№ 530
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900750 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Р. Т., роден на 21.06.1962г. в гр.Варна, България,
гражданин на Република Австрия, с паспорт H**/**г., Виена, с постоянен
адрес Австрия, ***, чрез адв. И. Н., срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на настъпило на 30.07.2017г. пътно-транспортно произшествие по
вина на водача К.Л.Й. на лек автомобил „Пежо 207“, с рег.№ **, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна
лихва, считано от датата на настъпване на ПТП – 30.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2017г. в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „Подвис“ и ул. „Ян Палах“ е настъпило ПТП между
мотоциклет „Хонда ВФ 500“, с рег. № ***, управляван от пострадалия Р. Т. и
лек автомобил „Пежо“, с рег. № **, собственост на А. С. И., управляван от
К.Й.. Като причина за настъпването му се посочва навлизането в пътното
платно от Й. на червен сигнал, с което отнел предимството на Т. и с това по
непрадпазливост причинил телесни увреждания на последния, изразяващи се
в счупване на долната фаланга на лявата ръка, вътреставно счупване на втора
длА. кост на лявата ръка, разкъсно-контузна рана в областта на палеца на
лявата ръка, кръвонасядания в областта на долните крайници, контузия на
лицето и десния горен крайник, постоянно главоболие, световъртеж, гадене,
лесна физическа и психическа уморяемост, както и посттравматично стресово
разстройство с риск от развитие на депресивно разстройство, а така също и
невъзможност да упражнява професията си, установено високо кръвно
налягане и кръвна захар. Посочва, че срещу виновния водач е образувано ДП
№ 342/2017г. по описа на Сектор ПП – ОД на МВР – Варна и Прокурорска
1
преписка № 9509/2017г. по описа на РП – Варна. Твърди, че непосредствено
след настъпване на инцидента е приет за преглед в МБАЛ „Св.А. - Варна“ АД,
където са констатирани травмите по тялото и главата, като е изписан след
пълен преглед и направена гипсова имобилизация. След приема в спешен
център е установено и високо кръвно налягане в много завишени норми – 120
долна граница и 180 горна граница, а така също и висока кръвна захар с
показатели от 12.6. Излага твърдения, че причинените увреждания и до
настоящия момент му причиняват невъзможност да борави с лявата ръка,
болки в ръката, главоболие, световъртеж, гадене, както и лесна физическа и
психическа уморяемост. Посочва, че е откаран в спешен център и след
консулт с неврохирург е приет в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св.
А. - Варна“ АД за провеждане на лечение и след тридневен престой е изписан
с назначено медикаментозно лечение. Излага, че около седмица след
инцидента се е появило безсъние, главоболие, започнало болезнено връщане
на картината и спомени от катастрофата, които го плашат, придружено с
напрежение и сърцебиене, както и повишено кръвно налягане. Посочва, че
при извършен психиатричен преглед се установява, че пострадалият изпитва
страх да управлява автомобил и мотор и избягва да шофира. Избягва да
излиза от дома си особено при интензивен трафик, а на моменти се чувства
тревожен във връзка с опасността да изгуби работата си, тъй като има
счупвания на ръката, с която работи интензивно. Посочва, че му е поставена
диагноза „посттравматично стресово разстройство“, като му е изписано
медикаментозно лечение с препоръки за периодично наблюдение поради риск
от развитие на депресивно разстройство. Твърди, че всичко изложено влияе
на работата му като учител по музика, музикант и преподавател по класическа
китара, в Общинско обединение Музикално училище Фитис, Хауптплац,
Култура за провинция Долна Австрия, като и до настоящия момент не може
да изпълнява трудовите си задължения като преди. Излага, че при
прибирането му в Австрия са му поставени трайни диагнози от специалист по
ортопедия и ортопедична хирургия за лечение с ортопедични инжекции, при
продължаване на лечението, като прегледът е извършен на 22.01.2018г. в
Австрия.Твърди, че по отношение на процесния автомобил, собственост на А.
С. И., е била налице валидно сключена с ответното дружество към датата на
ПТП – 30.07.2017г. застрахователна полица „гражданска отговорност“ №
BG/02/116003210904, Сертификат № BG ********** със срок на валидност от
18.12.2016г. до 17.09.2017г. Посочва, че е предявил претенция пред
застрахователя за обезщетение на причинените от ПТП неимуществени
вреди, които оценява на 60 000 лева, като при застрахователя е образувана
щета № **********, но до настоящия момент не му е изплатено обезщетение
и липсва отговор по заведената щета. Навежда твърдения, че с неизплащането
на обезщетението ответното дружество е изпаднало в забава и следва да
изплати законна лихва върху главницата по предявения частичен иск от
30 000 лева, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като не е разполагал с
нужното за управление на мотоциклета свидетелство за категория „А“, както
и поради това, че не е разполагал с поставена предпазна каска и предпазители
2
за тялото. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по отношение на лек автомобил „Пежо“, с рег. № **, към датата на ПТП –
30.07.2017 г. Не оспорва и настъпването на ПТП и участниците в него, не
възразява по подаването на уведомление от пострадалия до застрахователя, а
така също не оспорва обстоятелството, че не е изплатил обезщетението в
поискания размер. Счита, че не е налице виновно и противоправно поведение
на водача К.Й., поради което и липсва основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Оспорва сочения от ищеца механизъм на
произшествието, включително и това, че Й. е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал, с което отнел предимството на пострадалия. Оспорва
твърденията за претърпени телесни увреждания и психически травми. По
отношение на акцесорните претенции посочва, че доколкото липсва главно
задължение, то не се дължи и обезщетение за забавено плащане, а при
условията на евентуалност оспорва началната дата на начисляване на лихвата.
Моли за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалното им уважаване
– за редуциране на размера им. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорва
наведените от ответника твърдения. Навежда твърдения за липса на
съпричиняване. Прави уточнение, че учителската му професия се изразява в
преподаването, изучаването и усвояването на музиката като изкуство и наука
и постигането на музикални умения при свиренето на китара в Университет
във Виена.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения. Настоява, че доколкото
пострадалият е единствено учител по музика, а не и преподавател по
музикален инструмент, той не е бил в невъзможност да изпълнява трудовите
си функции, поради което и не е бил нетрудоспособен.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца Р.
Т. – адв. Н., моли за уважаване на предявените искове, като основателни и
доказани и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в
производството.
В открито съдебно заседание ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.
Севова, настоява за отхвърляне на предявените искове като недоказани. В
условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, съобразено с
действително доказаните и реално претърпените болки и страдания на ищеца,
както и с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: на 30.07.2017г. е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, реализирано
между мотоциклет „Хонда ВФ 500“, с рег. № ***, управляван от Р. Т. и лек
автомобил „Пежо 207“, с рег. № **, управляван от К.Й.; наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Пежо
3
207“, с рег. № **; че ищецът е предявил застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение /в открито съдебно заседание е изяснено, че
претенцията е постъпила при застрахователя на 11.05.2018г. /, че е образувана
преписка по щета и че застрахователят не е изплатил обезщетението.
В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1927/30.07.2017
г., съставен от дежурен полицейски служител при ОД на МВР Варна, е
констатиран настъпилият между превозните средства сблъсък. С първото
действие на разследващите органи - оглед на местопроизшествие е
образувано ДП № 342/2017г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление
по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл.342, ал.1 НК, в който подробно са
закрепени обективните елементи на ПТП и находките, установени
непосредствено след инцидента. Образувано е наказателното производство по
ДП № 342/2017 г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК – непредпазливо причиняване на средна
телесна повреда при управление на МПС. Същото е прекратено с
Постановление от 28.09.2017 г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.9 НПК – по искане на пострадалия Р. Т..
