Решение по дело №1248/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 304
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20231200601248
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Благоевград, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря М. Палова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200601248 по описа за 2023 година


Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на подсъдимата по НОХД № 1255/23г. по описа на РС-
Благоевград- В. Н. И. чрез служебния й защитник – адв.А. против
постановената по същото дело осъдителна присъда № 62 от 03.10.2023г..
Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като е
немотивирана в частта относно наложеното на подсъдимата наказание, като
се излагат доводи, че същото е несправедливо и районният съд не е
съобразил, че по отношение на жалбодателката са налице многобройни
смекчаващи отговорността й обстоятелства. Ето защо се иска въззивният съд
да измени така постановената присъда на БлРС в наказателната й част и
замени наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ с
„пробация“ в минималния размер.
В с.з. подсъдимата се явява лично, моли да бъде отменена присъдата, тъй
1
като се грижи за болния си син и за внучката си. Изразява съжаление за
случилото се. Защитникът й поддържа жалбата по съображенията в нея. Не
представя доказателства.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград изразява
становище, че жалбата е неоснователна, атакуваната присъда - правилна и
законосъобразна, а наказанието, наложено на подсъдимата- справедливо,
поради което пледира атакувания акт на БлРС да бъде потвърден.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от
фактическа и правна страна:
С атакуваната присъда въззивницата В. Н. е призната от състав на
Районен съд- Благоевград за виновна, затова че на 07.10.2021г. около 13 часа
в Благоевград в магазин за алкохол и цигари, стопанисван от търговско
дружество „Д.2г.“ ООД, находящ се на ул.К.М.*, е отнела чужди движими
вещи – 1/един/ брой дамско портмоне на стойност 25 лева, ведно със
съдържащата се в него парична сума от 500 лева, всичко на обща стойност
525 лева, собственост и от владението на Р.Д.С. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, за което престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК, във връзка и с чл.58а, ал.1 от НК й е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, изпълнението на което е
отложил -на основание чл.66,ал.1 от НК - за срок от 3 (три) години. Със
същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на ОДМВР –
Благоевград сумата 106,50 (сто и шест лева и петдесет стотинки) лева,
представляващи разноски за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза в
хода на досъдебното производство, както и сумата 5 (пет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист
по сметка на Районнен съд - Благоевград.
Производството пред районния съд се е развило по реда на глава 27 от
НПК, като подсъдимата е направила признания в с.з. относно фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е приел, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебната фаза
доказателства. Съобразно императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК във
връзка с чл.58а,ал.1 НК е определено и наказанието на подсъдимата.
Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че
2
признанието на въззивницата се подкрепя от събраните по делото
доказателства (показанията на свидетелите С., В.И., В.И., Т., К. и В.;
заключението по съдебно-оценителната експертиза, фотоалбума от
предоставените видеофайлове на магазина за алкохол и цигари, както и
писмените доказателства, приложени по ДП и приети от съда в хода на
съдебното следствие- протоколи за доброволно предаване и за разпознаване
на лица, справки от мобилни оператори и за роднински връзка, справка за
съдимост на подсъдимата и декларация за семейното, имотното и материално
й състояние) и съобразно постановеното от БлРС определение по
чл.372,ал.4 НПК, приема за безспорна следната фактическа обстановка:
Подсъдимата е 59- годишна жена, ромка, вдовица, с основно
образование. Безработна е, издържа себе си, психично болния си 35-годишен
син и 18-годишната си внучка с вдовишката пенсия от 345 лева месечно.
Свидетелката Р.Д.С. е от гр. Благоевград и е пенсионер. Около обяд на
07.10.2021г. изтеглила от банкомат в Благоевград сумата от 500 лева, които
прибрала в дамското си портмоне от естествена кожа, черно на цвят, в което
към този момент държала и два броя банкови карти, личната си карта и
сумата от 60 лева. Около 13.00ч. свидетелката С. влязла в магазин за алкохол
и цигари, находящ се на ул.К.М.*, откъдето си поръчала цигари и ядки. За да
заплати покупките си, св.С. извадила дамското си портмоне от раницата и от
него извадила три банкноти с номинал от 20 лева. Докато св.С. прибирала в
раницата си покупките, портмонето й паднало на пода на заведението. Това
било забелязано от стоящата зад нея въззивница, която се навела и
незабелязано за другите лица в магазина, го прибрала в носената от нея
найлонова торбичка, след което закупила цигари от магазина и го напуснала.
След като прибрала покупките в раницата си, свидетелката С. потърсила
портмонето си, за да прибере рестото, върнато й от свидетелката К.В. и
установила липсата му. Незабавно пострадалата се обадила в банките-
издатели на банковите й карти, които били блокирани и по/с тях не били
извършени транзакции и опити за такива. Същия ден св.С. депозирала жалба
до Началника на Първо РУ Благоевград, която станала повод за извършване
на проверка и впоследствие за образуване на настоящето досъдебно
производство. Във връзка със сигнала за извършеното престъпление били
предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия за
3
установяване на извършителя на деянието и вещите, предмет на
престъпление.
В хода на проверката по жалбата са приобщени записи от охранителните
камери, предадени от управителя на магазина – св.В.И.. При преглед на
записите водещият проверката - свидетеля В.И. разпознал като извършител на
деянието подсъдимата В. Н. И.. В хода на разследването е извършено
процесуалноследственото действие разпознаване, при което св.С. разпознала
жалбодателката, като жената, стояща зад нея в магазина.
От заключението на назначената и изготвена оценителна експертиза се
установява, че стойността на отнетото портмоне е 25 лева.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е правилен
изводът на районния съд, че деянието на подсъдимата представлява
престъпление по чл.194,ал.1 НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, гарантиращи и
охраняващи правото на собственост, а предмет- в случая- дамско портмоне на
стойност от 25 лева и съдържащата се в него сума от 500 лева. Правилно
районният съд е приел, че подсъдимата е осъществила действия, с които е
прекъснала владението на собственика- св.С. върху процесните вещи и е
осъществила своя фактическа власт върху тях, като е отчетено и отсъствието
на съгласие у (от) пострадалата за отнемане на процесните портфейл и пари.
Не подлежи на корекция и съдебния извод относно умисъла на
подсъдимата –пълнолетна и вменяема към датата на извършване на деянието,
тя ясно е разбирала свойството и значението на извършваното от нея и е
могла да контролира действията си и ръководи постъпките си. Същата добре е
съзнавал, че отнема чужди движими вещи, че ги отнема без съгласието на
собственика и че те отиват в нейна полза и владение. Налице е и другият
субективен признак от фактическия състав на престъплението “кражба”-
намерението, целта противозаконно да се присвоят описаните по-горе вещи,
т.е. въззивницата да ги счита като че ли са нейна собственост, с която може да
се разпореди в своя полза, без обективно да е така /както е заявила и на
св.В.И., когато той я е посетил в дома й/. В горния смисъл подсъдимата ясно е
съзнавала обществено-опасния характер на деянието си и е искала и целяла
настъпването на вредоносните (общественоопасни) последици от него.
4
Въззивната инстанция обаче намира, че случаят е маловажен и
престъпната деятелност на И. следва да се преквалифицира по по-леко
наказуемия състав на чл.194,ал.3 НК. Тук следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата, че се касае за невисоката сума на вещите- предмет на
престъплението, изразеното от подсъдимата съжаление и разкаяние, тежкото
й материално и социално положение и ниската степен на обществена
опасност на самата жалбодателка - касае се за вдовица, полагаща грижи за
болен син и непълнолетна внучка, с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Т.е. осъщественото от под.И. е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид. Действително, поради липса на средства, подсъдимата –въпреки
изразеното за това желание- не е успяла да възстанови откраднатото на
пострадалата, поради което по отношение на нея е неприложима хипотезата
за налагане на административно наказание по реда на чл.218б НК.
Съобразявайки гореизброените обстоятелства, които са /и/ смекчаващи
отговорността на подсъдимата и предвидените в нормата на чл.194,ал.3 НК
алтернативни наказания въззивният съд намира като най-справедливо с оглед
целите по чл.36 НК и личността на И. наказанието „глоба“. Счита, че с оглед
социалния и материален статус на тази подсъдима подходящ размер за това
наказание е 150 лева. Предвид горното, независимо от така протеклото
производство по реда на чл.371,т.2 НПК, БлОС намира, че по аргумент на
чл.58а,ал.5 НК не може да се направи редукция на наказанието „глоба“ с 1/3.
Съобразно с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК сторените деловодни
разноски са възложени с присъдата върху осъдената подсъдима.
При служебната проверка въззивната инстанция не намери основания за
отменяване на атакуваната присъда, но същата следва да се измени в
посочените части.
Така мотивиран и на основание чл.334,т.3 и т.6 НПК, във връзка с
чл.337,ал.1,т.1 и т.2 и чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд в този му
състав


РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 62 от 03.10.2023г., постановена по НОХД № 1255
по описа на Районен съд- Благоевград за 2023г. КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието на подсъдимата В. Н. И. от такова по чл.194,ал.1 НК в такова по
чл.194,ал.3 НК.
ИЗМЕНЯ същата присъда и в санкционната част като Я отменя
относно наложеното на подсъдимата В. И., с установена по делото
самоличност наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца
и налага на последната наказание „глоба“ от 150 /сто и петдесет лева.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6