответното
дружество.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.К.К. с ЕГН **********
и адрес *** искове с правно основание чл. 71 ТЗ за признаване за установено по
отношение на „л.к.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, че
решенията от 26.03.2018г. на съвета на директорите на ответното дружество за
назначаване на В.Д.М.за прокурист на дружеството, възлагане на членовете на
съвета на директорите да учредят нотариално заверена прокура на определения
прокурист съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ, възлагане на председателя на съвета на
директорите да сключи договор за възлагане на прокура с определения прокурист и
възлагане на назначения прокурист да подаде заявление за вписване на прокурата
в търговския регистър са нищожни поради липса на компетентност за приемането
им.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Й.К.К. с ЕГН ********** и адрес *** срещу „л.к.“ АД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията
от 26.03.2018г. на съвета на директорите на ответното дружество за назначаване
на В.Д.М.за прокурист на дружеството, възлагане на членовете на съвета на
директорите да учредят нотариално заверена прокура на определения прокурист
съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ, възлагане на председателя на съвета на директорите
да сключи договор за възлагане на прокура с определения прокурист и възлагане
на назначения прокурист да подаде заявление за вписване на прокурата в
търговския регистър.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: