Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
21.08.2017г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седми август две хиляди и седемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Ваня Димитрова, разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1012 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-
чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №20797/31.05.2017г.,
подадена от И.П.И. срещу Решение
№637/09.05.2017г. по гр.д. №257/2015г. на Бургаски районен съд, XXI граждански състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл.194, ал.3 вр. чл.195, ал.3 и чл.199 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, във връзка с чл.158, ал.2 от
Правилник за кадровата военна служба /отм./ /ПКВС
отм./ и кумулативно съединен с иск за заплащане на мораторна лихва по чл.250,
ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ за периода от първо число на месеца следващ месеца, през
който е следвало да се изплати съответното възнаграждение до 12.05.2009г., а
след тази дата- мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД до
завеждането на исковата молба в съда- 19.01.2015г.. Във въззвината жалба се
твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на мотиви и
необоснованост, като се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и
да се постанови решение, с което да се уважат предявените искови претенции. Твърди
се, че Бургаски районен съд, XXI граждански
състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.136а, ал.4, изр. II и ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл.111 б.
„а“ от ЗЗД, като е приел, че погасителната давност за упражняването на
претендираното право е тригодишна и започва да тече от последното число на
съответния месец, през който е превишено служебното време при положено 24-
часово задължително дежурство. Изложени са аргументи, че горецитираната
разпоредба от Кодекса на труда не може да намери съответно приложение в
настоящия случай поради специфичния характер на процесното правоотношение между
страните по делото. Поддържа се, че превишаването на служебното време на
въззивника- военнослужещ при даване на 24- часово задължително дежурство
представлява работа в условия на удължено работно време, за което
военнослужещият има право да бъде компенсиран с почивки или намалено работно
време, а при прекратяване на правоотношението възниква право за парично вземане
за съответния некомпенсиран труд, което се погасява след изтичане на тригодишен
давностен срок, считано от момента на прекратяване на правоотношението.
Релевирано е и възражение относно размера на присъденото от първоинстанционния
съд юрисконсултско възнаграждение, като несъобразен с разпоредбата на чл.78,
ал.8, изр. II от ГПК. Претендират се направените разноски в двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Военно
формирование 32890- Бургас намира предявените искове за неоснователни. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване, поради което
се явява процесуално допустима.
Настоящия съдебен състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми.
С оглед на релевираните в жалбата
оплаквания и след като взе предвид становищата на страните и се запозна с доказателствата
по делото, съдът намира следното:
Районният съд е сезиран с искова молба с
вх.№1923/19.01.2015г., с която е предявено искане за осъждане на въззивната
страна да заплати сума в размер на 17 683, 20 лева, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляващи неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд над
месечната продължителност на служебното време за периода 01.09.2002г.-
28.08.2012г., както и 1000 лева- мораторна лихва за забава, считана от
01.09.2002г. Първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.194, ал.3 вр. чл.195,
ал.3 и чл.199 от ЗОВСРБ, респ. чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, вр. чл.158, ал.2
от ПКВС/отм./, кумулативно съединен с иск за заплащане на мораторна лихва по
чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ за периода до 12.05.2009г., а след тази дата-
мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. В открито съдебно
заседание, проведено на 28.04.2017г. Бургаски районен съд, XXI граждански състав по искане на ищеца по чл.214 от ГПК е допуснал изменение размера на предявения иск, като е приел, че искът е
предявен за сума в размер на 13271,81 лева- главница, както и сума в размер на
14064,74 лева- мораторна лихва за
периода от 01.09.2002г. до предявяването на иска.
С оглед на заявените оплаквания във въззивната жалба и
на посоченото в исковата молба настоящият съдебен състав приема, че правната
квалификация на предявения иск е по чл.194, ал.1 и 2 във връзка с ал.5 от ЗОВСРБ,
съответно чл.203, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ /отм./ във връзка с чл.136а, ал.5 от КТ за
заплащане на труд, положен при удължено служебно време за процесния период 01.09.2002г.-
28.08.2012г. и останал
некомпенсиран с намалено служебно време към момента на прекратяване на
правоотношението с въззивника- военнослужещ.
Не е спорно между страните, а
това се установява и от събраните доказателства, че въззивникът е изпълнявал
военна служба като кадрови военен на различни длъжности, считано от м.09.2002г.,
във военни поделения, влизащи в състава на въззиваемото военно формирование.
Със Заповед на министъра на отбраната на Република България от 18.07.2012г. е
прекратен договора за военна служба с въззивника и последният е освободен от
длъжност и от военна служба, като е зачислен в запаса. Със Заповед от
27.08.2012г. на командира на военно формирование №22480 въззивникът е отчислен
от списъчния състава на съответното военно формирование, считано от
28.08.2012г., на основание влязла в сила заповед на министъра на отбраната на
Република България за освобождаване от длъжност и от военна служба.
От изготвената в
първоинстанционното съдебно производство съдебно- икономическа експертиза се
установява, че общата продължителност на фактически отработеното служебно време
от въззивника за целия процесен период възлиза на 22696 часа, от които след
като е приспаднато нормативно определената продължителност на служебното време
е установено, че 2672 часа се явяват извънреден труд. Вещото лице изчислява, че
сумата за дължими и неизплатени възнаграждения за положения извънреден труд се
равнява на 13271,81 лева. Изплатените суми за процесния период от въззиваемата
страна за извънреден труд (фактически отработеното служебно време над
установената му с ПКВС /отм./ месечна продължителност) са в размер на 355,60
лева. Посочва се, че за периода 19.01.2012г.- 28.08.2012г. не са установени
плащания за положения извънреден труд. В т.5. II
на представеното основно заключение, по задача, поставена от ответника, е отбелязано,
че за периода 19.01.2012г.- 28.08.2012г. няма положен извънреден труд. По
делото е допуснато извършването на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза
по въпрос на ответната страна, заявен с молба от 08.06.2015г. Представено е
допълнително заключение с вх.№24484/06.07.2016г., което не се поддържа от
вещото лице в проведеното открито съдебно заседание от 26.09.2016г. Поддържа се
допълнителното заключение с вх. №32564/15.09.2016г., в което е посочено, че не
се установява некомпенсиран с намалено служебно време труд над нормалната до
увеличената продължителност на служебното време, както и няма положен
извънреден труд за периода 19.01.2012г.- 28.08.2012г. С определение от
20.10.2016г. районният съд е допуснал допълнителна съдебно- счетоводна експертиза,
която да се извърши от друго вещо лице по оспорване от ищеца на представеното
заключение, предвид липсата на разрешение за достъп на вещото лице за периода м.08.2013г.-
м.05.2016г. до класифицирана информация, което е създало обосновано съмнение
във верността на изводите му, предвид невъзможността да ползва първични
документи. По назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е депозирано
заключение по делото на 11.04.2017г., от което е видно, че за периода
19.01.2012г.- 28.08.2012г. няма некомпенсиран труд от положени дежурства, както
и има една ползвана компенсация за по- ранен период.
С оглед на наведените оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, съдът намира от правна страна
следното:
За процесния период
01.09.2002г.- 28.08.20112г. в който въззивникът е бил кадрови военнослужещ, са
действали следните относими към казуса законови разпоредби:
За периода от 1996г. до 2009г.
процесното правоотношение е било регулирано от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995г. - в сила от
27.02.1996г. - отм. с ДВ, бр. 35/12.05.2009г. - в сила от 12.05.2009г.).
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 от от
ЗОВСРБ /отм./ oбщата продължителност на
служебното време на кадровия военнослужещ в денонощието не може да надвишава с
повече от една втора максималната продължителност на работното време,
установена с трудовото законодателство. Разпоредбата
на чл.136 от КТ определя, че нормалната продължителност на работното време през
деня е 8 часа при петдневна работна седмица, с обща продължителност на
седмичното работно време до 40 часа. Установяването на работен ден с по- голяма
от нормалната продължителност представлява удължаване на работното време. В
чл.204 от ЗОВСРБ/отм./ е посочено, че военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите
на въоръжените сили и другите вътрешнонормативни актове, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа. Законодателят
изрично признава времето за дежурство за служебно време.
Законът урежда
хипотези, при които военнослужещият е полагал извънреден труд. Както Кодекса на
труда, така и специалната правна уредба на процесното правоотношение допускат
полагането на извънреден труд само по изключение. Извънреден е трудът, положен
извън установеното по правоотношението служебно време, по аргумент от чл.158, ал.2 от
ПКВС /отм./ и чл.43 от Наредба №Н-18/19.12.2012г. Разпоредбата
на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ предвижда, че при превишаване на
продължителността на служебното време извън рамките на удълженото служебно
време се отдава писмена заповед на командира или началника при условия,
определени в ПКВС /отм./, и на кадровия
военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен
от Министерския съвет. Аналогично
разпоредбата на чл. 194, ал.3 във връзка с чл.214, ал.1, т.3 от действащия ЗОВСРБ посочва, че
в случаите на превишаване на продължителността на служебното време се отдава
писмена заповед на командира или началника при условия, определени в ПКВС
/отм./, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд
в размер, определен от Министерския съвет.
Действащия към момента Закон за отбраната и въоръжените сили на Република
България (Обн., ДВ, бр. 35/2009г. - в сила от 12.05.2009г.) определя, че нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40
часа седмично, при петдневна работна седмица. В закона е установена забрана общата
продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощието да
надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на
служебното време.
В случай на превишаване на служебното време над нормалната му продължителност,
същото се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени
с акта на министъра на отбраната. В изпълнение на закона министъра на отбраната
е издал Наредба №Н-18/19.12.2012г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и
определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници, обнародвана
с ДВ, бр. 2 от 08.01.2013г.,
в сила от 08.01.2013г. В чл. 15
от горната наредба е посочено, че увеличаването на нормалната дневна
продължителност на служебното време на военнослужещия задължително се
компенсира с почивка.
От гореизложеното може да се направи извод,
че както отменената, така и действащата нормативна уредба регламентират два
вида служебно време- нормално и удължено. Времето, през което фактически е
положен труд, в границите на максимално определеното като допустимо служебно
време представлява удължено служебно време. Служебното време при носене на
дежурство до 24 часа представлява удължено служебно време. Върховната съдебна
инстанция е имала възможност да се произнесе, че ако до прекратяването на
правоотношението положената от военнослужещия при увеличено работно време
служба не се компенсира, следва да се заплаща като извънреден труд. В решение
№128/26.05.2010г. по гр.д. №282/2009г. IV Г.О. на ВКС е подчертано, че удълженото служебно време при дежурства не
представлява извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, но
некомпенсирането му с намалено служебно време при прекратяване на
правоотношението се заплаща като извънреден труд, по аналогия на чл.136а, ал.5
от КТ. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове непълнотата на
закона се преодолява чрез тълкуване смисъла на закона, като се имат предвид
разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи и целта на акта. Посочената разпоредба
от Кодекса на труда намира приложение в настоящия случай, тъй като в
специалните закони липсва уредба на случая, при който е положен труд над
нормалната до удължената продължителност на служебното време, но некомпенсиран
с намалено служебно време до прекратяването на правоотношението по договора за
военна служба. Несъстоятелен се явява релевираният от въззивника аргумент, че
горната разпоредба не може да намери съответно приложение за кадровата военна
служба, тъй като военнослужещият е лишен от предвиденото в чл.136а, ал.4, изр.
второ от КТ средство за самозащита, а именно сам да определи времето, през
което ще компенсира удължаването на работното време при бездействие на
работодателя. Действително разпоредбите на Наказателния кодекс в Глава Тринадесета, Раздел Втори запретяват
самоволното отклоняване от военна служба под страх от наказателна отговорност. Настоящият
съдебен състав намира, че са налице условия за съответното приложение на
гореобсъдената правна норма. Чл.136а, ал.5 от КТ се прилага при наличие на
некомпенсирано удължено работно време при прекратяване на трудовото
правоотношение с военнослужещия. Възможност за инициране на самозащитата,
предвидена в чл.136а, ал.4, изр. второ от КТ предполага съществуващо трудово
правоотношение.
В
доказателствена тежест на въззиваемата страна се възлага обстоятелството да
установи, че положеният при увеличено служебно време труд е компенсиран, като в
противен случай ще се дължи заплащането му като извънреден труд. Съгласно
Решение №448/13.09.2010г. по гр.д. №699/2009г., III Г.О. на ВКС, удълженото служебно време не представлява извънреден труд по
смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, поради което при спор не следва да се
изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир,
вписване в отчетна книга за извънреден труд и др. Некомпенсираното удължено
служебно време с намалено служебно време до прекратяването на правоотношението
по договор за кадрова военна служба, което подлежи на заплащане като извънреден
труд, може да бъде установявано с всички доказателствени средства.
От ангажираните по делото
експертни заключения се установява, че въззивникът е положил извънреден труд в
размер на 2672 часа за целия процесен период. От приложените справки към
заключението, които са неразделна част от последното се установява броя на
положените дежурства, с които е надвишено нормалното служебно веме на
въззивника за процесния период, дължимите суми за заплащането им като
извънреден труд, както и размер ана мораторната лихва . От допълнително
заключение по съдебно- икономическа експертиза се установява, че за периода
19.01.2012г.- 28.08.2012г. няма положен извънреден труд. От назначена
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за периода 19.01.2012г.-
28.08.2012г. няма некомпенсиран труд от положени дежурства, както и има една
ползвана компенсация за по- ранен период. Не са ангажирани по делото други
доказателства, от които може да се изведе обратния извод.
С оглед своевременно направеното
с отговора на искова молба възражение за погасяване по давност на претенцията,
съдът приема, че задължението на въззиваемата страна за заплащане на труд,
положен при удължено служебно време е срочно и се погасява по давност с изтичане на тригодишна
давност
по чл.111, б. „а“ от ЗЗД. Началния момент, от който започва да тече погасителната
давност е месеца следващ месеца, през който е следвало да бъде извършена
компенсацията, съгласно Решение №197/24.11.2015г. по гр.д. №7210/2014г., III Г.О. на ВКС. Горният давностен срок е приложим както
за вземания по трудово правоотношение, така и за вземания за труд по служебно
правоотношение, доколкото в закона не е предвидена друга давност. Погасителната
давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. След като едно право
не е упражнено в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Трудовото правоотношение е прекратено
на 18.07.2012г. със Заповед на министъра на отбраната на Република България,
считано от 28.08.2012г. В Решение №427/03.11.2011г. по гр.д. №503/2010г., IV Г.О. на ВКС е посочено, че в случаите, когато в хода
на развитието на правоотношението между страните едно вземане се трансформира в
друго, за нововъзникналото вземане започва да тече нова тригодишна давност от
деня на трансфомацията. Съгласно Решение №176/12.07.2012г. по гр.д.№29/2011г., IV Г.О. на ВКС, при прекратяване на трудовото
правоотношение на мястото на правото на военнослужещия за компенсиране на
удълженото работно време с намаляването му възниква вземане за парично
обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало вземане се погасява с нова
тригодишна давност, която започва да тече от момента на прекратяването на
трудовото правоотношение.
Кото взе предвид, че исковата молба
е подадена в районния съд на 19.01.2015г. и с оглед на гореизложеното съдът
достигна до извода, че претенцията е предявена своевременно. При релевирано възражение за изтекла погасителна
давност, трансформация ще настъпи само за непогасеното по давност преобразуващо
право да се извърши компенсация. Като съобрази горното съдът приема, че
претенцията се
явява погасена по давност до м.08.2009г., с оглед момента на прекратяване на правоотношението-
28.08.2012г. Видно от справка №2 /стр.202- 205/, която е неразделна част от
изготвеното основно заключение по съдебно- икономическата експертиза за периода
м.08.2009г.- м.08.2012г. е положен извънреден труд в размер на 40 часа. От
справка №3 /стр.206- 208/ се установява, че дължимата сума за положения труд
при некомпенсирано удължено служебно време е в размер общо на 270,94 лева.
За горепосочената сума следва да бъде
уважена исковата претенция и съответно да бъде отменено първоинстанционното
съдебно решение.
По отношение на претенцията за заплащане
на мораторна лихва правната доктрина е категорична в становището си, че лихвата
по чл.86, ал.1 от ЗЗД е форма на договорна отговорност, която е сходна по своя
характер с неустойката. Целта й е да обезщети кредитора за вредите му от
неизпълението на парично задължение. Съобразно мотивите на Решение №197/24.11.2015г.
по гр.д.№7210/2014г. на III Г.О. на ВКС и
като взе предвид, че вземането за лихви е срочно и се погасява с тригодишна
давност, настоящият съдебен състав счита, че се дължи мораторна лихва за
периода от м.01.2012г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2015г.
Размерът на дължимата мораторна лихва възлиза общо на 83,12 лева. За горницата
над тази сума до пълно претендирания размер от 14 064,74 лева следва да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска.
С оглед изхода на спора, съдът
следва да разгледа релевираното искане за присъждане на разноски за
въззиваемата страна. Представен е списък за разноските по чл.80 от ГПК /стр.118
от делото/, в който е посочено, че се претендира юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите по чл.23, т.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. В гражданския процес отговорността за разноски
се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея по делото разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Претенцията за разноски, макар и обусловено
от разрешаването на делото има самостоятелен характер. Съдът се произнася по
въпроса за разноските в акта, с който приключва делото в съответната инстанция.
В настоящия случай съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250
лева за настоящата съдебна инстанция, като съобразно изхода на делото
въззиваемата страна има право да получи разноски в размер на 2171,50 лева.
Съразмерно с уважената част на
предявените искове, въззиваемата страна следва да заплати на въззивника
разноски за съдебно производство пред двете съдебни инстанции в размер общо на
23,31 лева.
На основание чл.280, ал.2, т.3,
предложение първо от ГПК съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№637/09.05.2017г. по гр.д. №257/2015г. на Бургаски районен съд, XXI граждански състав в частта, с която
са отхвърлени искове с правно основание чл.194, ал.3 вр. чл.195, ал.3 и чл.199
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, във
връзка с чл.158, ал.2 от Правилник за кадровата военна служба /отм./ /ПКВС отм./ за сума в размер до
270,94 /двеста и седемдесет лева и деветдесети четири стотинки/ лева, ведно със
законната лихва доокончателното изплащане на сумата и кумулативно съединен с
иск за заплащане на мораторна лихва в размер до 144,89 /сто четиридесет и
четири лева и осемдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от първо число на месеца следващ месеца, през
който е следвало да се изплати съответното възнаграждение до подаването на
исковата молба в съда- 19.01.2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Военно формирование 32890- Бургас,
адрес: гр.Бургас, м. „Атия“, като част от структурата на Министерството на
отбраната на Република България да заплати, на основание чл.194, ал.1 и 2 във връзка
с ал.5 от ЗОВСРБ във връзка с чл.136а, ал.5 от КТ,
на И.П.И., ЕГН:********** сума в размер на 270, 94 /двеста и седемдесет лева и
деведесет и четири стотинки/ лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен труд при удължено служебно време за периода 01.09.2002г.-
28.08.2012г., некомпенсиран с намалено служебно време до прекратяване на
правоотношението- 28.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба в съда- 19.01.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати сума в размер на 83, 12 /осемдесет и три лева и дванадесет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода 19.01.2012г. до
подаването на исковата молба в съда- 19.01.2015г., като ПОТВЪРЖДАВА решението
на Бургаски районен съд, XXI
граждански състав в останалата му част.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-
Бургас, адрес: гр.Бургас, м. „Атия“, като част от структурата на Министерството
на отбраната на Република България, да заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на И.П.И., ЕГН:**********
сума в размер на 23,31 / двадесет и три лева и тридесет и една стотинки/,
представляващи сторени по делото разноски пред двете
съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-
Бургас, адрес: гр.Бургас, м. „Атия“, като част от структурата на Министерството
на отбраната на Република България, да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сума в размер общо на
100 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаски районен
съд, представляваща държавна такса за предявените искови претенции в
първоинстанционното съдебно производство, както и да заплати сума в размер общо
на 50 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаски
окръжен съд, представляваща държавна такса за въззивното съдебно производство,
съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН:********** да заплати, на основание чл.78, ал.6 във
връзка с ал.8 от ГПК, на Военно формирование 32890- Бургас, адрес: гр.Бургас,
м. „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република
България сума в размер на 2171,50 /две хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считан от датата на обяваване
на решението - 21.08.2017г.
Председател:
Членове: 1.
2.