Решение по дело №2370/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата на О.Т., гражданин на ***, ЛНЧ: **********, със статут в РБ - продължително пребиваване, с настоящ адрес ***, чрез адв.Д.А., против Заповед № ЗСПД/Д-В/26188/06.10.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-В/26188/29.09.2023г. й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето М.Т..

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че детето живее повече от седем години в България и има статут на постоянно пребиваване в РБ, а майката О.Т. - статут на продължително пребиваване, като и двамата са се интегрирали в Република България. Твърди, че използваният в чл.10а, ал.1 ЗСПД израз „…когато децата живеят постоянно в страната“, се припокрива по съдържание с понятието „статут на постоянно пребиваване“, поради което неправилно в обжалваната заповед гражданството е изведено като основание за отказ. Счита, че ЗСПД не въвежда ограничение относно статута на децата, които търсят социални помощи, а единственото изискване е същите да се установили да живеят за продължителен период в страната, без да се уточнява колко. По изложените съображения твърди, че лице, което има статут на постоянно пребиваване в РБ попада в обхвата на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД. Позовава се и на разпоредбите на чл.2, ал.6 ЗСП, и на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето, и твърди, че неправилно административният орган е приел, че не е налице предвидено такова „в друг закона или в международен договор, по който Република България е страна“.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.А., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Иска отмяна на заповедта и връщане на преписката с указания за отпускане на еднократната помощ. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, оспорва жалбата по съображения в молба С.д. № 17381/04.12.2023г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет. Отпускат се от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството в зависимост от семейния статус и въз основа на подадено заявление - декларация по образец, с приложени нормативно регламентирани документи. За отпускане на всяка семейна помощ за деца са въведени специфични критерии, съобразно нейната насоченост. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 ЗСПД са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, детето/децата също е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението-декларация, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В случай че жалбоподателката претендира присъждане на адвокатски хонорар, моли същият да се определи в предвидения от Наредба № 1/2004г. минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Разрешение за пребиваване № ***/04.07.2023г., валидно до 22.07.2024г., жалбоподателката О.Т. има статут на продължително пребиваване.

Видно от Разрешение за пребиваване № ***/22.11.2022г., валидно до 29.06.2025г., детето М.Т. има статут на постоянно пребиваване.

Видно от Удостоверение № ***/05.09.2023г., издадено от Основно училище „***“, гр.Варна, детето М.Т. е записано като ученик в ІІІ-ти клас за учебната 2023/2024г.

На 29.09.2023г. жалбоподателката подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/26188 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, към което приложила Удостоверение № ***/05.09.2023г.

Заявлението - декларация било разгледано от социален работник, който на 06.10.2023г. дал заключение, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5, вр.чл.10а ЗСПД.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В/26188/06.10.2023г. директорът на ДСП-Варна на основание чл.3, ал.5, вр.чл.10а ЗСПД отказал на О.Т. отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето М.Т..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на отказаната еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 АПК, поради което не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. В производството не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна.

Обжалваната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл.10а ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, които имат статут на продължително/постоянно пребиваване, имат достъп?

За разрешаването на този спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

В разпоредбата на чл.3 ЗСПД изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца по този закон. Измежду тях в чл.3, т.5 ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Неоснователно жалбоподателката обосновава правото на подпомагане по чл.10а ЗСПД с разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗСП, според която право на социално подпомагане по ал.3 на с.р. имат и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който РБ е страна. ЗСПД е специален по отношение на ЗСП и разпоредбите на последния не могат да се прилагат по аналогия.

Основателно е обаче позоваването на жалбоподателката на разпоредбите на Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ, бр.32/23.04.1994г., ДВ, бр.55/12.07.1991г., в сила от 0.07.1991г.

Съгласно чл.27, § 1 КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл.27, § 3 КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно чл.2, § 1 КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл.2, § 2 КПД.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл.27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020г., ДВ, бр.30/11.04.2000г. - конкретно в чл.13 и чл.16 ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС.

Съгласно чл.13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл.16 ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл.16 ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи.

Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“, упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

Съгласно чл.34, § 1 ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.

Според § 2 от с.р., всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

Според § 3 от с.р., с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.

Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл.34, § 3 ХОПЕС се основава именно на чл.13 ЕСХ.

Съгласно чл.21, § 1 ХОПЕС, забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл.18, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.

Както следва от разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ.

Помощта по чл.10а, ал.1 ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДт.

Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл.2, ал.6 предоставя право на социални помощи и на лицата с дългосрочно и постоянно пребиваване, и в който не се съдържа изискване, като това в чл.3, т.5 ЗСПД, без съмнение е част от част от общата система за социално подпомагане, като такава попада изцяло в обхвата на чл.16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, § 3 от Конвенцията за правата на детето.

Ето защо, разпоредбата на чл.3, т.5 ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури прякото прилагане на чл.27, § 1 КПД, вр. чл.5, ал.4 КРБ, достъпът до помощта по чл.10а ЗСПД следва да се предостави и на лицата, които имат статут на продължително и постоянно пребиваване – каквито безспорно са жалбоподателката О.Т. и детето й М.Т..

Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл.2, § 2 КПД, чл.21, ал.2 ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ .

Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл.3, т.5 ЗСПД, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/26188/29.09.2023г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, в размер на 10,00лв. за заплатена държавна такса.

Искането на адв.А. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА е основателно. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023г., адв.А. е предоставила на жалбоподателката безплатна правна помощ и съдействие, в т.ч. процесуално представителство, във връзка с обжалване на Заповед № ЗСПД/Д-В/26188/06.10.2023г. на директора на ДСП-Варна. В тази връзка е приложена декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, в която жалбоподателката е декларирала, че не притежава движими и недвижими имущества и не получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и др. С оглед изложеното на адв.А. следва да се определи възнаграждение в предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимален размер, а именно 1000,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба О.Т., гражданин на ***, със статут в РБ - продължително пребиваване, ЛНЧ: **********, Заповед № ЗСПД/Д-В/26188/06.10.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-В/26188/29.09.2023г. й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето М.Т..

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/26188/29.09.2023г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на О.Т., гражданин на ***, ЛНЧ **********, настоящ адрес ***, разноски за производството в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв.Д.М.А.,***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д. № 2370/2023г. по описа на Адм.съд - Варна, в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението, на основание чл.10, ал.6 ЗСПД, е окончателно и не подлежи на обжалване!

Съдия: