№ 83141
гр. С., 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110134527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ........... за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против К. И. С..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените
вземания.
По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при
анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената
неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № 756164/28.10.2022 г., страните се
споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения –
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/ или поръчителство на едно или две
1
физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да отговарят кумулативно на следните условия:
при един поръчител - да има осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1, т.2.1/; при двама
поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на не по-
малко от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5, ал.1, т.2.2/; да не е/са поръчители по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.3/; да не е/са
кредитополучател/и по сключени и непогасени договори за кредит с кредитора /чл.5,
ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ /чл.5, ал.1, т.2.5/; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход /чл.5, ал.1, т.2.6/
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от
договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не отговаря на
условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
91, 66 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към
договора за кредит по силата на ал.2.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне
на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за
неустойка по чл.11 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от
неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се
явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е
91, 66 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 300 лв., с оглед на
което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на
неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи
на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите
нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който
кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е
поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да
представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък
срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова
кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
2
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител,
още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното
изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната
опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът
за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете
опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така,
във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения погасителен
план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.5 от
договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата
неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради
противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 75 лв.
Заявителят се позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, регламентираща
задължение за заплащане на такси по Тарифата и в частност – на т.6 от Тарифата,
предвиждаща разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 25%,
Следователно, касае се за вземане по т.6 от Тарифата, противоречаща на нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за сумите от 45, 60 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен
срок от сключване на договора, и сумата от 75 лв. – неустойка за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ..........., ЕИК ....... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против К. И. С., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно
сумата 45, 60 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване
на договора, и сумата от 75 лв. – неустойка за забава по договор за паричен заем №
756164/28.10.2022 г.
3
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4