Р
Е Ш Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА,
XXV състав, в публичното съдебно заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Веселка
Крумова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1662/2021
г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът, позовавайки се на множество разпоредби от ЗИНЗС,
ППЗИНЗС, ЕКЗПЧОС и Конституцията на РБ, както и на решения на ЕСПЧ, настоява,
че е бил поставен в неблагоприятни материални и битови условия, както и че не
му е оказвано адекватно медицинско обслужване, редовен прием на инсулин, диетична
храна и възможност да осъществяват физическа активност, в нарушение на
забраните по чл. 3 ЗИНЗС.
Отправено е искане за уважаване на исковата претенция и
за присъждане на адвокатско възнаграждение и направените разноски.
С писмена защита ищецът поддържа твърденията си и настоява,
че се установява основателността на иска, доколкото от представените по делото доказателства
от ответника не може да се направи извод за осигурени от затворническата
администрация благоприятни материални и битови условия и адекватни медицински
грижи, като следва да се има предвид и презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.
Ответникът – ГДИН,
чрез процесуални представители с писмен отговор и в хода на делото, поддържа
становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска. Сочи се,
че за да се приложи презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, ищецът след да докаже
незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в какво се проявява засягането, наличието на вреда,
настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, респ.
причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. Според ответника, твърденията на ищеца за неосигуряване на
подходящи битови условия не водят до извод за настъпили неблагоприятни
последици за него и за нарушение на правата му, като не е налице надхвърляне на
минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената
наказателна репресия за извършеното престъпление. Изтъква се, че в случая не е
достигната минималната изискуема сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3
ЕКПЧ. Сочи се, че пред 2016 г. са ремонтирани спалните помещения, а
поддържането на хигиената в последните е ангажимент на лишените от свобода.
Искането е да се отхвърли искът, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на участващия по делото представител на Окръжна прокуратура
- Варна е за недоказаност на исковата претенция, като се пледира за оставянето
й без уважение. Сочи се, че не са доказани незаконосъобразни действия,
бездействия или актове на затворническата администрация, които да са в
нарушение на закона. Изтъква се, че от няколкото разпита на свидетели става
ясно, че има осигурен начин за медицинско обслужване на лишените от свобода,
както и е определена диета. По отношение твърденията за лоша хигиена прокурорът
сочи, че от свидетелските показания се установява, че е налице третиране с
различни препарати, налице е почистване 2 пъти седмично на кухненските
помещения, има и установен ред за пръскане за справяне с КОВИД-19. Обръща се
внимание, че до момента ищецът не е предявил никакви претенции към
затворническата администрация с твърдения за влошена хигиена или непредоставяне
на инсулин или непредоставяне на медицински грижи.
Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на
иска:
На основание чл. 128,
ал. 1, т. 4 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните
съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато искът се основава
на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява пред съда
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения - чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на
които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че
местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по
изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в
резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, като затворите са териториални
служби на ГДИН.
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. За разглеждания в настоящото
производство исков период - от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г., ГДИН притежава
необходимата пасивна процесуална легитимация.
Искът е допустим и съдът следва да го разгледа по същество.
По основателността на
иска:
Съгласно чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС съдържа забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Законодателят
е въвел и оборима презумпция - при наличие нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното - чл. 285, ал. 5 ЗИНЗС.
В настоящия случай
оплакванията на ищеца не са насочени към конкретни неправомерни действия на
ответника, а по-скоро са оплакване срещу бездействие от негова страна, което е
довело до нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, причинило вреди на ищеца, за
които вреди ищецът претендира обезщетяване.
В условията на обърна доказателствена тежест – чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС,
ответникът има задължението да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.
От представената от ответника информация във връзка с твърденията на
ищеца се установява, че ищецът Б.А.Б. *** на 10.11.2016 г. за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като считано от 03.02.2020
г. е преместен в Затворническо общежитие (ЗО) - Разделна към Затвора Варна за
изтърпяване на остатъка на наказанието и е освободен на 13.06.2021 г. (писмо с рег. № 435/16/16.08.2021 г. на Началника на
Затвора – Варна, л. 46 от делото).
По конкретните
твърдения на ищеца съдът установява следното:
Ищецът твърди, че не
му е била осигурена достатъчна жилищна площ, доколкото помещенията, които е
обитавал в ЗО – Разделна са били с площ по-малка от минимално допустимата в
размер на 4 кв.м, в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, както и
че не му е осигурен достъп до самостоятелно обособен санитарен възел и течаща
вода, в нарушение на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, а и че на мястото за престой на
открито липсва тоалетна и мивка, респ. няма течаща вода, и липсва навес за
предпазване от дъжд и слънце, както и че не се е спазвал въведеният график за
прекъсване на водоснабдяването от 09.07.2020 г. и е имало течаща вода само 4
часа в денонощието и то само в санитарните възли.
Ищецът сочи, че е
пребивавал в спални помещения с №№ 311, 321 и 302.
Според информацията
представена от ответника – писмо с рег. №
435/16/16.08.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, л. 46-48 от делото, в
началото на 2016 г. е извършен ремонт на спалните помещения в ЗО-Разделна, а
през 2020 г. е финализиран цялостен основен ремонт на общежитието, като ищецът
е бил настаняван в следните помещения:
-спално помещение № 1,
находящо се в тяло „А“, ет. 3 на ЗО – Разделна, с жилищна площ 7,6 кв.м, с
наличие на прозорци, санитарен възел и постоянно течаща вода, оборудвано с
легло и необходимите постелъчни принадлежности, като ищецът е бил настанен
самостоятелно.
- спалните помещения №
311, 321 и 302 са с чиста жилищна площ 16,08 кв.м, разполагат с прозорци,
самостоятелен санитарен възел, достъп до студена течаща вода и директна дневна
светлина, като са оборудвани с маса, два стола, самостоятелни легла, постелъчни
принадлежности и лични шкафчета, съобразно броя на настанените в тях лишени от
свобода лица. В процесните спални помещения ищецът е бил настанен, заедно с
други лишени от свобода, като в нито един период не са били настанени повече от
4 лица.
Същата информация е
предоставена на съда и с писмо с рег. № 2225/16.09.2021
г. на Началника на Затвора – Варна, като е приложена и скица на трети етаж, бл.
Б (л. 162-166 от делото, както и скица на трети етаж в по-голям мащаб, с
възможност за установяване на размерите на помещенията (л. 281-282 от делото).
Процесните скици са извадки от инвестиционен проект, част „Архитектура“ и от
тях се установява, че размерите на спалните помещения, в които е бил настаняван
през исковия период ищецът, са такива, както са посочени в писмо с рег. №
435/16/16.08.2021 г. и писмо с рег. № 2225/16.09.2021 г. на началника на
Затвора – Варна, т.е. жилищната площ за всеки лишен от свобода е не по-малко от
4 кв.м. Установява се, че процесните спални помещения разполагат със санитарен
възел, самостоятелен обособен, както и с мивка, респ. с течаща вода.
Според показанията на
посочения от ищеца свидетел – И.В.Г., свидетелят е бил в един коридор с ищеца,
но не и в едно спално помещение, но всички спалните помещения са едни и същи
като размери и оборудване, настанявани са по двама, по трима, по един лишен от
свобода, има шкаф, легла, мивка и тоалетна, като тече вода и на мивката, и в
тоалетната, а тоалетната е заградена. Свидетелят заявява, че водата не е била
спирана.
Вторият посочен от
ищеца свидетел – Д.Р.А., заявява, че познава ищеца, но не са били заедно в
Разделна, но свидетелят е бил в спално помещение № 302, в което има три легла,
три шкафа, преградена тоалетна и мивка. Свидетелят казва, че водата е била
спирана и пускана сутрин и после надвечер към 16:00 ч., както и че на мястото
за престой на открито няма мивка и тоалетна и ако някой има желание да ги
ползва отива при надзирателите и после може да се върне да продължи престоя си
на открито.
Свидетелят П.Н.З.,
пребивавал през исковия период в ЗО – Разделна, заявява, че по време на престоя
на открито, ако на някой му се ходи до тоалетна, жаден е или иска да си измие
ръцете се вика дежурният надзирател, води се лишеният от свобода до тоалетна,
която е на приблизително 20-25 м, след ползването на която лишеният от свобода
се връща за продължаване на престоя на открито. Свидетелят казва, че не може да
си спомни точно кога е спирана и пускана водата.
Свидетелят Я.М.М. –
гл. надзирател от 4 години в ЗО – Разделна, заявява, че при изявено желание от
лишените от свобода е осигуряван достъп до водоноските – затварян бил етажа,
лишените от свобода се организирали, слизат, пълнят си вода и се връщат.
Съдът намира, че не са
налице основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетели, същите се
явяват достоверни, като фактите, които се установяват от тези показания
кореспондират с писмените доказателства по делото – скиците за разпределението
на третия етаж, както и с информацията, представена от Началника на Затвора –
Варна за размерите на спалните помещения и осигуряването на течаща вода,
мястото за престой на открито, временното спиране по график на водоподаването и
обезпечаването на лишените от свобода с вода. Съдът не кредитира единствено
показанията на свидетеля И.В.Г. по отношение заявяването от него, че не е
спирана водата, тъй като така заявеното противоречи и се опровергава от
фактите, които се установяват от писмените доказателства по делото – графика за
прекъсване на водоподаването и акта за проверка на прокуратурата, както и на установяващото
се от показанията на останалите свидетели по делото.
На мястото за престой
на открито от доказателствата по делото не се установява да е наличен санитарен
възел, течаща вода за ползване от лишените от свобода и навес за предпазване от
дъжд и слънце – писмо с рег. № 2225/16.09.2021 г. на
началника на Затвора - Варна, л. 162 от делото. Доколкото във всяко спално
помещение има санитарни възли и мивка с течаща вода, следва да се приеме, че на
ищеца е осигурен изискуемият непрекъснат достъпът до тях. Липсва правна
регламентация, която да задължава пенитенциарните заведения в Република
България да изградят санитарни възли на мястото за престой на открито. Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС сочи, че лишените от свобода имат право на престой
на открито не по-малко от един час на ден. Престоят на открито е право на
лишения от свобода, а не негово задължение, т.е. в случаи на здравословно
неразположение лишените от свобода могат да откажат да излязат на разходка в
карето.
Установява се, че в
непосредствена близост до мястото за престой на открито има на разположение
санитарен възел с мивка и при изразено желание от страна на лишените от
свобода, същите се извеждат от престоя на открито и се конвоират до там, след
което продължават престоят си на открито. Така посоченото в писмо с рег. №
2225/16.09.2021 г. на Началника на Затвора - Варна, л. 162 от делото, на което
ответникът се позовава се потвърждава от свидетелските показания на Д.Р.А. и П.Н.З..
От свидетелките показания по делото и от заявеното от ответника в хода на
делото се установява, че в случай на неотложна физиологична нужда всеки лишен
от свобода може да се обърне към присъстващия надзирател с молба да се върне в
сградата. По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че на
ищеца в исковия период е отказвано да бъде допуснат в сградата и да ползва
тоалетна и мивка с течаща вода, след като е бил изведен на открито или да не е
връщан за продължаване на престоя на открито.
Анализът на нормите на чл. 71, ал. 2, ал. 3 и ал. 7
ППЗИНЗС сочи на извод, че изискването за осигуряване на съоръжения за защита
при лошо време или при много слънчево време има препоръчителен характер, а не
вменява задължение на съответните администрации. Правилното тълкуване на
нормата на чл. 71, ал. 2 ППЗИНЗС сочи, че само ако е налице възможност местата
за престой на открито предлагат защита при лошо време, т.е. разпоредбата има
препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответните администрации,
респ. не е налице твърдяното от ищеца задължение за действие – осигуряване на
навес в мястото за престой на открито. Съгласно нормата пък на чл. 71, ал. 7
ППЗИНЗС, при неблагоприятни атмосферни условия и вредни за здравето на лишените
от свобода и служителите условия престоят на открито може да бъде прекратен или
отменен от медицински специалист, от дежурния главен надзирател или от дежурния
командир на отделение, като в тези случаи времето за престой на открито при
възможност се компенсира през следващите дни. Тоест в случаите, когато не е
прекратен престоят на открито се предполага, че атмосферните условия не са
неблагоприятни, както и че условията не са вредни за здравето на лишените от
свобода, а в случаите на прекратена престой на открито поради лоши атмосферни
условия, вредни за здравето е предвидено компенсирането на времето за престой в
друг ден. Освен това, целта на престоя на открито е поддържане на доброто
физическо здраве, отдих и разходки, слънчеви бани и закупуване на стоки от
лавката - чл. 71, ал. 3, ал. 5, ал. 9 и ал. 13 от ППЗИНЗС. Времето за престой
на открито е възможност за физическа активност – чл. 71, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС,
от каквато възможност ищецът неоснователно твърди, че е бил лишен. В подкрепа
на извода, че не се установява твърдението на ищеца, че не му е осигурена
възможност за физическа активност е и представената заповед от 31.08.2016 г. на
Началника на ЗО – Разделна, с която на основание чл. 163, ал. 1 ЗИНЗС са
определени дни и часове за провеждане на спортни мероприятия на лишените от
свобода, като за лишените от свобода от закрит тип, настанени на 3-тия етаж
това е сряда от 15:00ч. до 16:00 ч., а за провеждане на спортни мероприятия,
организирани между лишените от свобода от различни групи – четвъртък от 15:00
ч. до 16:00 ч. по предложение на ИСДВР. Съгласно чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС на лишените от свобода освен престоя на открито следва да се осигурява само
по възможност физическа или спортна активност, т.е. само е препоръчително да се осигурява такава
възможност, извън възможността по време на престоя на открито.
Действително съдът установява, че считано от 09.07.2020
г. е въведен график за прекъсване на водоподаването, утвърден от началника на
Затвора – л. 85 от делото, с който във връзка с повишената консумация на вода
за питейни нужди в ЗО – Разделна и намалелия дебит на постъпващата такава от
собствен водоизточник и с оглед осигуряване на необходимите комунално-битови
условия в общежитието от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00 ч. до 05:00 ч.
водоподаването е било прекъсвано. Същевременно ответникът посочва, че са
осигурени допълнително две водоноски и две цистерни за съхранение на вода за
битови нужди с вместимост 10 т, които са били на разположение за обезпечаване
на нуждите на лишените от свобода за времевите интервали, през които е нямало водоподаване,
като достъпът до тях се е осъществявал съобразно създадената организация за
движение на лишените от свобода на територията на общежитието и обезпечаване на
охраната им с оглед диференциацията на различните категории осъдени (писмо с
рег. № 435/16 /16.08.2021 г. и писмо с рег. № 2225/16.09.2021 г. – л. 46 и л.
162 от делото). Проблемът с водоподаването е бил отчетен и в Акта за извършена
от прокуратурата проверка на 30.09.2020 г. в ЗО – Разделна, като е отбелязано и
осигуряването на водоноски и цистерни, както и наличието на заредена с
минерална вода лавка и наличието на запаси в проверените килии с вода,
напълнена в кофи и в бутилки. От показанията на свидетелите Д.Р.А., П.Н.З. и Я.М.М.
се установява също, че е спирано водоподаването, като св. М. разяснява и
начинът за осигуряване на достъп до водоноските.
Обстоятелството, че временно
е било прекъсвано водоподаването по график (от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00
ч. до 05:00 ч.), предвид и данните за осигурени водоноски и цистерни, не е
равнозначно на неосигуряване на достъп до течаща вода. От една страна,
времевият интервал на прекъсване на водоподаването е само за два периода от
денонощието. В тези периоди се предполага, че по график лишените от свобода
лица си почиват, респ. липсата на активност през тези части от денонощието не
предполага висока степен на необходимост от ползване на течаща вода.
Същевременно безспорно от доказателствата по делото се установява, че са взети
и своевременно мерки за компенсиране липсата на течаща вода с осигуряване на
вода посредством водоноски с питейна вода и цистерни с вода за битови нужди. Прекъсването
на водоподаването е по график, т.е. налице е яснота у лишените от свобода лица
за периодите на спиране на водоподаването, предвид ежедневната цикличност на
спирането. Последното сочи на обективна възможност лишените от свобода през
времето, когато не е спряно водоподаването да се запасят с вода за пиене, ако
не желаят да ползват осигурената от администрацията вода от водоноските и
цистерните през периода, когато е спряно водоподаването. Не се установява по
делото да не е бил спазван графикът за прекъсване на водоподаването.
Изложеното обосновава
извод, че не се установява нарушение на забраната по
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС посредством поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода в спалното помещение и неосигуряване на санитарен възел, течаща
вода и навес на мястото за престой на открито, които да представляват нарушение
на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
Не е налице
бездействие от страна на ответника по отношение изискванията, регламентирани в
чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗИНЗС, както и
чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС, за минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м, осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на
мястото за престой на открито, както и осигуряването на навес на мястото за
престой на открито и обзавеждането на спалните помещения, в които е бил
настанен ищецът.
В подкрепа на
направения от съда извод се явяват и констатациите в Акта за извършена проверка
на 30.09.2020 г. в ЗО – Разделна към Затвора – Варна от прокурор в Окръжна
прокуратура – Варна. В процесния акт е посочено, че проверените на случаен
принцип килии отговарят на европейските стандарти, оборудвани са с необходимите
мебели, разполагат със самостоятелен санитарен възел, с много добър приток на
естествена светлина. В акта са отчетени затрудненията с водоснабдяването в ЗО –
Разделна, както и че лишените от свобода не са лишени от възможността да
удовлетворяват хигиенните си потребности, включително в килиите, като същите
разполагат с питейна вода и с вода за битови нужди, както и с течаща вода,
каквато им е осигурена за почти 2/3 от денонощието и то в активната му част.
Процесните констатации следва да се съобразят от съда, доколкото са
обективирани в официален акт на прокуратурата и са резултат от непосредствено
възприятие на прокурора за условията в ЗО – Разделна.
Не се установява бездействие
на администрация в нарушение на чл. 3, във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС по
отношение осигуряването на престой на открито не по-малко от един час на ден.
Не са налице основания да се приеме, че ищецът е бил ограничаван по някаква
причина при упражняване на правото му на престой на открито. Както се посочи, липсата на навес на мястото за
престой на открито за предпазване от дъжд или от слънце, както и на тоалетна и
мивка, в случая не следва да се определя като поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието. И от показанията на свидетеля Д.Р. Асен,
посочен от ищеца, и от показанията на свидетеля П.Н.З., посочен от ответника, се
установява, че при необходимост от ползване на тоалетна и течаща вода по време
на престоя на открито е бил осигуряван достъп на лишените от свобода и след
това са продължавали престоя си на открито.
Тоест искът е
неоснователен в посочените аспекти.
По
отношение на твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, изразяващи се в това, че в
разрез с нормата на чл. 272, т. 1 ППЗИНЗС не са били осигурявани никакви
препарати и пособия за поддържане на личната хигиена и за почистване на
спалното помещение – тоалетна хартия, кърпи,
самобръсначка, шампоан, четка и паста за зъби, перилен и почистващ препарат,
съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на
чл. 272, т. 1 ППЗИНЗС на настанените в арестите се осигуряват самостоятелно
легло и спални принадлежности. В случая ищецът не е бил настанен в арест, а в
затворническо общежитие, т.е. неотносима е тази сочена от него норма.
На лишените от свобода
следва да се осигуряват условия за поддържане на личната хигиена – чл. 151, ал.
1 ЗИНЗС, но не е налице задължение за осигуряване на тоалетна хартия, кърпи,
самобръсначка, шампоан, четка и паста за зъби. Не е налице законово задължение
за удостоверяване получаването на такива консумативи със съставянето на
протокол. Ищецът дори не твърди да е подавал молба/заявление чрез инспектор
„СДВР“ до Началника на ЗО/Затвора за осигуряване на консумативи за лична
хигиена, както и че като социално слаб има право на консумативи за лична
хигиена в съответствие с раздел ІІ и раздел ІІІ от Заповед № 215/02.04.2020 г.
на Началника на Затвора Варна (л. 183-185 от делото). Началникът на Затвора –
Варна изрично сочи, че ищецът не е подавал молби и заявления за получаване на
хигиенни консумативи. Освен това процесните хигиенни консумативи са сред
разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да получават,
ползват и държат при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на
Министъра на правосъдието (л. 350-354 от делото). Доколкото не е налице молба
на ищеца за предоставяне на въпросните тоалетни принадлежности, ищецът е имал
възможност да се снабди с тях, като ги закупи от лавката или като ги получи по
време на свиждане (чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС), както сочи и Началникът на Затвора –
Варна.
По отношение на
осигуряването на спални принадлежности, въведено като право на лишените от
свобода с нормата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, се установява, че на 03.02.2020
г. на ищеца са предоставени възглавница и дюшек – вещева ведомост № 0005809.
Неоснователно процесуалният представител на ищеца настоява, че процесната
ведомост е по отношение на Затвора-Варна, респ. е неотносима за исковия период.
Следва да се посочи, че изрично във вещевата ведомост е отразено, над графата
за постелни принадлежности, „за Разделна – 03.02.2020 г.“, а и за предоставените
възглавница и дюшек на 03.02.2020 г. ищецът е положил подпис. Предвид така
установяващото се, съдът намира, че и в това отношение ищецът не е бил поставен
в неблагоприятни условия.
Не се установява
ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия и във връзка с настояването,
че не му са предоставени безплатно облекло и обувки за сезона в нарушение на
чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Изрично с нормата на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС е
регламентирано, че право на безплатни облекло и обувки, подходящи за сезона,
имат лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки, т.е. следва да
са налице данни, че в исковия период ищецът не е имал собствено облекло и
обувки. Началникът на Затвора – Варна със Заповед № 215/02.04.2020 г. (л.347 от
делото) е въвел единни правила за отпускане на облекла и обувки на социално
слаби лишени от свобода, като предоставянето на безплатни такива е
предпоставено от подаването молба/заявление и преценка от инспектор „СДВР“ дали
лишеният от свобода отговаря на условията за получаването на безплатно облекло
и обувки. Ответникът предоставя информация, че ищецът не е депозирал молби и
заявления за предоставяне на безплатни облекло и обувки. Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия и в този
аспект, които да обосновават ангажирането на отговорността на ответника по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС.
Във връзка с чл. 151,
ал. 1 ЗИНЗС, въвеждаща задължение за осигуряване на условия за поддържане на
косата, хигиена на ръцете и краката и къпане, със Заповед № Л-1811/21.04.2020
г. на главния директор на ГДИН е утвърдена Таблица № 6 за полагащите се
перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за
лишаване от свобода (л. 188-189 от делото). Установява се, че на всеки лишен от
свобода ежемесечно се осигуряват и съответно получават по 200 гр. сапун за
къпане и миене, по 250 гр. сапун за пране и по 400 гр. перилен препарат. Не е
налице нормативно изискване да се удостоверява с подпис върху специален
протокол получаването от лишените от свобода на перилните и почистващи
препарати. В случая фактът на осигуряване на перилни и почистващи препарати се
установява от показанията на свидетелите Д.Р.А. и П.Н.З.. Свидетелите сочат, че
всеки месец между 17-то и 25-то число се раздават препарати – прах за пране,
сапуни, веро, белина, кислол. Действително и двамата свидетели заявяват, че
препаратите се получават срещу подпис. Доколкото обаче няма нормативно
задължение за удостоверяване по определен начин на факта на получаването на
препаратите и липсва подаден по време на престоя на ищеца в ЗО – Разделна
сигнал или жалба от ищеца с твърдение за непредоставяне на почистващи и перилни
препарати, предвид и изрично заявеното от двамата свидетели, чиито показания
няма основание да не се кредитират, то съдът приема, че ищецът не е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода поради това, че не са му осигурявани перилни и почистващи препарати.
Със Заповед от
31.08.2016 г. на Началника на ЗО – Разделна (л. 186 от делото) е въведен график
за поддържане на косата и бръснене на лишените от свобода, като за лишените от
свобода закрит тип, настанени на 3-ти етаж дните са вторник и петък. В този
смисъл следва да се приеме, че са осигурени условия за поддържане на косата и
бръснене по смисъла на чл. 151, т. 1 ЗИНЗС. Съдът съобрази, че ищецът не сочи
конкретни препятствия във връзка с възможността за поддържане на косата и
бръснене, а единствено заявява с исковата молба, че не е спазено задължението,
цитирайки нормата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, и твърдейки, че това е довело
до дискомфорт и е нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. По същия начин ищецът въвежда и
твърдението за неспазване на задължението по чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС за
смяна на личното и постелъчно бельо най-малко веднъж седмично. Във връзка с
последното твърдение, съдът намира, че на ищеца са осигурени условия за
въпросната смяна на личното и постелъчно бельо - със Заповед от 26.08.2016 г.
на Началника на ЗО – Разделна (л. 187 от делото) са определени дните за
задължителна смяна на личното и постелъчно бельо на лишените от свобода, като
за лишените от свобода закрит тип, настанени на 3-ти етаж, това е сряда. Следва
да се отчете, че Началникът на ЗО – Разделна е определил и лицата, на които
възлага изпълнението и контрола по отношение на процесната заповед.
Доколкото поддържането
на хигиената в спалните помещения, прилежащите към тях части и в помещенията за
общо ползване е възложено с нормата на чл. 176, ал. 1 ППЗИНЗС на лишените от
свобода, то възражението, че не се извършва ежемесечно основно почистване и
дезинфекция на спалните помещения и тези за общо ползване, както изисква
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, е неоснователно. Ищецът не сочи някакви
пречки за извършване на въпросното основно почистване и дезинфекциране, не са и
налице подадени от ищеца сигнали, молби за неизвършено такова почистване през
исковия период. От друга страна, липсата на контрол от медицински специалист
сама по себе си не обосновава извод, че е налице нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и че
ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови условия. Още повече, че
свидетелят Я.М.М. разясни какви методи на контрол в йерархията на
администрацията на затвора се използват и как при непочистване се сигнализира
по-горестоящият орган и се търси „кой не си е свършил работата“.
Разпоредбата на чл.
21, ал. 2 ППЗИНЗС, на която се позовава ищеца, задължава лишените от свобода да спазват реда и
хигиената в спалните помещения, като регламентира, че за всяко спално помещение съответният инспектор по
социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя
месечен график за дежурства и следи за поддържането на
реда и хигиената. Ответникът представя по делото
бланка, наименувана „График за поддържане реда и хигиената в спалното
помещение“ с 6 бр. колони – първата, предназначена за посочване името на лишен
от свобода и 5 бр. колони за всяка седмица от месеца, с възможност за посочване
на конкретния отговорник на спално то помещение най-отдолу. Ответникът
представя и рапортни списъци за всеки един от месеците през исковия период, от
които се установява възлагането от началника на ЗО – Разделна на
хигиенизирането на района на групата за всеки ден от месеца на определени
лишени от свобода (л. 236-68 и л. 326-329 от делото). Началникът на Затвора
Варна разяснява, че инспектор „СДВР“ в ЗО – Разделна определя отговорник за
всяко помещение – лишен от свобода, съобразно престоя му в затворническото
общежитие, като се попълва на стандартната бланка и се поставя на видно място в
конкретното спално помещение. По разбиране на съда следва да се съобрази в
случая спецификата на дейността по определяне на отговорник за спалните
помещения, например налагащата се актуализация както на отговорника за спалното
помещение, така и на графика за дежурствата при преместване или напускане на
лишен от свобода, както и обстоятелството, че исковият период 03.02.2020 г. –
11.06.2021 г., включва период от време предхождащ с почти една година и
половина подаването на исковата молба, т.е. не може да се очаква непременно, че
въпросните графици се съхраняват понастоящем от ответника. Следва да се
съобрази и че по силата на изричната разпоредба на закона – чл. 176, ал. 1
ППЗИНЗС, лишените от свобода лица са длъжни да полагат труд за поддържане на
хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях части, както и в
помещенията за общо ползване. Не се установява и ищецът да е подавал някакви
сигнали, да е съобщавал за неизпълнение на задължението за поддържане на
хигиената в спалните помещения, които е обитавал. Изложеното разгледано
поотделно и в съвкупност обуславя неоснователност на твърдението за поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, вследствие неопределянето на отговорник за
спалните помещения, където е бил настанен ищеца, който отговорник да изготвя
месечен график на дежурствата и следи за поддържането на реда и хигиената. Още повече, че ищецът не
твърди, че не е полаган труд от настанените с него лишени от свобода лица в
едно спално помещение, а само че не е определян отговорник. Свидетелят И.В.Г.
изрично заявява, че всяко спално помещение има отговорник, който следи за
хигиената и съставя график за почистването. Свидетелят Я.М.М. пък разяснява, че
контролът по почистването започва от отговорниците на групи, след това от
надзирателя на етажа, като ако същият отчете нередност, изготвя докладна
записка, контролът продължава към домакина, инспектора социална дейност и ако
нещо хигиенно не е както трябва, се изготвя рапорт или докладна записка и се
търси отговорност – кой е отговорник на групата и кой не се е справил с
работата си. Така посоченото, съдът намира, че обуславя неоснователност на иска
и в този аспект.
Съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 ЗИВЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два
пъти седмично,
като след всяко ползване
на баня помещението се почиства и дезинфекцира. В същия смисъл е и нормата на чл. 21, ал. 6
ППЗИНЗС. Ответникът се позовава на график за провеждане на къпане на лишените
от свобода, настанени в ЗО – Разделна, определен със заповед от 26.08.2016 г.
на Началника на ЗО - Разделна, според който лишените от свобода закрит тип,
настанени на 3-ти етаж (сред които е бил и ищецът) дните за провеждане на
къпане са два – вторник и петък. В този смисъл са и твърденията на ищеца, че в
банята се допускат лишените от свобода лица от целия коридор за 30 минути. Началникът
на Затвора – Варна разяснява с писмо рег. № 2225/16.09.2021 г. (л. 162 от
делото), че след финализиран ремонт в началото на 2016 г. за обезпечаване на
нуждите от топла вода са осигурени четири бойлера, всеки с вместимост от по
1000 литра, както е отчетено и в Акта от проверката на прокуратурата. Твърдяното
обстоятелство, че половината от душовете „не се използват“, без да се сочи дали
причината е нежеланието на лишените от свобода да ги ползват или е друга, не
обуславя извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието. На въпроса дали има винаги топла вода за къпане, свидетелят И.В.Г.
изрично заявява, че в помещението за къпане се пуска топла вода в определените
часове за къпане по графика за къпане. Свидетелят Я.М.М. също заявява, че
графикът за спиране на водоподаването е съобразен с графика за къпане, като
въпросът към свидетеля е свързан с това дали е осигурявана винаги топла вода за
къпане. Същевременно Д.Р.А. свидетелства, че когато са го настанили в
затворническото общежитие е имало топла вода за къпане, както и че някой път е
нямало. Не се уточнява обаче кога точно е нямало топла вода за къпане, дали
става въпрос за период, в който и ищецът е бил в ЗО – Разделна или друг период,
поради което съдът намира, че следва да даде вяра на свидетелите Г. и М., че е
била осигуряваната топла вода за къпане, респ. и в този смисъл не е бил
поставен ищецът в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.
По отношение
твърденията на ищеца, че е бил принуден да пребивава на място, в което има
хлебарки и дървеници, ответникът представя 6 бр. протоколи за извършени услуги
на 11.05.2020 г., 09.07.2020 г., 18.09.2020 г., 25.01.2021 г., 04.03.2021 г.,
05.05.2021 г., а именно дезинсекция и дератизация в ЗО – Разделна (срещу
хлебарки, дървеници, мравки, плъхове, мишки и др.) Същевременно свидетелят И.В.Г.
заявява, че ако поддържаш спалното помещения – да го чистиш постоянно, няма
насекоми и други животни. Свидетелят Д.Р.А. казва пред съда, че е нямало
хлебарки и дървеници в спалните помещения. Свидетелят П.Н.З. потвърждава, че се
е извършвала всеки месец дезинсекция и дератизация, както и че ако се поддържа
добра хигиена, ако се мие и се чисти, няма проблем, като заявява, че той не
може да се оплаче от хлебарки и дървеници в неговото спално помещение, но тези,
които не спазват лична хигиена или държат храна имат хлебарки. Свидетелят Я.М.М.
също потвърждава, че се извършва веднъж месечно дезинсекция и дератизация.
От изложеното се
налага извод за неоснователност на процесните твърдения за бездействие от
страна на затворническата администрация, доколкото съществуват и други фактори,
които способстват за наличието на насекоми, вредители и гризачи, въпреки
усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира всички площи в ЗО –
Разделна. Това може да се дължи на неполагането на достатъчно грижи за
хигиената в спалните помещения, като следва да се има предвид, че задължението
за поддържане на тази хигиена е възложено на самите лишени от свобода. В
случая, вероятно действително са налице насекоми и гризачи и именно поради това
администрацията на Затвора Варна е възложила както планирано, така и извънредно
предоставяне на услугата по мониторинт, дезинсекция и дератизация на спалните и
на общите площи в сградата. Следва да се има предвид ноторно известното, че
борбата с дървеници и хлебарки, както и с гризачи (плъхове и мишки) е трудна. От
представените от ответника протоколите за реално извършени услуги по
мониторинг, дезинсекция и дератизация се установява релевантният факт на
предприемане на действия от страна на затворническата администрация, с цел
осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите
помещения.
Не се установява по
делото и твърдяното от ищеца бездействие на администрацията на затворническото
общежитие за вземане на мерки срещу разпространението на КОВИД-19. Началникът
на Затвора – Варна дава информация, че на всеки два часа ежедневно всички
помещения, врати и решетки се третират с дезинфектант от лишен от свобода, на
когото е възложено да изпълнява тази дейност. С представената от ответника
Заповед № 432/14.08.2020 г. на ВПД НС ЗО – Разделна (л. 84 от делото) е въведен
график за третиране с дезинфектант на: общите части (коридори, стълбища,
площадки в тяло А и тяло Б) – на всеки два часа след събуждане до вечерна
проверка; на затворническата столова – преди и след всяко хранене; на стаята за
свиждания – преди и след всяко провеждане; на други помещения (спортна зала,
цехове, зона за престой на открито, параклис и др.) – преди и след използване.
Установява се и че със Заповед № 315/26.06.2020 г. (л. 177 от делото)
Началникът на Затвора – Варна е наредил предприемането на конкретни, подробно
разписани в 25 точки мерки с цел ограничаване разпространението на коронавирус
в Затвора – Варна и подразделенията му, като е определил и отговорните за
мерките лица. Освен това и четиримата
свидетели потвърждават, че се е почиствало и редовно пръскало с дезинфектант
против Ковид-19, а и в акта от проверката на прокуратурата също констатира
удачността на предприетите мерки за борбата срещу разпространението на
Ковид-19. В този смисъл съдът не намира, че ищецът е бил поставен в
по-неблагоприятни условия дори и спрямо гражданите, нелишени от свобода.
По отношение
твърдението на ищеца за противоправно бездействие на администрацията на ЗО –
Разделна, изразяващо се в отказ да бъде предоставена на ищеца диетична храна:
Безспорно нормите на чл. 84, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 ППЗИНЗС регламентират
задължение на органите по изпълнение на наказанията да осигуряват на болните
лишени от свобода диетична храна при наличие на предписание на медицински
специалист. Ответникът представя по делото седмично меню за прехраната на
лишените от свобода при ЗО – Разделна (л. 89 от делото), както и Диета № 9
Захарна болест (диабет, като от последната се установява, че: храната се
приготвя с олио; употребява се подходящ подсладител вместо захар; за 24 часа се
дава типов хляб от 200 до 500 грама; закуската е в три варианта, супите (само
за обяд) са 4 варианта, основните ястия са 11 варианта, а десертите 3 варианта
(л. 191 от делото). Ответникът представя по делото и книга за получаване на
диетична храна за периода от 06.11.2020 г. до освобождаването на ищеца (л.
90-97), от която се установява, че на ищеца ежедневно са осигурявани добавки
към храната като черен хляб, кисело мляко и с редуване на кашкавал, кренвирш и
сирене. Свидетелят Д.Р.А. заявява, че не на всички затворници се предоставя
еднаква храна, а „дават храна различно“ и на диабетиците е различно. Лишеният
от свобода П.Н.З., работил през исковия период като отговорник кухня в ЗО –
Разделна, заявява в качеството си на свидетел пред съда, че ищецът е бил на
диета № 9, която е за диабет, като освен ястията от диета № 9 на ищеца се е осигурявало и са му
предоставяни съответните добавки – черен хляб, кисело мляко, кашкавал, сирене,
кренвирш. З. пояснява, че има едно основно меню, което е за всички лишени от
свобода, оттам нататък има диети с №№ 1, 2, 5, 7 и 9 за всеки с различно
заболяване, описано от доктор се изпълнява диетата, като свидетелят заявява, че
менютата се изпълняват сутрин, обед и вечер от 10 човека персонал. П.Н.З.
свидетелства и че ищецът никога не е правил проблем за храната, даже е бил
доволен, нямал е претенции докато е бил в ЗО – Разделна, нито е писал жалби
срещу кухнята и свидетелят не знае ищецът да е възразявал срещу кухнята.
Фактите, които се
извеждат от посочените доказателства в този аспект, разгледани поотделно и в
съвкупност, обосновават извод, че на ищецът е осигурявана храна по диета,
предназначена за диабетици, респ. липсва бездействие и не е налице нарушение на
забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
По отношение
твърденията за медицинското обслужване на ищеца във връзка със заболяването му:
Началникът на Затвора
Варна с писмо с рег. № 435/16/16.08.2021 г. сочи, че на лишените от свобода са
осигурявани медицински прегледи в ЗО – Разделна от доктора, обслужващ лишените
от свобода по силата на граждански договор, а при невъзможност за провеждането
на преглед, лишените от свобода са конвоирани до Затвора – Варна за преглед от
медицински лица при Затвора – Варна, като в неотложни случаи лишените от свобода
са преглеждани от медицински лица при Центъра за спешна медицинска помощ в гр.
Белослав и при нужда се конвоират до външно болнично заведение. Сочи се и че
ищецът е бил ежедневно конвоиран от третия етаж в ЗО – Разделна до медицинския
кабинет в ЗО – Разделна, където самостоятелно е приемал предписания му инсулин,
посредством инжекция.
С писмо рег. № 2225/16.09.2021 г. Началникът на Затвора – Варна посочва, че в ЗО – Разделна
през исковия период здравният и санитарният се е осъществявал от медицински специалисти
към МЦ на Затвора – Варна, както и медицински специалисти на граждански
договор, обслужващи ЗО – Разделна (същото се сочи и в писмо рег. №
2615/01.11.2021 г. -л. 337 от делото). Потвърждава се, че инсулинът за
лечението на ищеца се е съхранявал в медицинския кабинет в ЗО – Разделна, като
контролът по предоставянето му на ищеца се е осъществявал ежедневно от дежурен
главен надзирател и командир на отделение, назначени в наряд.
Към 14.11.2016 г.,
според медицинската бележка от тази дата, ищецът е клинично здрав. От
анамнезата, отразена в приложения към исковата молба Амбулаторен лист №
2226/26.07.2017 г. (л. 17 от делото) се установява, че ищецът е с новооткрит
захарен диабет преди 2 месеца, с фамилна анамнеза – майка с диабет, бил е на перорално
лечение, като изписаната терапия е преминаване на инсулиново лечение,
определени са дневните дози и необходимото количество за 6 месеца - 24 бр.,
като е проведено и обучение за инжектиране на инсулина. Лекарят, извършил
прегледа на ищеца на 20.04.2018 г., за който преглед е издаден Амбулаторен лист
№ 1116 е предписал спазването на диетичен режим. Налице е медицинско
направление за диабетна диета и от дата 24.11.2020 г.– л. 88 от делото.
От представената от
ищеца Епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че
ищецът е постъпил на 11.01.2021 г. в болницата за диагностика и лечение на
захарен диабет и изписан на 14.01.2021 г. В графата „Анамнеза“ на епикризата е
посочено (вероятно по информация от пациента), че поради забавяне в изписването
на редовната терапия от 04.01.2021 г. ищецът не прилага апликациите от базален
инсулин. В епикризата е посочено, че е проведено обучение за самоконтрол и
самолечение в дома, като са предписани три контролни прегледа, както следва: на
28.01.2021 г., на 03.02.2021 г. и на 10.02.2021 г.
От представените от
ответника доказателства за конвоиране (заповеди л. 55-65, л. 86-87), Дневник за
регистриране на л.св., нуждаещи се от медицинска помощ (л. 66-75) и Книга за
медицински прегледи на л.св. (л. 76-83) се установява, че на ищеца в исковия
период 03.02.2020 г. – 11.06.2021 г. (1 година, 4 месеца и 8 дни) са му
осигурени 23 медицински прегледа - на 10.02.2020 г. – л.75, на 13.02.2020 г. –
л.63, на дата преди 25.02.2020 г. – л.74, на дата преди 02.03.2020 г. – л.73,
на 02.03.2020 г., през м.03.2020 г. - л.72, но 13.04.2020 г., на 14.04.2020 г.
– л. 61, на 27.04.2020 г., на 04.05.2020 г. два прегледа преди 08.06.2020 г. –
л.67, на дата преди 20.07.2020 г. – л.82 и 83, на 10.08.2020 г., на 10.09.2020
г. - л.86, на 10.11.2020 г. – л.58, на 24.11.2020 г. -л.87, на 05.01.2021 г.,
на 11.01.2021 г., на 14.01.2021 г., на 17.02.2021 г. -л.78, като в два от
случаите (на 14.04.2020 г. и на 11.01.2021 г.) е бил хоспитализиран.
Предметът на
представените по делото от ответника Граждански договори с № 3/16.09.2019 г., № 1668/02.03.2020 г., № 1/04.01.2021 г.,№ 4/01.04.2021 г. и № 5/06.07.2021 г. (л. 217-234),
ясно сочи, че става въпрос за възлагане изпълнението на медицинска помощ,
предоставяна в ЗО – Разделна, като граждански договори №
5/06.07.2021 г., № 4/01.04.2021 г. и № 1668/02.03.2020 г. са за извършване
от изпълнителите по договорите на медицинска помощ по дентална медицина. Освен
това и в петте договора при подписването им са посочени имената на
изпълнителите с отразяването, че изпълнителите са доктори. В този смисъл са
несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на ищеца, че от
представените договори не става ясно дали са за предоставяне на медицинска
помощ от лекари.
На въпроса как е
предоставян инсулина на ищеца, свидетелят Я.М.М. заявя, че инсулинът се
съхранява в хладилника в медицинския кабинет в ЗО – Разделна, като ищецът е бил
на 3-тия етаж и във връзка с поставянето на инсулина е бил конвоиран от 3-тия
етаж до 1-вия етаж, където е медицинският кабинет, сам си е поставял инсулина и
след това са го конвоирали обратно. Свидетелят казва, че вече е забравил кога
точно е трябвало ищецът да си взема инсулина – мисли, че 2 пъти дневно, не сочи
и дали по инициатива на ищеца или на служителите в затворническото общежитие е
бил отвеждан ищецът да си постави инсулина, но заявява, че понастоящем имат
лишен от свобода с диабет, когото 3 пъти на ден, преди хранене конвоират до
медицинския център, където в присъствието на служител си поставя сам
ежедневната доза. Сочи, че не се съставят документи за конвоирането за даване
на инсулин от 3-тия на 1-вия етаж. Свидетелят заявява, че без значение дали е
ищеца или друг лишен от свобода, когато има оплакване, касаещо здравословното
състояние, ако случаят е спешен се позвънява на тел. 112 или се записва за
преглед от лекар. М. няма спомен ищецът или лекуващият го лекар да са твърдели,
че има забавяне и нередовно доставяне на инсулин и след това да се налага да
бъде стабилизиран, но ясно заявява, че в такива случаи се уведомява спешно през
тел. 112, че лицето има нужда от бърз или бавен инсулин. Свидетелят пояснява,
че когато трябва да се направи на Б. контролен преглед във връзка с инсулинозависимия
диабет той бива прегледан от лекаря в Разделна, изпраща се в Затвора – Варна,
където му се издава направление за външно болнично заведение, връща се в ЗО –
Разделна и се конвоира за посещението, като свидетелят мисли, че се е посещавал
ендокринолог, където се правят и изследвания, но не може да си спомни дали при Б.
е имало такъв случай. Във връзка с предписаните в медицинските документи
контролните прегледи на лишените от свобода, М. сочи, че се прави копие на
самия документ, отбелязва се съответната дата, изготвя се докладна записка от
иницииращия – главен надзирател, след което биват извеждани на съответната
дата, като другият начин е - документите отиват при лекаря, който се запознава
с тях и с предложение на медицинското лице за контролния преглед. На въпрос на
съда дали се съобразяват винаги предписанията на медицинските лица в
амбулаторните листи, в епикризите или в други медицински документи за
извършване на контролен преглед на определена дата, свидетелят казва, че това е
задължение на медицинското лице, като и надзирателите следят за това, т.е. и по
тяхна инициатива става, за да не се пропусне някой. Посочва, че в случаите, в
които по обективни причини не може да бъде конвоирано лице се изготвя докладна
записка за причините и се търси друга дата за осигуряване на прегледа.
С писмо рег. №
2225/16.09.2021 г. Началникът на Затвора – Варна изрично се заявява от Началника на Затвора –
Варна, че за датите 28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и
10.02.2021 г. няма данни ищецът да е бил извеждан във външни болнични
заведения за медицински прегледи.
От посочените
доказателства не се установява затворническата администрация дали е осигурявала
през исковия период редовен прием на инсулин от ищеца. Не се установява колко
пъти на ден е следвало да бъде конвоиран ищецът до медицинския кабинет, за да
си постави инжекцията с инсулин, както и дали по негова инициатива се е
извършвало конвоирането или по инициатива на дежурния надзирател. Напротив,
налице е индиция за забавяне в изписването на редовната терапия от 04.01.2021
г. – предвид посоченото в графата „Анамнеза“ в Епикризата във връзка с
лечението на ищеца в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна в периода 11.01.2021 г. –
14.01.2021 г. Не се установява и да е изпълнено предписанието на медицинския
специалист, обективирано в Епикризата, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна за контролни прегледи на за датите 28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и
10.02.2021 г. Ответникът не сочи доказателства за причините за неосигуряване на
ищеца на конвоирането му за извършване на процесните контролни прегледи на
посочените дати, като не представя и доказателства за по-късното извършване на
въпросните контролни прегледи. Предписанията на медицинските специалисти са
задължителни за затворническата администрация – чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 5,
ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода. Бездействието на специализираните
органи по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на
извършването на контролни прегледи при медицински специалист и в неосигуряване
на редовен прием на инсулин от ищеца обуславя извод, че е налице нарушение на
чл. 3 , ал. 2 ЗИНЗС, а именно: ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода доколкото е бил лишен от
медицинско обслужване на посочените три дати, на които е следвало да бъдат
извършени контролните му прегледи в лечебното заведение, както и поради
неосигуряването на редовен прием на инсулин от ищеца, което е породило у ищеца страх за здравето му, понижаване на собствената му
самооценка, респ. чувство за малоценност и травмиране на психиката, отрицателни
емоции, дискомфорт и унижение. Искът в този аспект се явява основателен.
Законодателят е въвел
оборима презумпция, според която в случаите на чл. 284, ал. 1, настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. В случая не е налице оборване на тази презумпция по отношение на конкретното
бездействие на затворническата администрация по отношение недоказаното редовно
предоставяне на инсулин на ищеца и неосигуряването на ищеца на извършването на
контролни прегледи в УМБАЛ „Света Марина+ ЕАД – Варна, поради което следва да
се приеме, че твърдените от ищеца неимуществени вреди – чувство за страх за
здравето му, понижаване на собствената му самооценка, респ. чувство за
малоценност и травмиране на психиката, отрицателни емоции, дискомфорт и
унижение, са доказани.
Съгласно чл. 284, ал.
2 ЗИНЗС, в случаите на чл. 3, ал. 2 от с.з. съдът следва да вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които то е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на спора.
Размерът на
обезщетението в случая за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Съгласно трайно установената задължителна
практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, както и във формираната от ВАС и ЕСПЧ във връзка с понятието
„справедливост” на обезщетението, справедливостта не е абстрактно понятие и
винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно
настъпили обстоятелства, включително личността на увредения. Унификация и
уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други
техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален
и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент
на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото
намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди.
В случая съдът
съобрази, на първо място, че периодът, за който се претендира обезщетение е 1
година, 4 месеца и 8 дни. Следва да се отчете, че не са налице данни въобще да не
е осигуряван инсулин на ищеца, а както и самият ищец заявява, не му е
осигуряван „редовен прием“. Информация за забавяне в изписването на редовната
терапия, което да е причина за неприлагане на апликациите базален инсулин има
единствено за началото на 2021 г. – 04.01.2021 г., като същевременно, според
епикризата от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна до 11.01.2021 г., ищецът няма
усложнения на ЗД. Освен това отказът за медицинска помощ е доказан единствено
за три дати - 28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и 10.02.2021
г., като се изразява в неосигуряването на контролни прегледи на ищеца, във
връзка с успешно проведено лечение, предвид индикациите за дехоспитализацията
на ищеца. Въпреки неосигуряването на въпросните контролни прегледи, на ищеца е
осигурено на 17.02.2021 г. медицинско обслужване във връзка с приема на инсулин
от ищеца (л. 77 от делото), като не се налице данни за влошаване на състоянието
на ищеца. Ищецът, през исковия период е бил на 40 и 41 години и е бил фамилно
обременен – майка му е с диабет, т.е. причината за заболяването му не е
единствено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от 6
години, а наказанието е наложено, заради собственото му поведение - извършването
на престъпление. Изтърпяването на наказанието несъмнено влияе само по себе си
на психиката на ищеца, а емоционалното състояние пък рефлектира на болестта му.
Не следва да се подминава и обстоятелството, че за период от по-малко от 1
година и половина на ищеца е осигурявано 23 пъти медицинско обслужване в и
извън медицинския център към мястото за лишаване от свобода, а едва ли
гражданите, нелишени от свобода могат да си позволят и осигурят такъв брой
медицински прегледи и лечение. Отделно от това, през исковия период не са
налице данни ищецът да е проявил инициатива за извършване на контролните
прегледи и да е сезирал затворническата администрация, която да му е отказала
изрично да го конвоира, а и не са налице доказателства ищецът да е изисквал
редовния прием на инсулин и да е подавал сигнали или жалби с цел да му бъдат
осигурени необходимите количества инсулин и да бъде редовно конвоиран до
медицинския кабинет за редовен прием на инсулин. Още повече, че при извършения
преглед на ищеца (предвид посочения номер, между 25.02.2020 г. и 02.03.2020 г.)
във връзка със зъбобол, лекарят е вписал като бележка (л. 73 от делото), че
пациентът е съобщил, че ще преустанови приема на инсулин, за което е уведомен
дежурният офицер. Последното е индиция, че редовният прием на инсулин е в зависимост
и от волята на ищеца, поради което би било налице нередовен прием и ако ищецът
по свое желание не си постави инсулина, въпреки че е конвоиран до медицинския
кабинет.
Съобразявайки вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца и кумулативно с посочените по-горе обстоятелства и предвид
стандарта на живот в РБ, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
в случая възлиза на 1800 лв. Този размер адекватно ще компенсира вредите и
отговаря на целите на конкретното обезвреждане.
С оглед извода за наличие на основание за частично уважаване на иска, по
аргумент от чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС следва съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца внесената държавна такса, както и да заплати на
адвоката възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗАдв, съразмерно с уважената част от иска.
На
основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на Б.А.Б. с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателно
изплащане на сумата, за претърпени в периода от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г.
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на
администрацията и длъжностни лица на ЗОЗТ Разделна, изразяващи се в неосигуряване
на редовен прием на инсулин и неосигуряване извършването на контролни
медицински прегледи на 28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и 10.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.Б. с ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 18 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата, за претърпени в периода от 03.02.2020 г. до
11.06.2021 г. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия
на администрацията и длъжностни лица на ЗОЗТ Разделна, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ и достъп
до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на мястото за престой
на открито и навес на мястото за престой на открито, неосигуряване на никакви
препарати и пособия за лична хигиена и за почистване на спалните помещения, невъзможност
за ползване на всички душове и липса на топла вода постоянно, неефективност на
дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения, неназначаване на
медицинско лице, което да осъществява санитарен контрол, невземане на мерки
срещу разпространението на Ковид-19, непредоставяне на спални принадлежности,
безплатно облекло и обувки за сезона, неосигуряване на условия за поддържане на
косата а и бръснене, хигиена на ръцете и краката, дезинфекция на банята след
всяко ползване, смяна на личното и постелъчно бельо не по-малко от веднъж
седмично, както и ежемесечно основно почистване и дезинфекция на спалните
помещения и тези за общо ползване.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Б.А.Б. с ЕГН ********** *** сумата
в размер на 10 (десет) лева, представляваща внесената държавна такса по адм.
дело № 1662/2021 г. на АдмС – Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на адв. Т.С. ***, с адрес на кантората: бул. „Владислав Варненчик“ №
95, ет. 3, ап. 8 сумата в размер на 136 (сто тридесет и шест) лева за
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищеца Б.А.Б. по адм.
дело № 1662/2021 г. на АдмС – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: