Решение по дело №903/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 542
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20237170700903
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

542

Плевен, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20237170700903 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 10, ал. 6 от Закон за семейните помощи за деца.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ 6593/08.11.2023 г. подадена от И. Д. И. – Китева от гр. Плевен, [улица] с [ЕГН], срещу Заповед № ЗСДП/Д-ЕН/10328/18.10.2023 г. издадена от Директор на ДСП – Плевен, с която е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД от 01.10.2023 г. за детето М. З. К. с [ЕГН].

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на закона. В съдебното заседание по същество на спора се явява и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Директор на ДСП – Плевен се представлява от юрисконсулт С., оспорва жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 28.04.2022 г. със заповед на и. д. директор на ДСП Плевен е отпусната месечна помощ на И. Д. И. – Китева за отглеждан на дете с трайни увреждания считано от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 г. Помощта е отпусната въз основа на ЕР на ТЕЛК – І състав при „УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен с № 90364/42/01.03.2022 г. (лист 38). Срокът на определените 80% с чужда помощ вид и степен на увреждане по това ЕР на ТЕЛК е до 01.03.2023 г.

На 04.10.2023 г. детето е преосвидетелствано, като с ЕР на ТЕЛК – ІІ състав при УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен с №92909/190/04.10.2023 г. са определени 71% вид и степен на увреждане, без чужда помощ, с пожизнен срок. В решението е вписано изрично, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето.

На 04.10.2023 г. от жалбоподателката И. е подадено заявление-декларация до директор на ДСП – Плевен за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД (лист 22).

Със Заповед № ЗСПД/Д–ЕН/10328/18.10.2023 г. Директорът на дирекция "СП" Плевен е отпуснал месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания в размер на 450 лв., считано от 01.10.2023 г. до 30.11.2026 г.

Заповедта е оспорена по съдебен ред, като жалбоподателката И. Д. К. твърди, че оспорва заповедта в частта, с която е определена началната дата на помощта 01.10.2023 г. Твърди се, че при преосвидетелстване помощта следва да се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането, т.е. от 01.04.2023 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № ЗСПД/Д–ЕН/10328/18.10.2023 г. Директорът на дирекция "СП" Плевен в частта й относно определената начална дата на отпускане на помощта.

Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът съобрази следното:

В чл. 2 от ЗСПД са уредени видовете семейни помощи, сред които са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД.

Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Между страните не е спорно, че жалбоподателката има право на поисканата месечна семейна помощ.

Спорът е свързан с началната дата на отпускане на помощта за отглеждане на дете с трайно увреждане, като се претендира отпускане на същата при наличие условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСДП, а именно от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускане й 01.04.2023 г.

С оспорената заповед месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е отпусната считано от 01.10.2023 г. до 30.11.2026 г., като началната дата е определена от първо число на месеца, през който е подадено заявлението за отпускане на помощта (м. октомври 2023 г.).

Съдът счита за неправилно становището на административния орган относно началния момент за отпускане на поисканата помощ.

Съгласно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД, месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.

В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД.

Разпоредбата предвижда, че, в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.

Разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД въвежда условие заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК и това условие в случая е спазено – новото ЕР на ТЕЛК е издадено на 04.10.2023 г., а заявлението-декларация е подадено на същата дата 04.10.2023 г.

Спазено е и условието при преосвидетелстването да няма промяна във вида и степента на трайното увреждане, определени с предходното решение на ТЕЛК, което да води до отпадане на правото.

Процентът на инвалидността при процесното преосвидетелстване е изменен на 71%, без чужда помощ, но попада в същата хипотеза на подпомагане по чл. 8д от ЗСПД и чл. 63, ал. 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. – дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, поради което не отпада правото на месечната помощ.

При спазването на посочените условия разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД е приложима.

Административният орган се позовава на закъсняло преосвидетелстване по вина на лицето и счита на основание чл. 24б ал. 6 от ППЗСПД това обстоятелство за изключващо прилагането на реда по чл. 24б ал. 4 от ППЗСПД.

Действително в процесното ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ е вписано изрично, че "по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето“, но съдът счита, че вписването на това обстоятелство не води до неприложимост на разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД на следните съображения:

В ЗСПД липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД. При липса на разпоредба в закона, за изпълнението на който се издава правилникът, т. е. при липса на уредба на равнище закон, въвеждането на разпоредба със санкционен характер в правилник е първично уреждане на отношенията, което е в противоречие с чл. 3 вр. чл. 7 от ЗНА.

Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността (временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност), на вида и степента на увреждане, са установени в чл. 101 до чл. 113 от Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на (ПУОРОМЕРКМЕ) и в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Нито един от тези нормативни актове (в приложимата към разглеждания период редакция) не съдържа забрана молба за преосвидетелстване да се подаде след изтичане на предходното решение на ТЕЛК без ограничение във времето. Единствена неблагоприятна последица от евентуално бездействие би могла да настъпи след извършено преосвидетелстване, ако бъде подадено заявление за отпускане на помощта по-късно от година след срока на действие на предходното решение на ТЕЛК, тъй като това е нормативно определеният период назад във времето, определен изрично в чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, извън който не се изплащат помощи за минал период.

Съдът констатира, че съдържанието на разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД гласи следното "Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. ". От съдържанието на разпоредбата не се извежда извод, по кой ред следва да се отпуснат месечните помощи за деца, в случай че преосвидетелстването е извършено със закъснение по вина на лицето.

С разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД е въведено императивно препращане за предоставяне на месечната помощ на детето, когато преосвидетелстването е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето по реда на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД. Няма изрична уредба на случаите, при които преосвидетелстването е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето - не съществува нито законова забрана за отпускане на помощ по реда на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, нито предвиден друг ред за отпускането .

Налага се извод, че разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД е непълна и следва по арг. от чл. 46, ал. 2 от ЗНА по отношение на неуредените от нея случаи /случаите, в които преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето/ да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона.

Целта на закона, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, е семейните помощи, като средства в пари и/или в натура, да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. При така посочената цел следва да бъде прието, че при липса на конкретна уредба в разпоредбата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД относно случаите, в които преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, помощта за детето следва да бъде отпусната по аналогия при условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД.

По горните съображения, в съответствие с условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, началната дата, от която е следвало да се отпусне исканата помощ, е датата, от която е отпаднало основанието за отпускането й по предходното ЕР на ТЕЛК – 01.04.2023 г.

Като е определил датата на отпускане на помощта от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Съдът намира заповедта за несъответстваща на целта на закона - да се осигури навременна и непрекъсната помощ на родителите, които се грижат непосредствено за деца с увреждания, за целия период на съществуване на правото (в този смисъл Решение № 6047 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 6685/2023 г., Решение № 13323 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 877/2019 г.).

Предвид изложеното, обжалваната заповед в частта относно началната дата на отпускане на исканата помощ е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСДП/Д-ЕН/10328/18.10.2023 г. издадена от Директор на ДСП – Плевен, с която на И. Д. И. – Китева с [ЕГН] от гр. Плевен е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД считано от 01.10.2023 г. до 30.11.2026 г. за детето М. З. К. с [ЕГН], В ЧАСТТА Й относно началната дата на отпускане на месечната помощ.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕН/10328/04.10.2023 г., относно началната дата на отпускане на поисканата месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаването на преписката.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия: