Р Е Ш Е Н И
Е № 635
/неприсъствено/
гр. Видин, 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля Петрова и в присъствието на
прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 1371 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „АГРО ДАР 7“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София 1404, р-н „Триадица“, ул.
„Тулча“ № 41, офис 1 с управител Методи Стоянов Огнянов са предявени искове с
правно основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Закона за арендата в
земеделието, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди
се от ищцата, че на 16.09.2011 г. между нея и „Агро Дар 7“ ООД, чийто
правоприемник е ответника „Агро Дар 7“ ЕООД е сключен договор за аренда на
земеделска земя, а именно Договор с рег. № 8835/т. IV-163, вписан в Службата по
вписвания гр. Видин в дв. Вх. рег. № 1925 от 20.09.2011 г., акт № 41, т. IV,
съгласно който ищцата отдала под аренда на ответника нива в местността
„Видински път“ с площ от 14700 дка, VIII/11.200 и III/3,500
категория, съставляващ имот № 020007 по плана за земеразделяне, по скица №
Ф-483/10.05.2007 г. на ОСЗ Димово, при граници и съседи: № 020015 – нива на Б. Т.
П., № 020014 – нива на К. Г. Т., № 020003 – нива на И. А. А., № 000004 – полски
път и № 020006 – нива на А. С. А. в землището на с. Върбовчец.
Сочи
че, съгласно цитирания по-горе договор за аренда,който е за срок на от 7
години, считано от 01.10.2012 г., арендаторът се е задължил да заплаща арендно
възнаграждение по 20.00 лв. на декар, както и че на основание чл. 17 от
посочения договор за аренда, считано от началото на следващата стопанска
година, арендната цена била изменена на сумата от 35.00 лева на декар.
Подържа се,че не е получила никакви плащания
на договорените арендни вноски за следните стопански години, а именно за:
2014/2015 г.; 2015/2016 г.; 2016/2017
г.; 2017/2018 г.
Излага се, че ищцата получавала уверения, че
предстои скоро да получи всички арендни възнаграждения,а така също и че в последните 2 години дори не успяла да
осъществи контакт с представители на ответното дружество.
Твърди
се, че на 22.04.2019 г.,чрез „Български пощи“ ЕАД, изпратила на ответника писмена
покана за доброволно плащане на адреса, който е регистриран в Търговския
регистър,както и че на писмото е направено
отбелязване, че адресът е преместен.
Иска
се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата дължимите
арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя от 16.09.2011 г. за стопанските 2014/2015 г.;
2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г., а именно да й заплати следните суми:
1. За стопанската 2014/2015 г.
- сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
2. За стопанската 2015/2016 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
3. За стопанската 2016/2017 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
4. За стопанската 2017/2018 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване
на исковата молба до окончателното издължаване;
5. Лихва за забава – сумата от
177.45 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2014/2015 г., за времето от 01.01.2016 г. до 22.05.2019 г.
6. Лихва за забава – сумата от
124.94 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2015/2016 г., за времето от 01.01.2017 г. до 22.05.2019 г.
7. Лихва за забава – сумата от
72.60 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2016/2017 г., за времето от 01.01.2018 г. до 22.05.2019 г.
8. Лихва за забава – сумата от
20.35 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2017/2018 г., за времето от 01.01.2019 г. до 22.05.2019 г.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки
дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК,
а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание на 21.11.2019 г. ищецът
чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено
решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.
239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото
са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което
следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За
да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум,
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239,
ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковите претенции
като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че
ответникът дължи претендираната парична сума.
В тази връзка и
съобразявайки разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК Съдът
приема, че в случая исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:
1. За стопанската 2014/2015 г.
- сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
2. За стопанската 2015/2016 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
3. За стопанската 2016/2017 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване
на исковата молба до окончателното издължаване;
4. За стопанската 2017/2018 г.
– сумата от 516.50 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване;
5. Лихва за забава – сумата от
177.45 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2014/2015 г., за времето от 01.01.2016 г. до 22.05.2019 г.
6. Лихва за забава – сумата от
124.94 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2015/2016 г., за времето от 01.01.2017 г. до 22.05.2019 г.
7. Лихва за забава – сумата от
72.60 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2016/2017 г., за времето от 01.01.2018 г. до 22.05.2019 г.
8. Лихва за забава – сумата от
20.35 лева върху полагащите й се и незаплатени арендни вноски за стопанската
2017/2018 г., за времето от 01.01.2019 г. до 22.05.2019 г.
В случая основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 544.64 лева, от които 402.00 лева за адвокатско
възнаграждение, държавна такса в общ размер на 132.64 лева и разноски по
производството /съдебно удостоверение и 2 бр. удостоверения от Община Видин/ в
общ размер на 10.00 лева.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АГРО ДАР 7“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София 1404, р-н „Триадица“, ул.
„Тулча“ № 41, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми, а именно:
1.сумата
от 516.50 лева/главница/,представляваща
дължима арендна вноска по договор за аренда на земеделска земя за стопанската 2014/2015 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба/23.05.2019 г./ до
окончателното издължаване;както и сумата от 177.45 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за
времето от 01.01.2016 г. до 22.05.2019 г.
2.
сумата от 516.50 лева/главница/,представляваща
дължима арендна вноска по договор за
аренда на земеделска земя за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба/23.05.2019 г./ до окончателното
издължаване; както и сумата от 124.94
лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 01.01.2017 г.
до 22.05.2019 г.
3.сумата
от 516.50 лева/главница/,представляваща
дължима арендна вноска по договор за
аренда на земеделска земя за стопанската 2016/2017 г.,ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба/23.05.2019 г./ до
окончателното издължаване; както и сумата от 72.60 лева ,представляваща лихва за забава върху главницата за
времето от 01.01.2018 г. до 22.05.2019 г.
4.сумата
от 516.50 лева,представляваща
дължима арендна вноска по договор за
аренда на земеделска земя за стопанската 2017/2018 г. , ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба/23.05.2019 г./ до
окончателното издължаване; както и сумата от 20.35 лева,представляваща лихва за забава върху главницата за
времето за времето от 01.01.2019 г. до
22.05.2019 г.
ОСЪЖДА „АГРО ДАР 7“ ЕООД с ЕИК *********
с адрес на управление: гр. София 1404, р-н „Триадица“, ул. „Тулча“ № 41, офис 1
с управител Методи Стоянов Огнянов ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 544.64
лева - разноски по производството /402.00
лева - адвокатско възнаграждение, 132.64 лв. - държавна такса и 10.00 лева -
разноски по производството/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат
преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: