РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Русе, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20244500100197 по описа за 2024 година
Делото е образувано по молба на М. Д. О. от гр.Е., обл.В.Т., чрез адв.К. Т.
от АК–В.Търново, срещу Окръжен съд-гр.В.Търново и е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на
разглеждане и решаване на гр.дело № 331/2022 г. по описа на РС-Е. в разумен
срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКПЧ, като твърди, че забавянето се дължи на
действия на ответника, който в производство по чл.23 от ГПК не изпълнил
задължението си по чл.7 ал. 2 от ЗОДОВ да изпрати делото за разглеждане на
най-близкия до РС-Елена родово компетентен районен съд /РС–В. Т./, а го
изпратил на РС-С.
Сочи, че след образуване на гр.дело № 331/2022 г. по описа на РС-Е.,
последвал отвод на всички съдии от състава на този съд. С Определение №
328 от 01.11.2023 г. делото било изпратено на основание чл.23 от ГПК на
ВТОС, който образувал в.ч.гр.дело № 778/2023 г. С Определение № 1011 от
08.11.2023 г., имащо характер на окончателен акт с оглед нормата на чл.7 ал.1
от ЗОДОВ, делото било изпратено за разглеждане на РС-Свищов.
При направените няколкократно уточнения на претенцията, ищецът е
навел твърдения още, че при разглеждане на в.ч.гр.дело № 778/2023 г. от
ответника са били нарушени също изискванията за независимост и
безпристрастност на съда и принципите за “ефективността“ и
“равностойността“ /чл.19 §2 ДЕС/, а от там и принципа за случайно
разпределение и бавно правосъдие, включително по смисъла на чл.47 от
ХОПЕС, с което счита, че е било допуснато съществено нарушаване на
правото на Европейския съюз, в резултат на което той е претърпял
1
неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, ярост, фрустриране и житейски
дискомфорт от погазване на основните, градивни за държавността устои, като
за всичко това претендира да му се заплати обезщетение в размер на 6 000 лв.,
увеличено на 26 000 лв. с молба от 03.10.2023 г.
Ответникът Окръжен съд-гр.В.Търново оспорват иска.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Русе, представлявана от
прокурор П. П., считат иска за неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор, че гр.дело № 331/2022 г. по описа на РС-Е. е било
образувано по предявен иск от М. О. по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, като след отвод
на всички съдии от състава на този съд, с Определение № 328 от 01.11.2023 г.
делото било изпратено на основание чл.23 от ГПК на Окръжен съд-
гр.В.Търново, който образувал в.ч.гр.дело № 778/2023 г. С Определение №
1011 от 08.11.2023 г., имащо характер на окончателен акт по смисъла на чл.7
ал.1 от ЗОДОВ, решаващият състав постановил производството по молбата на
ищеца да продължи в РС-гр.С.
Разпитаният по делото св. С.Д., познат на ищеца, установява, че
магистратите от РС-гр.Е. се отвеждат от заведените граждански дела от М. О.,
поради което споровете се разглеждат от други съдилища, попадащи в
съдебния район на ВТАС.Това коства на ищеца време и средства.Свидетелят
периодично го подпомагал финансово. Ищецът изживявал тежко развитието
на водените от него дела /за теглен кредит от банка, за неправомерно наложен
запор на средства по банкова сметка и извършен опис на имущество/, както и
че споровете не се решавали своевременно.Свидетелят пояснява, че
психическият тормоз за М. О. бил свързан главно с това, че той не можел да
разполага със средствата от банкова сметка, върху която имало наложен запор.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване
на гр.дело № 331/2022 г. по описа на РС-Е. в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от
ЕКПЧ, като намира, че забавянето се дължи на действия на ответника, който в
производство по чл.23 от ГПК не изпълнил задължението си по чл.7 ал. 2 от
ЗОДОВ да постанови делото да се гледа в на най-близкия до РС-Е. родово
компетентен съд /РС–гр.В. Т./, а го изпратил на РС-С.
Уважаването на предявеният иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно-следствена връзка от нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на в.ч.гр.дело № 778/2022 г. по описа на ОС-В.Т. в разумен срок
съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял сочените в процеса
неимуществени вреди, както и размера на иска си.Съгласно трайната съдебна
практика, относно неимуществените вреди съществува оборима презумция, че
неразумната продължителност на съдебното производство, причинява такава.
2
Настоящият състав намира, че в процесния случай липсват
предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.2б от
ЗОДОВ.Безспорните факти са, че с определение от 08.11.2023 г., постановено
по в.ч.гр.дело № 778/2023 г., образувано след постановено Определение №
328 от 01.11.2023 г. , с което РС-гр.Е. изпратил на основание чл.23 от ГПК свое
гр.дело № 331/2022 г. по компетентност на ОС-гр.В.Търново, последният
определил спорът да бъде разгледан от РС-гр.Свищов.
От една страна срокът, в който горестоящият съд е постановил акта си, е
изключително кратък, поради което не може да се говори изобщо за някаква
допусната забава, а дали инициираният от ищеца спор е бил разгледан за по-
продължителен период от време от определения районен съд, в случая РС-
гр.С., първо в процеса остава неустановено, второ- това не може да бъде
вменено във вина на ОС-В.Т. Дори да се приеме, че ответникът не се е
съобразил с нормата на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, обстоятелство само по себе си не
води до извод, че М. О. е бил по някакъв начин лишен от бързина в процеса, от
което за него да са възникнали сочените по исковата молба неимуществени
вреди. Доколкото ответник по предявения иск в случая е ОС-В.Т. и се твърди
допуснато от този орган на съдебната власт нарушение на правото на ищеца
за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, извън предмета на спора
е евентуално възникналата по-голяма обща продължителност на процеса пред
някой друг съд.
В хода на производството, при уточненията по исковата молба, М. О. е
навел твърдения също, че при разглеждане на в.ч.гр.дело № 778/2023 г. от
ответника са били нарушени изискванията за независимост и
безпристрастност на съда и принципите за “ефективността“ и
“равностойността“ /чл.19 §2 ДЕС/, а от там и на принципа за случайно
разпределение и бавно правосъдие, включително по смисъла на чл.47 от
ХОПЕС, с което счита, че е било допуснато съществено нарушаване на
правото на Европейския съюз, в резултат на което той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, ярост, фрустриране и житейски
дискомфорт от погазване на основните, градивни за държавността. При
съобразяване на тази формулировка, то приложим ще се яви чл.2в от ЗОДОВ,
за което ищецът е настоявал и при приемане на окончателния доклад по
делото. Нормата гласи, че може да се претендира обезщетение по посочения
ред, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейският съюз.
В процесния случай не се установява по отношение на ищеца да са били
нарушени изискванията за независимост и безпристрастност на съда, нито
принципите на “ефективността“ и “равностойността“, нито този за случайно
разпределение.Не е било допуснато бавно правосъдие, включително
нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес. Дори да се приеме, че не е била съобразена
нормата на чл.7 от ЗОДОВ, то настоящият състав намира, че не се касае до
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което и на М.
О. не се следва обезщетение по чл.2в от ЗОДОВ. За да бъде правото на достъп
3
ефективно, лицето трябва да има ясна практическа възможност за оспорване
на акт, който представлява намеса в неговите права.Определението по чл.23 от
ГПК безспорно е окончателен акт, но той касае само процедура по определяне
на родово компетентен съд, който да разгледа инициирания от М. О. спор и не
ограничава последния от възможността да защити правата си по предвидения
за това ред. Няма разногласие по въпроса, че избраният от ответника съд е
създаден въз основа на закона. По този начин са били назначени и неговите
членове.Не се установява да е била нарушена гаранцията срещу външно
влияние, нито пък органът да не създава видимост за независимост.Не е бил
нарушен и достъпът до правосъдие от наличие на процесуални бариери,
препятстващи или ограничаващи възможностите на ищеца да се обърне към
съд.Принципът на “равностойността“ се прилага единствено и само във
връзка с вече установените и действащи процесуални механизми на
държавите-членки, коригирайки случаите, в които те дискриминират
прилагането на норми на съюзното право.В процесния случай не се
установява по отношение на ищеца да е било допуснато нарушение и на това
му право.Искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, поради което
следва да се отхвърли. По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. О., ЕГН **********, от гр.Е.,
обл.В.Т., ул.“Ч.“ № **, със съдебен адрес: гр.Е., обл.В.Т., ул.“К.“ № *, чрез
адв.К. Г. Т. от АК-В.Т., срещу Окръжен съд-гр.В.Търново иск за заплащане
на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 331/2022 г. по
описа на РС-Е. в разумен срок по смисъла на чл.6 § 1 от ЕКПЧ, в резултат на
постановено по реда на чл.23 от ГПК Определение № 1011/08.11.2023 г. по
в.ч.гр.дело № 778/2022 г. по описа на ОС-В.Т., включително поради допуснато
съществено нарушение на правото на ЕС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.В.Търново в
2– седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4