Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3465 26.10.2015 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и
пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина
Попова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13895 по
описа на съда за 2014 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от с правно основание чл. 79 във вр. чл. 82 ЗЗД,
предявена от Г. С. К., ЕГН: ********** против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ
ЕАД, ЕИК: ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
7 004 лева – общ размер на претърпени вреди вследствие неправомерно
прекъсване на ел. захранването в имота на ищеца, находящ се в с. К., ул. „***та“
№ **, включващи сумата от 5404 лева имуществени вреди,включващи 4904 лева –
претърпени вреди и 500 лева пропуснати ползи и 1600 лева неимуществени вреди.
В
открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2015 г. ищецът, на основание чл.
214, ал. 1 ГПК измени размера на предявените искове, като ги увеличи, както
следва: за свинско месо – 70 кг. – от 350 лева на 455 лева; за морковите 10 кг.
от 10 лева на 11 лева; за лапад 3 кг. - от 7.50 лева на 9 лева; за пропуснати
ползи на домати – 200 кг. – от 120 лева на 200 лева и за картофи – 300 кг. – от
180 лева на 240 лева.
Вследствие на така направеното изменение на
предявените искове, искането на ищеца е за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 251.50 лева – общ размер на претърпени вреди вследствие
неправомерно прекъсване на ел. захранването в имота на ищеца, находящ се в с. К.,
ул. „***та“ № **, включващи сумата от 5651.50 лева имуществени вреди,включващи 5011.50
лева – претърпени вреди и 640 лева пропуснати ползи и 1600 лева неимуществени вреди.
В
исковата си молба ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника по
повод захранване с електрическа енергия на жилището му, находящо се в с. К.,
ул. ***та, № **. На 14.07.2014 г.
около 10 часа, без предупреждение ответникът спрял електроподаването към дома
на ищеца, въпреки че последния изпълнявал задълженията си към ищеца и имал
заведено гражданско дело по повод претенции на ответника за претендирана сума
за доставка на ел. енергия. В деня на
спиране на захранването с електрически ток ищецът се намирал на лечение в
болнично заведениК. Съпругата на ищеца подала жалба в офиса на ответника, като
представила квитанции за платени сметки и такса включване, но не уважили
жалбата й, тъй като същата не фигурирала, като титуляр на сметката. В
хладилника и фризера ищецът съхранявал скъпоструващи лекарства за лечението му,
тъй като е инвалид с намалена работоспособност 77 %, различни видове месо и
зеленчуци. Наложило се ищецът да напусне болницата преди приключване на
лечението му, тъй като намиращите се във фризера и хладилника продукти били
развалени и вмирисани, като се наложило извозването им до екарисаж. Ищецът подал
жалба до ответника, като бил уведомен от последния на 18.07.2014 г., че
действията им са незаконни. На 25.07.2014 г. ищецът получил друго писмо от
ответника, с което му били поднесени извинения
за грешката. Ищецът подал декларация да бъде известяван по имейл адрес и
със СМС за текущи сметки и евентуално ново спиране на тока. Въпреки това на 18.08.2014 г. ответникът отново спрял
електрозахранването на ищеца, като се наложило последният да осигури автомобил
до с. К., към чийто КЕЦ било с. К. и до Пловдив, откъдето констатирали, че е
налице грешка и възстановили електрозахранването. Налагало се ищецът да
посещава офиса на ответника в Пловдив, където го изпращали от офиса в с. К..
Твърди се неизпълнение на задължението на ответника за известяване на ищеца при
предстоящо прекъсване на ел. захранване, което било поето по повод подадена от
ищеца декларация в този смисъл. Вследствие незаконосъобразно преустановяване на
преноса на ел.енергия от ответника, представляващи неизпълнение на поети от
последния задължения, ищецът сочи, че в
периода от 14.07.2014 г. до 22.07.2014 г. е претърпял имуществени вреди, които са в пряка причинно – следствена връзка с
неизпълнение на задълженията на ответника в общ размер от 5651.50 лева, които след допуснато изменение на исковете са
разпределени както следва: невъзможност за използване на лекарства, находящи се
в хладилника на ищеца - инсулин „Л.“ 12
бр. – 52 лева за бройка или общо 624 лева; „К.“
50 мл., 8 бр. единична цена 420 лева – общо 3 360 лева; развалени
меса – свинско месо 70 кг. на обща стойност 455 лева, 10 бройлера, всеки по 3
кг. единична цена за кг. 4 лв. – общо 120 лева; 6 заека, всеки по 3 кг.,
единична цена за кг. 8 лв. – общо 144 лева; развалени замразени зеленчуци – 8
кг чушки нарязани по 2 лв./кг. – общо 16 лева, лапад – 3 кг. общо на стойност -
9 лева; подправки: магданоз, копър, босилек – общо 12,50 лева, 10 кг. моркови –
на стойност 11 лева, 10 кг. чушки за пълнене по 2 лв. килограма – общо 20 лева;
транспортни разходи, изразяващи се в заплащане на разходи за гориво на обща
стойност 220 лева, включващи на 01.02.2014 г. от с. К. – К. – Пловдив и обратно
до с. К. – 80 км- 40 лева, на 06.02.2014 г. с. К. – гр. Пловдив – с. К.,
обратно в гр. Пловдив – клиентски център на ЕВН
и обратно в с. К. – 90 км. – 40 лева, на 13.06.2014 г. от с. К. –
Пловдив и обратно – 40 км- 20 лева; на 16.07.2014 г. с. К. - Пловдив и обратно
– 40 км- 20 лева, на 20.07.2014 г. – с. К. – с. В. до екарисаж и обратно – 50
км. – 20 лева; на 06.08.2014 г. – до екерисаж – К. – Пловдив и обратно 40 км. –
20 лева, на 18.08.2014 г. с. К. – Пловдив, Пловдив – с. К., обратно гр.
Пловдив– клиентски офис с. К. – с. К. – 140 км. – 60 лева и такса 20 лева за
включване на ел. захранването. Освен това се сочи, че в този период ищецът е
пропуснал да реализира селскостопанска продукция, отглеждана от домакинството
му в двора, която поради невъзможност да бъде напоявана с ел. водна помпа била
90 % негодна и неизползваема – 100 корена домати - на обща стойност 200 лева,
картофи – 300 кв.м. при среден добив – 300 кг. –общо на стойност 240 лева и
чушки – капия, рогач, севрия, камби и люти чушки – 100 кг. по 2 лв. на килограм
– общо 200 лева.
Освен
претърпените имуществени вреди, ищецът твърди, че са му причинени и неимуществени вреди на обща стойност 1 600 лева, изразяващи в това, че
за времето от 14.07.2014 г. – 22.07.2014
г. ищецът е бил лишен от елементарни
условия за живот поради неправомерното прекъсване на ел. захранването в дома
му. Липсата на ток ограничило бита му и довела до дискомфорт и неприятни
емоции. Съпругата на ищеца отишла при роднини, като ищецът бил лишен от
възможността да ползва интернет, предплатена телевизия и не е могъл да
осъществява връзка със сина си, който бил в Англия. Неудобствата довели до влошаване на
здравословното състояние на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените исковК.
Оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и уточнителните
молби. Не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с ИТН ******,
кл. № ********** – Г.С.К.,***, както и че между него и ответника съществува
облигационна връзка. Сочи се, че по силата на Общите условия на ЕВН ЕС
ответникът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на
ищеца, а ЕВН ЕР ЕАД да пренася ел. енергия и да осигурява постоянен достъп до
мрежата си с целите на доставката, като ищецът от своя страна се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в сроковете и по начини, определени в ОУ. Ответникът твърди, че
снабдяването на процесния обект с ел. енергия е прекъсвано винаги при наличие
на фактическо и правно основание за това, а възстановяването на снабдяването е
извършвано след отпадане на причините за преустановяването. В настоящия случай
фактическото основание за прекъсването на снабдяването е незаплатени в срок от потребителя в обект
ИТН ******, кл. № ********** – Г. С. К.. Сочи се, че съгласно чл. 123, ал.1 от
ЗЕ крайните снабдители, какъвто е ответникът, има право да преустанови временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно плащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Това се сочи да представлява
правното основание за прекъсване на ел. захранването. Посочва се размерът на
задълженията на ищеца за доставена ел. енергия в периода от 31.01.2014 г. до
31.10.2014 г., в който период се сочи, че няколко пъти са подавани до ищеца
нареждания за прекъсване на ел. захранването по чл. 123 ЗК. Сочи се, че на
16.07.2014 г. ищецът е депозирал запитване относно основанието за извършено
прекъсване на ел. захранването, като на 22.07.2014 г. след заплащане на задължението ел. захранването е възстановено. На 15.08.2014
г. се сочи, че отново е в ход прекъсване на ел. захранването поради
неплащане на задължение по фактура от 31.05.2014 г. На 18.08.2014 г. ищецът
подава заявление за касово плащане по фактура от 31.05.2014 г., извършено на
16.06.2014 г., но плащането е отнесено към фактура от 29.05.2014 г. на стойност
942,32 лв., по която е налице съдебен спор. На същата дата е извършена корекция
от ответника, като плащането е отнесено към фактура от 31.05.2014 г. Сочи се че
препис от исковата молба по оспорване на вземането по фактурата е връчен на
ответника на 11.08.2014 г. Освен горното се твърди, че обектът на ищеца не е
въведен в експлоатация и поради това не е следвало да се ползва от ищеца за
битови нужди и за живеене, поради и което сам носи риска от погиване на вещите,
които е използвал в ежедневието си и неизползване на услугите в ежедневието, в
това число – лекарства, хранителни продукти, липса на електрическо за
осветление, хладилник, пералня, интернет. Сочи се, че липсват доказателства, че
твърдените за погубени вещи, действително са се намирали в дома на ищеца към
процесните дати и че са били на сочената от него стойност. Сочи се, че липсват
доказателства за направени транспортни разходи, както и за претърпените
неимуществени вреди. Оспорва се претенцията по размер. Прави се възражение за
намаляване на възражението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради наличие на
причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. С
оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице-
помагач на ответника ЗК УНИКА АД, ЕИК: *********, с който се изразява становище
за неоснователност на предявените исковК. Изцяло поддържа възраженията и
оспорванията, направени от ответника, касаещи основанията и размерите на
исковетК. Оспорва се настъпване на имуществени вреди – транспортни разходи,
както и причинно – следствена връзка с прекъсването на подаването. Оспорват се
и останалите щети, които се сочи, че ищецът е претърпял. По отношение на
претенцията за възстановяване на такса за включване на ел. захранването се
сочи, че същата е такса за услуга и се дължи от този, който желае да получи
посочената услуга.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между страните по делото не е спорно,
че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с ИТН ******, кл. № ********** – Г.С.К.,***,
както и че между него и ответника съществува облигационна връзка по
повод доставка на електрическа енергия.
По делото е приета като писмено
доказателство – Жалба с вх. № ********/13.06.2014 г., подадена от ищеца Г.К. ***,
от която се установява, че след направена на 30.01.2014 г. техническа проверка
на СТИ на обекта, собственост на ищеца, находящ се в с. К., е получил фактура на стойност 942 лева.
По делото е прието като писмено доказателство Писмо с изх. № ********-1/26.06.2014
г., изпратено от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, Ръководител отдел „К.О.“
до Г.С.К., относно писмо на К. с вх. № ********/13.06.2014 г., с клиентски № **********, с което го
уведомяват, че с цялата предходна кореспонденция са отговорили подробно на
поставените въпроси за извършената проверка на 31.01.2014 г. Посочено е още, че
считат, че действията им са съобразени с одобрените Общи условия на договорите
за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД.
От Писмо с изх. № *******-1/18.07.2014 г. изпратено от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, Ръководител отдел „К.О.“ до Г.С.К., относно
преустановяване на електрозахранването/клиентски № **********, с което го
уведомяват, че във връзка с негово писмо относно преустановяване на
електрозахранването на обект с ИТН ******, го информират, че
електрозахранването на обекта е преустановено на 14.07.2014 г. поради
незаплатени в срок задължения съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, като към настоящия момент дължимите суми са
в размер на 944.16 лева (без начислени лихви). Посочено е още, че за да бъде
извършена допълнителна проверка относно оспорваните задължения, следва да
представи съдебно удостоверение за заведено дело или искова молба с отбелязан
входящ номер от съда.
По делото като писмено
доказателство е приложено Писмо с изх. № *******-1/25.07.2014 г., изпратено от
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, Ръководител отдел „К.О.“ до Г.С.К.,
относно: прекъсване на захранването на клиентски № **********, от което се
установява, че във връзка с подадения от него сигнал, упълномощени сътрудници
на ЕВН България извършили проверка на адреса му в с.К. за обект ИТ ****** и
установили, че след допусната грешка е прекъснато електрозахранването. Същото е
възстановено незабавно на 22.07.2014 г. в 9.30 часа. Молят да се приемат
техните извинения за пропуска и създаденото неудобство.
По делото е приложена Декларация за известяване преди преустановяване на
захранването (стопански клиенти) с вх. № 12946516/16.07.2014 г., подадена до
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД от Г.С.К., с която заявява, че желае
ежемесечно да получава информация за консумираната от него ел. енергия по
отношение на обект с ИТН ******, чрез електронна фактура на електронен адреса,
какъвто посочва, както и че желае да бъде известяване преди преустановяване на
захранването поради наличие на просрочени задължения да го уведомят чрез СМС –
съобщение на посочен от същия мобилен телефон.
Представена и е касова бележка с № 00021231/16.06.2014 г. за заплатена сума
от 74.83 лева за заплатена фактура № **********/29.05.2014 г. и лихва за забава
в размер на 1.84 лева по фактура ФЕ1113456073/29.05.2014 г. по клиентски № **********,
за обект с ИТН ******, с клиент Г.К..
Ответникът е представил като писмени доказателства – Справка от 11.11.2014
г., издадена от ЕВН, за периодите, в които клиента Г.К., с ИТН ******, с адрес
на обекта: с. К. е бил с изключено електрозахранване поради изтекъл падеж на
фактурите за ел. енергия, видно от която за периода от 14.07.2014 г. /дата на
прекъсване/ - до 22.07.2014 г. /дата на възстановяване/. Установява се още, че
за периода 08.2014 г. хода на прекъсване на клиента е отменен на 18.08.2014 г.