Към материалите по делото са представени и приобщени доказателства
за това, че към момента на инцидента за лекия автомобил „Пежо“ с рег. № **
е била валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Бул Инс“
АД и че ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника, като е
изпратил уведомление до застрахователя, входирано на 11.05.2018 г. и
допълнителна молба от 07.08.2018 г. Ответникът не е извършил плащане по
претенцията.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебна
автотехническа експертиза, основна причина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил, който е избрал скорост за
прекосяване на кръстовището по-висока от безопасната /околко 51,7 км/час/ и
е допринесъл за техническото настъпване на ПТП. Заключава се, че при
избраната скорост на движение от К.Й., никоя от страните не е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на
механизма на ПТП, чрез разпит на свидетеля Д.М.Б. – очевидец на инцидента,
който излага, че водачът на лекия автомобил е преминал на светофарна
уредба със сигнал „червен“, поради което се е осъществил сблъсъкът с
мотоциклетиста, който е потеглил на сигнал „зелено“. След удара между
двете превозни средства, свидетелят се е притекъл на помощ на пострадалия –
водача на мотоциклета, като му помогнал да се изправи и опитал да провери
как се чувства. Възприел, че пострадалият е бил с предпазни средства – каска
и ръкавици, след премахването на които установили кръв по лявата му ръка.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на ПТП е представена медицинска документация и изготвена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Съгласно приетата
експертиза, получените от пострадалия Т. травматични увреждания в резултат
от реализираното на 30.07.2017г. ПТП се изразяват в: счупване на втората
фаланга на първи пръст на лявата ръка, фрактура на втора длА. кост на лявата
ръка и разкъсно-контузна рана в областта на палеца на лявата ръка, охлузване
по вътрешната повърхност на гривнената става на десен горен крайник,
охлузване по кожата на носа, сътресение на мозъка по клинични данни,
кръвонасявадане по ляво бедро, охлузване по кожата на двете колена. Сочи
4
се, че като увреждане с най-дълъг въстановителен период са фактурите на
костите от лявата длан, които са обусловили трайно затруднение в
хватателната функция на крайника за период от около 1.5 – 2 месеца.
Приложеното лечение е гипсова мобилизация за срок от тридесет дни с
предварително хирургична обработка чрез шев на наличните рани, както и
медикаментозна терапия с обезболяващи и антибиотици. Пълното
възстановяване след подобна травма изисквало рехабилитационни процедури
за раздвижване след имобилизацията и възвръщане на фините движения в
пръстите. Посочва се, че не са установени усложнения, които да
свидетелстват за продължаване на трайните затруднения извън обичайните
срокове, болката в конкретния пръст би обусловила известно неудобство, но
не би могла да се приеме като трайна засегната функция. Нанесените
увреждания съответстват да са следствие на отделните етапи при пътно
произшествие с посочения механизъм. На мястото на инцидента е установена
предпазна каска с деформация /счупване на предпазния екран в предната
част/, както и ръкавици, като травматичните увреждания свидетелстват за
механично въздействие с неголяма сила – косвен показател, че каската е
оказала протективно въздействие.
Съгласно представените медицински документи, през август 2017г. Т. е
бил приет за лечение в клиника по неврохиругия, поради нестихващи
симптоми от главоболие, световъртеж и гадене.
За установяване на претърпените болки и страдания от ищеца са
ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Г.И.
/познат на пострадалия/ и А.П.А. /брат на пострадалия/. И двамата свидетели
излагат, че са видели пострадалия Р. Т. непосредствено след инцидента и
описват видимите травматични увреждания по лявата ръка, колената и
лицето. Споделят, че в дните след иницидента поради оплаквания от
главоболие, виене на свят и повдигане, е посетил неврохиругия, като цял
месец не е бил в кондиция, бил изплашен и изтормозен. Сочат, че периодът на
възстановяване на лявата му ръка е бил продължителен – около две години и
въпреки рехабилитацията, травмата му е създавала затруднения при
изпълнение на трудовите задължения като преподавател по музика и
музикант в няколко състава. Свидетелите споделят възприятията си и относно
настъпилите промени в поведението на пострадалия вследствие на
процесното произшествие – отпуснал се и напънял, затворил се и не
управлявал мотор от инцидента насам.
В подкрепа на ищцовите твърдения за временната нетрудоспособсност
и професионалните му занимания са представени писмени доказателства –
трудово удостверение и съобщение за установена неработоспособност, видно
от които Р. Т. е учител по музика в Общинско обединение Музикално
училище Фитис, Австрия и за времето 01.08.2017г. – 22.09.2017г. е бил във
временна нетрудоспособност. Представено е и лекарско становище от
22.01.2018г. с препоръки за продължаване на лечението и предписване на
ортопедични инжекции.
Предвид твърденията за настъпили неимуществени вреди в резултат на
инцидента, изразяващи се в негативни психични преживявания, е назначена и
изготвена след психиатрично освидетелстване съдебно-психиатрична
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, вследствие на пътния
инцидент пострадалият е диагностициран с посттравматично стресово
разстройство, което е констатирно и от вещото лице при прегледа.
5
Освидетелстваният е със симптоми на потиснато настроение, тревожност,
намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата, тежко преживяване на
професионалната непълноценност. Към настоящия момент това състояние
според експерта не е отзвучало и трайно се е фиксирало при пострадалия,
което дава отражение върху качеството му на живот. Р. Т., въпреки
прилаганото медикаментозно лечение, не е в състояние да преработи
психотравмата и да се освободи от въздействието й и продължава да е с
клиника на постравматичен стрес.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл.380 КЗ и депозирания отказ от негова страна,
същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗД „Бул Инс“ АД за л.а. „Пежо", с peг. № **. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
неимуществени вреди на ищеца е покрита от задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор със
застрахователна полица „гражданска отговорност“ № BG/02/116003210904,
Сертификат № BG **********, със срок на валидност от 18.12.2016г. до
17.09.2017г.
От събраните по делото доказателства – констативен протокол,
протокол за оглед на местопроизшествието, съдебна автотехническа
експертиза, свидетелски показания чрез разпит на свидетеля Д.Б., чиито
показания съдът изцяло кредитира като логични, безпротиворечиви,
съответни на останалите доказателства и изцяло базирани на непосредствени
впечатления, по безспорен и категоричен начин се доказа твърдяният от
ищеца механизъм на ПТП, като единствената причина за инцидента е
поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното
дружество, който е нарушил правилата за движение на ЗДвП и подзаконовите
актове, като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба и с
превишена скорост. В протоколите са фиксирани данни непосредствено след
инцидента, които се потвърждават и кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото. Прекратителното постановление по
отношение на наказателното производство е резултат и проявление само на
волята на пострадалия, каквато възможност му дава уредбата на чл.343, ал.2
НК.
Предвид изложеното, доказано е по делото, че процесното ПТП е
6
противоправно причинено от застрахования водач, който е лице от кръга на
изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ, като липсва оборване на презумпцията
за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства,
експертизи, които съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно
дадени, както и разпитът на свидетелите И.И. и А.А., чиито показания,
включително отчитайки разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира като
логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал, установяват по безпротиворечив начин настъпването на телесни и
психически увреждания за ищеца, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с осъщественото противоправно поведение от застрахования при
ответното дружество водач.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация и приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по проведената съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, дават основание на съда да приеме, че причинените на ищеца
вследствие ПТП телесни увреждания се изразяват в счупване на втората
фаланга на първи пръст на лявата ръка, фрактура на втора длА. кост на лявата
ръка и разкъсно-контузна рана в областта на палеца на лявата ръка, охлузване
по вътрешната повърхност на гривнената става на дяната ръка, охлузване по
кожата на носа, сътресение на мозъка по клинични данни, кръвонасядане по
ляво бедро, охлузване по кожата на двете колена. Наложила се е
имобилизация на лявата ръка за един месец, последвала от възстановителен
период около 1,5 – 2 месеца и от процес на раздвижване чрез необходими
рехабилитационни процедури с цел възвръщане на фините движения в
пръстите. През описания период пострадалият несъмнено е изпитвал
физическа болка, затруднения и неудобства. Съгласно свидетелските
показания и допълнителното представено медицинско становище от
медицински специалист в Австрия, травмата на лявата ръка на ищеца за
продължителен период от време се е отразила негативно и върху
7
работоспособността му. Ограничената му хватателна способност е
представлявала пречка и затруднение при изпълнение на професионалните му
задължения като музикант и преподавател по музика. Първоначално не е бил
в състояние да работи, а впоследствие се е наложило намаление на обема на
работа, която е бил способен да поеме. От доказателствата по делото се
установява и че ищецът е бил приет и в неврологично отделение няколко дни
след инцидента с оплаквания за главоболие, замаяност, гадене вследствие на
преживяното. Същевременно, при определяне на размера на обезщетението,
съдът отчита и факта, че липсват данни за усложнения в състоянието на
ищеца, както и за остатъчни нарушения в двигателните му функции,
продължаващи към настоящия момент.
На следващо място, произшествието несъмнено се е отразило негативно
на психичното здраве на пострадалия, като е развил и е диагностициран с
„посттравматично стресово разстройство”. Последното, според експерта, не е
отзвучало и към настоящия момент и дава отражение върху качеството на
живот на ищеца. Оспорването на СПЕ, направено от ответника, с
твърдението, че изготвянето на експертизата е възложено на психиатър, а не
на психолог, което да я прави непълна и необективна, не се споделя от съда,
тъй като експертът е лице с медицинско образование и дългогодишен опит,
което може да даде становище за наличието или липсата на диагноза,
относима към психичното здраве на освидетелствания. Безспорно логичен се
явява психическият дискомфорт, породен от преживяната ситуация на стрес
от ПТП, както и през периода на лечение и възстановяване от физическата
травма, за което данни се изнасят и от ангажираните от ищеца свидетели.
Свидетелските показания дават информация за промяна в личността на
пострадалия, в неговата активност и желание за упражняване на любими
занимания. Сочат, че оттогава насам отражението на събитието в съзнанието
на ищеца не му позволява да управлява отново мотоциклет.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в общ размер от 30 000лв. справедливо и напълно
обезщетява претърпените от Р. Т. неимуществени вреди. С посочената сума
съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
8
ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на
ВКС, II т.о./.
В случая ответникът навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалият не е разполагал с нужното
за управление на мотоциклета свидетелство за категория „А“, както и че не е
разполагал с поставена предпазна каска и предпазители за тялото.
По делото се установи, че ищецът е притежавал съответното
свидетелство за правоуправление, приложено като доказателство по делото на
л.84. От огледния протокол, както и свидетелските показания се установи, че
е бил с предпазни средства, а именно защитна каска в изпълнение на чл.137е
ЗДвП и ръкавици. Преценявайки ангажираните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че не може да се достигне до извод, че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите,
осъществявайки посочените от ответника нарушения.
С оглед гореизложеното, липсва основание за намаляване на
определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
в претендирания размер от 30 000 лева.
По претенцията за законна лихва:
Спорен е началният момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава. По този въпрос е налице разяснение в следните актове
на ВКС: решение №50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г., I т.о.; решение
№50106/03.11.2022г. по т.д. №1865/2021г., I т.о.; решение
№50102/20.10.2022г. по т.д. №1428/2021г., II т.о.; решение №72/29.06.2022г.
по т.д. №1191/2021г., I т.о.; определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г.
на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I
т.о. В последното решение, към което препращат предходно цитираните
актове на ВКС, е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-рА.та от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
9
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. След предявяване на претенцията по чл.498
КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът е уведомил
ответното застрахователно дружество, чрез отправяне на застрахователна
претенция на 11.05.2018г., от който момент следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, а претенцията за обезщетение за забава за периода
30.07.2017г. до 10.05.2018г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер
от 3500лв., от които 1200лв. държавна такса, 700лв. депозити за експертизи и
1600лв. адвокатско възнаграждение
Ищецът по делото не е внесъл определените допълнително депозити за
автотехническа експертиза от 50лв. /л.202/ и за психиатрична експертиза от
69.50лв. /л.222-гръб/, поради което на осн. чл.77 ГПК следва да бъде
постановено определение за принудително събиране на тези разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Р. Т., роден на
21.06.1962г. в гр.Варна, България, гражданин на Република Австрия, с
паспорт H**/**г., Виена, с постоянен адрес Австрия, ***, сумата от 30 000
лева /тридесет хиляди лева/, заявена като частичен иск от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
телесни увреждания, болки и страдания вследствие на настъпило на
30.07.2017г. ПТП в гр. Варна, виновно причинено от водача К.Л.Й. на лек
автомобил „Пежо“, с рег.№ **, собственост на А. С. И., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с полица №
BG/02/116003210904 със срок на валидност от 18.12.2016г. до 17.09.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
10
периода 30.07.2017г. до 10.05.2018г., на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Р. Т., роден на
21.06.1962г. в гр.Варна, България, гражданин на Република Австрия, с
паспорт H**/**г., Виена, с постоянен адрес Австрия, ***, сумата от 3500 лева
/три хиляди и петстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД, IBAN: ******, с
титуляр Р. Т..
ОСЪЖДА Р. Т., роден на 21.06.1962г. в гр.Варна, България, гражданин
на Република Австрия, с паспорт H**/**г., Виена, с постоянен адрес Австрия,
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Варна, сумата от 119.50лв. /сто и деветнадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща дължими разноски по делото, на основание чл.77
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11