№ 46
гр. К. , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
Членове:Георги С. Милушев
Габриел Р. Русев
Секретар:Светла В. Радева
Прокурор:Окръжна прокуратура - К.
Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно
административно наказателно дело № 20205100600208 по описа за 2020
година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обвиняемия Ф. М. Б. от гр.А., подадена чрез
защитника му - адв. С. А. от АК - К. против Решение № 24/12.08.2020 г., постановено по
НАХД № 31/2020 г. по описа на РС - А., с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Във
въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Твърди се, че е допуснат обвинителен уклон, като са събрани
и изследвани само тези доказателства, които подкрепят обвинението и са игнорирани тези,
които биха го опровергали. Спрямо обвиняемият Ф. Б. била извършена „майсторски
режисирана манипулация с цел да бъде осъден” и той от жертва на нападение се превърнал
в обвиняем. От материалите по делото се установявало, че именно Ф. Б. е депозирал жалба в
РПУ А., че е бил нападнат от Ф. Б. и напръскат от нея в очите със спрей с лютива,
сълзотворна субстанция и същевременно с това тя е изрекла думите: „Твоята смърт ще е от
моите ръце”. Съдът се предоверил на свидетелките О. и Ш., които били дългогодишни
приятелки на тъжителката и твърдели, че Ф. Б. не е атакувала обвиняемия със спрея, а
според последния, „към момента на инцидента и двете не са били там”. Решаващият съд не
1
бил уточнил в решението си, нито в колко часа се е случило събитието, нито къде точно в
гр.А., а това внасяло несигурност и пречело на пълноценната защита на обв.Ф. Б.. Моли се
по тези съображения и след анализ на доказателствата, да се постанови съдебен акт, с който
да се отмени първоинстанционното осъдително решение и Ф. Б. да бъде оправдан.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от обвиняемия и от защитника му, като се
правят доказателствени искания.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и счита, че от събраните в
хода на делото доказателства формираният от първоинстанционният съд извод за
виновността на обвиняемото лице е правилен и обоснован. Така, разпитаните свидетели Ф.
Б., З. О. и С. Ш. потвърждавали по несъмнен начин фактическата обстановка възприета от
Ардинския районен съд. Показанията на тези свидетели били еднопосочни и в пълна степен
кореспондирали с показанията на св.П. П. – полицейския служител, който първи се е отзовал
на местопроизшествието и е възприел фактическата обстановка такава, каквато му е била
пресъздадена от присъстващите на място лица. Моли да се постанови съдебен акт, с който
въззивната жалба да се остави без уважение.
Защитникът на обвиняемия пледира за отмяна на атакуваното решение по изложените в
жалбата съображения и моли обвиняемият да бъде оправдан, тъй като се установило и след
събраните на въззивното следствие доказателства, че Ф. Б. на 18.05.2020 г. в гр.А. по
никакъв начин не е нарушил заповедта, издадена от Ардинския районен съд на основание
Закона за домашно насилие в полза на Ф. Б..
За лична защита и в последната си дума обвиняемият заявява, че двете свидетелки
лъжат на 100% и ако имало и 1%, в който да не лъжат, той нямало да бъде тук и щял да си
плати глобата от 1000 лева. Моли да бъде оправдан, тъй като не бил извършил никакво
нарушение на закона.
К.йският окръжен съд, след преценка на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му в чл.378,
ал.5, във вр. с чл.313 и сл. от НПК правомощия, намира въззивната жалба за допустима като
подадена в законовия срок и от надлежно легитимирано лице, но за неоснователна.
С обжалваното решение обвиняемия Ф. М. Б. от гр.А., е признат за виновен в това, че на
18.05.2020 г. в гр.А., обл.К., не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена
на 18.02.2020 г. на основание влязло в сила Решение № 31/18.02.2020 г. по гр. дело №
24/2020 г. по описа на РС – А. по ЗЗДН в полза на Ф. Н. Б. от с.С., общ.А., като е нарушил
забраната против него да приближава пострадалата от домашно насилие на разстоянието
определено в заповедта, местоработата й и местата за социални контакти, както и домът,
където тя живее - престъпление по чл.296, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а,
ал.1, във вр. с чл.296, ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба”0 в размер на 1 000 лв.
2
(хиляда лева).
Фактическата обстановка по делото е правилно възприета от А. районен съд в рамките
на визираните в постановлението на прокурора фактически положения, съгласно
изискването на чл.378, ал.1 от НПК.
По делото е безспорно установено, че обвиняемият Ф. Б. и пострадалата Ф. Н. Б.т са
живели заедно при условията на фактическо съжителство в дома на Ф. Б. от м.март 2017 г.
до м.ноември 2018 г., като постепенно отношенията им се влошили и често между тях
възниквали скандали.
На 18.02.2020 г., на основание Решение № 31/18.02.2020 г. постановено по гр.дело №
24/20 г. на РС – А., по реда на закона за защита от домашно насилие била издадена Заповед
за защита от домашно насилие, съгласно която на обвиняемият Б. се забранява да доближава
Ф. Б., местоработата й и местата за социални контакти, както и дома, където живее, на по-
малко от 100 метра за срок от една година, считано от датата на издаване на съдебното
решение и заповедта за защита от домашно насилие.
На 18.05.2020г., около 15,30 ч., св.Ф. Б. разговаряла със своите познати св.З. О. и С. Ш.,
на пейка в парка пред читалище „Р. и.” в гр.А., в чиято сграда се помещавало и заведение
„А.”. В същото време в посока откъм моста над река А. в центъра на града към тях
ненадейно се отправил обв.Ф. Б.. Той се насочил към св.Ф. Б., като се доближил на около
метър-метър и половина разстояние до нея и започнал да й отправя обидни и заканителни
думи, след което направил опит да я удари, но не успял, тъй като свидетелките З. О. и С. Ш.
застанали между св.Ф. Б. и обв.Ф. Б., при което последният се оттеглил. Непосредствено
след срещата със св.Ф. Б. обв.Б. отишъл в РУ – А., където подал оплакване, че св.Ф. Б.
изненадващо и неочаквано отишла при него и го напръскала със спрей в очите.
Обвиняемият посетил и ЦСМП – К., филиал А., видно от фиш за спешна медицинска помощ
от 18.05.2020 г. като съобщил, че бил напръскан в лицето и очите със спрей преди 30 минути
и имал замъглено виждане. В 15.45 ч. същият бил прегледан и било констатирано, че е със
„зачервени очни ябълки и клепачи и t – 37.1 градуса”, „Pulmo et cor” Б.о.
По повод подаденото оплакване от страна на обв.Ф. Б., същият ден (18.05.2020 г.) около
16.00 ч. полицейски служител от РУ – А., св.П. П. установил местонахождението на св.Ф. Б.,
която заедно със св.З. О. и С. Ш. все още се намирали на пейка пред читалище „Р. и.” – А..
При проведения разговор с полицейския служител и трите заявили, че обв.Ф. Б. се е
приближил до тях, като ругаел св.Ф. Б. и се опитал да я удари, но св.З. О. и С. Ш. му
попречили, като застанали между него и св.Ф. Б. и изгонили обвиняемия.
Така описаната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно: От показанията на свидетелките З. О. и С. Ш. – очевидци на
случилото се в парка, тъй като те се намирали заедно с Ф. Б. на една пейка, и на самата
пострадала Ф. Б.. Въпреки възраженията на защитата и обв.Ф. Б., съдът намира показанията
3
на посочените свидетелки за обективни, тъй като те са последователни, еднозначни и
кореспондиращи помежду си и възпроизвеждат факти, които самите свидетелки лично са
възприели. От събраните доказателства, не се установи свидетелките З. О. и С. Ш. да са в
особено близки отношения с Ф. Б., което да ги прави пристрастни или заинтересовани от
изхода на делото. Напротив, установено е, че св.С. Ш. е съседка на обвиняемия и няма данни
двамата да са с влошени отношения, което да е мотив за нея да свидетелства против него. За
да даде вяра на свидетелките О., Ш. и Б., съдът съобрази и обстоятелството, че
непосредствено след инцидента, същите са разказали и пред полицейския служител П. П., че
обвиняемият се е приближил към тях, започнал е да обижда и ругае Ф. Б., както и й посегнал
и се опитал да я удари, но не успял, тъй като св.О. и Ш. застанали между него и Ф. Б..
Показанията на коментираните свидетели не се опровергават от показанията на посочените
от обвиняемия свидетели Г. Б., негова племенница и А. Х., тъй като същите не са били
очевидци на инцидента, а преразказват разказаното им от обвиняемия. В тази връзка съдът
съобрази следното: В показанията си св.Г. Б. твърди, че на въпросната дата след инцидента е
занесла храна на чичо си (обв.Б.) в полицията, където бил задържан и разговаряла за кратко
с него, като той й казал, че очевидец на случилото се е била тяхната съседка – св.С. Ш..
Св.Б. твърди, че се е обадила по телефона на св.С. Ш., която й разказала, че били заедно с Ф.
Б. в парка, като последната „била много бясна”, тъй като предишната вечер някой е
обикалял в градината по „никое време” и са й хвърляли „някакви маркучи”, като тя се
усъмнила, че това бил чичо й – обв.Б. и казала, че когато го види ще го спре, за да го попита
„за какво обикаля в нейната градина” и така се случило. Той се появил от „долната страна”,
при което тя започнала да вика и да го заплашва, че не знае с кого си има работа и така
станала кавгата. Св.С. Ш. й казала, че когато те – обв.Ф. Б. и св.Ф. Б. започнали да се карат,
тя се оттеглила оттам. Показанията на св.Г. Б. относно случилото се, не се подкрепят от
никое друго доказателство. Така нито обвиняемия, нито св.С. Ш. твърдят, че по време на
инцидента св.Ф. Б. е питала обв.Б. защо е обикалял по „никое време” в градината й, както и
че не знае с кого си има работа. Съдът не дава вяра на показанията на св.А. Х., че в момент,
когато водели разговор по телефона с обвиняемия, тя чула гласа на Ф., която го псувала и
заплашвала, а Ф. Б. й казвал да му се маха от главата, тъй като показанията й се
опровергават от показанията на свидетелите О., Ш. и П..
Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемия в частта им, в която твърди, че той е
бил нападнат от св.Ф. Б., а не обратно, както и че на мястото на инцидента е нямало други
хора. В посочените части, обясненията му се възпиремат от съда само като средство за
защита, целящо оневиняването му, поради пълното им опровергаване от кредитираните и
обсъдени по-горе гласни доказателства.
Възприетата фактическа обстановка не се променя и от приетия като доказателство фиш
за спешна медицинска помощ, от който се установява, че при извършения на 18.05.2020 г. в
15.45 ч. преглед на обв.Ф. Б. е констатирано зачервяване на очните ябълки и клепачи, за
което съобщил, че е в следствие от напръскването му със спрей в лицето и очите, но това от
своя страна не внася съмнение в установеното, че на инкриминираната дата обвиняемият е
4
нарушил забраната в издадената заповед за защита от домашно насилие, а именно да не
доближава Ф. Б. на по-малко от 100 метра.
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е направил дължимия съгласно
чл.305, ал.3 от НПК анализ на доказателствата, събрани по делото. Но този пропуск не се
преценява като съществено процесуално нарушение предвид това, че съдебното
производство е проведено по диференцираната процедура на глава ХХVIII от НПК и
фактическата обстановка е установена в съответствие с разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК.
Този пропуск бе отстранен с настоящото решение, като се събраха всички необходими и
възможни доказателства за цялостното изясняване на делото от фактическа страна и се
направи подробен доказателствен анализ предвид възраженията на защитата в тази насока.
С оглед последно изложеното, следва да се посочи, че не е налице и твърдяното във
въззивната жалба нарушение, а именно, че в атакуваното решение не било уточнено, нито в
колко часа се е случило събитието, нито къде точно в гр.А., което внасяло несигурност и
пречило на пълноценната защита на обвиняемия. В постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание подробно са описани
както времето на извършване на деянието – около 15.30 ч., така и мястото на извършването
му – в парка пред читалище „Р. и.” в гр.А., в чиято сграда се помещава и заведение „А.”. В
диференцираното производство по глава ХХVIII от НПК, съгласно чл.378, ал.3 от НПК,
съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението,
а когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и
връща делото на прокурора. В настоящият случай, обвиняемият е предаден на съд по точно
и ясно формулирано обвинение и с подробно описани в постановлението време, място и
начин на извършване на деянието, по което именно обвинение районния съд е приел, че
фактическите положения посочени в постановлението са установени на база събраните в
наказателното производство доказателства, счел е, че обвинението е доказано, поради което
и е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание. По тези съображения не може да се приеме, че за обвиняемият е съществувала
несигурност и пречки за процесуалната му защита, тъй като му било известно срещу какви
факти и срещу какво точно обвинение е следвало да се защитава, съответно по това именно
обвинение, същият е признат за виновен от съда.
При така установеното по несъмнен начин от фактическа страна се налага правния
извод за съставомерност на обвинението за извършено деяние по чл.296, ал.1 от НК, както и
за неговият автор, какъвто правилен макар и твърде лаконичен извод е направил и А.
районен съд.
От обективна страна обвиняемият Ф. Б. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК – не е изпълнил заповед за защита от домашно
насилие от 18.02.2020 г. по гр. дело № 24/2020 г на РС- А.. Съгласно тази заповед на него му
е било забранено да се доближава до Ф. Б., местоработата й и местата за социални контакти,
5
както и до дома й, където живее, на по-малко от 100 метра, за срок от една година, считано
от датата на издаване на заповедта за защита от домашно насилие. Тази забрана е била
нарушена от страна на обвиняемият, тъй като се установи по безспорен начин, че на
18.05.2020 г. в парка до читалище „Р. и.” в гр.А., Ф. М. Б. , се е доближил на около метър,
метър и половина до Ф. Н. Б., като започнал да я ругае и обижда.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, в
каквато насока районният съд е изложил правни съображения, споделящи се от настоящия
състав. Към тях може да се добави още, че обв.Б. е съзнавал, че има издадена Заповед по
отношение на него за защита от домашно насилие спрямо Ф. Б., като в самата заповед /л.31
от ДП/, препис от която му е бил връчен, е записано предупреждението, че съгласно чл.21,
ал.3 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейските органи, той ще
бъде задържан и ще бъде уведомена прокуратурата. Въпреки това, той на инкриминираната
дата е нарушил цитираната заповед с извършване на активни действия – приближил се да
метър-метър и половина до Ф. Б. и й отправил ругатни и обиди, като по този начин е желаел
настъпването на противоправните последици от действията му.
За престъплението по чл.296, ал.1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до
3 години или глоба до 5000 лв. Предвид вида и размера на наказанията, чистото съдебно
минало на обвиняемия, обстоятелството, че до сега не е освобождаван по реда на чл.78а от
НК от наказателна отговорност, както и предвид факта, че от престъплението няма
причинени и невъзстановени имуществени вреди, то законосъобразно А. районен съд е
приел, че са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК и е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба”. Съобразно
тежестта на деянието първоинстанционният съд е определил глобата в минималния законов
размер от 1000 лв., с който размер ще се постигнат целите на личната и генерална
превенция.
С оглед всичко изложено, въззивният съд намира описаните в жалбата оплаквания за
неоснователни. При извършената служебна проверка, извън направените оплаквания,
настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна или изменение на обжалваното
решение.
В обобщение, атакуваното решение като краен извод е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с доказателствата по делото и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.378, ал.5 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
К.йският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/12.08.2020 г., постановено по НАХД № 31/2020 г. по
описа на Районен съд - А..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7