Решение по дело №545/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на И. Т. И., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Пазарджик, чрез адв. Я. Я., против полицейско Разпореждане издадено от Б. С. Б., полицейски инспектор в Група ОДПКПД, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, обективирано в Протокол за полицейско разпореждане № 1006р-7963, екз. 2 от 19.04.2024 г., както следва: И. Т. И., в качеството му на управител на бензиностанция в с. Главиница на ул. „Първа, стопанисван от „Алпи – 2010“ ООД на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 и т. 12 от Закона за движението по пътищата, с цел ограничаване предпоставките за възникване на пътнотранспортни произшествия, предотвратяване на нарушения свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности да преведе поставената рекламна табела с цените на предлаганите горива в бензиностанцията съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г., а именно рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м.“. С Молба вх. № 5110/04.06.2024 г. от жалбоподателя е уточнено, че разпореждането се оспорва в неговата цялост, а не само по отношение на описаните отстояния.

Разпореждането е оспорено като нищожно и незаконосъобразно. Твърди се, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма - при липсата на мотиви, на правни и фактически основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Изложени са съображения, че твърденията в цитирания протокол са изцяло неоснователни и неподкрепени с доказателства. Посочено е, че Предписанието е издадено в нарушение на чл. 23 от ЗАНН, не е законоустановено и не е предписано във връзка с някакъв вид закононарушение. Твърди се, че предписанието не съдържа материалноправно основание и е издадено при липса на такава административноправна норма, чиято диспозиция да се прилага. Твърди се и нарушение на чл. 18 от ЗП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Я., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът - Полицейски инспектор в група ОДПКПД, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание. Явява се лично. Оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено издадено разпореждане и да се отхвърли жалбата.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Писмено разпореждане от 19.04.2024 г., издадено от ответника на основание чл. 64 от ЗМВР, инкорпорирано в Протокол за полицейско разпореждане № 1006р-7963, екз. 2 от 19.04.2024 г., както следва: И. Т. И., в качеството му на управител на бензиностанция в с. Главиница на ул. „Първа, стопанисван от „Алпи – 2010“ ООД да преведе поставената рекламна табела с цените на предлаганите горива в бензиностанцията съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г., а именно рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м.“.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на полицейското разпореждане, представена с писмо вх. № 4500/17.05.2024 г. В същото изрично е посочено, че се представят всички документи от образуваната административна преписка.

От съдържанието  е видно, че преписката е образувана по повод Докладна записка рег. № 1006р-4283/ 28.02.2024 г. от полицейски инспектор в Група ОДПКПД Б., адресирана до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. В докладната записка се посочва, че за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 24.02.2024 г. полицейският инспектор е на смяна в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Пазарджик. По време на смяната бил уведомен от служителите назначени в наряд като АП-032, в състав полицай К. О. и полицай К. К., за настъпило ПТП между два леки автомобила, с леко ранен участник и нанесени материални щети, възникнало около 11:30 часа, в с. Главиница, общ. Пазарджик, на [улица], близо до изхода на бензиностанция „ALPI”. Изложено е становище, че за настъпилото ПТП са допринесли и следните елементи от състоянието на пътната сигнализация: 1. Пътната маркировка и 2. Табелата на бензиностанцията, на която са посочени цените на горивата, с голям размер, поставена е на малка височина, в непосредствена близост до платното за движение, между входа и изхода на крайпътния обект.

На докладната записка е поставена резолюция от 26.02.2024 г. „да се изготви предупреждение (разпореждане) до стопанина на обекта същият да бъде във вид съгласно утвърдения проект за организация на движението“.

Последвало е издаването на процесното разпореждане по реда на чл. 64 от ЗМВР. Към протокола, в който е обективирано полицейското разпореждане или към административната преписка не са представени протоколи за измерване на отстояние. Не е установена точната позиция на табелата с цени на бензиностанцията, включително и със снимков материал.

От страна на жалбоподателя е оспорено, че същият може да бъде субект на разпореждането, доколкото не е натоварен с правомощия по управление на търговския обект – бензиностанция в с. Главиница, [улица].

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том III, рег. № 4456, дело № 471 от 05.06.2012 г. на нотариус А. И., съгласно който „Легаз“ ЕООД е продало на „АПС-2008“ ООД поземлен имот № 007007 с площ 0.586 дка с начин на трайно ползване – бензиностанция, находящ се в местността „Шеолу“ в землището на с. Главиница. Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том III, рег. № 4454, дело № 470 от 05.06.2012 г. на нотариус А. И., съгласно който М. и М. Х. продават на „АПС-2008“ ООД поземлен имот № 007006 с площ 0.461 дка с начин на трайно ползване – други, склад, терен, находящ се в местността „Шеолу“ в землището на с. Главиница.

Представен е и Договор за наем на недвижим имот от 14.11.2019 г., сключен между „АПС-2008“ ООД, като наемодател и „Алпи-2010“ ООД, като наемател, с предмет временно и възмездно ползване на следните имоти собственост на наемодателя, а именно: имот № 007007 с площ 0.586 дка, находящ се в местността „Шеолу“ в землището на с. Главиница и имот № 007006 с площ 0.461 дка, находящ се в местността „Шеолу“ в землището на с. Главиница. Срокът на договора е 7 години.

От страна на жалбоподателя е представен и Трудов договор № 139 от 14.04.2016 г., сключен между „Алпи-2010“ ООД, в качеството му на работодател и жалбоподателя И. Т. И., в качеството му на служител за длъжността „обслужващ бензиностанция газостанция“. Съгласно представено Допълнително споразумение от 01.12.2017 г. към посочения трудов договор, жалбоподателят е назначен на длъжност „технически оператор“, с място на изпълнение на работата: „бензиностанция, с. Главиница“, категория персонал: „помощен персонал“.

Процесното разпореждане е връчено лично срещу подпис на адресата му И. Т. И. на 20.04.2024 г. (събота). Жалба е подадена чрез административния орган на 07.05.2024 г. – в първия работен ден след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта (който изтича на 04.05.2024 г. – събота, като 05.05.2024 г. е неделя - неработен ден, а 06.05.2024 г. е официален празник, също неработен ден).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 64, ал. 1 изр. първо от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че издателят на оспорения акт – г-н Б. Б. е служител на ОД на МВР - Пазарджик. Това е видно и от представената по делото Докладна записка от 28.02.2024 г. В допълнение, с представеното писмо вх. № 4500/17.05.2024 г. от Старши инспектор Ц. П., се установява, че към момента на представяне на административната преписка, както и при издаването на горепосоченото разпореждане, инспектор Б. заема длъжността полицейски инспектор в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, на Сектор „Пътна полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик.

От горните следва, че компетентността на органа да издаде процесното разпореждане произтича от заеманата от него длъжност на полицейски инспектор и дадените му правомощия съгласно чл. 57, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, съгласно които полицейски са органите на областните дирекции на МВР и същите могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Предвид това, настоящият състав намира, че разпореждането е издадено от компетентен орган.

В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР е установено че, когато разпореждането се издава в писмена форма, то трябва да съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпореждането е издадено в писмена форма, с посочване на правното основание въз основание на което е издадено, с ясно описание на вменените на адресата задължения, с посочен издател на акта и негов подпис. Следва да се изтъкне по повод възражението за немотивираност на акта, че в обстоятелствената му част не е описано как са установени габаритите и отстоянието на рекламното съоръжение. Не е установено и въз основа на какви данни е прието, че именно на И. Т. И. следва да бъде разпоредено премахването на табелата.

Установи се от събраните под делото писмени доказателства, че собственик на недвижимия имот, на който е изградена бензиностанцията е „АПС -2008“ ООД, ЕИК *********. При служебна справка в ТРРЮЛНЦ по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че съдружници и управители, заедно и поотделно, на това дружество са П. Н. С. и А. М. Л..

Процесният имот е нает от друго юридическо лице – „Алпи-2010“ ООД, ЕИК *********. При служебна справка в ТРРЮЛНЦ по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че в „Алпи-2010“ ООД, ЕИК ********* съдружници и управители, заедно и поотделно, отново са П. Н. С. и А. М. Л..

В нито едно от тези дружества обаче управител не е адресата на разпореждането И. Т. И.. Точно обратното, установява се, че същият работи на бензиностанцията като помощен персонал. Не може да се приеме, че помощният персонал в бензиностанцията може да разполага с правомощия по поставяне или премахване на рекламна табела. Такива биха имали само стопаните на имота посредством органите си на управление, респ. изрично натоварени с правомощия по стопанисване на обекта лица.

Освен това по делото не са представени, а и не се твърди да са налични и доказателства установяващи точните отстояния и размер на табелата, чието премахване е разпоредено. Отстоянията и размерите не се установява да са измерени с уред – ролетка, дигитален метър или др. и да са протоколирани, с цел установяване на реалното положение на обекта.

От горните следва, че при издаване на процесното разпореждане са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от АПК, доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в АПК или в специален закон случаи. Съответно страните следва да оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган.

От горните следва, че процесното разпореждане е издадено преди да са изяснени всички относими по случая факти и обстоятелства, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на разпореждането на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 23 от ЗАНН. Процесното разпореждане няма характер на принудителна административна мярка по смисъла на ЗАНН, а съставлява разпореждане по смисъла на чл. 64 от ЗМВР, което има друг правен характер и функции.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че разпореждането е издадено в нарушение на чл. 18 от Закона за пътищата. Посочената разпоредба урежда специалното ползване на пътищата с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Случаят обаче не касае ползване на пътя, а безопасна организация на движението, посредством премахване на обект, който затруднява видимостта и е поставен извън рамките на пътното платно.

С оглед всички гореизложени, настоящият състав намира, че издаденото разпореждане следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно органите на МВР са длъжни да следят за безопасността на движението по пътищата и защита на обществения интерес в тази насока, като в случай че е налична рекламна табела или друг обект, който нарушава видимостта и е предпоставка за ПТП, следва да бъде издадено разпореждане за премахването му. Същото обаче следва да бъде адресирано към лицето, което го е поставило и го стопанисва, и едва след установяване на точното, реално местоположение и обем на обекта. Предвид това жалбата в случая се явява основателна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следват в полза на жалбоподателя, които съдът намира, че са в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Представен е в тази връзка договор за правна защита и съдействие от 02.07.2024 г. и списък с разноски. В списъка обаче е заявено при отхвърляне на иска, че се моли съдът на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да определи размер на възнаграждение за защита по делото от 1000 лева, както и че минималният размер на адвокатското възнаграждение за производство по обжалване на Определение № 1801 от 09.05.2024 г. постановено по адм.д. № 545/2024 на АС – Пазарджик е също в размер на 1000 лева.

С оглед горните, настоящият състав намира, че по делото не е постановявано Определение № 1801 от 09.05.2024 г. по адм.д. № 545/2024 на АС – Пазарджик, доколкото и самото делото е образувано на 13.05.2024 г., а и по делото въобще не е постановявано определение с такъв номер. Съответно от страна на жалбоподателя не е обжалвано каквото и да е определение постановено по делото. В този смисъл не се дължат отделни разноски за такова обжалване.

С оглед изложените, Административен съд - Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. И. полицейско Разпореждане издадено от Б. С. Б., полицейски инспектор в Група ОДПКПД, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, обективирано в Протокол за полицейско разпореждане № 1006р-7963, екз. 2 от 19.04.2024 г., както следва: И. Т. И., в качеството му на управител на бензиностанция в с. Главиница на ул. „Първа, стопанисван от „Алпи – 2010“ ООД на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 и т. 12 от Закона за движението по пътищата, с цел ограничаване предпоставките за възникване на пътнотранспортни произшествия, предотвратяване на нарушения свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности да преведе поставената рекламна табела с цените на предлаганите горива в бензиностанцията съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г., а именно рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м.“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на И. Т. И. разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.