Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. А., подадена чрез пълномощник, против Решение № 2/09.01.2025 г., постановено по АНД № 20242220200480/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия Серия К № 6794284, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на касационния жалбоподател на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева /осемстотин лева/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е осъден А. Д. А., с [ЕГН] и адрес: [населено място], ..., [улица], да заплати на ОД на МВР - Сливен, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като е приел, че презумпцията е следвало да бъде оборена с представяне на декларация, съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС, с което е било извършено нарушението. Сочи, че с приетите по делото доказателства, следвало да се приеме, че е бил в обективна невъзможност да управлява процесното МПС към момента на извършване на нарушението. Счита, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и се явява изключително несправедливо. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Нова Загора и вместо него да постанови друго, с което отмени ЕФ като незаконосъобразен, съставен в разрез с материалния и процесуалния закон. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. К. Т. от АК Хасково, пълномощник, който завява, че поддържа изложените в касационната жалба съображения. Моли жалбата да бъде уважена.

В с.з. ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли съда да го остави в сила.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита решението на въззивния съд за правилно, законосъобразно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2022 г., в 11: 53 часа в село Каменово, общ. Нова Загора по път II - 66 км. 20 + 500 при въведено ограничение на скоростта за населено място до 50 км /ч с пътен знак Д11 и след приспаднат толеранс от - 3 км/ч, с автоматизирано техническо средство № 120 ccdc разположена в посока за гр. Сливен, било заснето движение на автомобил БМВ X5 с регистрационен номер [рег. номер] със скорост от 89 км/ч, превишена стойност на скоростта 39 km/h за съответния участък от пътя. Въз основа на заснемането, извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5928985 бил издаден на 20.12.2022 г. Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6794284, в който като нарушител било вписано лицето, на което е регистрирано МПС – А. Д. А.. В издадения ЕФ било отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4, е наложено административно наказание глоба в размер на 800. 00 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд приел, че: при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; ЕФ е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка; точно и ясно е установено мястото на извършване на нарушението, посочено и описано надлежно и пълно; спазени били изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; наложеното наказание било в законоустановения размер. Счел, че от законовата регламентация на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП може да се направи извод, че именно собственикът следва да упражнява абсолютното право на собственост в пълен обем в това число и правото на ползване на процесния автомобил. Редът, по който собственикът може да обори тази законова презумпция, е регламентиран с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и предвижда възможност за него в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, при което първоначално издаденият електронен фиш ще бъде анулиран. С такива изводи Районният съд е потвърдил електронния фиш.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата е установено по безспорен начин, че на 20.12.2022 г., в 11: 53 часа в село Каменово, общ. Нова Загора по път II - 66 км. 20 + 500 при въведено ограничение на скоростта за населено място до 50 км /ч с пътен знак Д11 и след приспаднат толеранс от - 3 км/ч, с автоматизирано техническо средство № 120 ccdc разположена в посока за гр. Сливен, е заснето движение на автомобил БМВ X5 с регистрационен номер [рег. номер] със скорост от 89 км/ч, превишена стойност на скоростта 39 km/h за съответния участък от пътя. Установено е, че МПС е собственост на жалбоподателя. Издаден е процесния електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6794284, в който като нарушител било вписано лицето, на което е регистрирано МПС – А. Д. А.. Съдът e обсъдил представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя и правилно е приел, че поради липса на представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността на А. Д. А. като собственик на превозното средство

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд изводи за правилното прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на настоящия касатор.

Несъстоятелно е възражението, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, тъй като видно от приложените пред въззивната инстанция доказателства за периода от 19.10.2022 г. до 30.04.2024 г. касаторът се е намирал з. под с. в Р. Г. Според нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно нормата на чл. 188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а от с.з. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая липсва подадена писмена декларация, поради което правилно ЕФ е бил издаден на касатора, при спазване нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Следователно извършителят на деянието е установен по надлежния ред и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му за така извършеното административно нарушение. В чл. 182, ал. 1 от ЗДвП е предвиден общият принцип, че административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП е предвидено изключението от този принцип, а именно - че тази отговорност се носи от собственика на автомобила, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно отговорност носи собственикът на превозното средство, а когато управлението е предоставено на трето лице, именно собственикът следва да предостави данни на кого е предоставен автомобила. В конкретния случай собственикът на автомобила А. Д. А. не е декларирал на кого е предоставил автомобила, от което следва обоснован извод, че той носи административно наказателната отговорност за извършеното нарушение.

При така събраните доказателства пред Районния съд елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение, както и спазването на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения се явяват доказани по несъмнен начин.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касационният жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 09.01.2025 г., постановено по АНД № 20242220200480/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.