с причина съдебен спор.
От справка за задължения и платени суми на клиента К., изготвена от ЕВН, за
периода 01.2014 г. – 10.2014 г., се установява, че всички издадени фактури са
плащани от ищеца преди датата на падежа, с изключение на фактура №
**********/29.05.2014 г., с падеж 09.06.2014 г. на стойност 942.32 лева. От
същата справка се установява още, че е платена на 15.07.2014 г. такса за
възстановяване в размер на 19 лева.
От Заявление от Г.К., подадено с вх. № *******/18.08.2014 г. на ЕВН
България Електроснабдяване, се установява, че същият е поискал да му се разнесе
по правилната фактура за месец май, за което е приложено копие на платена
сметка за месец май - касова бележка с № 00021231/16.06.2014 г. за заплатена
сума от 74.83 лева за заплатена фактура № **********/29.05.2014 г. и лихва за
забава в размер на 1.84 лева по фактура ФЕ1113456073/29.05.2014 г. по клиентски
№ **********, за обект с ИТН ******, с
клиент Г.К..
Видно от съобщение, изпратено до ответника, същият на 11.08.2014 г. е
получил препис от исковата молба с приложенията с вх. № *****/13.06.2014 г. от Г.К.,
по гр.д. № ****/2014 г. по описа на ПРС, ХХІ състав.
По делото е приложено за сведение Решение № 1871/29.05.2015 г., постановено
по гр.д. № ****/2014 г. по описа на ПРС, ХХІ състав, с което е признато за
установено в отношенията на страните, че Г.С.К. не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, сумата от 942.32 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия в размер на 5175 кwh за периода от 01.11.2013 г. до
30.01.2014 г., за която е издадена фактура № ********** от 29.05.2014 г.
По делото като писмени доказателства е представена и медицинска
документация на Г.С.К. – Експертно решение № 2420/01.08.2013 г., от което се
установява, че от 12.03.2007 г. до 01.08.2016 г. същият е с 77 %
неработоспособност, поради инсулинозависим захарен диабет, с неврологични
усложнения; рецептурна книжка; Епикриза, от която се установява, че ищецът е
постъпил на 13.07.2014 г. и изписан на 16.07.2014 г. от МБАЛ „Здраве“ ООД и МС
„П.“ – Пловдив, Ревматологично отделение; Епикриза на ищеца, от която се
установява, че същият е лекуван от 27.01.2014 г. до 01.02.2014 г. в МБАЛ К.;
Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № ***/07.10.2014
г. за Lantus Solostar с
месечна доза 4 флакона за срок от 180 дни; Протокол за предписване на
лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 117/10.07.2014 г. за Enbrel, за месечна доза: 200 мг./4
флакона за срок от 6 месеца, Протокол за предписване на лекарства, заплащани от
НЗОК/РЗОК № 163/05.04.2014 г. за Lantus
Solostar, Протокол за предписване на
лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 117/10.07.2014 г. и № 11/15.01.2014 г. - за Enbrel.
По делото са представени 3 касови бележки от 05.12.2014 г., 08.10.2014 г. и
от 10.12.2014 г. за закупено лекарство Enbrel 5 – всяка на стойност 1491.33
лева, както и 2 броя касови бележки от 10.11.2014 г.на стойност 85.36 лева и от
12.12.2014 г. за 83.12 лева за закупено лекарство Lantus Sol.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на К.С.К., С.И.К. и В.С.Я. /по искане на ищеца/.
От разпита на св. К. – съпруга на ищеца се установява, че съпругът й е
болен от диабет и псориазис и други съпътстващи болести. Твърди, че Здравната
каса частично покрива лекарствата и част от тях са ги купували двамата със
съпруга й допълнително, тъй като някой път не му стигат дозите на инсулина и К.
- а, а същите и трудно се намирали. Сочи, че купуват от инсулина е К.-а по –
голямо количество, тъй като от Здравната каса отпускат само по четири ампули от
всяко от тях. Свидетелката твърди, че лекарствата ги съхраняват в хладилника.
Излага, че проблемите с започнали от началото на 2014 г., когато служители на
ответника отишли и съставили протокол, че са неправилно свързани към мрежата.
Свидетелката твърди, че и двата пъти, когато имали проблеми с тока, съпругът й
бил в болница и бил принуден да се прибира, тъй като той е титуляр на сметката.
Първият път, когато им бил спрян тока – юли месец 2014 г. помислила, че има
авария, но след като разбрала от комшийката, че последната има ток, тъй като и
през нощта нямало ток, на следващия ден пуснала жалба до ответника, но й
казали, че не е титуляр на сметката и нищо не може да се направи. Свидетелката
твърди, че в с. К. имат животни и друга земеделска продукция - гледат кокошки,
прасе, зайци, домати, картофи, краставици фасул, чушки. Всичко, което
произвеждат прибирали във фризера, като с прекъсването на тока – се развалило.
Твърди, че имало свинско месо около 60-70 кг., 10 пилета, 5-6 заека и отделно
печени чушки, чушки за пълнене, грах, зелен фасул, моркови, подправки.
Свидетелката твърди, че докато бил спрян тока у тях, тя била на гости при роднини
в Пловдив, но съпругът й останал в къщата без ток за около 10 дни - бил подтиснат,
чувствал дискомфорт, бил изолиран, прекъснала им се връзката със сина им, който
работи в Англия. Сочи, че всички сметки към ответника са платени, с изключение
на сметката от 940 лева. Излага, че мястото в с. К. е общинско от 1997 г., а на
тях им е отстъпено право на строеж и от 2005 г. живеят в имота. Дворът е
500-540 кв.м., в който засадили картофи, чушки, домати и краставици, колкото за
прехранванК. Поливали ги с ел. помпа или сонда, но тъй като нямало как да се
полива – всичко изгоряло. Твърди, че лекарствата се развалили и се наложило да
купуват допълнителни до следващото им отпускане от Здравната каса.
Свидетелят С.К. твърди, че
лятото на 2014 г. закарал ищеца до с. К., тъй като трябвало да подава жалба, но
оттам ги изпратили в гр. Пловдив. Твърди и, че една вечер К. му казал, че
трябва да го закара до екарисажа в гр. Пловдив, за да занесе разваленото месо –
/било в четири чувала, общо около 120-130 кг. и дъхало на развалено/, поради
спирането на тока и понеже Кметът му забранил да го изхвърли в контейнера,
тръгнали за екарисажа на „Р.Ш”, но бил затворен и оттам някакъв човек ги
изпратил в с. В., където го оставили, след което се върнали в с. К.. Свидетелят
твърди, че К. винаги си плащал бензина за всяка една услуга – по 20-30 лева,
като разстоянието било различно – свидетелят определял горе-долу разход на
гориво, километри. Сочи, че разстоянието от с. К. до гр. Пловдив е 15 км.
Твърди и, че е извършвал превози до екирисажа, до с. К. и до гр. Пловдив повече
2 пъти. Сочи, че ищецът гледали животни – кокошки, зайци, прасе, както и
отглеждали зеленчуци – картофи, домати.
Свидетелката В.Я. –
съседка, установява, че 2014 г. спрели тока в къщата на К., като ищецът по това
време бил в болница, а съпругата му била сама в къщата. На следващия ден Е. К.
отишла да подаде жалба в ЕВН, но тъй като не е титуляр на сметката, се наложило
Г. преждевременно да излезе от болницата, за да разреши проблема. След като се
върнал съпругата му отишла в Пловдив, а Г. останал да се грижи за
домакинството. Свидетелката сочи, че имат ищеца имат двор, в който сеят
зеленчуци и отглеждат животни – прасе, кокошки, 5-6 заека, около 10 бройлера,
които трябвало при определени килограми да се колят. За прасето твърди, че било
над 120 кг.- заколили го пролетта, и смята, че във фризера е имало около 50-60
кг. Зеленчуците по двора им загинали, тъй като не били поливани 10 дни през
лятото. Твърди и, че докато нямали ток, Г. бил подтиснат, прекъснал си
лечението, бил сам, чувствал се безсилен. Свидетелката твърди също и, че дворът
е на Общината с право на строеж, а къщата е на К., като в двора има е
постройка, в която гледат животнитК.
От заключението на вещото
лице З.Н. по назначената съдебномедицинска експертиза, прието като обективно и
компетентно дадено от страните, се установява, че К. страда от захарен диабет с
усложнения от 2007 г. и от 2008 г. от псориазис с усложнения. Установява се, че
достоверни за изписваните лекарства са протоколите за получаване на лекарства
чрез РЗОК и рецептурната книжка, тъй като те се издават от комисии чрез
специалистите ендокринолог и ревматолог, при които пациентът е диспансеризиран
и чрез тях се променя лечението и дозировката, като за процесния период сочи,
че К. е получавал въпросните медикаменти – Л. и К.. Вещото лице отбелязва, че
двата препарата са белтъчни и не могат да се съхраняват извън хладилник, с
изключение на писалката /ампулата/, която в момента е в употреба. Извън
хладилник стават несигурни за употреба, дори опасни. Вещото лице сочи, че и
двата препарата се изписват единствено по Здравна каса, напълно безплатно, като
дори К. изобщо е забранен за свободна продажба. Установява и, че към процесния
момент К. би трябвало да разполага най-много с изписаните за един месец
препарати – по четири флакона Л. и четири флакона К., като сочи, че цената на
дребно на Л. за четири флакона е общо 92.80 лева /по 23.20 лева/флакон *
4бр./, а за четири флакона К. цената
общо е 1491.33 лева. В открито съдебно заседание вещото лице отбелязва, че
не К. се предписва с рецепта и не може да се закупи от аптеката само с рецепта
и епикриза – дава се безплатно по Здравна каса, но аптеката издава касови
бонове за цената му.
От заключението от
09.09.2015 г. на вещото лице М.В. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че стойността на унищожените животински продукти – замразено месо е на обща стойност 688 лева,
както следва: свинско месо – 70 кг. по 6.50 лв./кг. на обща стойност 455 лева;
пилешко месо – 30 кг. по 4 лв./кг. на обща стойност 120 лева; заешко месо – 18
кг. по 6.30 лв./кг. на обща стойност 113 лева. Вещото лице установява и, че
общата стойност на замразените зеленчуци
е 69 лева, както следва: чушки /пипер/ рязани и цели – 36 лева - за 18 кг.
по 2 лв./кг.; моркови – 11 лева – за 10 кг. по 1.10 лв./кг.; лапад – 9 лева –
за 3 кг. по 3 лв./кг.; подправки – 13 лева – за
магданоз, копър и босилек. Вещото лице установява също, че общата стойност на пресните зеленчуци и картофи е 580 лева,
както следва: домати от открити площи полски – 200 лева – за 200 кг. по 1
лв./кг.; пипер – зелен или червен – 140 лева – за 100 кг. по 1.40 лв./кг.;
картофи – 240 лева – за 300 кг. по 0.80 лв./кг.. Според вещото лице общата
стойност на унищожените процесни продукти – замразено месо, замразени зеленчуци
и прясна земеделска продукция/полско производство е в общ размер 1337 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За
да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: В
тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни
за себе си последици в т.ч. да установи, че с ответника са се намирали във
валидни облигационни правоотношения по
повод доставка на електрическа енергия; че е изправна страна в т.ч. че е
уведомил ответника за започнатото съдебно производство по оспорване на вземане
по фактура от 31.05.2013 г., което се сочи да е на основание неплащане на тази
фактура преди датата на прекъсването на ел. захранването и че е подал в този
срок възражение срещу задължението по тази фактура и в срока за извършване на
проверка по възражението електрозахранването е прекъснато, че ответникът е бил
задължен да уведоми ищеца за прекъсване на ел. захранването предварително,
както и че претенцията за имуществени и неимуществени вреди е в причинно –
следствена връзка с неизпълнение на соченото в исковата молба задължение на
ответника, произтичащо от облигационно-правната връзка между страните по повод
доставка на електрическа енергия, както и размерът и характера на
претендираните вреди. По отношение на твърдяното преустановяване на ел.
захранването на 18.08.2014 г., доколкото се оспорва от ответника, то следва
ищецът да докаже, че е налице прекъсване на ел. захранването на тази дата.
Обратно, ответникът следва да установи онези свои правоизключващи възражения,
които са за положителни факти в т.ч. че е уведомил ответника за прекъсване на ел. захранването
предварително, че е изпълнил задълженията си по повод доставка на електрическа
енергия и са спазени законовите разпоредби, предвиждащи случаите, в които би
могло да се преустанови временно доставката на ел. енергия т.К. че е налице фактическо
и правно основание за прекъсване на ел. захранването. По отношение на
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да докаже, че е налице
поведение на ищеца, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Между страните по делото не е
спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с ИТН ******, кл. № **********
– Г.С.К.,***, както и че между него и ответника съществува облигационна връзка по
повод доставка на електрическа енергия.
Между страните по делото не
е спорно и, че за процесния период от 14.07.2014 г. – 22.07.2014 г. ответникът
е прекъснал подаването на електрическата енергия на имота в с. К. – собственост
на ищеца.
Относно спорният въпрос
дали прекъсването на ел. захранването през процесния период е било
законосъобразно, съдът намира, че с оглед доказателствата по делото, отговорът
на този въпрос е отрицателен, поради следното:
На първо място, от
представените и неоспорени писмени доказателства – писмена кореспонденция между
страните, е видно, че самият ответник признава, че прекъсването на ел.
захранването на обекта на ищеца, е извършено след допусната грешка от ответното
дружество. Този извод се потвърждава и от съвкупната преценка на останалите
доказателства по делото, а именно, че начислената от ответника сума в размер на
942.32 лева е била своевременно оспорена от ищеца като по повод на това
оспорване е образувано гражданско дело.
Съдът намира, че е
ирелевантно за спора възражението на ответника, че захранвания с ел. енергия
имот не е за битови нужди, а за стопански такива, във връзка с извършване на
строителство. Това възражение би имало значение, ако претендираните щети
произтичат от неправомерното използване на подаваното електричество към обекта,
а не произтичащи от спиране на ел. захранването на обекта, какъвто е процесния
случай.
Предвид изложеното, съдът
намира за установено, че за процесния период
ответникът, в нарушение на задълженията си по Общите условия за пренос
на електрическа енергия, е преустановил временно захранването на обекта –
собственост на ищеца.
С оглед на доказателствата
по делото, съдът приема за установено, че в резултат на прекъсване на ел. захранването на обекта на
ищеца, е преустановено и функционирането на ел. уредите в дома му, включително
на хладилника и фризера на ищеца. Това от своя страна е довело до негодност на
съхраняваните в тях лекарства и хранителни продукти. Следователно е налице
причинна връзка между прекъсването на ел. захранването и настъпилата негодност
за употреба на съхраняваните в тях медикаменти и хранителни продукти.
Във връзка с установяване
на всички елементи от фактическия състав на причинените на ищеца вреди в
резултат на неизпълнение от страна на ответника на задълженията по
облигационното правоотношение между страните по делото, в тежест на ищеца при
условията на главно и пълно доказване е да установи вида и размера на тези
вреди.
По делото са събрани
достатъчно доказателства, установяващи вида и размера на вредите на
имуществените вреди, произтичащи от причинената негодност на лекарствата,
предназначени за лечението на ищеца. Безспорно се установи по делото, че ищецът
страда от диабет и псориазис, които заболявания налагат редовното приемане на
посочените в исковата молба медикаменти – Л. и К.. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като еднопосочни,
последователни и непротиворечиви на останалите доказателства по делото, се
установява, че през процесния период ищецът е съхранявал лекарствата си в
хладилника, намиращ се в имота в с. К.. От заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установи, че посочените медикаменти
задължително и непрекъснато следва да се съхраняват в хладилник при опредЕ.
температура. Вещото лице установи и, че в противен случай същите стават
несигурни за употреба, дори опасни за здравето. Следователно, преустановяването
на ел.захранването и изключването на хладилника, в който са се съхранявали тези
медикаменти, неизбежно е довело до негодността на същитК. Според същото
заключение на вещото лице, към момента на процесния инцидент, К. би трябвало да
разполага с максимум с изписаните за един месец препарати – по четири флакона
от всяко от тях, възлизащи съответно на 92.80 лева за препарата Л. и на 1491.33
лева за препарата К.. В тази връзка, съдът намира за неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца, че действително съхранените през процесния период
медикаменти от посочения вид са били дванадесет броя Л. и осем броя К..
Твърдението, че същият е закупил повече от предписаните му по рецептурна книжка
медикаменти, съдът не приема за установено само въз основа на представените
касови бонове, тъй като същите се отнасят за дати, следващи процесния период.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че предявеният иск за причинени имуществени вреди, произтичащи от
настъпилата негодност за употреба на описаните лекарства възлиза на общата
стойност 1584.13 лева, формирана от стойността на четири флакона Л. – 92.80
лева и стойността на четири флакона К. на обща стойност 1491.33 лева.
Съдът намира, че е
основателна и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 20 лева,
изразяваща се в платена такса за възстановяване на електрозахранването, доколкото
се установи, че същото е било неоснователно прекъснато по вина на ответника.
По отношение на останалите
претендирани имуществени вреди, съдът приема, че макар по делото да има
доказателства за причинената негодност на съхраняваните във фризера хранителни
продукти – месо и зеленчуци, същите на са установени по размер, доколкото
липсват доказателства относно точно съхраняваното във фризера количество за
всеки от посочения вид продукти. В този смисъл, съдът приема, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си относно настъпването на тези
вреди, поради което и претенцията му за обезщетение на тези вреди е останала
недоказана. Същото се отнася и за останалите твърдени имуществени вреди,
изразяващи се в извършени транспортни разходи за платено гориво в размер на 220
лева, както и за пропуснати ползи от реализирането на селскостопанска продукция
от зеленчуци в процесното дворно място. В тази връзка, съдът намира, че със
свидетелските показания не се установява, нито точният разход на гориво, нито
конкретния размер на сумите, платени от ищеца във връзка с извършения
транспорт. Не се установява и вида, количеството и стойността на земеделската
продукция, която ищецът е пропуснал да реализира в резултат на преустановеното,
вследствие на спирането на ел. захранването на ел.помпа поливане на процесното
дворно място.
По отношение на
неимуществените вреди, изразяващи се в причинени на ищеца битови неудобства и
дискомфорт, поради лишаването му от елементарни условия на живот, вследствие на
прекъсването на електрозахранването на обекта, по делото са събрани достатъчно
доказателства, доказващи този иск по основаниК. От показанията на разпитаните
по делото свидетели, се установява, че прекъсването на електричеството в дома
му, е лишило ищецът от обичайното задоволяване на ежедневните социални и битови
нужди – освен, че е бил лишен от електричество, той е бил лишен от
осъществяване на редовните социални контакти, осъществявани чрез интернет със
сина му, живеещ във Великобритания, а също така и възникналото чувство на
потиснатост и безсилие в резултат на невъзможността да разреши проблема с
неоснователното му лишаване от услугата, за която редовно и в срок е заплащал
дължимите такси. Според събраните по делото свидетелски показания, прекъсването
на електричеството като цяло е довело до дискомфорт и причиняване на
отрицателни емоции.
Предвид изложеното, съдът
намира, че този иск е доказан по основание и следва да се определи неговия
размер съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Установената съдебна практика, включително
чрез задължителните указания, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно цитираното постановление
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай, съдът, като отчита, периода /9
дни/, през който ищецът е бил лишен от електричество и произтичащите от това
битови неудобства /невъзможност да ползва интернет, телевизия, осветление и
др./, както и конкретния характер и интензитет на неимуществените вреди, съдът
преценява, че обезщетение в размер на 200 лева е справедливо и достатъчно, за
да възмезди твърдените и установени по делото претърпени от ищеца неимуществени
вреди.
С оглед на изложеното, следва да бъде
постановено и решението по делото.
Относно
разноските:
При този изход на спора, за всяка от
страните се поражда право на разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената
част на исковетК.
Ищецът не е направил искане за
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат. Предвид обстоятелството,
че същият е освободен от внасянето на разноски, направените след постановения в
този смисъл акт на съда, разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска,
остават за сметка на бюджета на съда. В останалата част, съразмерно с уважената
част на иска на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 37.32 лева, направени
за сметка на бюджета на съда разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 510.82 лева, разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковетК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1604.13 лева /хиляда шестстотин и четири лева и тринадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в настъпилата негодност за употреба на четири броя флакона
инсулин Л. и четири броя флакона медикамент К., както и такса в размер на 20 лева за включване на ел.
захранването, настъпили в резултат на незаконосъобразно преустановяване
на преноса на ел. енергия от ответника за обект, находящ се в с. К., община М.,
ул. „***та“ № **, представляващо неизпълнение на поетия от последния задължение
по облигационно правоотношение през периода 14.07.2014 г. до 22.07.2014 г., КАТО ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата 1604.13 лева
до пълния предявен размер на обезщетението за имуществени вреди в размер на
5651.50 лева, изразяващи се в причинена в резултат на същите действия негодност
на медикаменти и хранителни продукти: инсулин
„Л.“ 8 бр.; „К.“ 50 мл., 4 бр.;
развалени меса – свинско месо 70 кг. на обща стойност 455 лева, 10 бройлера,
всеки по 3 кг. единична цена за кг. 4 лв. – общо 120 лева; 6 заека, всеки по 3
кг., единична цена за кг. 8 лв. – общо 144 лева; развалени замразени зеленчуци
– 8 кг чушки нарязани по 2 лв./кг. – общо 16 лева, лапад – 3 кг. общо на
стойност - 9 лева; подправки: магданоз, копър, босилек – общо 12,50 лева, 10
кг. моркови – на стойност 11 лева, 10 кг. чушки за пълнене по 2 лв. килограма –
общо 20 лева; транспортни разходи, изразяващи се в заплащане на разходи за
гориво на обща стойност 220 лева, включващи на 01.02.2014 г. от с. К. – К. –
Пловдив и обратно до с. К. – 80 км- 40 лева, на 06.02.2014 г. с. К. – гр.
Пловдив – с. К., обратно в гр. Пловдив – клиентски център на ЕВН и обратно в с. К. – 90 км. – 40 лева, на
13.06.2014 г. от с. К. – Пловдив и обратно – 40 км- 20 лева; на 16.07.2014 г.
с. К. - Пловдив и обратно – 40 км- 20 лева, на 20.07.2014 г. – с. К. – с. В. до
екарисаж и обратно – 50 км. – 20 лева; на 06.08.2014 г. – до екарисаж – К. –
Пловдив и обратно 40 км. – 20 лева, на 18.08.2014 г. с. К. – Пловдив, Пловдив –
с. К., обратно гр. Пловдив– клиентски офис с. К. – с. К. – 140 км. – 60 лева, както
и пропуснати ползи от реализацията на селскостопанска продукция, отглеждана в двора
– 100 корена домати - на обща стойност 200 лева, картофи – 300 кв.м. при среден
добив – 300 кг. –общо на стойност 240 лева и чушки – капия, рогач, севрия,
камби и люти чушки – 100 кг. по 2 лв. на килограм – общо 200 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като недоказан.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничаване бита и причиняващи дискомфорт и неприятни емоции,
настъпили в резултат на незаконосъобразно преустановяване на преноса на ел.
енергия от ответника за обект, находящ се в с. К., община М., ул. „***та“ № **,
представляващи неизпълнение на поетия от последния задължение по облигационно
правоотношение, през периода 14.07.2014 г. до 22.07.2014 г., КАТО ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата 200 лева
до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
1600 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 37.32 лева /тридесет и седем лева и
тридесет и две стотинки/ разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 510.82 лева
/петстотин и десет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач ЗК УНИКА АД, ЕИК *********,
конституиран на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
П.П.