ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260566 20.05.2021
година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, втори състав, в открито заседание на 11 май 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря
…………………………………………………. и с участието на прокурор
…………………………………………………………разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА………………. гр.дело № 1477 по описа за 2020 година.
Производството е по чл.64 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от Т.П.П., с която моли съдът да възстанови срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение, който тя е пропуснала по особени непредвидени обстоятелства. Твърди, че била оттеглила пълномощията си от предишния й процесуален представител, адв. Х.М. и на 14.10.2020 г. упълномощила адв. С.П.. На същата дата подписала молба, с която се отказвала от адв. М.. Тази молба трябвало да бъде входирана от адв. П. заедно с неговото пълномощно по делото. Впоследствие адв. П. я уведомил, че това е направено. На 06.01.2021 г. в деловодството на ОС Стара Загора установила, че адв. П. не е входирал молбата за отказ от адв. М.. Не била уведомена от адв. П., че по делото има решение. С допълнителна молба въззивницата моли съдът да приеме, че пропускането на сока не е по нейна вина и иска възстановяване на срока за касационно обжалване пред ВКС.
Въззиваемият по делото М.Т.Б. чрез пълномощника си адв. М. взема становище, че молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението, постановено по делото, е неоснователна.
Съдът, като обсъди обстоятелствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата за възстановяване на срока е допустима. Според чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в 1-седмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая молбата на Т.П.П. се отнася до възстановяване на пропуснатия от нея срок за касационно обжалване на постановеното по делото решение. Молбата е подадена на 07.01.2021 г. На молителката не е било съобщавано за пропускането на срока за касационно обжалване поради причината, че до подаването на молбата за възстановяване на срока от нея не е постъпвала касационна жалба. Законодателят изрично е посочил в чл.64, ал.3 ГПК, че срокът започва да тече от уведомяването за пропускането му. Такова съобщение от съда не е изпращано. Съобщението по ал.3 на посочения текст от закона, може да се счете за направено с връщането на касационната жалба като просрочена. За молителката е налице правен интерес да търси възстановяване на срока с оглед на обстоятелствата по делото, а именно че касационната жалба е депозирана в съда с молбата за възстановяване на срока, а пропускането му е очевидно към този момент.
Молбата за възстановяване на срока е неоснователна.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.П.П. *** против решение № 42 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4494/2018 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която се изменя решение относно режима на упражняване на родителски права, и е приключило с решение № 260076 от 03.11.2020 г., допълнено с решение № 260029 от 09.02.2021 г. Постановеното по делото решение е било съобщено на молителката, въззивница в това производство, на 01.12.2020 г. при условията на чл.51, ал.3 ГПК и приложено по делото като връчено с разпореждане на съда от 04.12.2020 г. Съгласно този текст, адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35, отказ от пълномощие по чл.36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването. По делото процесуален представител на въззивницата е бил адв. М., видно от представеното пред първоинстанционния съд пълномощно, без ограничение в представителството пред отделните съдебни инстанции. Освен това, видно от въззивната жалба, адв. М. е посочен като съдебен адресат. Съобщението, с което се връчва постановеното по делото решение, е оформено по предвидения в ГПК ред. В него е отбелязан отказът на адвоката да го приеме и този отказ е удостоверен с подписа на връчителя. Срокът за обжалване на решението е изтекъл на 04.01.2021 г. (присъствен ден), т.е. молбата за възстановяване му, заедно с касационната жалба са постъпили в съда три дни след това – на 07.01.2021 г.
Като основания за пропускането на срока молителката сочи две обстоятелства: че решението по делото не й е било съобщено, а пълномощията на адв. М. са били оттеглени, и на второ място, че новоупълномощеният адв. С.П. не е входирал в съда молба, с която го уведомява, че пълномощията на адв. М. са оттеглени на 14.10.2020 г., както и, че адв. П. не я е уведомил, че ще иска „възобновяване“ на делото. По този начин, с действията на адв. П., й било нарушено процесуалното право на защита и това довело до неблагоприятен изход на делото, както и до пропускането на срока за обжалване на решението.
За уважаване на молбата за възстановяване на срока законът предвижда да са налице такива непредвидени обстоятелства, които обективно да са попречили на страната да обжалва решението на съда в установения срок. В случая такива обстоятелства не са налице. Съдът не споделя становището на въззивницата, че неправилно било прието от съда, че към момента на постановяване на решението адв. М. не е бил неин процесуален представител, тъй като тя е оттеглила пълномощията си от него. И в двете хипотези на оттегляне на пълномощие (чл.35) и прекратяване на представителство (чл.36) законът изисква съдът да бъде уведомен. В случая, с оглед на твърденията в молбата на въззивницата за възстановяване на срок, е налице хипотезата на чл.35 ГПК, тъй като тя твърди, че е оттеглила пълномощието си. Законът обаче я задължава да уведоми за това съда, което тя не е сторила своевременно, поради което процедурата по връчването на съобщението за изготвяне на решението не е нарушена. Не е имало основание връчването на съобщението да стане лично на нея, щом в процеса тя е представлявана от процесуален представител – адвокат. В този случая връчването, както на призовки, така и на всякакви други съдебни книжа, включително и съобщения, е надлежно, редовно и допустимо от ГПК. Вън от горните съображения и без да се отразява на становището на съда за неоснователността на молбата, следва да отбележи и това, че твърдените от въззивницата в молбата за възстановяване на срока обстоятелства не може да се квалифицира като особени непредвидени, а евентуално само като нарушение на процедурата, чиито правни последици не са свързани с възстановяване на срок, защото ако липсва надлежно съобщаване на решението, то срокът за обжалването му не е започнал да тече. Не може да се иска възстановяване на срок, който не е започнал да тече. В тази връзка следва да се отбележи, че по-важно е, че адв. М., освен, че е бил процесуален представител на въззивницата, е бил и неин съдебен адресат, видно от изричното отбелязване във въззивната жалба. Промяна на адреса, на който да получава призовки и съобщения, не е извършвана в хода на цялото съдебно производство - от подаването на исковата молба до постановяване на решението. С разпоредбата на чл. 39 ГПК е създадено задължение за съда, когато страната е посочила лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, връчването задължително се извършва на това лице, а според общото правило на чл. 38 ГПК, съобщението се връчва на адреса, посочен по делото. Следователно за съда не е имало друга възможност, освен да изпраща съобщения и призовки на съдебния адресат (О-219 от 25.03.2014 г. по ч.т.д. № 864/2014 г., ІІ т.о.; Р-146 от 18.12.2014 г. по т.д. № 395/2014 г., І т.о.). Без значение е дали съдебният адресат е едновременно с това и процесуален представител на страната (Р-329/23.10.2013 г., по гр.д. № 3754/2013 г., ІV г.о.). Съдебен адресат може да бъде физическо лице или юридическо лице, без да е необходимо упълномощаване или мандат (Р-52 от 10.03.2020 г. по гр.д. 2557/2019 г., ІV г.о.; Р-56 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 1698/2011 г., ІІІ г.о.). А щом упълномощаване не е необходимо, оттеглянето на пълномощното за процесуално представителство е без значение за редовността на връчването.
Непредприемането на действия от страна на адв. Х.М., по уведомяването на въззивницата за решението, както и изобщо за хода на делото не са от категорията на особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.3 ГПК. Не са такива обстоятелствата и във връзка с упълномощаването и действията на адв. С.П.. Основание за възстановяване на срока може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения срок. Законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да е преодолее. Нейното обективиране следва да бъде в рамките на определения срок за извършване на конкретното процесуално действие, чието начало се свързва с уведомяването на страната за постановения съдебен акт и възможността да го обжалва. Въззивницата е била уведомена за решението на съда по надлежния ред чрез процесуалния й представител и съдебен адресат, но той неоправдано е бездействал в установения 2-седмичен срок, което обаче не предполага защита по реда на чл. 64 и сл. ГПК, тъй като касае вътрешните отношения между доверител и довереник по договора за правна защита и съдействие.
С оглед на горе изложеното съдът намира, че не се доказаха особени непредвидени обстоятелства, които са препятствали страната, респ. нейния пълномощник. Налице е процесуално бездействие както от страна на въззивницата, така и от страна на пълномощника й, което не е извинително.
Воден от горните мотиви, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТКАЗВА възстановяването на срока за касационно обжалване на решение № 260076 от 03.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1477/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд по отношение на Т.П.П. ***.
Определението може да бъде обжалвано пред АС – Стара Загора в 1-седмичен срок от датата на връчването му със съобщението.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: