Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ-ми гр.състав, в
публичното заседание на седми май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело № 710 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с
чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс”ООД-София АД против*** И.М.. Твърди
се, че на 25.07.2015г. е подписан Договор за стоков кредит №1926505 между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на
кредитополучател.Посочва се, че по силата на този договор Кредиторът е отпуснал
кредит с обща стойност 2122,08лв., от които 1918лв. за закупуване на
фиксираната стока и 204,08лв. – застрахователна премия, а длъжникът е следвало
да я върне на 19 месечни вноски, в размер на 136,39лв., като първата
погасителна вноска е на 07.09.2015г., а последната 07.03.2017г.Всяка месечна
вноска включва – главница, лихва и част от застрахователна премия.Посочва се,
че ГЛП е в размер на 25 %, , ГПР-28,07%. За всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити за съответния
период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на 4,25 %. Към момента
на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити е в размер на
12,75 процента. Договорен е годишен процент разходи в размер на 15,72 процента.
Твърди се, че след усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението
си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради
което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор е 1497,37лв.- главница и договорна лихва.Твърди
се, че на 24.10.2016г, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
и приложението към него, вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на
настоящия ищец.Твърди се, че длъжникът е платил на новия кредитор 300лв., като
е погасил по този начин изцяло лихвата и
част от главницата.Посочва се, че е останала сумата 1197,37лв. Твърди се, че поради
липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и
поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника е изцяло
падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото
по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към
принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до
Районен съд гр. Плевен за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по повод на което бе образувано ч.г.д.№ 8245/2018г. по описа на РС Плевен. Посочва
се, че длъжникът не е открит и е разпоредено от съда кредиторът да подаде иск. Предвид
това ищецът с настоящата молба и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415 от ГПК предявява иск за
установяване по отношение на ответника, че вземането му, описано в Заповед за
изпълнение по частно гр. дело № 8245/2018г. по описа на Районен съд Плевен
съществува.Претендират се разноски и в настоящето производство.
Ответникът не е
депозирал отговор и не е взел становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№8245/2018г. по описа на
ПлРС, е, че е издадена на основание
чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата в размер на 1197.37 лв. –
главница дължими по Договор за стоков кредит с № 1926505 от 25.07.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.11.2018 г.
до изплащане на вземането, както и направени по делото деловодни разноски в
размер на 25.00 лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на
парично задължение по Договор за стоков кредит с № 1926505 от 25.07.2015 г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Х.И.М..На 24.10.2016 г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД и „Е.М.“ЕООД.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 11.04.2019г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 25лв.
Следва да се осъди
ответника да заплати направени разноски в настоящето производство 25лв. д.т.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответника Х.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, че
ДЪЛЖИ НА КРЕДИТОРА „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-6; законен представител: ***-управител; пълномощник: адв.*** ***ва
***ва, сума в размер на 1197.37 лв. – главница дължими по Договор за стоков
кредит с № 1926505 от 25.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 15.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №5155/16.11.2018г. по ч.гр.д.№8245/2018г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Х.И.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6,
сумата в размер на 25лв., заплатена д.т. по настоящето дело.
ОСЪЖДА, Х.И.М., с ЕГН **********, с
адрес: *** ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС
МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6, сумата 25лв.- разноски по ч. гр.д.№8245/2018г. по описа на
ПлРС.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: