№31
гр.
Силистра, 22.01.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 340 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ………. против Определение № 469 /
28.10.2019 г. по гр.д.№ 370 / 2019 г. на Дуловския районен съд, с което
производството по делото е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателят се позовава на т.11.б.
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по т.д.№ 4 / 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, настоявайки че пред районния съд е предявил два обективно
съединени иска в условията на евентуалност, главният от които е установителен,
а евентуалният – осъдителен. Моли за отмяна на определението, с което районният
съд е прекратил производството по осъдителния иск.
Не е постъпил отговор на частната жалба
от назначения особен представител адв. Фатме Исмаил. Същата не е депозирала и
отговор на исковата молба, след изтичането на срока за който е постановено
обжалваното определение.
Силистренският окръжен съд намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима и основателна, но
на друго основание, непосочено в нея.
На 05.04.2019 г. Дуловският районен съд
по ч.гр.д.№ 227 / 2019 г. е издал Заповед № 124 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу длъжника Д.С.С.
Заповедта е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя е указана възможността да предяви иск
относно вземанията си, предмет на заявлението, като довнесе държавната такса.
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК
заявителят е подал искова молба, в титулната част на която е посочил правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно ал. 3 на същия член този иск е
установителен. В съответствие с установителния характер на иска е последният
абзац от обстоятелствената част на исковата молба, в която изрично се посочва,
че за вземането е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което обстоятелство обуславя правния интерес на исковата молба. В
самия петитум обаче е поискано от съда да осъди длъжника за всички суми,
присъдени с издадената срещу него заповед, вместо да установи дължимостта им.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с недопустим иск, като акцентът в
мотивите пада върху опасението, че при уважаването му ще възникне едновременно
със заповедта за изпълнение второ изпълнително основание за едно и също
притезание. Вместо осъдителен иск законът императивно указва, че при издадена
заповед за изпълнение е допустим единствено установителен иск по чл. 422 от ГПК, след уважаването на който заповедта влиза в сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист, поради което ищецът няма правен интерес да предяви
осъдителен иск за вземането си.
Въззивният съд намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че е предявил два иска в условията на
евентуалност и прекратителното определение касаело само евентуалния осъдителен
иск. Нищо подобно не се чете в исковата молба. Ищецът е предявил само една
претенция – осъдителна, а с определението на районния съд е прекратено цялото
производство по гр.д.№ 370 / 2019 г. на РС Дулово. Поради това точка 11.б. на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по т.д.№ 4 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, не намира приложение в
настоящия казус.
Съобразявайки се с Тълкувателно решение
№ 6 от 15.01.2019 г. по т.д.№ 6 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС и развитите в него
мотиви, съгласно които обхватът на дейност на въззивния съд не е ограничен от
посоченото в частната жалба, Силистренският окръжен съд намира, че исковата
молба е нередовна. Нередовността се състои в това, че заявените в
обстоятелствената част на иска факти сочат на правен интерес от един вид
защита, който се потвърждава и от титулната част на исковата молба, докато с
петитума на същата се иска друг вид защита. Първоинстанционният съд прибързано
е приел, че е сезиран с недопустим иск, преди да е изяснил волята на ищеца.
Необходимо
е било да се напъти ищецът да преодолее противоречието между обстоятелствената
част на исковата молба и осъдителния ѝ петитум, така както вменява чл.
129, ал. 2 от ГПК, преди да се пристъпи към прекратяване на производството.
Трайно установена е съдебната практиката, включително на ВКС, според която, ако
в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за издадена заповед
за изпълнение относно защитаваното с иска вземане, но в петитума на молбата е
формулирано искане за присъждане на вземането, е налице нередовност на исковата
молба – така и в Решение № 187 от 04.07.2012 г. по т. д. № 248 / 2010 г. на
ВКС, II т.о.
Горните съображения налагат обжалваното
определение да се отмени, а районният съд следва да остави исковата молба без
движение, да даде указания на ищеца, с които да се установи действителната му
воля и така да се преодолее противоречието между обстоятелствената част на
исковата молба и осъдителния ѝ петитум, а именно: Поддържа ли искането си
длъжникът да бъде осъден за същите вземания, за които е издадена Заповед № 124
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 227 / 2019 г. на РС Дулово, или
иска произнасяне, съобразно заявеното в титулната част правно основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, имайки предвид че съгласно ал. 3 на същия член този
иск е установителен?
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 469 / 28.10.2019
г. по гр.д.№ 370 / 2019 г. на Дуловския районен съд, с което е прекратено производството
по делото.
ВРЪЩА делото на Дуловския районен съд с
указание да остави исковата молба без движение и да даде указания
на ищеца, с които да се установи действителната му воля и така да се преодолее
противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и осъдителния
ѝ петитум, като предупреди ищеца за последиците от неизпълнението на
указанията.
Определението не подлежи на обжалване.