О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.
Кюстендил 20.05.2019 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна
колегия в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Цекова ВЧНД № 210 по описа за
Производството
по делото е образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на ДнРП срещу
Определение № 136/18.03.2019 г. на ДнРС , постановено по ЧНД № 239/2019 г. по
описа на съда, с което на основание чл.243 ал.5 т.3 вр. ал.4 НПК е отменено
Постановление на ДнРП от 11.02.2019 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 2830//2017 г., ДП № 890/2017 г. по описа на ДнРП, ДП №
100/2017 г.по описа на ОСлОпри ОП-Кюстендил, водено за престъпление по чл. 172 а
ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК. В протеста са инвокирани оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на определението на ДнРС по съображения, че при установената фактическа обстановка от
събраните доказателства излъчването на само едно музикално произведение без
необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право по чл.172 а
ал.1 НК осъществява малозначително деяние по см.на чл.9 ал.2 НК поради явната незначителност на обществената
му опасност. По тези съображения се моли за отмяна на определението на ДнРС и
потвърждаване на прекратителното постановление.
Протестът
е допустим като подаден в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна, но
е неоснователен, по следните
съображения:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на ДнРС и отмененото
с него постановление за прекратяване на наказателното производство.
ЧНД № 239/2019 г. по описа на ДнРС е
образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА на пострадалото
ЮЛ - Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и
музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители”ПРОФОН”, със седалище и адрес
на управление гр.София, представлявано от изпълнителния директор София Щерева
срещу Постановлението на ДнРП от 11.02.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 172а ал.1 във вр. с чл.26 ал. НК. С атакуваното определение е отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е
върнато на прокурора с дадени конкретни указания по прилагане на закона.
За да постанови този правен резултат ДнРС е
приел, че при установената фактическа обстановка не може да се направи извод за
приложимост на чл.91 ал.5 ЗАПСП, тъй като дейността по излъчване и предаване по
кабел на телевизионни програми, съдържащи закриляни от посочения закон обекти,
се лицензира от носителите на права върху тези обекти. ПРОФОН обаче не лицензира тези медии да
разрешават препредаване на програмите си на- трети лица, което означава, че
тези медии не могат да отстъпват права върху звуко- и видеозаписи ,
контролирани от ПРОФОН, на трети лица. Изключение от това правило е нормата на чл.91 ал.5 ЗАПСП,
съгласно която радио-телевизионните организации директно разрешават на трети
лица да препредават програмите им ведно с включените в тях звуко- и
видеозаписи, ако тези права са им
надлежно отстъпени.Такива права обаче ПРОФОН не е лицензирална посочените по-горе медии и
затова последните не биха могли да разрешат на КСЗ да препредават програмите
им. И затова съдът е приел, че нормата на чл.91 ал.5 ЗАПСП е неприложима.
По-нататък
в определението си ДнРС е констатирал, че не е изяснен размера на причинените с
деянието вреди и в тази връзка е приел за прибързан и необоснован извода за
приложението на чл.9 ал.2 НК от прокурора.
Освен това
според ДнРС има неизяснени обстоятелства по делото относно факта за какъв
период от време „КСЗ” ООД е
осъществявало дейност като кабелен оператор
след прекратяване на договора с ПРОФОН, т.е. без да е лицензирана да
препредава музикални и видео и звукозаписи, колко потребители им и какъв регион
покрива и едва тогава да се определи дължимата сума за препредаване на звуко- и
видеозаписи за инкриминирания период.
В
заключение ДнРС е приел, че едва след установяване на посочените факти по несъмнен
начин прокурорът следва да осъществи правомощията си по чл.243 НПК и по така
посочените съображения е отменил прекратителното постановление и е върнал
делото на прокурора.
Тези
правни изводи на ДнРС са правилни,
обосновани и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав,
като към тях трябва да се добави и следното: В определението на ДнРС, както и в
постановлението на КнРП е изложена фактическа обстановка, посочени са и правни
съображения за възприемането й, както са посочени и съображенията на прокурора
за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл постановлението
притежава всички изискващи се реквизити.
Според
въззивния съд обаче възприетата фактическа обстановка, чието преповтаряне не се
налага в настоящото определение, е при непълнота на доказателствата и в този
смисъл разследването не е проведено пълно и всестранно. Въззивният съд напълно
споделя изложеното в мотивите на контролираното определение, че следва да бъдат
събрани посочените в него доказателства, вкл. такива за размера на претърпените
вреди и че разпоредбата на чл.91 ал.5 ЗАПСП е неприложима в случая.
Едва след
събирането на необходимите доказателства, посочени изчерпателно в определението
на ДнРС, прокурорът следва да преценява има ли извършено престъпление по чл.172
а ал.1 НК и да прецени с какъв акт да
финализира досъдебното производство.
Отделно от
това не се споделят доводите за субективната несъставомерност на деянието в
постановлението, тъй като за периода 2014-
По така
изложените съображения се явяват неоснователни доводите в протеста за
законосъобразност на прекратителното постановление, на които съдът отговори с
горното изложение.
В тази
насока се споделят напълно посочените в определението на ДнРС обстоятелства,
които следва да се преценяват от прокурора при преценка дали има извършено
престъпление. Посочените пропуски в разследването, които водят до непълнота на
събраните доказателства според въззивния съд водят и до необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното постановление и са основание за отмяната му,
което правилно е сторил ДнРС с протестираното определение.
Изложеното формира безспорния извод за
незаконосъобразност на проверяваното постановление, поради което определението
на ДнРС, с което се отменя постановлението на ДнРП и делото се връща на
прокурора, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от
изложеното и на основание чл. 243 ал.7 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 136/18.03.2019 г. на ДнРС , постановено по ЧНД № 239/2019 г. по описа на съда
.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: