Присъда по дело №115/2018 на Окръжен съд - Сливен

П Р И С Ъ Д А  № 3

 

Гр. Сливен, 16.07.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                      ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

         при участието на секретаря Мария Тодорова и Окръжен прокурор П. СТЕФАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова  ВНОХД № 115 по описа за 2018 г. на Сливенския окръжен съд, 

 

         На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 206/01.12.2017 г., постановена по НОХД № 1619/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия П.А.А. – роден на *** г. в гр. Котел, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 31.07.2014 г. в землището на гр. Котел – от местност „Злостен” до местност „Трите вятъра” в съучастие с К.Г.С., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (Р.Х.С.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5748 АХ, Е.Г.Е.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 4125 ВН, С.Т.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5277 КР и Д.П.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 1752 ВН), без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева и осем стотинки), собственост на ТП ДГС гр.Котел, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.235, ал.1, алт.1, пр.5, вр.чл.20, ал.1 от НК. 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Г.С. – роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 31.07.2014 г. в землището на гр. Котел – от местност „Злостен” до местност „Трите вятъра” в съучастие с П.А.А., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (действайки чрез Р.Х.С.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5748 АХ, Е.Г.Е.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 4125 ВН, С.Т.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5277 КР и Д.П.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 1752 ВН) без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева и осем стотинки), собственост на ТП ДГС гр. Котел, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.235, ал.1, алт.1, пр.5, вр.чл.20, ал.1 от НК. 

Веществените доказателства – 46,52 пространствени кубични метра дърва (иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 г.), оставени на съхранение в РСБПЗН гр. Котел с Протокол за отговорно пазене от 01.08.2014 г. (л.26, т.1 от ДП), ДА СЕ ВЪРНАТ на „Толерант 2009“ ЕООД гр. Сливен чрез управителя на дружеството или упълномощен представител.

На основание чл. 190 от НПК разноските остават за сметка на държавата. 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:

 

М   О   Т   И   В   И

 

към Присъда от 16.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 115/2018г. по описа на Сливенския окръжен съд

                   

 

Производството е въззивно и е по реда на глава ХХI от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила присъда на Районен съд – Сливен.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С.П. *** в качеството на защитник на подсъдимия К.Г.С. и по въззивна жалба на адв. П.Н. – защитник на подсъдимия П.А.А. срещу Присъда № 206/01.12.2017 г., постановена по НОХД № 1619/2016 г. по описа на РС – Сливен.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия П.А.А. за виновен в това, че на 31.07.2014 г. в землището на гр. Котел – от местност „Злостен” до местност „Трите вятъра” в съучастие с К.Г.С., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (действайки чрез Р.Х.С.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5748 АХ, Е.Г.Е.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 4125 ВН, С.Т.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5277 Р и Д.П.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 1752 ВН), без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева, собственост на ТП ДГС гр.Котел, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.235, ал.1, алт.1, пр.5, вр.чл.20, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба” в размер на 1500,00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен. 

Със същата присъда подсъдимият К.Г.С. е признат за виновен в това, че: на 31.07.2014 г. в землището на гр.Котел – от местност „Злостен” до местност „Трите вятъра” в съучастие с П.А.А., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (действайки чрез Р.Х.С.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5748 АХ, Е.Г.Е.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 4125 ВН, С.Т.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5277 Р и Д.П.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 1752 ВН) без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева, собственост на ТП ДГС гр.Котел, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.235, ал.1, алт.1, пр.5, вр.чл.20, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба” в размер на 1500 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен. 

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства – 46,52 пространствени кубични метра дърва (иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 г.), оставени на съхранение в РСБПЗН гр.Котел с Протокол за отговорно пазене от 01.08.2014 г., като е разпоредил връщането им на ТП ДГС гр.Котел.

В тежест на двамата подсъдими са възложени разноските по делото. Всеки от подсъдимите е осъден да заплати за направените на досъдебното производство разноски по 142,50 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен, и съответно за разноски пред първата инстанция – по 35,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен. 

В двете въззивни жалби на защитниците на подсъдимите са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Настоява се за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Исканията са за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения.

Защитниците са депозирали и допълнителни въззивни жалби, в които са налице подробни доводи в подкрепа на заявените първоначално заявените оплаквания.

В допълнителната въззивна жалба на адв. С.П. *** – защитник на подс. К.С. се настоява за необоснованост на първоинстанционната присъда, тъй като приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепяла безспорно от събраните по делото доказателства. Според защитника доказателствената съвкупност налага противоположни констатации и изводи на тези, приети от първоинстанционния съд по отношение на подс. С.. Твърди се, че неправилно приетата за установена фактическа обстановка е довела първоинстанционният съд до погрешен извод за виновността на подс. С. в извършването на престъпление по чл. 235, ал. 1, алт. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 1 от НК. Защитата се позовава на неправилен анализ и оценка на доказателствените материали, допуснати нарушения на императивни процесуални правила. Излагат се съображения, че при вземане решението си по вътрешно убеждение, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, доказателственият му преглед в коментирания аспект е превратен и е довел до формулиране на незаконосъобразна воля и по фактите, и по правото. Съдът извършил повърхностен анализ на доказателствата, обсъждайки само онези от тях, подкрепящи обвинението и не кредитирал доказателствата, които оневиняват подсъдимия.

Оспорва се фактическия извод на СлРС за осъществено в 16:20 часа на инкриминираната дата 31.07.2014г. обаждане по мобилен телефон от подс. С. към подс. А., в което С. разпоредил подс. А., товарачите и шофьорите да отидат в местността „Злостен“, за да натоварят и извозят инкриминираните 46,52 куб.м. дърва за огрев на обща стойност 2512,08 лева, собственост на ТП ДГС – Котел, като подс. А. по разпореждане на подс. С. давал указания на намиращите се на мястото товарачи – свидетелите T.K., Д.В., Ч. Ч., А. А., А. А., С. К., В. А., Д.К., И. Д., Д. С. и Б.В. да предприемат товарене на дървесината. Необосновани са намерени изводите на СлРС при изграждането на тази фактическа обстановка, респ. недоказано се явявало възприетото от съда, че наличието на проведени разговори от телефона на подс. С. към подс. А. на 30.07.2014 г., обосновава извод, че С. лично давал разпореждания на А. и на шофьорите или че е давал разпореждания във връзка със товаренето и извозването. Поставя се акцент на обстоятелството, че при формирането на този извод, съдът не е обсъдил, че този телефон през процесния период, поради заболяването на подс. С., се ползвал от други лица, вкл. и свид. Е.Д.. Защитникът изразява несъгласие с подхода на първоинстанционния съд, въз основа единствено на разпечатките от телефоните на двамата подсъдими и отразените в тях обаждания, без да е известно съдържанието на проведените разговори, да се елиминират изцяло показанията на свидетелите С., Е., П., Ш., Д., А.. Настоява се, че дори и да са проведени разговори между въпросните телефони, това не означава, че самият С. е провеждал разговорите, отразени в справката от оператора. Застъпена е теза, че телефонът не е част от лицето, на което се води и би могъл по всяко време да бъде ползван от друго лице, какъвто бил настоящия случай. Отделно се подчертава, че телефонът е фирмен, а не личен на подс. С., а от мотивите към присъдата на СлРС не ставало ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел за установено, че именно подс. С. е звънял на подс. А., за да му дава разпореждания за товарене и извозване и как съдът е установил съдържанието на проведените разговори.

В допълнителната въззивна жалба на адв. П. са изложени  конкретни доводи относно приложения от СлРС подход към доказателствените материали при тяхната оценка и анализ. Кредит на доверие съдът дал на показанията на разпитаните по делото свидетели А. Р. и М.С. – полицейски служители в Сектор „Икономическа полиция“ към ОД МВР – Сливен. Според защитника, при правилен прочит в същите нямало данни, които да доказват участието на подс. С. в престъплението, за което е обвинен. От показанията на двамата свидетели ставало ясно единствено, че подс. С. е отишъл по-късно на място – след полицейските служители.

Настоява се, че от други кредитирани доказателствени източници – показанията на разпитаните по делото полицейски служители в РУ – Котел също не може да се извлече извод, че подс. С. е извършил престъпление. Оспорва се приетото от съда въз основа на показанията на свид. Р.Р., че подс. С. е нямал проблеми с говора или с движенията, тъй като обратното се установявало от показанията на свидетелите П., Д., А.. Защитникът се позовава на общоизвестен факт, а именно, че възстановяването на говора след прекаран мозъчен инсулт става постепенно и най-често отнема месеци.

Неправилно, според жалбата, съдът е приел, че на подвозните камиони винаги са се издавали подвозни билети, игнорирайки изцяло показанията на свидетелите С., Е., Е., К. и др. Последните установили, че често горските издавали необходимите билети след като дървесината е била натоварена на ТИР-а и издавали само превозни билети на крайното превозно средство. Обикновено билети от временния склад до ТИР-а не се издавали, което се установило, както от показанията на шофьорите, така и от показанията на свид. Е., последните цитирани в жалбата. Неправилно съдът дал вяра на служителите на ДГС Котел, че винаги са издавали подвозни билети на самото сечище, тъй като такива билети нямало по делото, приложени били само превозни билети. Констатиран е пропуск на съда да обсъди показанията на свид. Х. – служител в ДГС – Котел в частта, в която заявил, че на 31.07.2014 г. не е издал подвозни билети като не може да се сети за причината за това – дали е бил в горското или е експедирал другаде, но е издал превозен билет след като е бил натоварен последния ТИР. Според защитата това означава, че и при предходните извозвания на дървесина по Договора с „Толерант 2009” ЕООД не са били издавани подвозни билети, т.е. такава е била практиката, независимо нормативната уредба.

На следващо място се оспорва извода на СлРС, че плащанията към товарачите се извършвали лично от подс. С.. Защитата се позовава на показанията на свидетелите А. Е. и А. Е., според които на 31.07.2014 г. са получили парите от лице на име П.; показанията на свид. Д., че на въпросния ден лично е дала парите на свид. А., който ги разпределил; показанията на свид. А., че плащал на работниците, с пари дадени му от свид. Д., след като е получавал информация от лицензирания лесовъд Д. Д. за натоварените кубици.

Некоректен е намерен изводът на съда, че частният лесовъд нямал отношение по извозването и превозването, по съображения, че лицензираните лесовъди не се занимавали с това, тъй като основната им задача не била тази дейност. Настоява се, че съдът е боравил с предположения, доколкото свид. Н.А.не можела да знае какви са отношенията между работодател и лесовъд и дали в конкретния случай подс. С. не е възложил тази дейност на лесовъда. Освен това всички свидетели, които били в правоотношения с фирма „Толерант 2009“ ЕООД установили, че Д. е давал разпореждания на подс. А. какво да се прави, къде да се сече, къде да се товари и негово задължение е било да поддържа връзка с горския и да му казва къде и кога се товари и да следи за необходимата документация. Установило се, че Д. дал разпореждане на шофьора на ТИР-а – Т. Ш. да тръгва за местността “Злостен” за да бъде натоварен, след което да тръгва за пристанище Бургас. Твърди се, че съдът не е обсъдил показанията на свид. П. С., според които съгласно нормативните актове лицензираният лесовъд на фирмата следва да се свърже с длъжностното лице, което отговаря за конкретния отдел, за да уведоми, че ще има товарене, както и че във връзка с изпълнението на договора е контактувала с лицензирания лесовъд. Допълнителен довод се извежда от показанията на свид. С. С., според които за предвиден подвоз е следвало да бъде предупреден от лицензирания лесовъд и че лицето посочено в позволителното за сеч, носи отговорност за дисциплината на сечта в отдела. Коментират се и показанията на свид. П.А., който установил, че на 31.07.2014 г. му се обадил лицензираният горски Д. да изпрати ТИР в гр. Котел. Защитата обсъжда и показанията на свид. Д. К. и секачите, както на свид. Х. К., че не познава подс. К.С. и не го е виждал да дава разпореждания.

Настоява се за тенденциозен анализ на показанията на свидетелите – товарачи на дървесина. Съдът ги ценил само в частите, които подкрепят обвинението, но не и в тези, които противоречат на обвинението. Така например съдът не анализирал показанията на свид. Д. в частите, които оневиняват подс. С.: „След като К.се разболя, едно момче там, началник, ни плащаше“; „Парите за натоварените дърва ни ги плащаше нашия бригадир „Мозъка”. Заместникът на К. ги даваше парите на „Мозъка” и „Мозъка” ги даваше на нас. Аз виждах как заместника на К. дава парите на „Мозъка” и от тези пари после „Мозъка” дава на нас. Преди да се разболее К., К. даваше пари на „Мозъка” и „Мозъка” ги даваше на нас. Виждал съм го това. На мен К. не ми е давал директно пари. Първо парите ги дават на „Мозъка” и „Мозъка” после ги дава на бригадата. Някой път заместникът на К. оставяше парите на охраната на базата да ни ги дадат, защото ние се прибирахме късно.”

Цитирани са и показания на свид. T.K., които също, според жалбата, не са обсъдени от съда – че свидетелят е говорил с П. за заплащането, че П. му е се е обадил по телефона и че е сигурен, че П. му е платил. Още пред орган на ДП свид.К. бил заявил, че: ..„Извикването ни на работа ставаше по моя телефон”. „Обаждаше ми се П. около 17,00-18,00 часа вечер, след което ние се уведомявахме помежду си и на сутринта ни вземаха с бус и ни закарваха в района на гр.Котел, помня че първото място беше между Катунище и Нейково”.„3ная, че организатор на работата ни беше един мъж на име П.”. Него ден П. ни каза къде да отиваме“.

Защитата се позовава и на показанията на свид. Е., който заявил: “...Като отидохме на базата да ни плащат парите за това дето сме работили през деня, П. началника ни даде парите. Има друг човек там, който ни плаща. Платено ни е дето работихме на „Трите вятъра” и на Катунище. П. ни плати. П. е началник, отговаря за нас, плаща ни, за топливото отговаря. К. не знам какъв е. К. е като шеф, но друг се занимава с нас. В махалата ни събираше чичо ми Т.. Не знам на него кой му се обаждаше да ни събира“, „Защото П. ни плаща парите. Не знам защо съм казал така, нещо съм се объркал”, “К. пък даваше парите на Т. – не е вярно, П. даваше на Т. парите”.

Неправилно според защитата съдът не е кредитирал показанията на свид. Д. К., че организатор на работата им бил мъж на име П., по съображения, че не бил очевидец и не е присъствал на такива разговори. Обратен подход на съда защитата констатира по отношение кредитираните показания на свид. С. К., който заявил, че свид. T.K. е вземал парите от подс. С. и че работел за един човек, който се казвал К.. Подчертава се, че С. К. също не е очевидец, не е присъствал на уговорките и не е познавал подс. С., само го е знаел по име, но съдът му се доверил.

Заключава се, че решаващият първоинстанционен състав е приел като непротиворечиви и е извлякъл само тази част от показанията на свидетелите, ползващи осъждането на подс. С., без да ги обсъди в цялост. При анализа на показанията на тези свидетели се налагало цялостното им обсъждане с показанията на останалите свидетели и с обясненията на подсъдимите, а не отхвърляне на всички гласни доказателства, които оборват обвинението и кредитиране само на тези, които го подкрепят.

Оспорена е оценъчната дейност на СлРС по отношение некредитираното твърдение на свид. П.А., че подс. С. не е знаел за извозването на дървесината, по съображения, че същото противоречи на приложената справка от „БТК“ ЕАД – гр. София. От същата било видно според мотивите на съда, че от ползвания от подс. С. мобилен телефон били провеждани множество разговори в периода от 30.07.2014 г. до 01.08.2014 г. със свидетелите Р. С. и Е. Е. и подс. А.. Защитата поддържа вече заявеното оплакване, че по делото не е установено дали в този период именно подс. С. е провел тези телефонни разговори, не е установено съдържанието на тези разговори от една страна, а от друга свидетелите С. и Е. и подс. А. заявили, че не са разговаряли с подс. С. и че не са получавали разпореждания от него. Заявили, че лицето, което им указвало от къде да товарят бил лицензираният лесовъд на фирмата. Обстоятелството, че лицензираният лесовъд давал разпорежданията, освен от показанията на свид. С., Е., А., Д., се доказвало и от показанията на свид. Ш.. Последният бил категоричен, че е получавал разпореждания само от горския на фирмата. Разпитан по делото същият заявил “...К.С. не се месеше за товаренето, да ни каже къде да вървим да товарим, горският на фирмата ги знаеше тези работи. Точно за този случай, понеже дойдоха полицаите, ме прати горския на фирмата. Понеже стана инцидента там, затуй го знам“. В тази насока са цитирани и показанията на свид. П.С., че във връзка с изпълнението на договора, вкл. и товаренето е контактувала с лицензирания лесовъд.

Съдът е упрекнат в липса на анализ на показанията на вещото лице досежно товаренето на дървесина над авансовата вноска при непостъпили допълнителни парични средства. Разпитано вещото лице заявило, а посочило това и в заключението си, че при направено сравнение между датите на издаваните превозни листове и датата на плащане на извозената дървесина се налага извод, че са издавани превозни билети преди да бъде извършено плащане съгласно чл. 3.4 от Договора. Посочило също, че сумата за инкриминираната дървесина също била заплатена, което говорило за установена практика, че след заплащане на авансовата 20-процентна вноска от стойността на договора, следващите плащания за добитото количество постъпвали на по-късен етап, а не преди това. Според защитата, на съда е убегнала връзката между установеното от вещото лице и показанията на свид. С., че ако при проверка установи, че авансовата вноска не стига за количеството, което се товари, се иска разрешение от директора, което се е давало само устно и ако директорът разреши, тогава се е товарело над вноската. Според жалбата такъв е бил и настоящия случай. Свид. К. потвърдил, че имало случаи, когато е отивал в отдела даден на „Толерант 2009” ЕООД и установявал, че се сече, обаждал се на началника си, който от своя страна се обаждал на директорката, която  разрешавала товаренето. Плащане на извозената дървесина винаги  постъпвало след издадена фактура. Защитата настоява, че няма как да се извърши плащане без да е издадена фактура с изключение на авансовата вноска. Подчертана е липсата на мотиви в атакувания съдебен акт по доводите на защитата за собствеността на дървесината.

Допълнителната въззивна жалба на адв. П. финализира с извод за недоказаност на фактическото твърдение подс. С. да е давал разпореждания на подс. А. за подвозване на дървесината, да е давал разпореждане и на шофьорите, както на подвозните товарни автомобили да извозят дървесината от сечището до ТИР-а, така и на шофьора на ТИР-а. Твърди се липса на каквито и да е доказателства, от които да се установи, че след указания на подс. С. товарачите били превозени в района на местност „Злостен“, за да натоварят и извозят инкриминираните дърва за огрев. Подчертава се, че нито един свидетел, както и подс. А. не потвърдили тази теза. Обратно, всички посочили, че са получавали указания от лицензирания лесовъд или от подс. А., който също получавал указания от Д.. Изтъква се, че от приложената медицинска документация е видно, че на инкриминираната дата подс. С. е бил в отпуск по болест, като заболяването не му позволявало да извършва каквато и да било дейност. За подвоза той разбрал едва след като е бил повикан по спешност от служителите на РУ – Котел на 31.07.2014 г. вечерта.

Според защитника събраните доказателства в своята съвкупност не водят еднозначно до несъмнен извод, че подс. С. е извършил престъплението, за което СлРС го е признал за виновен, тъй като доказателствата били противоречиви и в своята съвкупност не водят до единствен и несъмнен извод за вина на подс. С.. Недоказано по безспорен начин според жалбата е авторството на деянието от обективна и субективна страна, като доказателствата са намерени недостатъчни за еднозначен извод за вина. Съдът обсъдил същите избирателно, кредитирайки само тези, които подкрепят обвинението и отхвърляйки онези от тях, които оневиняват подс. С.. Изводите на съда почивали на косвени доказателства, на противоречия и предположения, на непълен и необективен анализ на доказателствата. Настоява се допуснато от първоинстанционния съд при изготвяне на мотивите към атакуваната присъда противоречие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Поддържа се искането от първоначалната въззивна жалба за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. К.Г.С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С допълнението към въззивната жалба на адв. П.Н. ***, защитник на подс. П.А., се поддържа първоначално заявената позиция за оспорване на първоинстанционната присъда като  несправедлива, неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна, доказателствено неподкрепена, както и необоснована. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими П.А.А. и К.Г.С. по предявените им обвинения по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК. Твърди се, че възприетата от СлРС фактическа обстановка е необективна и необоснована, изградена на произволен, неточен и некоректен разбор на събраните по делото доказателства. Оспорени са както фактическите, така и правните изводи на съда.

Според допълнението към въззивната жалба неправилно СлРС е приел, че превозният билет доказвал собствеността на дървесината, която вече преминавала в патримониума на лицето, неин купувач. Това съдебно съждение е определено като погрешно и незаконосъобразно. Този извод съдът не обосновал, нито с посочване на конкретна правна норма, нито по друг начин. Настоява се, че в правния мир (на Република България) не съществува правна норма, според която правото на собственост върху дървесина, при наличен сключен договор за добиване на такава дървесина между Държавно или друго горско стопанство и съответно дружество с предмет – дърводобив, преминава в момента на издаване на превозен билет.

Оспорен е изводът на СлРС, че „подс. К. С. след като била извършена сечта и дървесината била складирана на временен склад се обаждал“ на друго лице, което пък от своя страна организирало бригада за натоварване. Такава практика не била установена по делото с годни доказателствени средства. Не ставало ясно въз основа на какви конкретни доказателства съдът е приел този извод. Подчертан е факта, че в дружеството „Толерант 2009“ ЕООД имало назначени различни лица на съответни длъжности, които пряко се занимавали, както с организирането на сечта, с измерването на добитата дървесина, така и с нейното натоварване, превозване и т.н. Защитникът отчита и факта, че както на инкриминараната дата, така и известно време преди това, подс. С. бил в тежко здравословно съС.ие, вследствие на получен мозъчен инсулт, безспорно доказан по делото с медицински документи.

Неправилно съдът приел във фактически план, че „подс. П.А. съобщавал на подс. С. колко кубика са натоварени... “. Този извод съдът бил приел по принцип и изобщо във времето, без да съобрази сключения между подс. А. и „Толерант 2009“ ЕООД граждански договор за извършване на определена работа, с който подсъдимият бил ангажиран временно на конкретна длъжност „измервач на дървесина“.

Необосновано е според допълнението към жалбата възприетото от СлРС фактическо съждение, че „Подс. К. С. се свързвал и с шофьорите на фирмата с оглед организиране извоз на дървесината от обектите на фирмата“. За подобен извод липсвало каквото и да е доказателство, а съдът е упрекнат в тенденциозност с цел да бъде аргументирано обвинението за съизвършителство на двамата подсъдими в инкриминираното деяние. Адв. Н. заявява, че подс. С. не само не се занимавал пряко с организирането и ръководеното на дърводобивната и последваща дейност „на терен“, но извършването на тази дейност безспорно било установено, че е била в задълженията и отговорностите на надлежно назначен в „Толерант 2009“ ЕООД лицензиран лесовъд Д.Д.. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че инкриминираната дата и час “на фирма „Толерант 2009“ ЕООД вече били издадени превозни билети, като по този начин била прехвърлена собствеността на 275 плътни куб. метра дървесина“.

Неправилно съдът приел, че съгласно сключения на 23.07.2014 г. граждански договор за извършване на определена работа между възложителя „Толерант 2009“ ЕООД и подс. П.А., в качеството му на изпълнител, подс. А. бил ангажиран с организацията и измерването на изсечената дървесина около 100 куб. метра. В тази връзка защитата се позовава на липса на доказателства, че подс. А. е извършвал такава дейност, а едновременно се твърди, че според приобщените материали, тези задължения са принадлежали на назначения в „Толерант 2009“ ЕООД лицензиран лесовъд Д. Д..

Невярно и необосновано СлРС приел, че освен задълженията си по гражданския договор “подс. П. А. отговарял и за организирането на извоз на дървесина от обектите на фирмата, като подс. П. А. уведомявал съответния горски стражар от ДГС Котел.” Застъпена е теза за добавени от съда нови задължения на подс. А., извън тези по сключения договор, като липсвала обосновка кой и кога ги е възложил.

Цитирана е и част от мотивите, в която е отразено: „Докато траел процесът по извозването на дървесината от обекта между селата Катунише и Нейково, в 16.20 часа, подс. К. С. се обадил по мобилния телефон на подс. П. А., за да продължат към местността „Злостен“, намираща се в близост до местността „Трите вятъра““. Според допълнението към въззивната жалба този съдебен извод е с неясен произход – по делото нямало данни нито за лицето, което е ползвало към този момент мобилния телефон на подс. К. С., а последният бил в съС.ие след прекаран тежък мозъчен инсулт, липсвала информация и за съдържанието на този разговор. Съдът не посочил източника, респ. доказателствата, въз основа на които е формирал съответния фактически извод.

Оспорва се и приетото от СлРС, че „Подс. П. А. се обадил на подс. К. С., който бил негов пряк ръководител и го информирал за възникналият проблем“. Според защитата по делото няма данни нито за лицето, което е ползвало към този момент мобилния телефон на подс. К. С., нито за съдържанието на този разговор, а същевременно било безспорно установено, че прекият ръководител на подс. П. А. е бил лицензираният лесовъд към „Толерант 2009“ ЕООД – лицето Д. Д..

Процесуално незаконосъобразно е намерено кредитирането от първоинстанционния съд на заключението на съдебно-икономическа експертиза, която дала отговори на правни въпроси. Цитирана е част от мотивите на съда, касаеща възприето от заключението съждение за действието и тълкуването на чл. 3.4 от Договор N: ПО-04-49/ 23.04.2014 г. Отново от същото заключение недопустимо бил почерпен довод, че към 31.07.2014 г. процесната дървесина, въпреки че е предмет на Договор N: ПО-04-49/23.04.2014 г., след като не били изпълнени условията на чл. 3.4, е  собственост на ТП ДГС – Котел.

Твърди се, че при излагане на фактическата обстановка, СлРС посочил, че в сключеният на 23.07.2014 г. между възложителя „Толерант 2009“ ЕООД и подс. П.А., в качеството му на изпълнител, граждански договор за извършване на определена работа „не е посочен срок за извършване на дадената работа“. Според допълнението към жалбата, това е логично и естествено, предвид вида и юридическата същност на договора за възлагане на определена работа, тъй като съответният договор се счита за изпълнен с извършване на възложената работа.

Акцент е поставен на доказателствената неподкрепеност на разсъжденията на съда досежно проведени разговори по посочените в мотивите мобилни телефони, включително и между двамата подсъдими. Отново се изтъква липсата на данни по делото за лицето, което е ползвало към този момент мобилния телефон на подс. С., заболяването на последния и липсата на доказателства за съдържанието на проведения разговор.

Настоява се за некачествен разбор на събраните доказателства. Пропуснат бил факта, че всеки един от шофьорите е знаел, че за всеки подвоз/превоз на дървесина следва да бъдат издадени съответни подвозни/превозни билети, а шофьорите работили над 4 години към „Толерант 2009“ ЕООД. Поставеният фокус върху тези факти защитата обосновава с пряката им относимост към въпроса налице ли е в конкретния случай посредствено извършителство от страна на визираните в обвинението лица, в качеството им на водачи на транспортните средства, с които е бил извършен превоза на процесната дървесина на инкриминираната дата или пък се касае за непосредствено извършителство – факти и въпроси, които според защитата по неясни причини не са намерили място в мотивите към обжалваната присъда, нито при излагане на фактическата обстановка, нито при извеждане на крайните съдебни правни изводи. Констатирано е съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, с което се претендира за отмяна на атакувания съдебен акт.

При разбора на гласните доказателства СлРС подходил избирателно и необосновано. Акцентира се на некоректна интерпретация на показанията на свид. Р.Р..

Настоява се, че въпреки конкретно установените задължения, които подс. А. е имал по силата на сключения на 23.07.2014 г. и цитиран по-горе граждански договор, съдът се опитал, макар и неуспешно, да надгради тези му задължения чрез показанията на свидетели (инцидентно наети товарачи, полицейски служители, които не познавали до инкриминираната дата подсъдимия, както и служителите към ТП ДГС Котел, които са имали инцидентни отношения с него, свързани с дървесината, добита в местността „Злостен“, намираща се в близост до местността „Трите вятъра“), които не само не били наясно с организацията на работа в дружеството „Толерант 2009“ ЕООД, но и които видели А. за първи или втори път. Оспорва се обстоятелството, прието от СлРС, че А. се явявал своеобразен началник на шофьорите и товарачите на дървесина.

Твърди се, че никъде в мотивите към обжалваната присъда съдът не е посочил, че подс. А. е давал каквито и да е разпореждания към шофьорите за извършване на превоз на процесната дървесина в качеството му на началник или ръководител. Въпреки категоричната липса на доказателства обаче, съдът невярно бил посочил в мотивите към присъдата си, че безспорно се установява, че именно подс. А. е измервал дървата, казвал е какво да се товари и е организирал на място товарачите и шофьорите на фирмата. Оспорено е авторството на деянието и формирания от СлРС извод за виновност на подсъдимия в извършването на престъплението, в което е обвинен. Настоява се допуснато съществено нарушение на чл. 305, ал. 3, предл. 2-ро от НПК, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваната присъда.

В допълнението към въззивната жалба на адв. Н. са изложени аргументи и срещу правните изводи на съда. Претендира се неправилно приложение на закона. При липса на доказателства, подкрепящи фактическите изводи на СлРС, последният приел два основни правни извода, според които „Безспорно е установено, че подсъдимите П. А. и К. С. са извършили деянието в съучастие помежду си, като съизвършители“ без прецизиране за какъв тип съизвършителство се касае - независимо или под друга форма, както и че „Безспорно е установено, че деянието е извършено от подсъдимите П. А. и К. С. лично и чрез посредственото извършителство...“ на четиримата шофьори на транспортните средства, с които е бил извършен превоза на процесната дървесина. Според защитата съдът се е обосновал с недоказания факт, че тези шофьори били изпратени в процесния отдел от подс. К. С. и „ръководени на място от подс. П. А., същите били назначени на работа във фирма „Толерант 2009“ ЕООД и са изпълнявали разпорежданията на поде. П. А., който им заявил, че горският стражар от ДГС Котел ще ги чака извън отдела, т.е. те са извозвали дървета без да са имали умисъл за извършване на престъпление по чл. 235 от НК”.

Констатирано е лаконично бланкетно произнасяне на съда по субективната страна на деянието. Не била посочена формата на умисъла, който приема СлРС по отношение на подс. А.. Що се касае за подс. С. съдът бил изложил произволни съждения, които според защитника следва да се считат за изцяло дискредитирани, както поради липсата на доказателства, подкрепящи тези съдебни изводи, така също и с оглед на здравословното съС.ие на С. към инкриминираната дата. Отправени са упреци и към внесения от РП Котел обвинителен акт, който не отговарял на законовите изисквания, тъй като не съдържал посочване на фактите и обстоятелствата, установяващи съставомерните признаци на престъпния състав, нито от обективна, нито от субективна страна, както и начинът на извършване на деянието, в което е обвинен подс. А. – определено от защитата като нарушение на чл. 246, ал. 2, предл. 4 от НПК. Направеното възражение в този смисъл СлРС оставил без уважение.

Предложена е аргументация във връзка дължимата преценка относно наличието или липсата на посредствено извършителство в настоящия казус, респ. за наличието на непосредствено извършителство. Настоява се, че тези въпроси не са били предмет на задълбочено, обосновано и доказателствено подкрепено изследване, анализ и коментар в мотивите към обжалваната присъда. Защитникът се позовава на трайно установена съдебна практика на ВКС на РБ, съгласно която разграничителният критерий между извършител и посредствен извършител е субективната представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност.

Защитникът счита, че РП Котел е следвало изрично да посочи в обстоятелствената част на обвинителния си акт, така и СлРС е бил длъжен изрично да посочи и обоснове налице ли е била по отношение на визираните четирима шофьори на товарни автомобили такава липса на съзнание за налична съставомерност на извършваната от тях дейност - превоз на добитата дървесина без да са разполагали със съответни подвозни/превозни билети. Тези лица в конкретния случай, според защитника, са не само формалните извършители на твърдения превоз на процесиите дърва за огрев, но и непосредствените извършители на инкриминираното деяние. Съдът е упрекнат в липса на мотиви относно конкретните съставомерни признаци, въз основа на които извежда извод за осъществено от подс. А. престъпление в условията на посредствено извършителство. Мотивите към обжалваната присъда, както внесеният от РП Котел обвинителен акт, не съдържали посочване в какво качество подс. А. е наредил на шофьорите на товарните автомобили да извозят дървата до друг конкретно посочен товарен автомобил ТИР. Съдът не посочил, нито обосновал въз основа на безспорни доказателства на каква длъжност е бил назначен в дружеството „Толерант 2009“ ЕООД подс. А., както и имал ли е качеството на пряк или друг ръководител, разполагащ с правомощията да разпорежда на визираните шофьори на товарни автомобили да извършват един или друг вид дейност. Според защитата установяването на тези факти следвало да бъде осъществено чрез наличен трудов договор и съответна длъжностна характеристика или чрез договор за възлагане на управление, каквито книжа не са приложени по делото. Оспорва се авторството на деянието, а същевременно се сочи, че по делото безспорно е установено лицето, което е имало качеството на пряк ръководител на процесното сечище, а именно назначения по трудов договор в “Толерант 2009“ ЕООД на длъжност лицензиран лесовъд Д. Д..

Финално се твърди, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на чл. 303 от НПК, тъй като почива на предположения, а от друга страна обвинението не било доказано по несъмнен начин. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която П.А.А. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. П.А.А. и подс. К.Г.С., редовно призовани, се явяват лично и с упълномощени защитници.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд са приобщени писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза относно здравословното съС.ие на подс. К.С. към инкриминирания момент и след това.

Упълномощеният защитник на подс. А. – адв. П.Н. *** представя писмено становище по същество.

В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – Сливен взема становище по приобщените от въззивната инстанция доказателства. Счита, че според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза подс. С. на 31.07.2014 г. е могъл да извършва трудова дейност, бил е в съС.ие да разговаря, макар и с констатираното от експертите заболяване. Настоява, че независимо от приложената справка за астрономическото време и показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели, подс. С. не може да бъде оневинен. Заявявайки позиция за липса на основания за отмяна на присъдата, постановена от СлРС, окръжният прокурор пледира за нейното потвърждаване.

Защитникът на подс. А. – адв. Д. – АК Сливен настоява за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която подс. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа изцяло жалбата, допълнението към нея и представеното от адв. Н. – също упълномощен защитник на подс. А., допълнително становище. Настоява, че по делото са изяснени всички обстоятелства, от които се установява защитната теза, с която се обосновава искането за оправдаване на подс. А..

В писменото становище на адв. Н. – защитник на подс. А., се поддържат съображенията във въззивната жалба и допълнението към нея. Оспорват се факти, приети за установени от първоинстанционния съд, както и заключението на съдебно-икономическата експертиза, за която се настоява, че съдържа правни изводи. Поддържа се и направеното с жалбата искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. П.А..

В ход по същество защитникът на подс. К.С. – адв. П.  счита обжалваната присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепяла безспорно от събраните по делото доказателства. Според защитника не е доказано безспорно авторството на деянието от страна подс. С.. Изразена е позиция за противоречивост на събраните доказателства, които били обсъдени избирателно от СлРС, като са кредитирани само онези от тях, които подкрепят обвинението и са отхвърлени онези, които оневиняват подс. С.. Изводите на РС почивали на косвени доказателства, на предположения и на непълен и необективен анализ на доказателствата. От изготвената съдебно-медицинска експертиза било видно, че към 31.07.2014 г. подс. С. е бил неработоспособен и то за не по-малко от 6 месеца. Вещите лица са приели, че при изписването му от болницата имал промяна на говора, който въпреки, че е бил адекватен, е бил неясен. Според защитника, в случая не става въпрос дали подс. С. е бил адекватен, а дали в действителност е имал нарушения в говора, за което самите вещи лица са посочили, че същият към 31.07.2014 г. е бил неясен. Акцентира върху обстоятелството, че вещите лица са направили това заключение въз основа на данни от медицинско направление от 28.08.2014 г. от д-р Р.и са приели, че липсата на коментар за говорни нарушения, означавала, че такива  липсвали или са без значение, но според адв. П. обстоятелствата, че говорни нарушения не са се коментирали, не водят до извода, че е нямало такива. Прегледът бил направен почти след месец след датата на инкриминираното деяние. От показанията на разпитаните свидетели, както в първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд, и в частност на свидетелите А., Д. и П., се установило, че подс. С. освен, че е бил изкривен в дясната страна, въпреки, че се е мъчил да говори, говорът му не се е разбирал. Според защитника не може да се направи безпротиворечив извод, че С. е давал разпореждания на база телефонни разпечатки. Поддържа съображенията, изложени в допълнителната въззивна жалба, а именно, че телефонът не е част от лицето, на което се води и би могъл по всяко време да бъде ползван от друго лице. В конкретния случай не било възпроизведено съдържанието на самите телефонни разговори. Претендира за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В личната си защита и последната си дума подсъдимите П.А. и К.С. се присъединяват към становищата на защитниците си и молят да бъдат признати за невинни.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и допълненията към тях, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, като прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, въззивните жалби са основателни.

Въз основа на събраните и проверени в хода на проведеното от първоинстанционния и настоящия състав съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.А.А. е български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан.

Подсъдимият К.Г.С. е български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан.

Търговско дружество „Толерант 2009” ЕООД със седалище гр. Сливен и управител подс. К.С. се занимавало с дърводобив. Дружеството притежавало камиони за извозване на дървесината. За да може да извършва дейността си „Толерант 2009” ЕООД наемало работници, които да товарят дървесината и имало назначени водачи на товарни автомобили, които да извозват дървесината с товарни автомобили – собственост на фирмата. За да извършва тази дейност „Толерант 2009” ЕООД сключвало договори за продажба на стояща дървесина – на корен, по които договори дружеството извършвало авансово плащане. Авансовото плащане се изчислявало съобразно прогнозни параметри, определени от съответното горско стопанство. Дървесината първо се изсичала от сечищата, складирала се на временни складове, където следвало в присъствието на горски служител и представител на фирмата дърветата да се товарят на съответните камиони, да се измерят и да им се постави контролна горска марка. Изсечената дървесина се складирала на временни складове до превозването до нейното местоназначение или до други камиони /тирове/, които да извършат превоз на дървесината. За превозването на дървесината от временните складове до друг камион – ТИР, за измерената и натоварената дървесина, след натоварването й на товарните автомобили, горският служител следвало да издаде т.н. подвозен билет. Така дървесината можела да бъде законосъобразно превозена до нейното местоназначение или пък до „Тир станция”, намираща се в близост до пътищата на Републиканската пътна мрежа, за да може да бъде претоварена на камион /ТИР/. Когато дървесината се натоварела окончателно на съответния ТИР се издавал необходимия превозен билет, който доказвал собствеността на дървесината. По правило за описаната цел, дървесината трябвало предварително да бъде заплатена на съответното ДГС. На практика притежанието на превозна документация, издадена при спазване на горната процедура, представлява притежание на редовно писмено позволително за превоз на описаните в нея дърва от горския фонд.

На 23.04.2014 г. в гр. Котел между „Толерант 2009” ЕООД и ТП ДГС – Котел бил сключен договор за продажба на стояща дървесина на корен и от същата дата било издадено позволително за сеч за отдел № 55, подотдел К /находящ се между местността „Арпалъка” и местността „Злостен”/ в землището на гр. Котел, като за целите на договора търговското дружество било представлявано от Д. Д.. На 26.04.2013 г. бил сключен трудов договор № 31 между „Толерант 2009” ЕООД като работодател и Д. Д. на длъжността “лесничей”. Във връзка с изпълнението на сключения договор за продажба на стояща дървесина лицензираният лесовъд Д. Д. като представител на “Толерант 2009” ЕООД контактувал със свид. П.С., която изпълнявала длъжността директор на ДГС – Котел към инкриминираната дата 31.07.2014г. Лицензираният лесовъд Д. следвало да се свързва с длъжностното лице, което отговаря за съответния отдел към ДГС – Котел, за да уведоми за товарене на дървесина за конкретен ден.

Управителят на търговското дружество “Толерант 2009” ЕООД К.С. ръководил пълноценно дружеството до 07.06.2014 г., когато бил приет в болница с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия”. Видно от анамнезните данни в издадената Епикриза от НО при М. “Д-р Иван Селимински” АД – Сливен подс. К.С. преди постъпването му в болничното заведение бил замаян, със световъртеж, станал по-бавен, муден, на моменти объркан, говорът му се променил. На 11.06.2014 г. С. бил изписан от М. “Д-р Иван Селимински” гр. Сливен. Последвала нова хоспитализация в Клиника по кардиология и ангиология при М. “Сити Клиник” – гр. София в периода 25-26.06.2014 г. В епикризите за престоя в болничните заведения са отразени констатациите на лекарските екипи, направените изследвания, предписана терапия. В неврологичния статус е отбелязан дизартричен говор, лицева асиметрия и слабост в левите крайници.

В последващи медицински документи, издадени във връзка със заболяването и лечението на подс. С. е отразено:

-В амбулаторен лист № 4026 от 21.08.2014 г., издаден от д-р В.Н., общопрактикуващ лекар – хемипареза с по-живи сухожилно-нервни рефлекси в ляво, пирамидни белези с патологични рефлекси за леви крайници. Походка с провлачване на левия крак, лека степен, паретична за ляв крак. Психоорганичен синдром с когнитивен дефицит лека към умерена степен. 

-В медицинско направление за консултация, издадено на 28.08.2014 г. от д-р И.Р., невролог – съС.ие след ИМИ в БДСМА - лява централна пареза (лека) на VII ч.м.н. Когнитивен дефицит. Стеноза на аа. cartes bill. 100% в дясно и около 70% в ляво.

- Амбулаторен лист № 676 от 10.09.2014 г., издаден от д-р Павлина Кондакова, специалист Вътрешни болести – Запазено общо съС.ие. ЧМН - увреда на VII-ми в ляво по централен тип – дизартричен говор. Хемипареза с по-живи СНР в ляво, пирамидни белези с патолог р-си за леви крайници. Походка – с провлачване на ляв крак. Психоорганни системи с когнитивен дефицит лека към умерена степен.

- Амбулаторен лист № 744 от 26.09.2014 г., издаден от д-р П. К., специалист Вътрешни болести – Запазено общо съС.ие. ЧМН - увреда на VII- ми в ляво по централен тип – дизартричен говор. Хемипареза с по-живи СНР в ляво, пирамидни белези с патолог р-си за леви крайници. Походка – с провлачване на ляв крак. Психоорганни системи с когнитивен дефицит лека към умерена степен.

С оглед здравословното му съС.ие подс. К.С. бил неработоспособен за период от около 6 месеца, считано от датата на възникване на заболяването – 07.06.2014 г., за което били издадени съответните болнични листове. Преди да се разболее подс. С. ползвал служебен мобилен телефон, регистриран на името на “Толерант 2009” ЕООД, а именно *****. След възникване на заболяването, както и към инкриминираната дата 31.07.2014 г. мобилният телефон се ползвал за служебни цели от различни лица, между които свидетелите Е.Д., П.А., както и от лицензирания лесовъд на дружеството – Д. Д.. Същите лица се занимавали и с организацията дейността на “Толерант 2009” ЕООД след като подс. С. заболял. След като била извършена сечта и дървесината била складирана на временния склад под ръководството на лицензирания лесовъд Д. Д., свид. П.А. се обаждал на свид. T.K. /по прякор “Мозъка”/, който организирал бригада от лица от гр. Сливен, кв. „Надежда” и същите били превозвани до съответния обект с микробус на фирмата. Свид. П.А. се договарял със свид. T.K. за сумата, която ще се плаща за натоварен кубик дървесина. След приключване на работата за деня, свид. Е.Д. предоставяла съответните парични средства според количествата натоварена дървесина на свид. П.А., който давал парите на свид. T.K.. Последният от своя страна ги разпределял между лицата в бригадата. Д. Д., свид. П.А. и свид. Е.Д. поддържали връзка и с шофьорите на фирмата с оглед организиране на извоз на дървесината от обектите на фирмата. С плащанията от името на “Толерант 2009” ЕООД се занимавала свид. Д., която подготвяла съответните документи, а подс. С., макар и болен, ги подписвал. Д. Д. разпореждал на намиращия се на терен подс. П.А. какво количество дървесина от кой отдел да се товари и извозва. Д. Д. контактувал и с шофьорите на фирмата и с директорката на ДГС – Котел. Подс. П.А. бил обвързан с клаузите на сключен на 23.07.2014 г. граждански договор, с който „Толерант 2009” ЕООД като възложител възложил на П.А. като изпълнител измерването на изсечена дървесина около 100 куб.м. срещу възнаграждение от 100 лв. На практика подс. А. технически подпомагал в работата му лицензирания лесовъд Д. Д.. На името на Д. Д. било издадено позволителното за сеч и същият имал пряк ангажимент към дейностите по сечта и дървесината. Д. Д. или подс. П.А. уведомявали съответния служител от ДГС – Котел лично на терен в отдела, или по телефон за извозването на изсечена дървесина.

Към 19:00 ч. на 31.07.2014 г. търговско дружество „Толерант 2009” ЕООД било заплатило на ДГС – Котел по фактури следните суми: по фактура от 29.04.2014 г. с платежно нареждане от 28.04.2014 г. – авансовата вноска в размер на 5 275,10 лева; по фактура от 11.07.2014 г. с платежно нареждане от 17.07.2014 г. – сумата от 1600,58 лева и още една фактура от 23.07.2014 г. с платежно нареждане от 29.07.2014 г. за сумата от 3 456,64 лева. Към същата дата и час на фирма „Толерант 2009” ЕООД вече били издадени превозни билети, като по този начин били усвоени 275 плътни куб.м. дървесина, които били на стойност сбора от горепосочените суми по предварителното плащане. Дружеството „Толерант 2009” ЕООД заплатило на ДГС – Котел сумата от 10 332,32 лева с ДДС за въпросните 275 плътни куб.м. дървесина, които към 19:00 часа на 31.07.2014 г. то било получило.

При проследяване документите, удостоверяващи отношенията между “Толерант 2009” ЕООД и ДГС – Котел, издадените фактури и плащания, са установени случаи, когато са издавани превозни билети преди постъпило плащане от “Толерант 2009” ЕООД. Тоест съществувала е практика, при която независимо от липсата на авансово внесени парични средства, дървесина е товарена, издавани са били превозни билети в полза на “Толерант 2009” ЕООД, а плащанията търговското дружество е извършвало  по-късно.

На 31.07.2014 г. „Толерант 2009” ЕООД осъществявало дърводобив в района на ДГС Котел между селата Катунище и Нейково. Дървата били вече на временен склад и до мястото дошли товарачите и подвозните автомобили, като лицето, което измерило дървесината, за да я натоварят товарачите, бил подс. П.А.. След като били натоварени подвозните автомобили, дървесината била извозена до тирове без издадени от горския стражар подвозни билети, макар такива да се изисквали съгласно нормативните правила. Изпратеният да обслужи тази дейност горски стражар при ДГС – Котел свид. К.Х.в района на отдел 234, подотдел буква „б”, между селата Катунище и Нейково, не присъствал при натоварването и подвоза на дървесината. Той поставил своята контролна горска марка на дърветата, измерил количеството на дървесината и издал превозен билет, едва когато дървата били претоварени от подвозните автомобили на ТИР-овете. Тази дейност приключила между 18:00 и 19:00 часа.

След като приключило извозването на дървесината от обекта между селата Катунище и Нейково, по указания на лицензирания лесовъд на дружеството Д. Д. подс. П.А., товарачите и шофьорите се отправили към друг обект в местността „Злостен”, намираща се в близост до местността „Трите вятъра”, където също имало дървесина на временен склад за извоз. За извършваните действия от този отдел не бил уведомен свид. Х. К. – горски стражар, който отговарял за отдела.

Преместването на шофьорите, товарачите и подс. П.А. от единия обект на другия отнело около 30-40 минути. Когато започнало товаренето на дървесината от втория обект все още било светло. На място във временния склад подс. П.А., след указания на лесовъда Д., измерил съответното количество дървесина и намиращите се на мястото товарачи – свидетелите: Т. Е. К., Д. Й. В., Ч. Ж. Ч., А.С.Е., А. С. Е., С. Е. К., В. К. А., Д. В.К., И. М. Д., Д.М. С. и Б.Й. В. натоварили инкриминираната дървесина – 46,52 куб.м. дърва за огрев във високопроходими камиони марка „Урал” с водачи: Р. Х.. С., Е. Г. Е., С.Т.П.и Д.П. П.. Последните, с управляваните от тях товарни автомобили, извозили дървесината до района на местност „Трите вятъра”, където започнало претоварването на дървесината на товарен автомобил – „ТИР”, марка „Волво” с ДК № СН 2083 КК, с прикачено към него полуремарке ДК № СН 6814 с водач свид. Т.С.Ш..

По повод описаните действия между 18:00 и 19:00 ч. постъпил сигнал в ОД на МВР – Сливен. За случая били уведомени служителят от “Икономическа полиция” при ОД на МВР – Сливен – свид. М. С. и неговия колега А. Р. Двамата полицейски служители се отправили към местността “Трите вятъра”, а по път уведомили колегите си от РУ на МВР – Котел, за да им окажат съдействие. Докато пристигнат на местопроизшествието, на място пристигнал екип на РУ – Котел, който констатирал нарушението. На местопроизшествието бил изпратен и екип на ДГС – Котел, а именно свидетелите Х. К. – горски надзирател в ДГС – Котел и С. С. – началник ГТУ ДГС – Котел. На място присъствал подсъдимият П.А., а по-късно пристигнал и подс. К.С., който бил докаран с автомобил от свид. П.А..

На местопроизшествието, в присъствието на двамата подсъдими, било установено, че за дървата е извършен подвоз и натоварване на камиона ТИР без предварително авансово заплащане, без за товареното да са били уведомени контролните органи от ДГС – Котел и без да са били издадени съответните придружаващи ги превозни документи /подвозен, респективно превозен билет/.

От заключението на назначената по делото съдебна стоково-оценителна експертиза се установява, че причинената щета на ТП ДГС – Котел възлиза на 728,04 лв. /л. 80, т. І от ДП/.

От заключението на назначената по делото повторна съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на 44,94 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид „бук” – към 31.07.2014 год. е на стойност 2426,76 лева с ДДС. От заключението на вещото лице се установява още, че 1,58 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид „габър” – към 31.07.2014 год. е на стойност 85,32 лева с ДДС /л. 83 – 84, т. І от ДП/.

В заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е отразено, че към 31.07.2014 г. „Толерант 2009” ЕООД е платило на ТП ДГС – Котел следните суми: аванс – 5275,10 лева; доплащане – 1600,58 лева и плащане – 3456,64 лева, или общо 10332,32 лева с ДДС. Към 31.07.2014 г. на „Толерант 2009” ЕООД е предадена дървесина с обем 275 куб.м. В заключението също така е обсъден чл. 3.4. от Договор № ПО-04-49/23.04.2014 г., съгласно който „Дървесината преминава в собственост на купувача след заплащане по реда на чл. 2.3 на настоящия договор на приетата с предварително-приемателен протокол добита дървесина”. Вещото лице икономист е формирало правен извод относно момента на преминаване на собствеността върху дървесината – а именно, че същата се придобива от дружеството след преминаване във владение на „Толерант 2009” ЕООД при нейното ефективно плащане. Експертът е продължил с разсъждения в правен аспект, отразявайки в заключението, че към 31.07.2014 г. процесната дървесина е предмет на Договор № ПО-04-49/23.04.2014 г. между ТП Държавно горско стопанство – Котел и „Толерант 2009” ЕООД, но след като не са изпълнени условията на чл. 3.4. от Договор № ПО-04-49/23.04.2014 г., то дървесината е собственост на ТП Държавно горско стопанство – Котел /л. 85 – 91, т. ІІ от ДП/.

В с.з. пред СлРС на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е заявило, че при проследяване документите, удостоверяващи отношенията между “Толерант 2009” ЕООД и ДГС – Котел, издадените фактури и плащания, има случаи, когато са издавани превозни билети преди постъпило плащане от “Толерант 2009” ЕООД. Вещото лице К. К. пояснява, че се касае примерно за един ден – “издава се примерно превозният билет на 31-ви, а г-н Г. или г-н С. ги плаща на първи”. В отговор на следващ въпрос вещото лице заявява, че процесната дървесина от 46,52 куб.м. също е заплатена от “Толерант 2009” ЕООД, но след 31.07.2014 г. /протокол от с.з. от 02.12.2016 г. по НОХД № 1619/2016 г. на СлРС/.

От приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 г. се установява, че със същия са били иззети: 1 брой товарен автомобил марка „ВОЛВО” с ДК № СН 2083 КК с прикачено към него ремарке с № СН 6814 ЕЕ; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № СН 4125 ВН; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № А 5748 АХ; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № СН 1752 ВН и 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № А 5277 КР. От същият протокол се установява, че огледът на местопроизшествие е започнал в 22,15 часа и е приключил в 23,55часа /л. 6 – 12, т. І от ДП/.

С разписка от 01.08.2014 г. иззетите с протокола за оглед товарни автомобили са били върнати на подс. К.Г.С.. /л. 69, т. І от ДП/.

Направен е и допълнителен оглед на местопроизшествие, документиран надлежно с протокол от 01.08.2014 г. удостоверяващ, че процесуално-следственото действие е започнало в 10,15 часа и приключило в 10,55 часа /л. 13 – 25, т. І от ДП/.

От приложените по делото справки в Централна база – КАТ се установява, че:

- „Толерант 2009” ЕООД – гр. Сливен е собственик на следните превозни средства: товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № СН 4125 ВН, товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № СН 1752 ВН, полуремарке с рег. № СН 6814 ЕЕ и влекач с рег. № СН 2083 КК /л. 39 – 42, т. І от ДП/;

- Товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № А 5748 АХ е собственост на „Интер-газ” ООД /л. 43, т. І от ДП/;

- Товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № А 5277 КР е собственост на „Лес транс” ООД /л. 44, т. І от ДП/.

От служебна справка от Търговския регистър в Агенция по вписвания е видно, че едноличен собственик на капитала и управител на „Толерант 2009” ЕООД е К.Г.С. /л. 55, т. І от ДП; л. 78, т. І от ДП/.

От приложеното по делото копие на Договор № ПО-04-49/23.04.2014 г. се установява, че на същата дата в гр. Котел е сключен договор между ТП ДГС – Котел и „Толерант 2009” ЕООД. Съгласно т.2.4 от договора, предаването на добитите асортименти се извършва след отсичането, извозването и рампирането им на временен склад и заплащането им от купувача; заплаща се измереното количество на добитите сортименти, независимо от прогнозната спецификация; както и че превозните билети се издават от Продавача до размера на внесените от Купувача вноски. В раздел ІІІ „Преминаване на собствеността” – т. 3.4. е регламентирано, че дървесината преминава в собственост на Купувача след заплащане по реда на т. 2.3. от договора на приетата с предавателно-приемателен протокол добита дървесина. В раздел V са посочени „Права и задължения на купувача”, като в т. 5.4. е посочено, че същият следва да осигури присъствие на свой представител, който носи отговорност и упражнява контрол при изпълнение на дейностите по настоящия договор, а съгласно т. 5.5. – да осигури присъствието на лицензиран лесовъд, с който е в трудовоправни отношения, при освидетелстване на сечището и подписване на акт за това, както и в случаите на осъществяване на контрол по дисциплината на ползване от служители на ДП, негово ТП и/или РДГ /л. 64 – 65, т. І от ДП/.

Приложен е констативен протокол серия З, № 0003539/01.08.2014 г., съгласно който в присъствието на подс. С. – управител на „Толерант 2009” ЕООД, са били проверени пет броя товарни автомобили, натоварени с дърва за огрев, сурови, като при проверката с рулетка били измерени намиращите се върху товарните автомобили сурови дърва за огрев; като при извършеното измерване се установило, че върху товарните автомобили са натоварени следните количества дърва за огрев – сурови: „бук” – 44,94 куб.м. пространствени дърва за огрев и „габър” – 1,58 куб.м. пространствени дърва за огрев; дървата били без поставена КГМ и без превозен билет /л. 72, т. І от ДП/.

От приложеното по делото копие от позволително за сеч № 0170491 се установява, че същото е издадено на 23.04.2014 г. С документа се разрешава на Д. Г. Д. – представител на „Толерант 2009” ЕООД, да извърши сечта в отдел № 55, подотдел К в землището на Котел, собственост на ДГТ /л. 119, т. І от ДП/.

От приложения по делото опис на превозните билети се установява, че на фирма „Толерант 2009” ЕООД в периода от 09.07.2014 г. до 22.07.2014 г. включително превозните билети са били издавани от Х. К., а от 16.08.2014 г. до 19.08.2014 г. включително от А.П.и на 16.09.2014 г. от Х. К.. /л. 7, т. ІІ от ДП/.

Видно от приложените по досъдебното производство протоколи за разпити на свидетели се установява, че към датите на съответните разпити свид. К.Х.е дал за контакт мобилен телефон с номер 0888 142 659 /л. 8, т. ІІ от ДП/, свид. Х. К. е дал за контакт мобилен телефон с номер 0887 473 091 /л. 47, т. І и л. 111, т. ІІ от ДП/, свид. С. С. е дал за контакт мобилен телефон с номер 0888 142 733 /л. 48, т. І и л. 110, т. ІІ от ДП/, свид. Р. С. е дал за контакт мобилен телефон с номер 0886 659 876 /л. 50, т. І от ДП/, а свид. Е. Е. е дал за контакт мобилен телефон с номер 0886 993 631 /л. 51, т. І от ДП/.

Видно от приложените по делото справки от „БТК” ЕАД – гр. София на името на „Толерант 2009” ЕООД са били регистрирани телефонни номера 0876 002 130 /л. 88, т. І от ДП/ и ***** /л. 99, т. І от ДП/. В приложените по досъдебното производство протоколи за разпит подс. А. е дал за контакт мобилен телефон с номер 0876 002 130 /л. 46 и л. 177, т. І от ДП/, а подс. С. е посочил телефон за контакт  ***** /л. 45 и л. 185 от т. І и л. 9 и л. 117 от т. ІІ от ДП/.

В приложената по досъдебното производство справка от „БТК” ЕАД – гр. София за мобилен телефон с номер 0876 002 130, ползван от подс. А. към инкриминираната дата, е видно, че от същия има провеждани разговори на 31.07.2014 г., както следва: изходящо обаждане към телефона за контакт, даден от свид. Р. С. в 08,11 часа; входящо обаждане от телефонен номер, даден за контакт от свид. К.Х.в 11,45 часа; изходящо обаждане към телефонен номер за контакт, даден от свид. Е. Е. в 12,15 часа; входящо обаждане от телефонен номер, даден за контакт от подс. С. в 16,20 часа; изходящо обаждане към телефонен номер, даден за контакт от свид. Р. С. в 18,58 часа; изходящо обаждане към телефонен номер, даден за контакт от подс. С. в 21,30 часа; изходящо обаждане към телефонен номер, даден за контакт от свид. Е. Е. в 21,31 часа; изходящо обаждане към телефонен номер, даден за контакт от подс. С. в 21,32 часа; входящи обаждания от телефонен номер, даден за контакт от подс. С. в 21,33 часа, в 21,35 часа, в 21,38 часа, в 21,40 часа, в 21,43 часа и в 21,50 часа. /л. 88 - 91, т. І от ДП/.

Видно от приложената по досъдебното производство справка от „БТК” ЕАД – гр. София за мобилен телефон с номер *****, даден за контакт по досъдебното производство от подс. С., от същия има провеждани разговори на 31.07.2014 г., както следва: изходящо обаждане към ползвания от подс. А. телефонен номер в 16,20 часа; входящи обаждания от телефонния номер на подс. А. в 21,30 часа и в 21,32 часа; изходящи обаждания към телефона на подс. А. в 21,33 часа, в 21,35 часа, в 21,38 часа, в 21,40 часа, в 21,43 часа и в 21,50 часа. /л. 100 - 104, т. І от ДП/.

Видно от приложените по досъдебното производство справки от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр. София за мобилни телефони с номера 0887 473 091 (даден за контакт по ДП от свид. Х. К.) и 0888 142 733 (даден за контакт със свид. С. С.) за периода от 31.07.2014 г. до 01.08.2014 г. не са отразени входящи обаждания от мобилните телефони регистрирани на името на “Толерант 2009” ЕООД, нито има изходящи обаждания към същите мобилни номера. От същите справки се установява, че на 31.07.2014 г. в 21,43 часа на телефона на свид. С. С. има отразено входящо повикване от  мобилен телефон, регистриран на ЮИДП ДП ТП Котел, като след това свид. С. С. в 21,46 часа е провел изходящ разговор със свид. Х. К.. /л. 94 - 97, т. І от ДП/.

От приложената по делото служебна справка от ТП ДГС – Котел се установява, че в периода 01.01. – 31.12.2014 г. не е имало действаща заповед регламентираща начина, по който отделните фирми уведомяват ДГС – Котел за транспортирането на дървесината /л. 104 от НОХД № 1619/2016 г. на СлРС/.

Видно от заверено копие от Удостоверение № 8867/14.01.2013 г. издадено от Изпълнителна агенция по горите към МЗХ, Д. Г. Д. е бил регистриран в публичен регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за следните дейности: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти /л. 108 от НОХД № 1619/2016 г. на СлРС/.

От приложеното по делото Удостоверение изх. № 53/17.12.2016 г., с приложено към него заверено копие от Трудов договор № 31/26.04.2013 г. се установява, че на 26.04.2013 г. Д. Г. Д. е бил назначен в „Толерант 2009” ЕООД на длъжност „Лесничей” /л. 109 – 110 от първоинстанционното НОХД/.

От приложената по делото служебна справка от ДГС – Котел и заверени копия от договор ПО – 04-49/23.04.2014 г., превозни билети, с пояснителна справка към тях и три броя фактури за периода от 23.04.2014 г. до 10.08.2014 г., се установява, че на „Толерант 2009” ЕООД всички превозни билети са били издадени от Х. С.К., като последните са от дата 10.07.2014 г. /л. 131 – 154 от НОХД № 1619/2016 г. на СлРС/.

От служебна справка от ДГС – Котел и заверени копия от превозни билети, с пояснителна справка към тях и три броя фактури за периода от 01.08.2014 г. до приключване действието на договора, се установява, че на „Толерант 2009” ЕООД са издавани превозни билети на датите – 16.08.2014 г., 18.08.2014 г., 19.08.2014 г. от А.П.и на 16.09.2014 г. от Х. С.К.. /л. 213 – 225 от НОХД № 1619/2016 г. на СлРС/.

В хронологична справка от ДГС – Котел са отразени постъпилите суми, издадените фактури и превозни билети на „Толерант 2009” ЕООД за периода от 01.08.2014 г. до приключване действието на договора /л. 251 от делото/.

В писмо от Кмета на с. Ичера, във връзка с връчване на призовка на Д. Г. Д. е удостоверено, че лицето е починало и е издаден Акт за смърт № 1233 от 09.11.2014 г. /л. 98 от първоинстанционното НОХД/.

В приобщената от въззивната инстанция като писмено доказателство справка от НИМХ при БАН – София е отразено, че на 31.07.2014 г. в района на гр. Котел залезът на слънцето е настъпил в 20:35 ч.

Назначената от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза по въпроси относно здравословното съС.ие на подс. К.С. към инкриминираната дата и след това, е дала следното заключение:

На 07.06.2014 г. К.Г.С. е получил Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия. По този повод е бил приет за лечение в Неврологично отделение при М. „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, от където е изписан на 11.06.2014 г. Имал е слабост на леви крайници и промяна в говора по типа на дизартрия, което означава, че говорът му е бил неясен, но адекватен. При изписването от НО на М. „Д-р Ив. Селимински” АД – Сливен слабостта на левите крайници и говорните нарушения са били леки, тоест говорел е достатъчно разбираемо.

По време на престоя си в болничното заведение в Сливен при извършени специализирани инструментални изследвания са били установени стеснения на двете сънни артерии. По този повод при изписването пациентът е насочен за провеждане на консултация и евентуално лечение от съдов хирург. На 25.06.2014 г. К.С. е постъпил в Клиника по Кардиология и Ангиология при М. „Сити Клиник“ – гр. София, където са му били извършени високоспециализирани изследвания. При тях е установено стеснение на двете общи сънни артерии като за дясната то е било по-високостепенно. Изписан е от болницата на 26.06.2014 г.

Експертите са коментирали данните от Личната амбулаторна карта на К.Г.С., съгласно които подсъдимият към дата 31.07.2014 г. се е намирал в болнични по повод на получения на 07.06.2014 г. исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия.

Исхемичният инсулт е заболяване, при което настъпва остро разстройство на мозъчното кръвообръщение в резултат на недостатъчен приток на кръв, респективно на кислород и глюкоза към мозъка, с последващо разстройство на метаболитните процеси в засегнатата територия. При това настъпват необратими морфологични увреждания на мозъчната тъкан /невроните, глията и мезенхимната тъкан/ в обезкървената зона. Тези необратими увреждания се проявяват с трайни неврологични и/или психични нарушения и имат общ и огнищен характер. Възстановяването продължава няколко месеца до година след острия период, като зависи от обема на увредена тъкан, поС.ството на лечение и рехабилитация, както и от придружаващите заболявания. Най-честата причина за възникване на Исхемичен инсулт е атеросклеротичните промени на аорта, сънни, вертебрални и мозъчни артерии, като в конкретния случай е налице тежка съдова патология на сънните артерии, доказана с Доплерова сонография в НО на М. „Д-р Ив. Селимински“ АД – Сливен и чрез артериография при лечението в „Сити клиник” – София.

Според заключението, в конкретния случай, видно от медицинските документи К.Г.С. е имал слабост на левите крайници, леко изразена парализа на лицевия нерв в ляво по централен тип и промяна в говора по типа на дизартрия. Това означава, че говорът му е бил неясен, но адекватен. При изписването от НО на М. „Д-р Ив. Селимински” АД – Сливен слабостта на левите крайници и говорните нарушения са били леки, тоест е говорел достатъчно разбираемо.

В заключението е коментиран преглед, извършен от д-р Р.на 28.08.2014 г., в който е отбелязана персистираща лека левостранна хемипареза /лека частична парализа на лява ръка и крак/. Говорни нарушения на тази дата не се коментират, което според експертите означава, че или са липсвали напълно или са били леки и без практическо значение.

След прекаран Исхемичен инсулт пациентите са неработоспособни различно време, което зависи от множество фактори според тежестта на заболяването, но не е по-малко от 6 месеца. След този период, при представяне на ТЕЛК, дори и при инсултите с пълно възстановяване се определя 50 % намалена трудоспособност за срок от 1 г. Това означава, че на 31.07.2014 г. К.Г.С. е бил неработоспособен.

В резултат на получения на 07.06.2014 г. исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясната средна мозъчна артерия К.Г.С. е получил освен останалите описани в медицинските документи увреждания и дизартрия. Дизартрията представлява нарушаване на речта, изразяващо се главно в нарушена артикулация на думите. Проявява се с нарушения в произношението, което е резултат най-често от нарушена инервация на речевия апарат поради засягане на специфични отдели на мозъка. Дизартричните промени в говора в конкретния случай се дължат на нарушени движения на мимическата мускулатура в резултат на засягане на лицевия нерв /в този случай централно/. Тяхната изразеност зависи от степента на засягане, като в случая още при изписването от НО обективно е имало лек остатъчен централен фациалис /леко изразена остатъчна парализа на лицевия нерв/ с лека дизартрия, тоест говорът е бил променен, но достатъчно ясен и адекватен. По време на извършения на 28.08.2014 г. преглед от д-р Р. специалист Невролог е била констатирана лека левостранна хемипареза /лека частична парализа на лява ръка и ляв крак/.

След извършен актуален преглед вещите лица сочат, че в момента К.Г.С. е в добро общо съС.ие. При извършения специализиран неврологичен преглед не се установили отклонения от нормалния неврологичен статус. Продължава да се лекува системно, както за прекарания исхемичен инсулт на мозъка в басейна на дясна средна мозъчна артерия, така и за придружаващите заболявания – Хипертонична болест, Дислипидемия, Захарен диабет.

Разпитани в с.з. пред въззивния съд експертите поддържат заключението на съдебно-медицинската експертиза. Д-р К. – началник отделение по неврология при М. “Д-р Иван Селимински” – гр. Сливен със специалност по неврология разяснява понятия отразени в цитираните в заключението медицински документи за извършени на подс. С. прегледи. Според експерта “психоорганни системи с когнитивен дефицит лека към умерена степен” означава нарушение в т. нар. висши корови функции, т.е. онова, което човек разбира, изразява с думите си, начинът, по който извършва обичайни елементарни действия. Подчертава, че за да се докаже това съС.ие, се изисква специално  изследване, за което липсват доказателства да е извършвано. Счита, че се касае за техническа грешка, поради което вещото лице пренебрегнала това конкретно заключение в посочените медицински документи. Пояснява, че когато болният е малко по-бавен в действията си, по-бавно отговаря и има известна промяна, която е обичайна в първите месеци след инсулта и може да отзвучи, специалистите ги отбелязват, без това да означава, че пациентът има такива промени, че да не разбира какво става около него; да не разбира действията си и т.н. Т.е. не може да се приеме, че е налице някаква форма на разстройство на съзнанието. Според вещото лице дори пациентът да има доказан лек когнитивен дефицит – това не означава, че той е неадекватен. Възможно било объркване в математически изчисления, пациентът да забравя имена, но дори и при лек когнитивен дефицит хората, според д-р К., са пълноценни.

Тази фактическа обстановка въззивният съд намира за несъмнена и категорично установена от доказателствата по делото. Приетата за установена фактическа обстановка в голямата си част е сходна с тази, възприета от първата съдебна инстанция. Различията в приетите за установени факти се базират на доказателствата, приобщени в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, както и на различен прочит и анализ на част от доказателствените материали, приобщени от първоинстанционния съд. Настоящият съд направи констатациите си по фактите въз основа на цялата доказателствена съвкупност – гласни, писмени и веществени доказателства.

Настоящият съдебен състав, така както и СлРС, кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели А.Р. и М.С. – полицейски служители в Сектор „Икономическа полиция” към ОД МВР – Сливен. Комплексният прочит на показанията на двамата свидетели дава информация за получен на 31.07.2014 г. в ОД на МВР – Сливен сигнал за кражба на дърва в района на гр. Котел. Налице са незначителни противоречия в показанията на двамата свидетели досежно часа на постъпилите данни. Според показанията на свид. А. Р. това е станало около 20:00 ч., а според показанията на свид. М. С.– около 18:00 – 19:00 ч. същият е бил извикан отново на работа. Доколкото разпита на двамата свидетели е бил извършен от СлРС почти три години след инцидента констатираното разминаване е обяснимо с изтеклия период от време. Съдът се доверява на същностната част на депозираните пред СлРС показания, а именно, че сигналът е постъпил след работно време – т.е. след 17:30 ч., но преди 20:00 ч., тъй като останалите безпротиворечиви доказателства сочат, че полицейските служители са пристигнали на място и са започнали проверката още докато е било светло, а като са приключили действията вече е било тъмно. Свид. А.Р. заявява, че когато тръгнали от гр. Сливен с колегата му М.С. било сравнително светло. Същевременно от приобщената във въззивното следствие справка от НИМХ при БАН – София е видно, че на инкриминираната дата 31.07.2014 г. залезът на слънцето в района на гр. Котел е настъпил в 20:35 ч. Свид. Р.Р. – полицейски служител в РУ – Котел заявява, че поне час след прибирането му от работа в 17:30 ч. е получил обаждане за настоящия казус. Друг полицейски служител от РУ – Котел – свид. Х.Б.също съобщава, че обаждане е получено след 17:30 ч., по светло, проверката започнала по светло и приключила по тъмно. В този смисъл съдът приема показанията на свидетелите А.Р. и М.С. са достоверни и следва да се кредитират, независимо от констатираното разминаване по-горе. Двамата свидетели съобщават и възприятията си след пристигането си на място, а именно че заварили колегите си от РУ – Котел, които запазили местопроизшествието. Установили ТИР, в който имало дърва и няколко камиона, както и разбрали, че се извършва извоз на дървесина без превозни билети, без марки и в отсъствие на служител от ДГС – Котел. На място били и двамата подсъдими П.А. и К.С., като от показанията на свид. М.С. се установява, че подс. К.С. е пристигнал по-късно с автомобил „Мерцедес”, придружен от още едно лице. От показанията на свид. Радев се установява още, че познавал подс. К.С., тъй като бил правил проверки на фирмата и на товарните камиони. Този състав на въззивния съд, както първоинстанционния съд, се доверява на показанията на посочените свидетели, тъй като са достоверни, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Същите се подкрепят и от другите кредитирани доказателствени материали.

Съдът цени показанията и на разпитаните по делото свидетели Р.Р., К.С., Х.Б.и М.К. – полицейски служители в РУ – Котел. От показанията на свид. Р.Р. – Началник група „Криминална полиция” в РУ – Котел, се установява, че било получено обаждане от полицейски служители от гр. Сливен, че имало незаконно претоварване на дърва в местността „Трите вятъра”, гр. Котел и трябвало да се извърши проверка; че отишъл на място с колегите си К.С., М.К., Х.Б.и дознателя В.Б.и установили спрени автомобили – камиони, като единият бил ТИР, в който се претоварвали дърва от други камиони, спрени успоредно на ТИР – а, като дървата нямали контролна горска марка и бил подаден сигнал на директора на горското да дойдат техни представители да извършат проверка; както и че разговарял с лицата, които били там, като товарачите посочили, че подс. П.А. е отговорник. От показанията на свид. Р.Р. се установява още, че при разговор с подс. П.А. заявил, че той е някакъв посредник, не е собственик на фирмата и отговарял за товаренето и претоварването на дървесината, която се намирала на съответните сечища, организирал работата за товарене и претоварване. Свидетелят посочва, че  по-късно пристигнал и подс. К.С. с още един човек, като Р. не позволил на подс. С. да разговаря с колегите му, но не му  направило впечатление подс. К.С. да има проблеми с говора или с движенията. Свид. К.С. също е възприел процесния ТИР и 3-4 товарни автомобила, които го претоварвали; помагал при установяване на търговското дружеството и лицата. Същият потвърждава, че подс. К.С. е пристигнал по-късно; както и че дошли полицейски служители от гр. Сливен. Показанията на свид. Х.Б.изцяло кореспондират с вече обсъдените на колегите му от РУ – Котел. В допълнение свид. Х.Б.е заявил пред СлРС, че подс. А. му казал, че е бил изпратен да натоварят ТИР-а. Свидетелят не разбрал кой е наемал работниците – товарачи. Според свид.Боризанов, подс. А. изпълнявал длъжността частен лесовъд и като такъв транспортирал дървесина, съблюдавал за количеството дърва, което ще се натовари. Информация относно проверените камиони и дърва за огрев се съдържа и в показанията на свид. М.К., който изготвил на местопроизшествието фотоснимки и участвал в измерването на кубатурата на дървата за огрев. Съдът се доверява на показанията на свидетелите полицейски служители от РУ – Котел, доколкото са относими към предмета на делото, взаимосвързани са и кореспондират с останалите кредитирани доказателствени материали. Изключва само частта, в която свидетелите преразказват разговори между тях и подсъдимите лица, доколкото е недопустимо такива опосредени обяснения, дадени от подсъдимите пред полицейски служители, но не по установения в НПК ред, да бъдат надлежен източник на информация /арг. от “Д. Митев срещу България” и др. на ЕСПЧ/.  

По делото са разпитани като свидетели Х. К., С. С. и К.Х.– служители в ДГС – Котел. От показанията на свид. Х. К. – горски стражар в ДГС – Котел се установява, че не познава подс. К.С., а с подс. П.А. се е запознал в гората. Подс. А. идвал с хората, които извършвали сечта, измервал дървесината, която е добита. Пак от същите показания е видно, че на процесния ден около 20:00 часа и нещо вечерта, свид. К. получил обаждане от Началник участъка свид. С. С.. Последният казал, че шефката свид.П.С. му се е обадила за задържани камиони в местността „Трите вятъра”. Свидетелят и началника му отишли на място и видели ТИР и други камиони, които били натоварени с дърва и разтоварвали на ТИР-а. От показанията на свид. Х.К. се установява практиката, когато се товари от определен отдел, началникът на участъка да му звъни, за да осигури присъствието му на място с цел описване на дървесината или нейното измерване. Когато камионът бил натоварен свидетелят издавал превозен билет – ако има възможност ТИР-ът да влезе до рампата, където е рампирана дървесината, или подвозен билет, ако ТИР-ът не може да стигне до рампата. След като дървесината се претоварела на ТИР свидетелят издавал превозния билет, в който се описвали подвозните билети. Разяснява, че измервал дървесината в сечището преди да се натовари, оцветявал със спрей и казвал, че ще се качи в камиона или ще остане на склад и ще се пусне протокол за отсечената дървесина. От показанията на свид. Х.К. се установява още, въпросната вечер не бил получил обаждане от началника си, че ще се извършва товарене на дървесина, както и че товаренето на дървесината не може да започне в тъмната част на денонощието. Обяснява, че при предстоящо транспортиране на дървесина от отдела на „Толерант 2009” ЕООД, понякога му се обаждал подс. П.А., но обичайна  практика била да отидат да товарят без предварително предупреждение. Споделя за случаи, когато посещавал отдела на тази фирма и установявал подс. П.А. в сечището с работниците и едва тогава подсъдимият му съобщавал, че предстои товарене и извоз на дървесина. В такива случаи свидетелят се обаждал на началника си, който уведомявал шефката им за предстоящо товарене на дървесина.

От показанията на свид. С. С. – Началник участък в ДГС – Котел се установява, че за процесния случай е разбрал от свид. П.С.. Свидетелят отишъл на място заедно с колегите си свид. Х. К. и И.М., където установили ТИР и две-три подвозни коли, натоварена дървесина на ТИР-а, която била без подвозни и превозни билети.  Според показанията на свид. С. същият трябвало да бъде предупреден от лицензирания лесовъд на фирмата или от управителя, ако ще има извоз. Посочва, че подс. А. се занимавал с товаренето, както и се обаждал, но на процесния ден подсъдимият А. не съобщил за товарене на дървесина. В показанията на свид. С. се съдържа информация за правилата, по които следва да се извърши процесната дейност – подвозните билети се издавали, когато ТИР-а не може да влезе на временния склад. В този случай се използвали по-малки коли, с по-висока проходимост, в случая камиони ЗИЛ, които се товарели от временния склад, издавал им се превозен билет, който се наричал подвозен от временния склад до ТИР-а. Според същите показания в някои случаи управителят на фирмата или подс. П.А. се обаждали на свид. С., а в други – представител на фирмата се обаждал на директора на горското. По правило се извършвала проверка по счетоводни документи и когато имало постъпили пари се преценявало дали може да се извърши товаренето на дървесината, като се оформяли протоколи за добив, а за процесния ден никой не се обадил на свидетеля и той не направил счетоводна проверка на документите за дървесината. От показанията на свид. С. се установява още, че когато започнала сечта в отдела, подс. П.А. му се обадил, а след това подсъдимият поддържал връзка със свид. Х. К. – горски на района. Свид. С. С. твърди, че няма практика превозните билети да се издават на асфалтовия път. Според него замерването на дървесината следва да се извърши преди натоварването на ТИР-а. Въпреки това признава за практика, при която ако горският не може да отиде до сечището по някаква причина,  изчаква камионите в близост до сечището и измерва дървесината на превозната кола. Свид. С.С. пояснява, че лицето, посочено в позволителното за сеч /т.е. в конкретния случай Д. Д./, носи отговорност за дисциплината в сечището. При експедирането, след издаване на съответния превозен билет, шофьорът носел отговорност. Свидетелят разказва, че за извоз на дървесина може да получи обаждане както от лицензирания лесовъд, така и от друг представител на фирмата. По правило ако нямало внесени авансово пари, не следвало да се допусне извоз на дървесина, но не е сигурен дали няма случаи парите да се внесат след натоварването на дървата. Товарене на дървесина без внесени авансово средства се разрешавало устно от директора на ДГС – Котел – свид. П.С.. 

От показанията на свид. К.Х.– горски стражар в ДГС Котел се установява, че на 31.07.2014 г. бил изпратен от началника на участъка И.М. да експедира дърва на фирма „Толерант 2009” ЕООД от отдел 234, подотдел буква „б”. Дошли подвозни автомобили и товарачи с бял микробус, като същите били ръководени от подс. П.А.. Свид. К.Х.измерил количеството дървесина, поставил своята контролна горска марка и след като били натоварени ТИР-овете издал превозни билети и товарачите, шофьорите и подс. А. си тръгнали около 19:00 часа. Свидетелят не разбрал, че след този извоз групата ще ходи да извозва дървесина и от друго място. Свид. К.Х.изрично е заявил, че на 31.07.2014 г. не е издал подвозни билети на подвозните автомобили, които товарели ТИР-овете. Не може да си спомни причината за това – дали е бил в горското или е експедирал другаде. Обстоятелството, че свид. Х. не е издал подвозни, а само превозни билети на ТИР-станцията се потвърждава и от показанията на свид. А. Е.. Последният е споделил за практика билетите да се издават от горските, когато камионите отидат до ТИР-а, така било и в Катунище. В подобен смисъл показания депозира и свид. И.Д.– “Горският слага печата след като дървата са натоварени на камиона, на мястото, на което ги разтоварваме на ТИР-а, там слагат печатите горските. Всеки път тъй ставаше. Билетчетата ги издаваха след като ТИР-а вече е натоварен, напълнен.”

Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, се доверява на показанията на свидетелите К., С. и Х.. Същите са логични и съдържат относима информация за правилата за извършване на превоз на дървесина и други практики, установили се в работата, макар и неразписани и дори противоречащи на нормативни разпоредби. Въззивният съд намира, че тези обстоятелства са от съществено значение с оглед установената на инкриминираната дата конкретика и при преценка дали тази ситуация е била изключение или обичайна практика в отношенията между работещите за “Толерант 2009” ЕООД лица и служителите на ДГС – Котел. Видно е, че при извършване на подвоз от временния склад до ТИР-станцията на подвозните товарни автомобили не всякога са били издавани подвозни билети, а също така, че товаренето на дървесина от временния склад се е извършвало без да присъства непременно служител на ДГС – Котел. Свид. К. споделя, че често е заварвал товарачите и подс. А. в гората и едва тогава е разбирал за предстоящо товарене, а свид. К.Х.– че е бил на друго място /в горското или на друг обект/, докато е извършвано товарене в отдел на “Толерант 2009” ЕООД и затова не издал подвозни билети. Съдът няма основание да изключи достоверността на дадените показания, а тяхната релевантност към инкриминираното деяние е безспорна.

Доверие заслужават и показанията на разпитаните по делото свидетели П.С., която към инкриминирата дата и до 15.12.2014 г. е била Директор на ДГС – Котел и Н.А., която от 15.12.2014 г. е заемала същата длъжност. Показанията на свид. П.С. съдържат информация относно сключения между „Толерант 2009” ЕООД и ДГС – Котел договор за продажба на стояща дървесина на корен и неговото изпълнение. Според свидетелката, в конкретния случай лицензираният лесовъд на фирмата трябва да се свърже с длъжностното лице, което отговаря за този отдел към ДГС – Котел, за да уведоми, че ще има товарене на този ден. Спомня си, че във връзка с изпълнението на договора е контактувала с лицензирания лесовъд Д. Д., а когато се отнасяло за парични преводи – с подс. К.С.. Не може да отговори дали е имала разговори с подс. С. относно авансови вноски по договора. За конкретния случай свид. Х.К. бил изготвил констативен протокол за измерване на дървата за огрев натоварени на товарните автомобили без поставена КГМ и които не били съпроводени с подвозни билети. След прочитане показанията, дадени от свид. С.на досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК, същата ги потвърждава, включително в частта, че не знае дали управителят на “Толерант 2009” ЕООД е наредил товаренето на дървесината и в колко часа. Потвърждава и информацията, заявена по-рано, че служителите на ДГС – Котел не са установили нарушение на сечта в обекта.

От показанията на свид. Н.А. се установява, че деянието е било извършено преди встъпването й в длъжност и не е запозната в конкретика с казуса. Показанията са депозирани след уговорка от страна на свидетелката, че коментира принципни положения. В най-общ план показанията на свид. А. преповтарят механизма и правилата, описани в показанията на служителите на ДГС – Котел – К., С. и Х. за издаване на подвозни и превозни билети, товарене и превоз на дървесина. Подчертава, че фирмата има лицензиран лесовъд и отговорници, като за ДГС е без значение кой от фирмата ще се обади за предстоящо товарене на дървесина. Правилно било обаждането да е от предния ден, но можело да е и в рамките на деня. Сочи, че на временния склад трябва да има горски, въпреки че товаренето можело да се извърши и без горския да е там, но не бива колата да се движи без превозен билет и контролна горска марка. Нямало проблем товаренето да се извърши в светлата част на деня, а превозът – в тъмната. От показанията на свид. Н.А. се установява още, че при сключване на договор, фирмата посочвала назначен по щат лесовъд, което се доказвало с трудов договор, справка от НОИ и лиценз на лесовъда, който се посочвал в договора. Главната задача на лицензирания лесовъд била чисто лесовъдската част, т.е. да подписва позволителни за сеч, да следи за дисциплината на сечта (да не се допускат нарушения по сечта) и оттам нататък не всички фирми възлагали на лицензирания лесовъд чисто техническа организация – по извозването на дървесина; тази дейност по транспортирането можело да бъде организирана и от лице, което не е лесовъд.

Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелки, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.

По делото са разпитани като свидетели Д. В. К., Д. Й. В., Ч. Ж.Ч., А. С. Е., С. Е. К., В. К. А., Т. Е. К., Б. Й. В., И. М. Д., А. С. Е. и Д. М.С. – товарачи на дървесина на инкриминираната дата. Показанията на посочената група свидетели са еднопосочни и съвпадащи си в определени части и с известна вариативност в други. Кредит на доверие съдът дава на съобщените от тези лица обстоятелства, по които няма съществени разминавания и които кореспондират с останалите кредитирани доказателствени материали. Достоверни са твърденията на свидетелите, че живеят в гр. Сливен в кв. „Надежда” и били организирани да работят като товарачи на дърва от свид. Т. Е. К. по прякор “Мозъка”. На инкриминираната дата били отведени до обекта от бус, който ги взел от квартала, както и че на процесния ден са товарили дърва от две места – в района на селата Катунище и Нейково, а след това от местността „Злостен”. След излизането от тази местност и при претоварването на дървата на ТИР-а дошли полицейски служители. Последователни са показанията и в частта, в която свидетелите заявяват, че свид. T.K. по прякор “Мозъка” получавал парите за работата им и след това ги разпределял между участниците в бригадата. Свидетелите установяват, че по време на товаренето на дърва и от двете местности с тях е бил подс. П.А., а подс. К.С. е дошъл по-късно, след полицейските служители. Не остава съмнение, че подс. А. е измервал количествата дървесина, които да се натоварят от бригадата. Подс. А. е бил лицето, който е съобщил на бригадата, че следва да се преместят от един обект на друг на процесния ден. В посочената част съдът се доверява на показанията на групата свидетели, участвали в товаренето на дървесината, като се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че тези показания кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства. По-нататък обаче настоящият състав се разграничава от мнението за недостоверност на показанията на свидетелите относно лицата, които са участвали в организацията, транспортирането и заплащането на труда на работниците на процесния ден. Макар и в показанията на цитираните свидетели да има разминавания кое лице ги е организирало и е плащало възнаграждението на 31.07.2014 г. въззивният съд кредитира показанията, че лице на име П. се е обадило на свид. T.K. за товаренето на дървесина, както и че същият е заплатил за труда им след това. Неубедителни са доводите на СлРС за дискредитиране показанията на свидетелите-товарачи в тази им част. Тези свидетели не са назначени на трудов договор в дружеството, управлявано от подс. С., не са зависими от него, а процесните отношения са се случили няколко години преди разпита на лицата пред СлРС. По делото не е установено някой да е повлиял по какъвто и да е начин на свидетелите, за да се изключат като недостоверни дадените от тях показания относно лицата, с които е осъществен контакт, както и тези, които са организирали работата им. Свид. T.K. – ръководител на бригадата товарачи при разпита му пред СлРС и след прочитане показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК е заявил еднозначно, че организатор на работата им е бил един мъж на име П.. П. се обаждал вечер около 17:00 – 18:00 ч. вечер, за да се организират товарачите за следващия ден. Именно с П. твърди свид. T.K., че е разговарял за възнаграждението, което ще се плаща – по 2,50 лв. на кубик дърва. Действително свидетелят е заявил, че и подс. К.С. му е звънил понякога, а понякога П., но е ясно заявено в показанията, че за конкретния случай обаждането по телефона е било от мъж на име П.. След известно колебание свидетелят е заявил, че плащането на труда за конкретния случай е било направено също от лицето П.. Свид. T.K. е казал, че подс. С. е бил болен по това време. Последното обстоятелство е съобщено и от свидетелите Д.В., Ч.Ч., А. Е., И.Д.. Свид. Д. К. също потвърждава, че организатор на работата им е един мъж на име П., който се обаждал на братовчед му свид. T.K., за да ходят в Котленския Балкан. На свид. И.Д.също е известно, че понякога подс. С., а понякога заместникът му плащал за извършената от бригадата работа. Свид. А. Е. също съобщава, че “П. началника” им е плащал парите, като давал същите на свид. T.K.. Тези обстоятелства свид. Е. възприел лично. Свидетелят заявява “П. е началник, отговаря за нас, плаща ни, за топливото отговаря. К. не знам какъв е. К. е като шеф, но друг се занимава с нас.” Видно и от показанията на свид. П.А. именно този свидетел е организирал товарачите чрез ръководителя им свид. T.K. – “Мозъка” и им е заплащал възнагражденията по договорена ставка с пари на търговското дружество “Толерант 2009” ЕООД, предоставени му от свид. Е.Д. и според количествата подадени му от лесовъда Д. Д.. Свид. Д. потвърждава тези обстоятелства. Комплексният прочит на горепосочените доказателствени източници води до извод за достоверност на дадените от групата товарачи показания в частност тези на свид. T.K., свид. Д. К., свид. Е. и др., че лице на име П. им се е обаждало, за да товарят дървесина за “Толерант 2009” ЕООД, както и че същото лице им е заплатило за труда на процесния ден. Безспорно е установено по делото и обстоятелството, че към инкриминираната дата подс. С. е бил в съС.ие след мозъчен инсулт /настъпил месец и половина по-рано/, в болнични поради неработоспособност, поради което показанията на свидетелите и в тази им част следва да се кредитират.

На следващо място СлРС е преценил като недостоверни показанията на групата свидетели-товарачи в частта, в която са заявили       , че лице на име Д., Д., Д. е било в гората и е разпореждал на подс. П.А. и други присъстващи лица какво да правят, какви количества дърва да товарят и на кой обект да се местят. Този състав на въззивния съд не споделя извода на СлРС. Както се посочи по-горе посочената група свидетели не са заинтересовани от изхода на делото и нямат отношения с процесното търговско дружество или подсъдимите. Същевременно дадената от тях информация, макар с известни вариации, преобладаващо налага извод, че в гората е имало някакво лице, което лично или по телефона е разпореждало и контролирало процеса и организацията по товарене на дървесината в конкретните обекти на “Толерант 2009” ЕООД. В тази връзка въззивният съд констатира, че пред СлРС са депозирани показания от посочените свидетели, както следва:

-Свид. Д.В. заявява, че по време на товаренето на дървата е присъствало лице на име Д. или Д. – възрастен мъж с бяла коса, който им разпореждал да товарят камионите.

-Свид. Ч.Ч. говори за лице на име Д. или Д., който се обадил на подс. П.А., че трябва да се товари още един ТИР. Подчертава, “горският Д. се обажда на момчето П., че трябва да товарим”. 

-Свид. С. К. е заявил, че някакъв човек се обадил на подс. П.А. – Д. или Д. и той им казал да влизат и да товарят.

-Свид. В.А.сочи, че горският, който бил стар човек, им казвал какво да правят. Димо или Д. се обадил на подс. П.А. да товарят дървата.

-Свид. T.K. разказва за горския Д. или Д. – възрастен мъж с бели коси, който звънял на подс. П.А., за да им разреши да влязат в обекта и да товарят. Едва тогава подс. А. измервал количеството дървесина за товарене.

-Свид. Б.В.също знае, че някакъв човек Д. или Д. се обадил по телефона на подс. П.А. докато товарели дърва на първия обект и им казал къде да влязат и да товарят. В последствие този горски, който бил с бели коси, се скарал с подс. А..

-Свид. А. Е. заявява, че К. не е бил в гората, “Другият горският, ни каза да товарим, звънял на П. да влизаме вътре, каза, че ще идва след малко и ние влезнахме. Дървата ги измерваше П....”.

-Свид.А. Е. съобщава за възрастен мъж с очила, който им казвал от кои дърва да товарят.

-Свид. Д.С.също говори за Д., който им казвал какво да правят и разпоредител да излязат от мястото, където товарили дървата. 

Посочените показания, макар несъвпадащи изцяло, са твърде многобройни, за да се приеме теза за недостоверност на същите. Касае се за голяма група лица, която видно от материалите по делото е с определено ниво на интелектуални възможности – повечето са лица без образование, някои с начално образование. Дори за ръководителя на бригадата – свид. T.K. по прякор “Мозъка”, е видно от снетата самоличност и показания на разпитани свидетели, че е неграмотен. Свидетелите са били подробно разпитани от СлРС, приобщени са показанията им от предходната процесуална фаза и са заявили ясно и недвусмислено, че голяма част от тях не познават “К.”, чували са за такъв човек, знаят, че е шеф на фирмата, но не той, а горски на име Д., Д., Д. и др. е определял в кой обект да влизат, за да товарят дървесина. Тезата на СлРС, че показанията на товарачите са неубедителни в посочената им част, поради противоречие с показанията на по-късно пристигналите служители на ДГС – Котел и полицейски служители, не може да бъде споделена. Представителите на ДГС и МВР са пристигнали значително по-късно, те не са присъствали на мястото, където подс. А. е получил указания работниците и шофьорите да се отправят към втория обект в местността “Злостен”. Еднопосочна е съобщената от товарачите и шофьорите на камионите информация, че лесовъдът Д. Д. е разпоредил преместването от първия на втория обект. В този смисъл съдът намира, че няма основание показанията товарачите да бъдат изключени от доказателствения материал, независимо от непълното съвпадение на посочените от свидетелите имена на “горския” Д. Д..

Кредит на доверие следва да се даде и на показанията на разпитаните по делото като свидетели шофьори на товарни автомобили Р. С., Е. Е., С. П. и Д.П.. Към процесната дата – 31.07.2014 г. четиримата свидетели са работили във фирма „Толерант 2009” ЕООД като шофьори на товарни автомобили „Урал”. Безпротиворечиви са показанията им, че на инкриминираната дата са товарили дърва в обект на фирмата в с. Катунище, които след това били претоварени на ТИР и след като приключили по разпореждане на Д. Д. /за някои по телефона, а други разбрали опосредено/ тръгнали към отдел в землището на гр. Котел да товарят дърва. Свидетелите установяват, че след като дървата от отдела били натоварени, те напуснали обекта без издадени подвозни билети и поставена контролна горска марка и тръгнали към местността „Трите вятъра”, където започнало товаренето на ТИР-а. Пристигнали полицейски служители, които разпоредили да се спре товаренето. Според депозираните показания и на двата обекта при товаренето на дървата е бил само подс. П.А., не присъствал нито подс. К.С., нито лицензираният горски на фирмата Д. Д..

Пред СлРС свид. Р. С., след прочитане на по-рано депозирани от него показания в ДП и пред друг състав на съда, заявява, че не подс. К.С. и подс. П.А., а лицензираният лесовъд им е казал да отиват в Котел. Пътят бил около 30-40 мин. между двата обекта, а свидетелят и друг път бил ходи да товари там. Преместването станало около 18:00 – 19:00 ч. По принцип Д. се обаждал, но в конкретния случай подс. П.А. му казал за преместването. Отделно от това свидетелят твърди, че и Д. му се обадил. Подс. А. се опитал да се свърже с горския, но не успял. Свидетелят признава, че е наясно, че не трябва да извозва дърва без подвозен билет и без марка, но си мислел, че горският ще дойде да удари марките. Споделя за практика от други случаи, в които горският ги чакал на асфалта – на пътя. Понякога се издавали подвозни билети, а понякога – не. Изрично заявява, че е бил наясно, че извършва нарушение, превозвайки дървата без билет и марка. Въпреки, че подс. А. казал да закарат дървата, свид. С. подчертава, “За дървата началник беше Д. Д.. П. не ми е бил началник. Знаех, че не трябва да карам колата без подвозен билет. Послушахме П. като ни каза да тръгваме...”, “Лицензираният лесовъд Д. Д. ми каза да тръгваме към Котел... той по телефона ни казва да товарим дървесината, ние си знаем обекта... Горските ако са там ни издават документ, ако не – ни чакат някъде... П. вършеше работата да оразмери и да измери дървата на сечището преди да се натоварят.”,“К. беше болен от инсулт през този период. Доста време не беше на работа.”

 Показанията на свид. Е. Е. кореспондират с тия на свид. Р. С.. Свид. Е. установява, че подс. П.А. разговарял с лицензирания лесовъд Д. Д. и след това след 16:00-17:00 ч. казал, че трябва да отиват в Котел. На място във втория обект подс. А. се обадил на лицензирания горски, за да дойдат и да маркират дървата, след което казал да отиват на ТИР-а. Свидетелят потвърждава заявеното от другия шофьор С., че в повечето случаи горският идвал направо на ТИР-станцията. Свид. Е. изрично заявява, че подс. К.С. не им е разпореждал да се преместят от обекта в Катунище в този в Котел.

Свид. С. П. в показанията си посочва, че работил в процесната фирма два или три дена преди 31.07.2014 г. след което напуснал. На терен имало едно момче – подс. П.А., което било стажант според свидетеля. На инкриминираната дата някой се обадил на момчето да отиват на друг обект. Свид. П. знае, че “К.” е шефът на фирмата, но той бил болен и някой го докарал вечерта. Заявява, че подс. С. бил неадекватен и не му давали да говори.

Свид. Д.П. също е разказал за случая, заявявайки, че лицензираният лесовъд Д. Д. се обаждал на подс. П.А. и му казвал какво да правят. Показанията му кореспондират с тези на другите шофьори, вкл. в частта, че шефът им е бил болен тогава и Д. Д. му движел нещата. Подс. П.А. им съобщавал какво е разпоредил Д. и те се местели по обектите. Споделя за случаи, в които Д. му е звънил и му се скарал, че се бави. Цитира частично ползван от Д. телефонен номер. Д. минавал по обектите и знаел къде колко дърва има, разпореждал къде да отиват и какво да правят, а подс. П.А. мерел дървата.

В така коментираните показания на четиримата шофьори няма принципни противоречия. Необоснован е изводът на СлРС за частично изключване на показанията поради непълно съвпадение между тези на свид. С. с дадените от тримата други шофьори – Е., П. и П.. Извън съмнение и четиримата шофьори свидетелстват, че е имало обаждане за преместването им от единия обект на другия от Д. Д.. Шофьорите са знаели, че подс. С. е бил болен и не е работил в този период, а за дейността относно добива и превоза на дървесината е отговарял лицензираният лесовъд Д. Д.. Несъмнено от тези показания, както от показанията на свидетелите – товарачи, а също и от тези на свид. Д. и свид. А., се установява достоверността на тези обстоятелства. В подкрепа на този извод са и показанията на свид. П.С. – директор на ДГС – Котел в същия период, която също контактувала с Д. във връзка изпълнението на договора. Посоченото от СлРС обстоятелство, че процесната вечер Д. Д. не е бил до ТИР-а в местността „Трите вятъра”, когато е извършвано претоварването, нито е дошъл по-късно, не обосновава недостоверност на депозираните от свидетелите показания. Обратно – наличието на взаимовръзка между тях и значителна част от останалите приобщени доказателствени източници, дава основание показанията на четиримата шофьори да ценят наред с останалите писмени и гласни доказателства.  

Кореспондиращи с дотук обсъдените гласни доказателства са показанията на разпитания по делото свидетел Т. Ш. – шофьор на ТИР в “Толерант 2009” ЕООД към 31.07.2014 г., който вече не работи във фирмата. Свидетелят разказва за проведен разговор между лицензираният лесовъд на фирмата и него, в който лесовъдът му разпоредил да отива в местността “Трите вятъра” и да чака да го натоварят. След приобщаване по реда на чл.281 от НПК на по-рано депозирани от този свидетел показания на ДП и пред друг съдебен състав, същият не е категоричен за часа, в който е пристигнал на място и започнало товаренето, но помни, че е било по светло. Изрично заявява, че не е вярно да го е изпращал подс. С.. Изпратил го горския на фирмата. Потвърждава показанията си, че подс. П.А. не може да разпорежда на шофьорите на ТИР-овете – или подс. С. или горския трябвало да им разпореди. В конкретния случай му разпореждал само горския на фирмата. К.С. не се месил за товаренето, тъй като горският знаел тези работи. Заявява, “Точно за този случай, понеже дойдоха полицаите, ме прати горския на фирмата.” Известно му е, че шефът на фирмата е бил болен по същото време, но не знае от какво. Въззивният съд кредитира показанията на този свидетел, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не е налице противоречие с обясненията на подс. А., както е приел СлРС. Обстоятелството, че подс. А. също е разговарял със свид. Ш. не изключва възможността заявеното от свидетеля да е вярно, а именно че Д. Д. е разговарял лично с шофьора на ТИР-а, за да го изпрати да бъде натоварен с дърва процесния ден. 

Няма основание да бъдат дискредитирани и показанията на разпитаните пред първата и пред въззивната инстанция свидетели Е.Д. и П.А.. Първата свидетелка живее на семейни начала с подс. К.С. и работи като касиер в „Толерант 2009” ЕООД. Запозната е със здравословните проблеми на подсъдимия в процесния период, вкл. затруднения с говора. Показанията в частта относно здравословния статус на подс. С. съответстват с приобщената медицинска документация, както и със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Експертите сочат, че говорът на подс. С. е бил повлиян от заболяването – бил е неясен, но не и неадекватен. Говорните нарушения са били леки. Към края на м.август 2014 г. според експертизата нарушенията не били отразени в медицински документ. Това не изключва наличието им към по-ранен момент, когато са изрично упоменати в издадените епикризи от м.юни 2014 г. /дизартричен говор/. Свидетелката Д. не е медицински специалист и към разказаното от нея не биха могли да се поставят изисквания за експертен изказ. Възприятията за говорен дефект и частично лицево изкривяване на подс. С. кореспондират с писмените доказателствени материали и с възприятията на други свидетели /товарачи, шофьори и др./ от същия период, поради което съдът ги кредитира изцяло. Няма основание да не бъдат възприети с доверие и останалите показания, депозирани от свид. Д. пред първата и въззивната инстанция. Пред СлРС свидетелката е обяснила механизма на разплащане с работниците-товарачи – горският Д. Д. я информирал за количествата натоварена дървесина и тя предоставяла на свид. П.А. съответните парични средства, за да заплати на бригадата. Освен това свидетелката извършвала плащанията на фирмата по фактури, а подс. С. подписвал нарежданията за плащане. За конкретната вечер свид. Д. твърди, че  мобилният телефон, ползван по-рано от подс. С., бил в нея и тя е разговаряла с полицаите, които я информирали, че С. следва да се яви в Котел. Свид. А. закарал подс. С. до Котел, тъй като подсъдимият нямал право да шофира. Пред въззивния съд свидетелката потвърждава показанията, дадени по-рано, като изрично посочва, че подс. С. не е говорил по телефона поради болестта си. Служебният му телефон се ползвал от различни лица – свид. Д., свид. П.А., а също така и от горския Д. Д.. Лицензираният горски Д. организирал дейността на фирмата, както и П.А.. Свидетелката  предоставяла средствата на П.А., а той изплащал възнагражденията на товарачите. Със служителите на горското контактувал най-вече Д. Д..

Тези показания се свързват логично с останалите кредитирани доказателствени източници. В показанията на товарачите на дървесина, шофьорите на камиони, както и тези на директорката на ДГС – Котел се съдържа информация в подобен смисъл, а именно, че свид. П.А. е контактувал с бригадата товарачи и заплащал за положения труд, а лицензираният лесовъд е отговарял за дейността по товарене и извозване на дървесината. Последният е контактувал и с шофьора на ТИР-а относно превоза на процесната дървесина. Относно ползването на фирмения телефон с номер **********, даден за контакт в ДП от подс. К.С., липсват доказателства, които да опровергават казаното от свид. Д.. Обстоятелството, че този телефонен номер се е ползвал от различни лица, а не от подс. С. след възникването на заболяването му, се потвърждава и от показанията на свид. П.А. пред въззивния съд. Показанията на двамата свидетели – Д. и А., кореспондират в тази им част и в обясненията на подсъдимите пред СлОС. При липсата на доказателства в обратния смисъл, СлРС необосновано е дискредитирал показанията на свид. Д. относно ползвателя на въпросния мобилен телефонен номер. Като цяло показанията на посочената свидетелка са ясни, последователни и логични и въззивният съд намира, че следва да бъдат ценени при изграждане на фактическата обстановка и формиране на правни изводи.

Аналогично съдът се доверява на показанията на свид. П.А.. Същият работи като шофьор във фирма „Толерант 2009” ЕООД. Пред СлРС свидетелят е заявил, че на инкриминираната дата лицензираният горски Д.Д., който се занимавал с дейността в гората, му се обадил и той изпратил свид. Т. Ш. с ТИР-а да товари в местността „Трите вятъра”. По-късно закарал на същото място и подс. К.С., който не знаел за извозването. Свид. А. контактувал с лице по прякор “Мозъка”, на когото възлагал събиране на бригада от работници за товарене на дървесина. Свид. А. възпроизвежда и личните си впечатления от съС.ието на подс. С. – бил изкривен, неадекватен, приличал на олигофрен. Съдът преценява тези показания като съответни на приобщените медицински документи, заключението на СМЕ, на показанията на останалите свидетели. В допълнителен разпит пред въззивния съд свид. А. е потвърдил по-рано дадените показания пред СлРС, вкл. че през м.юли 2014 г., когато подс. С. бил болен, с организацията дейността на дружеството се занимавал лицензираният горски Д.. Свид.А. или лиценцираният лесовъд Д. се обаждали на товарачите, за да организират за съответния ден дейността. Свид. А. вечер плащал за труда на работниците, според информацията получена от Д. Д., със средства предоставени от свид. Д.. На 31.07.2014 г. помни, че закарал К.С. до м. „Трите вятъра”. Било тъмно, на смрачаване. В този период С. бил изкривен, говорът му не се разбирал. Според свид. А., подс. С. не е ползвал телефон. Д. Д., Е.Д., а и той самият ползвали служебен телефон с номер *****. Тези показания кореспондират с останалите кредитирани доказателства, поради което съдът им се доверява и не счита, че има основание за изключването им като недостоверни. 

Въззивният съд не споделя подхода на първата съдебна инстанция към депозираните от подсъдимите лица обяснения. Видно е, че описаната от подсъдимите фактология в основната си част не се различава от тази, разказана от свидетелите по делото. Няма съмнение по основните фактически положения, касаещи дейността на дружеството “Толерант 2009” ЕООД, възложената с граждански договор на подс. А. работа, обстоятелството, че към инкриминираната дата подс. С. е бил в съС.ие след изкаран наскоро инсулт. Впрочем СлРС е кредитирал обясненията подс. П.А. в частта, в която сочи, че в началото е ходил на обектите на фирмата с лицензирания горски – Д. Д., както и за местонахождението на подс. А., товарачите и шофьорите на товарните автомобили на процесния ден и извършваната от тях дейност. Очевидно е от останалите доказателства, че подс. А. е подпомагал лесовъда Д. в неговата работа по измерване на дървесината, а договорът, по който е бил ангажиран подсъдимият А. е бил едва в началото на своето изпълнение – сключен е на 23.07.2014 г., т.е. 8 дни преди инцидента. СлРС е намерил недостоверни частично обясненията на двамата подсъдими, излагайки аргументи от приобщените писмени справки от мобилни оператори, отразяващи разговори между конкретни телефонни номера на инкриминираната дата, преди и след нея. Следва да се отбележи, че тези доказателствени източници сами по себе си не удостоверяват кое лице е провело телефонните разговори. Възраженията във въззивните жалби и допълненията към тях в този смисъл са основателни. Пред въззивния съд подсъдимите депозираха допълнителни обяснения, в които подс. А. признава, че е имал фирмен телефонен номер към инкриминираната дата, макар да не помни номера му, докато подс. С. отрича да е ползвал такъв. В идентичен аспект /относно подс. С./ са показанията на разпитаните свидетели Д. и А.. Вярно е, че първата от тях съжителства с подсъдимия С. на семейни начала, а вторият свидетел е негов подчинен, но показанията и на двамата са депозирани под страх от наказателна отговорност и помежду им няма противоречия. По делото липсват каквито и да е доказателства подс. С. да е разговарял по телефон на инкриминираната дата, преди или след нея, както и какво е съдържанието на въпросните разговори, с кои лица са проведени. В изложения смисъл съображенията на СлРС, че обясненията на подсъдимите не съответстват на справките от мобилните оператори досежно проведени помежду им разговори, се явяват необосновани и не могат да бъдат споделени. Няма съмнение от приобщените и по-горе обсъдени гласни доказателства, че лицето Д. Д. е бил лицензиран лесовъд към фирмата, че подс. П.А. се е учел от него, назначен на граждански договор във фирмата, като Д. Д. е отговарял за организирането на дейността в гората, вкл. транспортирането, нареждането на камионите къде да отидат и осъществявал контакти с директора на ДГС – Котел свид. П.С.. На терен действително подс. П.А. контактувал с горските стражари, но ръководството на дейността във връзка със сечта и транспортирането на дървесината се осъществявало от Д.. Работата на подс. А. е била с технически характер – измерване на вече изсечена и подредена на временен склад дървесина, след указания на лицензирания лесовъд и преди натоварването й в товарни камиони. Съдът счита, че депозираните от подсъдимите лица обяснения са логични и съответни на останалите коментирани по-горе доказателства, като между тях няма принципни различия, които да обосноват извод за недостоверност и депозиране с единствено с цел формиране на защитна позиция.

Въззивният съд кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи – съдебно-стокова оценителна експертиза, повторна съдебно-оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза, като изключва последната в частта, в която вещото лице е коментирало правни въпроси. Възраженията на защитата в тази посока са основателни. Същите са били изложени още в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, но не са намерили отговор в мотивите съм присъдата. Действително последното заключение частично се е отклонило от икономическата същност на експертизата и експертът е навлязъл в правни аспекти досежно сключения между ДГС – Котел и “Толерант 2009” ЕООД договор. В тази част заключението следва да бъде изключено, което е пропуснал да стори районният съд. Въззивният съдебен състав изслуша и приобщи заключение на съдебно-медицинска експертиза относно здравословното съС.ие на подс. К.С. към инкриминираната дата и след нея. Същото е изготвено в съответствие със законовите изисквания и съдържа отговор на поставените въпроси, поради което следва да бъде кредитирано. В допълнение съдът отбелязва, че съобрази и описаната от вещите лица информация от цитираните медицински документи, упоменати в заключението, съдържащи данни от съществено значение за предмета на делото. Обобщено, всички експертизи, приложени по делото са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито качества, знания и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява.

Съдът цени писмените доказателства, събрани в хода на производството, като споделя мнението на първата съдебна инстанция, че същите допринасят значително за изясняване на обстоятелствата по делото. Всички писмени доказателства са годни, относими и са приобщени към делото по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им. Съдът съобрази и иззетите по делото веществени доказателства.

Комплексният анализ на обсъдените доказателствени източници, според настоящия състав, дава основание да се възприеме гореописаната фактическа обстановка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на въззивния съд достигна до правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Съображенията за това са следните:

За да признае подсъдимите П.А.А. и К.Г.С. за виновни по повдигнатите им обвинения по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, Сливенският районен съд е преценил, че обвиненията са доказани и се касае за съизвършителство на деянието между двамата подсъдими, които действали в условията на посредствено извършителство чрез шофьорите на товарни автомобили - Р.Х.С.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5748 АХ, Е.Г.Е.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 4125 ВН, С.Т.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № А 5277 Р и Д.П.П.– водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № СН 1752 ВН. Така, според СлРС, без редовно писмено позволително подсъдимите извозили от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева, собственост на ТП ДГС гр.Котел.

По отношение на подс. К.С. СлРС е приел, че този подсъдим е обезпечил цялата организация – осигурил транспортните средства, заплащането на работниците и местата, от където да се товари, и е разпоредил на подс. П.А. да бъде извършена дейността по извоз на дървесината от местопроизшествието. Що се касае до подс. П.А. съдът е приел, че този подсъдим е отговарял за прякото организиране на товаро-транспортната дейност в района на местопроизшествието. Заключено е, че двамата подсъдими са действали като съизвършители, тъй като без активната дейност на всеки един от подсъдимите, не би могло да се осъществи самото изпълнително деяние. Направен е опит в мотивите да се обоснове тезата за посредствено извършителство по описания в диспозитива на обвинителния акт начин. Тук е налице противоречие между присъда и мотиви, доколкото съдът е приел, че деянието освен чрез посредствено извършителство подсъдимите са извършили и лично. С такова обвинение съдът не е бил сезиран и изводът в мотивите не кореспондира с произнесената присъда. Отделно от това СлРС е посочил,  че шофьорите на товарни автомобил – свид. С., Е., П. и П., са били изпратени в процесния отдел от подс. К.С. и ръководени на място от подс. П.А., който им заявил, че горският стражар от ДГС – Котел ще ги чака извън отдела, т.е. според първата инстанция шофьорите са извозили дървесината без да са имали умисъл за извършване на престъплението по чл. 235 от НК.

Относно субективната страна на деянието под формата на пряк умисъл за подс. С. са изложени съображения, че същият знаел, че към процесната дата дружеството било получило изцяло заплатената от него на ДГС – Котел дървесина на стойност 10 332,32 лева с ДДС за 275 плътни куб.м. и не можело да извозва дървесина без ново плащане. Въпреки това подсъдимият С. според СлРС разпоредил да бъдат натоварени и извозени инкриминираните дървета. По отношение на подс. П.А. е прието, че е отговарял единствено за техническото изпълнение на натоварването и измерването на дърветата, както и за превозването им до ТИР станцията, от където щели да бъдат извозени до окончателното им местоназначение. Подс. А., според мотивите на първата инстанция, също съзнавал, че след като не е уведомил представителя на ДГС – Котел, отговарящ за този отдел, дърветата не е следвало да бъдат извозени от отдела, тъй като не са били издадени нито подвозни, нито превозни билети.

Така изложените от СлРС съображения не се споделят от въззивния съд, а обвинителната теза е останала недоказана.

Въззивният съд следва да отбележи, че обвинителният акт като основен сезиращ документ в наказателното производство от общ характер, поставя рамката на обвинението. Същият въвежда фактите и диспозитива на обвинението, по които подсъдимите лица организират защитата си и спрямо които съдът разглежда делото. Той предопределя и предмета на доказване, с оглед очертаните фактически положения.

Обвинителният акт, по който се е развило настоящото наказателно производство, съдържа определена конкретика, която не е намерила потвърждение в приобщените доказателства. Въпреки положените от първата съдебна инстанция процесуални усилия установените по делото факти значително се различават от тези, предложени от прокурора в обвинителния акт, което е довело до несъстоятелност на обвинителната теза и във фактически план, и в правен аспект.

Според обвинителния акт на 31.07.2014 г. “Толерант 2009” ЕООД първоначално осъществявало дърводобив в района между селата Катунище и Нейково, за който отговарял горски стражар Х. Х.. Това лице според обвинителния акт измерило дървата на подвозните автомобили, а впоследствие след натоварване на дървесината на тирове, издало превозен билет, като дейността приключила в 19:00 ч. на 31.07.2016 г.

От доказателствата по делото се установяват различни обстоятелства – горският стражар, обслужил дейността не е Х. Х., а К. Х., същият не е присъствал при натоварване на дървесината на подвозните автомобили, а е измерил същата на ТИР-станцията, където издал превозни билети. Очевидно в обвинителния акт е допусната грешка при изписване на датата, на която е приключила тази дейност, тъй като същата от свидетелските показания и от писмените материалите се установява 31.07.2014 г., а не на 31.07.2016 г. Идентична грешка е допусната в обвинителния акт и при описване на внесените парични средства и усвоени количества дървесина от “Толерант 2009” ЕООД – посочено е в обвинителния акт, че отразените суми и количества са към 31.07.2016г., а не 31.07.2014 г.

Посочените дотук неточности в обвинителния акт съдът прецени като несъществени, доколкото не касаят пряко инкриминираното деяние.

След приключване натоварването на дървесината в отдела между селата Катунище и Нейково, според обвинителния акт, след 19:00 ч. по указания на подс. К.С. товарачите били преместени с автомобилите на фирмата в местността “Злостен”. Те били изпратени там заедно с подс. А. от подс. С..

В тази си част обвинителния акт също е останал неподкрепен  от събраните доказателства. По делото липсват каквито и да е данни след 19:00 ч. на 31.07.2014 г. подс. С. да е дал някакви указания на товарачите, подс. А. или други лица и в резултат на същите работниците да са се преместили в друг обект. Районният съд се е опитал да заобиколи недоказаността на твърдените от прокурора обстоятелства, като във фактически план е приел, че указания за преместването били дадени в 16:20 ч. от подс. С. на подс. А. в разговор по мобилни телефони. Тук следва да се отбележи, че съдът се е отклонил от предявеното фактически обвинение и е признал подсъдимите за виновни по нови факти, които са им станали известни едва с мотивите към първоинстанционната присъда. Отделно от това присъдата почива на предположение, тъй като по делото не е установено, че именно подс. К.С. е ползвал тел. номер ***** на 31.07.2014 г. Пред СлРС не са били събрани доказателства кое лице е ползвало този телефонен номер на инкриминираната дата. Съдът е решил, че това е бил подс. С., тъй като последният е посочил този телефон за връзка в протоколите за разпит в досъдебното производство и номерът бил регистриран на името на управляваното от подс. С. търговско дружество “Толерант 2009” ЕООД. Видно от приобщените гласни доказателства телефонният номер към инкриминираната дата не е бил ползван от подс. С., а от други лица, между които свид. Д., свид. А. и лесовъда Д. Д.. Подс. С. в този период е бил в болнични с временна неработоспособност поради изкарания от него инсулт – с дизартричен говор и частично лицево изкривяване, обстоятелства установени освен от гласните доказателства, така също от медицинските документи и заключението на СМЕ, назначена от въззивния съд. Само обстоятелството, че подс. С. е дал телефонният номер за контакт по досъдебното производство не може да обоснове извод, че същият е бил ползван от него и на инкриминираната дата 31.07.2014 г. Тоест приетият механизъм на извършване на деянието от страна на подс. С. в мотивите към първоинстанционната присъда – даване на разпореждане по телефона в 16:20 ч. на 31.07.2014 г. за извозване на процесната дървесина от местността “Злостен” към местността “Трите вятъра” е останал недоказан с изискуемата се по закон категоричност. Липсват каквито и да е доказателства подсъдимият С. да е поддържал контакт с подс. П.А., респ. да е издал каквото и да е разпореждане, свързано с извозване на инкриминираната дървесина не по установения в закона ред.  

По-нататък в обвинителния акт се твърди, че след сключването на граждански договор между “Толерант 2009” ЕООД и подс. П.А., цялата дейност на подс. А. била контролирана от подс. К.С.. Последният единствено се занимавал с плащанията на “Толерант 2009” ЕООД. Тази си дейност подс. С. извършвал и на 31.07.2014 г.

Посочените обстоятелства също не се установяват от доказателствата по делото. От показанията на разпитаните свидетели и от обясненията на подсъдимите /вкл. в частта кредитирана от СлРС/ е видно, че подс. А. се е учил от лесовъда на фирмата – Д. Д. как се извършват действията по сечта, измерване на дървесината и нейния превоз. Подс. А. е контактувал основно с лесовъда Д., от който е получавал информация за отделите и количествата дървесина, които трябва да се извозят. Подсъдимият А. е имал ежедневен контакт с лицата на терен – шофьори и товарачи, и е измервал количествата дърва, които трябва да се превозят. Няма доказателства подс. С. да е давал напътствия или указания в който и да е момент на подс. А., още по-малко на инкриминираната дата. Свид. П.А., а и разпитаните шофьори сочат, че Д. е бил компетентен в дейността, свързана с дървесината и той е определял какво къде ще се прави. В този смисъл са и показанията на товарачите – лица без трудови правоотношения с подсъдимите и процесното дружество “Толерант 2009” ЕООД, на които също е известно, че горски на име Д. /Д., Д. и др./ казва какво да се върши в гората. С лицензирания лесовъд е поддържала контакт и директорката на ДГС – Котел към 31.07.2014 г. свид. П.С. с оглед изпълнението на договора, сключен между ДГС – Котел и “Толерант 2009” ЕООД. От друга страна подс. С. в процесния период е бил неработоспособен и според приобщените доказателства – многобройни гласни и писмени, не е работил за продължителен период от време.

Недоказан е и твърденият от прокурора факт, че единствено подсъдимият С. се занимавал с плащанията на “Толерант 2009” ЕООД. Видно от показанията на свид. Д., тя е осъществявала финансовите операции. Подсъдимият С. само подписвал платежните нареждания. С товарачите се е разплащал свид. П.А., който при координация с лесовъда Д. Д. организирал ежедневно групата, която пътувала в Котленския Балкан.

По-нататък в обвинителния акт се сочи, че подс. С. бил наясно, че дружеството е получило изцяло заплатената от него на ДГС – Котел дървесина на стойност 10332,32 лв. за 275 плътни куб.м. и че същото не било извършило авансово плащане на извозените 46,52 куб.м. дърва за огрев на 31.07.2014г. Твърди се, че дървесината не може да се извози с превозен билет съгласно нормативните изисквания, без да е налице съответното авансово плащане.

Тук следва да се отбележи, че предвид здравословното съС.ие на подс. С., по делото не е доказано как същият е бил наясно към 19:00 ч. на 31.07.2014 г. за точната сума преведена от “Толерант 2009” ЕООД на ДГС – Котел, респ. за точното количество дървесина, което е извозено, респ. необходимостта от нова авансова вноска. Разпитаните по делото служители на ДГС – Котел са заявили, че не са правили справка за точните количества дървесина и постъпилите суми на инкриминираната дата. Същевременно от разпита в с.з. пред СлРС на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е видно, че при проследяване практиката в отношенията между “Толерант 2009” ЕООД и ДГС – Котел е установено, че има случаи, когато са издавани превозни билети преди постъпило плащане от “Толерант 2009” ЕООД. Вещото лице К. К. пояснява, че може да се касае и за един ден – “издава се примерно превозният билет на 31-ви, а г-н Г. или г-н С. ги плаща на първи”. В отговор на следващ въпрос вещото лице заявява, че процесната дървесина от 46,52 куб.м. също е заплатена от “Толерант 2009” ЕООД, но след 31.07.2014 г. Така описаната практика се потвърждава и от показанията на служители на ДГС – Котел, които са заявили, че може да се извозва дървесина и без авансово внесени средства, но след разрешение на директора на ведомството.

Извън съмнение застъпената от прокурора теза, касаеща нормативните изисквания, разписани в Закона за горите и Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии, е принципно споделима. Но в конкретния случай в установените между ДГС – Котел и “Толерант 2009” ЕООД отношения е имало случаи на извозване на дървесина с издадени превозни билети и когато не е имало авансово преведени средства. Тоест дори и подс. С. да е знаел, че предплатената сума от дружеството към ДГС – Котел е изчерпана към 19:00ч. на 31.07.2014 г., само това обстоятелство не може да обоснове извод, че за извозването на процесните 46,52 куб.м. дърва за огрев не е било възможно да се издаде превозен билет, а същите да се заплатят на по-късен етап, както се е случвало и друг път, и каквото плащане е постъпило /видно от отговорите на вещото лице К./. В този смисъл е доказателствено неподкрепена обвинителната теза, че въпросните дърва били собственост на ДГС – Котел, тъй като обективно  било невъзможно  за тези дървета да бъде издаден превозен билет в полза на “Толерант 2009” ЕООД. Съществувалата практика дървесина да се извозва с надлежни документи и при липса на предплатени авансово суми, обосновава извод, че и в конкретния случай е бил възможен превозът, след натоварване на дървесината в ТИР-а и издаване на превозен билет за нея от съответния горски служител. 

На следващо място в обвинителния акт се сочи, че по “нареждане” на подс. С. към водачите на автомобили и товарачите за преместване на втория обект след 19:00 ч. на 31.07.2014 г., същите се преместили в местността “Злостен”, натоварили дървесина и я извозили до местността “Трите вятъра”. Това се случило в тъмната част на денонощието.

Както се посочи по-горе, по делото няма доказателства за нареждане на подс. С. към която и да е от посочените категории лица. Товарачите и шофьорите на автомобили са се преместили, според техните показания, след разпореждане на лицензирания лесовъд Д. Д., с когото подс. А. е разговарял, а някои от лицата са разговаряли с лесовъда и лично /напр. свид. С. и свид. Ш./. Не се потвърждава и че посочените действия – натоварване и извоз на дървесината са станали в тъмната част от денонощието. Съвкупният анализ на приобщените доказателства – с акцент върху показанията на полицейските служители за момента на постъпилия сигнал и придвижването им до мястото, на което са установени камионите – местността “Трите вятъра”, говори, че дейността по натоварване и извозване на дървесината е извършена в светлата част на денонощието. Залезът в района на гр. Котел, съгласно изискана от въззивния съд справка от НИМХ, е настъпил в 20:35 ч. на 31.07.2014 г. Полицейските служители от гр. Сливен са получили сигнала и са предприели съответни действия преди 20:00 ч. Тоест към този час дървесината вече е била натоварена и извозена до местността “Трите вятъра”. Преобладаващата част от разпитаните свидетели – товарачи, шофьори и др. лица, участвали в проверката, след задържане на камионите,  говорят, че проверката е започнала по светло и е приключила по тъмно. Макар и доказателствата да не са категорични за точния час на натоварване и извозване на дървесината, във всички случаи това е станало преди настъпването на залеза в 20:35 ч. с оглед данните от показанията на свид. М.С. и А.Р. за постъпилия сигнал в ОД на МВР – Сливен и служителите на РУ – Котел, посетили първи местопроизшествието. Тоест инкриминираните действия са извършени от съответните лица в светлата част на деня.

Независимо от дотук посочените недоказани във фактически план твърдения, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът следва да обсъди и формулираното с диспозитива на обвинителния акт обвинение, предявено на двамата подсъдими.

Несъмнено процесната дървесина от 46,52 куб.м. дърва за огрев е била натоварена от групата товарачи и извозена от отдела в местността “Злостен” до местността “Трите вятъра” с камионите на “Толерант 2009” ЕООД от шофьорите, посочени в диспозитива на обвинението. Ясно е също така, че относимата законова регламентация изисква издаването на подвозни билети на всеки от четирите камиона и поставяне на контролна горска марка от съответния служител на ДГС – Котел преди извозването на дървесината от временния склад до ТИР-а в местността “Трите вятъра”, което в случая не е било сторено.

 Релевантният за настоящия казус въпрос е дали извършеното в конкретния случай представлява престъпление и попада в приложното поле на чл.235 от НК за лицата, на които е предявено обвинение, а именно подс. С. и подс. А., които според обвинението са извозили дървесината, действайки като съизвършители в условията на  посредственото извършителство чрез четиримата шофьори на камиони “Урал”.

Съдът намира обвинението за недоказано с изискуемата се по закон категоричност по отношение на всеки от двамата подсъдими. 

По делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че на инкриминираната дата 31.07.2014 г. подс. С. е извършвал каквато и да е част от инкриминираната дейност – да е давал указания, да е разпореждал конкретни действия, да е контактувал с подс. А. или трети лица във връзка извозване на дървесина. Обстоятелството, че процесните дърва за огрев без подвозни билети и без контролна горска марка са превозени с транспортни средства – собственост на “Толерант 2009” ЕООД и от лица, назначени по трудов договор в същото дружество, не може самостоятелно да обоснове извод, че управителят на това дружество е извършил престъпление. Наказателната отговорност е лична, а при повдигнатото обвинение и за постановяване на осъдителна присъда е следвало да се докаже прякото участие на подс. С. в организиране на инкриминираното деяние. Такива доказателства липсват, а обвинителната теза не може да докаже несъмнено нито с преки доказателства, нито по косвен път. Безспорно е, че при липса на преки доказателства, всяко обвинение може да се установява с косвени доказателства, но същото ще е доказано само и единствено тогава, когато косвените доказателства водят до единствен извод за виновността на съответното лице. В конкретния случай, за да приеме доказаност на обвинението за дадени от подс. С. разпореждания, първоинстанционният съд е стъпил на справки от мобилни оператори, в които са отразени разговори между определени телефонни номера, без да е изяснено по делото кои лица са комуникирали и най-вече съдържанието на тези разговори. От приобщените гласни доказателства не се установява еднозначно и конкретно кое лице е ползвало телефонен номер *****, който се е свързал с подс. А. в 16:20 ч. на 31.07.2014 г. Няма спор, че този телефонен номер е регистриран на името на “Толерант 2009” ЕООД и че е бил ползван от подс. С. преди заболяването му, датиращо от 07.06.2014г., но от свидетелските показания е видно, че след това телефонният номер се е ползвал от различни лица /Е.Д., П.А., Д. Д./ за служебни цели. Самата свид. Д. твърди, че е ползвала телефона на процесната дата. Изцяло недоказано е и твърдението в обвинителния акт за издадено след 19:00 ч. на 31.07.2014 г. от подс. С. нареждане работниците на фирмата да се прехвърлят на друг обект за товарене и извозване на дървесина. Всяко съмнение съдът следва да отчита в полза на подсъдимото лице. Настоящият състав намира, че по делото липсват каквито и да е, още по-малко, безспорни доказателства за участието на подс. С. по някакъв начин в инкриминираното деяние. Формалното обстоятелство за ръководното качество на подсъдимия в търговското дружество “Толерант 2009” ЕООД не е достатъчно, за да докаже участие в престъпление. Здравословното съС.ие на подс. С. в процесния период, принципната му отдалеченост от пряката дейност по сечта и извозването на дървесина /свид. П.С. – директор ДГС Котел казва, че лесовъдът Д. се е занимавал с тази дейност, а с подс. С. е контактувала само за плащания/, както и конкретно приобщените доказателства за събитията, случили се на инкриминираната дата, изключват категоричен извод за съпричастност на подс. С. към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Доказателствената съвкупност не предлага конкретика, въз основа на която, при спазване разпоредбите на процесуалния закон, да се достигне извод за участие на подс. С. в престъплението, описано в диспозитива на обвинителния акт. Обвинението е останало изцяло недоказано, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като липсват както преки, така и еднопосочни косвени доказателства за виновността на подс. С. в извършване на престъпление по чл.235 от НК.

Несъстоятелна е обвинителната теза и спрямо подс. П.А.. Същият съгласно приобщените доказателства е работил за “Толерант 2009” ЕООД до инкриминираната дата около 8 дни – от 23.07.2014 г. до 31.07.2014 г. По делото липсват доказателства това лице да е имало специална квалификация или знания в областта на дърводобива. Очевидно от свидетелските показания и обясненията на подсъдимите, подс.П.А. се е обучавал от лесовъда Д. Д. технически да подпомага дейността на последния по измерване, товарене и извоз на добитата и складирана по отдели дървесина. Явно е, че същият не е бил наясно как следва да се процедира, доколкото разпитаните горски стражари разказват, че често отивайки в гората са установявали подс. А. и товарачите на място в конкретен отдел и така са разбирали, че предстои извоз на дървесина. Съдът кредитира доказателствените материали, установяващи, че подс. А. е действал под контрола и ръководството на лесовъда Д. Д., тъй като това лице е било отговорно за сечта, обикаляло е гората /според свидетелските показания/ и е знаело къде каква дървесина е добита, складирана и следва да бъде извозена. Всички разпитани лица – шофьори, товарачи и част от служителите на ДГС – Котел са знаели, че Д. е отговорен за дейността на фирмата в гората, а голяма част от тези лица са го виждали по обектите, контактували са с него и го описват в показанията си. Районният съд е дискредитирал всички показания, в които се говори за Д. Д., намирайки ги недостоверни по различни съображения, които настоящият състав не споделя. Факт е, че такова лице е съществувало, имало е надлежна регистрация като лесовъд и е било назначено по трудов договор в “Толерант 2009” ЕООД още през 2013 г. Действително същият е починал през 2014 г., което е направило невъзможен разпита му по делото и събиране на допълнителна информация. Само това обстоятелство обаче не може да обоснове извод за недостоверност на информацията, касаеща дейността на лесовъда. Свид. П.С., която е била директор на ДГС – Котел в процесния период, се явява незаинтересован от изхода на делото свидетел, която потвърждава съобщеното от товарачи, шофьори и подсъдими лица обстоятелство, че  лесовъдът Д. е организирал изпълнението на сключения между ДГС – Котел и “Толерант 2009” ЕООД договор. От показанията на разпитаните свидетели – служители на ДГС – Котел е видно, че при проверка отделите, в които е работило “Толерант 2009” ЕООД не са установени нарушения при изпълнение на сключения договор за продажба на стояща дървесина на корен.

От друга страна действията, извършени от подс. А. и придружаващите го лица – шофьори и товарачи – измерване на дървесината от 46,52 куб.м., натоварването й в подвозните коли и извозването й до ТИР-а в местността “Трите вятъра”, макар и без подвозни билети и без контролна горска марка, не са налагали на което и да е лице да счита, че извършва престъпление. За тези действия, както казват пред СлРС свидетелите, е получено разпореждане от лесовъда Д. Д.. Всички разпитани лица са споделили очакването си служител на ДГС – Котел да дойде направо на ТИР-станцията и там да постави марки на дървесината и да издаде превозен билет на ТИР-а, както се случвало и друг път. Такава практика е имало, видно от свидетелските показания. /в т. см. са напр. показанията на свид. К. Х., свид. А. Е., свид. И.Д./. 

 На първия обект, на който групата се е намирала на същата дата 31.07.2014 г. между селата Катунище и Нейково, на практика се е случило същото – свид. К.Х.е измерил количеството дървесина и поставил своята контролна горска марка едва на ТИР-станцията. Издал е само превозни билети на ТИР-овете, но не е издал подвозни билети на подвозните автомобили, които товарели ТИР-овете. Не може да си спомни причината за това – дали е бил в горското или е експедирал другаде, но очевидно не е присъствал при товаренето на подвозните коли на временния склад, респ. същите са се придвижили до ТИР-станцията без подвозни билети и превозвайки дървесина без поставена контролна горска марка.   Обстоятелството, че свид. Х. не е издал подвозни, а само превозни билети на ТИР-станцията се потвърждава и от показанията на свид. А. Е.. Последният е споделил за практика билетите да се издават от горските, когато камионите отидат до ТИР-а, така било и в Катунище. В подобен смисъл показания е депозирал и свид. И.Д.– “Горският слага печата след като дървата са натоварени на камиона, на мястото, на което ги разтоварваме на ТИР-а, там слагат печатите горските. Всеки път тъй ставаше. Билетчетата ги издаваха след като ТИР-а вече е натоварен, напълнен.”

С оглед на тази конкретика и установилата се практика, съдът не споделя обвинителната теза, че подс. А. указвайки на шофьорите на позвозните автомобили да карат натоварената дървесина към ТИР-станцията в местността “Трите вятъра” е съзнавал, че извършва престъпление. Същият е извършвал процесната дейност по измерване на дървесината под ръководство на лесовъда Д. от около една седмица и описаната технология за извозване на дървата от временен склад до ТИР-а се е прилагала без от това да са произтекли неблагоприятни последици до конкретния момент. Действително служителите на ДГС – Котел разпитани заявяват, че не са били предупредени за извоз на дървесина от местността “Злостен” на конкретната дата. Това обаче също не е било необичайна ситуация, съгласно показанията на служителите. Често без да са уведомени те намирали групата да товари дърва в гората и така разбирали за предстоящ превоз. Друг път подс. А. или лесовъдът Д. предупреждавали служителите или директорката на ДГС за предстоящ превоз на дървесина. Факт е, че в конкретния случай няма данни който и да е служител на ДГС – Котел да е бил уведомен за предстоящото превозване от процесния отдел. Шофьорът на ТИР-а свид. Ш. обаче е заявил, че имало случаи камионът да бъде натоварен вечерта и да чака до другия ден за издаване на превозната документация. Същевременно задържането на дървесината и камионите е станало по време на прехвърлянето на дървесината от подвозните коли в ТИР-а. Изцяло предполагаемо е обстоятелството дали представител на “Толерант 2009” ЕООД е щял да уведоми служителите от ДГС – Котел, за да поставят контролна горска марка на дървата и да издадат превозен билет на ТИР-станцията в местността “Трите вятъра”. Също така е безспорно, че отговорността за транспортиране на дървесина без изрядна документация би била на шофьора на съответното превозно средство.

След подробен анализ на доказателствата по делото и съобразявайки конкретно установените факти, въззивният съд счита, че подс. П.А. не е виновен по повдигнатото му обвинение, както поради обективна /липсва съизвършителство на деянието с подс. С./, така и  поради субективна несъставомерност на деянието. Няма доказателства същият да е съзнавал, че на ТИР-станцията няма да има представител на ДГС – Котел, който да оформи съответната документация, както се е случвало в предишни случаи, а и няколко часа по-рано на същата дата в отдела между селата Катунище и Нейково. 

Изцяло несъстоятелна е конструкцията на обвинението в частта относно твърдяното извозване на дървесината от двамата подсъдими в условията на посредственото извършителство чрез четиримата шофьори на позвозните автомобили – свидетелите С., П., Е. и П.. Всеки един от тези свидетели е разпитан от СлРС е и заявил, че е наясно, че следва да извозва дървесина от временния склад до ТИР-станцията само с подвозен билет и с поставена контролна горска марка. В същото време е очевидно, че това законово изискване не винаги е било спазвано и служителите на горското стопанство често са изчаквали камионите на друго място или са отивали направо на ТИР-станцията и там са издавали превозни /без подвозни/ билети за превозваните дърва. Въпреки това несъмнено отговорността на извозване на дървесина не по установения ред, доколкото всеки от шофьорите е бил наясно с изискванията да има подвозен билет и вози маркирана дървесина, не може да се вмени във вина на трето лице. Четиримата шофьори са пълнолетни вменяеми лица, които /видно от показанията им/ са съзнавали, че извършват нарушение на установените правила, превозвайки дървесината без необходимите билети и марки. Идентични са параметрите на повдигнатото на двамата подсъдими обвинение – че дървесината е извозена без да е маркирана и да има издадени подвозни билети.

Съгласно трайно установената съдебна практика, разграничителният критерий между извършител и посредствен извършител е субективната представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност. Извършващото деянието лице трябва да не съзнава противоправността и наказуемостта на действията си. Тогава то действа при “фактическа грешка”, която изключва умисъла му и води до несъставомерност на извършеното от субективна страна. /В т. см. решение № 628/2010 г. по н.д. № 668/2010 г. на ВКС, ІІІ-то н.о., решение № 23/2010 г. по н.д. № 692/2009 г. на ВКС, ІІІ-то н.о. и др./.

Видно е, че и четиримата шофьори в конкретния случай са били субективно наясно с това, което извършват, т.е. в настоящата хипотеза е невъзможна приложената от прокурора конструкция на обвинението – подсъдимите да са действали чрез шофьорите като посредствени извършители. Не на последно място следва да се съобрази и съществувалата практика за дейността по извозване на дървесина в гората, съгласувана с горските стражари, която се е разминавала с нормативно разписаните правила за извоз на дървесина от временен склад до ТИР-станция с подвозни билети. 

Доколкото е сезиран с конкретно обвинение, съдът намира, предвид изложените подробни съображения, че същото е останало недоказано от събраните многобройни доказателства. Настоящата инстанция не споделя тезата, изложена в мотивите към атакуваната присъда и счита, че същата е постановена, освен при посочените по-горе процесуални нарушения, и при неправилно приложение на материалния закон. Обвиненията спрямо двамата подсъдими не са доказани по несъмнен начин, изискуем от НПК. Поради това този съдебен състав прецени, че подсъдимите С. и А. не са извършили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК по описания в обвинителния акт начин, поради което въззивният съд оправда подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

Съобразявайки обстоятелството, че според показанията на в.л. К., изготвил заключението на съдебно-икономическата експертиза, търговското дружество “Толерант 2009” ЕООД е заплатило процесната дървесина, съдът разпореди веществените доказателства да се върнат на това дружество.

В съответствие с разпоредбата на чл. 190 от НПК разноските по делото остават за държавата. 

По изложените съображения изцяло бе отменена присъдата на РС – Сливен и на основание чл. 336, ал. 1, т.3 вр. чл.334 т.2 от НПК, бе постановена нова присъда в посочения по-горе смисъл.

Така мотивиран, въззивният съд постанови съдебния си акт.

Мотивите са изготвени и предадени на 03.09.2018 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: