Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1197
23.10.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1770/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Б.К. Д. ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника
му по делото
адв. Ц. Т., против
Решение №2479 от 14.06.2019г., постановено по гр.д. №16566/2018г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., с което е признато
за установено, че дължи на „Айгер
инженеринг” ООД, ЕИК *********, сумата от 1200 лв. по запис на
заповед, издаден на 11.11.2016г.
с падеж- 31.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 15.05.2018г.
до окончателното й заплащане, за която
сума е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. №7820/2018г.
по описа на Районен съд- Пловдив. В жалбата се
излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения в хода
на първоинстанционното производство,
като се иска отмяна
на обжалваното решение
и връщане на
делото на първоинстанционния съд.
Ответната страна
по въззивната жалба- „Айгер
инженеринг” ООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по делото
адв. М. П., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск
с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във връзка
с чл.535 от
ТЗ. С обжалваното
решение съдът е приел
от фактическа страна,
че със запис
на заповед, издаден на 11.11.2016г., с
падеж- 31.12.2016г., ответникът
Б. К. Д.
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца „Айгер инженеринг” ООД, ЕИК *********, сумата от 1200
лв. Съдът е приел,
че процесния запис на заповед, е редовен от външна страна
и съдържа всички задължителни реквизити,
предвидени в чл.535 от ТЗ, поради
което и
предвид липсата на каквито
и да се
възражения на ответника
срещу дължимостта на сумата по
него е приел,
че предявеният установителен иск се явява доказан по основание и
размер и следва да се уважи.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
Във въззивната
жалба не се
излагат никакви доводи
за недължимост на
сумата по процесния
запис на заповед,
а единствено се
преповтарят вече правените пред
първоинстанционния съд доводи за
нередовно връчване на исковата молба
на ответника при условията
на отказ да я
получи. Тези доводи са
ирелевантни за крайния изход
на спора, тъй
като даже и
исковата молба да
не е била
редовно връчена, то
искът не може
да се отхвърли на
това основание, нито
делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Ответникът е
бил редовно призован и
е взел участие в
първото съдебно заседание,
в което е разполагал
с възможността да поиска
възстановяване на срока
за подаване на
отговор на исковата
молба, като подаде
такъв, както и
да вземе становище
по спора и да
посочи и представи доказателства, от
които възможности той не се
е възползвал. Никакви
доводи по съществото на спора не
се сочат и във
въззивната жалба срещу решението.
При това
положение въззивният съд следва да се
произнесе по спора
на базата на
събраните по делото
доказателства, от които
се установява, че
е налице редовен
от външна страна
запис на заповед, с който
ответникът е поел
безусловно задължение да
заплати на ищеца
сумата от 1200
лв. Предвид горното предявеният
иск е основателен
и следва да
се уважи.
По така изложените
съображения обжалваното решение
следва да бъде
потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК се
препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на делото
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
заплати на въззиваемата
страна направените по
делото разноски за
заплащане на адвокатското
възнаграждение в размер на
600 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2479 от 14.06.2019г.,
постановено по гр.д. №16566/2018г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Б.К. Д. ***, ЕГН
**********, да заплати на „Айгер инженеринг” ООД, ЕИК *********, сумата
от 600 лв.- разноски
по делото.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.