Определение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16
гр. Видин, 18.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН, наказателно отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮЛИН ЛОЗАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР СТОЯНОВ

2. ДЕБОРА ВЪЛКОВА

след като разгледа докладваното от съдията Лозанов ВЧНД № 15 по описа
за 2021 г. на Окръжен съд - Видин, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 НПК във вр. чл. 389 и сл.

гпк.

С определение № 990/24Л 1.2020г. по ЧНД № 1279/2020г. на Районен съд-Видин, е оставено без уважение искането на РП-Видин по чл. 72, ал. 1 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК за обезпечение на отнемане на вещ в полза на държавата, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по отношение на А.Ц.А., обвиняем по ДП № 55/2020г. по описа на ОД на МВР- Видин, образувано на 15.03.2020г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Срещу горепосочения съдебен акт е депозиран протест от РП - Видин. В него се излагат твърдения, че атакуваното определение е неправилно, не е съобразено със събраните по делото доказателства и същевременно е необосновано. Посочва се, че от наличната доказателствена съвкупност става ясно, че обвиняемият А.е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му е послужило собственото му МПС, чийто запор се иска.

Предлага се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да допусне обезпечението.

Окръжен съд - Видин, след като обсъди доводите, изложени в протеста и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Протестът е подаден в срока, регламентиран в чл. 396, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо право на протест, поради което е допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения:

 

На първо място, следва да бъде отбелязано, че правилно контролираният съд е заключил, че в хода на разследването, са събрани достатъчно доказателства, които водят до обосновано предположение, че привлеченият като обвиняем е автор на инкриминираното деяние. Само по себе си обаче това заключение не е достатъчно за налагане на исканата обезпечителна мярка.

Според текста на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, независимо от наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. В тази връзка е необходимо да се направи разграничение между „предмет“ и „средство“ на престъплението.

Предмет на престъплението се нарича онзи елемент на общественото отношение (обекта), или онази материална предпоставка за съществуването му, чрез въздействие, върху които се накърнява цялото обществено отношение. Средството за извършване на престъплението е нещо външно на засегнатото обществено отношение. То е оръдието, чрез което деецът въздейства върху обекта. В този смисъл при престъпленията по транспорта, сред които попада и това по чл. 3436, ал. 1 от НК, за което А. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, най - общо се накърняват обществените отношения, които гарантират нормалната и безаварийна транспортна дейност. Именно заради това самите моторни превозните средства се явяват предмет на тези престъпления, защото са елемент от засегнатото, вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата, обществено отношение, а дори може да се каже, че са едновременно и материална предпоставка за съществуване на последното. Освен това, ако приемем, че МПС са средство за извършване на престъпленията по Глава XI, раздел II от НК, означава да се съгласим, че съществуват престъпления, които не могат изначално да бъдат извършени без съответното средство, което само по себе си противоречи на установени теоретични постановки, според които за извършване на едно престъпление никога не е задължително използване на средство.

Предвид изложеното и тъй като разпоредбата на чл. 53, ал. 1,6. „а“ от НК предвижда отнемане в полза на държавата единствено на вещи, които са били средство на извършено престъпление, но не и на вещи, които са предмет на престъпление. Според буква „б“ на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува. Налага се извода, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на лекия автомобил в полза на държавата, от което несъмнено следва, че аргументите, изложени от контролирания съд в тази насока, са напълно правилни и законосъобразни.

 

Протестираното определение на Районен съд- Видин е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 990/24.11.2020г. по ЧНД № 1279/2020г. на Районен съд-Видин.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ;^^                      ___ ЧЛЕНОВЕ: