О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………

 

                            град ПЛЕВЕН, 11.11.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І  граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ,  през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА  

                                                                             СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията……ТАТЯНА БЕТОВА………….ч.гр.д. № 839 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.274 и сл. ГПК.

          Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по  частната жалба, подадена от Р.И.Ш. от гр.Плевен, чрез пълномощника му адв.В.П. *** против определение № 260451 от 05.10.2020година на Плевенския районен съд, за спиране на производството по гр.д. № 2734/2020г. по описа на съда на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на преюдициално дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз.

        В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание, тъй като адресат на задължението за спиране по чл.631 от ГПК  само съдът, който е отправил преюдициалното запитване – в случая РС-Луковит.Освен това се изтъква, че въпросите по запитването са общи, принципни и неотносими към настоящия правен спор. Счита също така, че  преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националналноправна уредба, за да се установи чрез тълкуване налице ли е противоречие между националното право и норми на европейското право.  Моли въззивният съд да отмени определението за спиране и да върне делото за продължаване на процесуалните действия от районния съд.

        Ответника по частната жалба ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., е взел становище, че частната жалба е недопустима, а по същество - неоснователна.  

       Въззивния съд, като съобрази изложените в частната жалба и отговора на ответника аргументи, прецени приложените в делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

       Пред Плевенски районен съд е образувано граждански дело № 2734/2020г. по подадена от Р.И.Ш. от гр.Плевен против ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, искова молба, с която е предявен иск за заплащане на допълнително  възнаграждение за положен нощен труд през определен период, получено след превръщане на нощните часове към дневни. Делото е било насрочено за първо заседание, когато е постъпила от ответника молба за спиране, със следните аргументи :  Районен съд - Луковит е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) и въз основа на това запитване е образувано преюдициално дело  С – 262 / 20. Преюдициалното запитване е за тълкуване нормите на Директива 2003 / 88 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.  относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, а именно:

1.       Ефективната  защита  по  чл. 12,  буква  а от Директива 2003/88/ ЕО  изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня ?

2.       Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за пожарникари и полицаи?

3.       Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

Ответникът твърди, че делото, по което съдът е отправил преюдициалното запитване, е с напълно идентичен предмет с този на настоящото дело и поради това счита, че решението на СЕС ще има значение за правилното решаване на спора по него.Моли да бъде спряно делото на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че решението на СЕС ще бъде задължително за всички съдилища в РБългария тъй като е отправено преюдициално запитване по въпроси, за чието правилно разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В молбата се твърди, че задължението за отправяне на преюдициално запитване произхожда от разпоредбата на чл.628 от ГПК, като същото вече е направено и СЕС вече е сезиран за произнасяне по поставените въпроси и в този смисъл адресат на задължението по чл.631 от ГПК е всеки съд, който е отправил или следва да отправи преюдициално запитване. Счита, позовавайки се на практика на ВКС, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633,  вр. чл. 631,  ал. 1, изр.1 от ГПК и че е безпредметно да отправя същото преюдициално запитване, при положение, че СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

За да уважи искането, районният съд е възприел и възпроизвел в мотивите на обжалвания съдебен акт аргументите на ответника. Посочвайки, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, е постановил спиране на производството по делото до приключване на преюдициално дело С–262/20 на Съда на Европейския съюз.  

 Въззивният съд, в настоящия си състав намира, че постановеното определение сочи на хипотеза на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като изрично в мотивите му е посочено, че производството се спира до приключване на преюдициално дело С–262/20 на Съда на Европейския съюз, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора и като преграждащо такова/чл.274, ал.1, т.1 ГПК/ подлежи на обжалване, както правилно е посочено в него. Разпоредбата на чл.631, ал.1, изр.2 се отнася до спирането постановено от съда отправил запитването и не следва да бъде тълкувана и прилагана разширително, доколкото се отнася до изключение от общото правило за обжалваемост на преграждащите определения.Следователно частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

 Настоящия съдебен състав приема, че не са налице основания за спиране на производството по делото до постановяване на решение по образуваното преюдициално дело № С-262/20 г. на Съда на Европейския съюз като приема за основателен довода на жалбоподателя, че въпросите по запитването са общи и неотносими пряко към настоящия правен спор. Ако преюдициалното запитване имаше за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма и евентуалното ѝ противоречие с определена правна норма от националното ни законодателство, от значение за правилното решаване на спора относно допълнителното възнаграждение на жалбоподателя за положен от него нощен труд, то щеше да е необходимо изчакване на задължителното тълкуване на СЕС. Видно от приложеното дело, нито в исковата молба, нито в отговора на ответника има позоваване на противоречие между норми на европейското право и такива, уреждащи същите правоотношения в националното ни законодателство. Няма данни по делото какъв точно е предмета на спора, по който РС-Луковит е отправил преюдициалното запитване, а още по-малко – че се касае до идентични спорове. Ето защо не може да се сподели и становището на работодателя, че един трудов спор следва да бъде спрян, без да се установи, че Съда на ЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантни и за двете дела въпроси. Касае се до масов тип дела, по които няма формирана единна съдебна практика в т.ч. и в рамките на съдебния район на Плевенски ОС, относно вида и размера на претендираните от служителите на МВР допълнителни трудови възнаграждения. При произнасянето по тях обаче, повдигнатите със запитването на РС-Луковит въпроси относно нормалната продължителност на нощния труд нямат решаващо значение за произнасянето на съда.

Поради изложеното, не може да се приеме, че Плевенски РС ще бъде обвързан с тълкуването на норми на ЕП, поискано с преюдициалното запитване направено от РС-Луковит, за да е длъжен да изчака изхода му и да го зачете при произнасянето си по настоящото дело. Поради това и няма основание за спиране на делото. Обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия от Плевенски районен съд.

          Воден от горното, въззивният съд

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

          ОТМЕНЯ определение № 260451/05.10.2020г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 2734/20г. по описа на съда, с което е спряно производството по делото до приключване на  дело  С – 262 / 20 на Съда на Европейския съюз

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: