Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 76 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „…. „…..“ ЕАД, представлявано от ръководителя Д. Д., против наказателно постановление №23-002498/10.01.2019г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ , вр. чл. 246, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за МИ за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от легитимирано лице.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2018г. между жалбоподателят в качеството му на работодател и В. И. Н. бил сключен трудов договор, по силата на който последният бил назначен на длъжността „електромонтьор“.
На 28.10.2018 г. около 10,00ч. при извършване на демонтаж на проводници въздушна линия 110kV „…“ пред подстанция „…“, гр. ., работникът на височина работникът не е използвал изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства, а именно колан за работа на височина.
Въз основа на извършената проверка срещу работодателят е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който описаното по-горе нарушение квалифицирал като такова по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ , вр. чл. 246, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за МИ за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ , вр. чл. 246, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за МИ за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване и с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ, на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере повдигнатото му административно нарушение, в какъвто смисъл са и направените оплаквания в жалбата.
В АУАН и НП е прието, че е била нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, според която, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. На дружеството-жалбоподател е вменено нарушение, че е бездействало и не е изпълнило задължението си да осигури ефективен контрол.
Какви конкретни действия обаче е следвало да извърши дружеството-жалбоподател и не ги е извършило, не е посочено, нито в АУАН, нито в НП. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ е обща и бланкетна и е необходимо съставът ѝ да бъде запълнен, както чрез посочване на конкретните фактически действия, които работодателят е бил длъжен да направи за да извърши ефективно контрол, така и чрез посочване на разпоредбите, които вменяват подобно задължение. Без такова запълване на общата бланкетна норма, не може да се ангажира и отговорността на жалбоподателя заради това, че липсва описването на съставомерни признаци от обективната страна на нарушението. При условие, че административно – наказващия орган не посочва съвкупност от конкретни действия/бездействия на работодателя, които да бъдат квалифицирани и приети за ефективен контрол, упражнен от страна на работодателя, според съда не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството, доколкото по този начин се нарушава правото му на защита.
Не може да доведе саниране на обсъжданите пороци и изложените правни аргументи от АНО в НП, че щом има пострадало лице, то със сигурност работодателят не е упражнил ефективен контрол за спазването на здравословните и безопасни условия на труд.
АУАН и НП очертават предмета на доказване по делото и непосочването на коментираните съставомерни признаци непоправимо ги опорочават и обуславят отмяната на НП, поради това, че тези пороци не могат да бъдат санирани в съдебната фаза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-002498/10.01.2019г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с което на „…….“- „…..“ ЕАД за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ , вр. чл. 246, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за МИ за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред административен съд- софия област в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: