РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Ямбол, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20242330200030 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на “Екопласт Файбър“
ЕАД ЕИК:**** против наказателно постановление № ***/17.02.2024г. издадено от * на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на дружеството на осн. чл.416,ал.5 вр.
чл.413,ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., за извършено
нарушение на чл.275,ал.1 от КТ ,вр. чл.181 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
С жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
като се сочи, че същото е издадено поради липса на компетентност, противоречие с
материалноправните разпоредби и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по съображения, изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата
му се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Св.И. от АК-
София. Пледира се за отмяна на издаденото наказателно постановление.В допълнително
представената писмена защита се иска отмяна на наказателното постановление или
изменянето, като се намали размера на наложената имуществена санкция към минималния
размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като чрез
1
процесуалния си представител – юриск. Р.Д* се изразява становище, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление, като жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се
присъждане на разноски.
След цялостна проверка на представените по делото доказателства , съдът приема
за удстановено от фактическа страна следното:
На 27.09.2022г., в „Дирекция“ Инспекция по труда“ –Ямбол бил получен сигнал
за злополука в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на
пластмаса“, находящ се в местност „Чатал могила“ в общ.Ямбол, собственост на
дружеството – жалбоподател, при която е загинал човек.
Обекта бил посетен от служители на Дирекция „Инспекция по труда „-Ямбол
свидетелите Д.Н. , Н.Х. и Св.П..В хода на проверката инспекторите установили ,че
злополуката е възникнала на работно място „Кристализация“ до кристализатор № 4 на
третия етаж в завода.Проверяващите инспектори установили, че на работното оборудване –
кристализатори с № 1 до № 8 няма осигурено устройство за аварийно спиране.констатирали
също, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, в качеството му на работодател не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не осигурил на
работното оборудване – кристализатор № 4, находящ се в цех „Влакна“, участък „Предене“,
на трети етаж в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на
пластмаса” устройство за аварийно спиране. За констатациите от проверката бил съставен
протокол за извършена проверка изх. № ПР 2225325/15.12.2022 г., който бил връчен на
упълномощеното от изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател лице –
Красимир Деянов.
На 22.12.2022 г. на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 28-2200111 за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на
труда във връзка с чл.181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя –
жалбоподателя, тъй като същият не се явил след отправена покана с изх. № 22096848 от
15.12.2022 г. за съставяне на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие * на Дирекция „Инспекция по
труда"- Ямбол издал обжалваното наказателно постановление като приел същите
констатации и наложил на дружеството жалбоподател наказание "Имуществена санкция" в
размер на 3500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните по
делото свидетели, заключението на изготвената инженерно- технологична експертиза и от
приетите писмени доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна, поради
следните съображения:
Съдът разглеждайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства
намира ,че дружеството- жалбоподател не е извършило описаното в атакуваното
наказателно постановление административно нарушение .
В случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно-
наказателната отговорност за нарушение на чл.275,ал.1 от КТ ,вр. чл.181 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Разпоредбата на чл.275,ал.1 от КТ предвижда общо изискване работодателят да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така ,че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намелени
Според вменената за нарушена разпоредба на чл.181 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. в зависимост от вида и характера на работното оборудване, от съществуващите
опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното му спиране
се осигурява устройство за аварийно спиране.
В процесния случай от фактическа страна в наказателното постановление е
посочено ,че работодателя не е осигурил на работното оборудване(кристализатор № 4 ,
находящ се в цех „Влакна“,участък „Предене“ на третия етаж на Завод за производство на
изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса )устройство за аварийно
спиране.
От доказателствата по делото безспорно се установява ,че в цех Предачен на
работодателя е оборудван с 8 бр. кристализатора, позиционирани перпендикулярно на
надлажната ос на халето.Същите представлявали обемни цилиндри ,лагеруващи
двустранно.Пултът им за управление бил разположен на бетонна плоскост ,по която е
позициониран и електромоторът.Пултът съставлявал двубутонна кнопка с два бутона –
зелен (старт ) и червен( стоп ).
От показанията на свидетелите Н. ,Х. и П. се установява ,че по време на
проверката не се запознали документално с техническите характеристики на
кристализаторите не са ги изследвали в работещо положение , като и тримата заявяват ,че
нямат техническо образование поради което не са разбрали функционирането на
кристализаторите.
Същевременно в показанията си свидетелите свид.Д* и Д*в сочат,че на всеки
един от кристализаторите имало фабрично предвиден и монтиран „стоп- бутон“ и при
натискането му те спирали мигновенно.
3
От заключението на изготвената по делото инженерно –технологична експертиза
се установява ,че кристализатор № 4 не е бил снабден със специален „стоп –бутон“ и за
такъв се е ползвала двубутонната кнопка за управление с два бутона –зелен (старт )
ичервен (стоп).Според заключението „стоп бутона“ е фабрично предвиден и монтиран и
има ефект за аварийно (внезапно ) спиране при необходимост.ВЛ. сочи ,че след натискане
на червениу бутн на двубутонната кнопка, барабанът на кристализатора спира внезапно.
Според ВЛ не е имало техническа и технологична необходимост за инсталиране
на отделен „стоп- бутон“ на кристализатора при наличие на двубутонната кнопка, която
имало ефект за аварийно (внезапно )спиране .ВЛ сочи ,че практически не е възможно
„стоп- бутона“ да бъде поставен на такова място, така ,че да е достъпен отвсякъде и
същевременно от мястото му да има видимост към всяка част на кристализатор № 4
Съдът намира, че на база така събраните устни и писмени доказателства и
заключението на инженерно –технологична експертиза може да се направи еднозначен
извод ,че не е налице виновно поведение от страна на дружеството жалбоподател,
изразяващо се в неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.И това е така
,тъй като фабричния бутон за изключване на всеки един от кристализаторите изпълнява тези
изисквания и представлява именно устройство за аварийно спиране по смисъла на чл.181
от Наредба № № 7 от 23.09.1999г. Нещо повече самата Наредба не изисква устройството за
аварийно спиране да е различно от предвиденото от производителя фабрично устройство за
изключване и в същата липсва дефениция за аварийно спиране .След като в случая
използвания „стоп бутон“ води до незабавно и внезапно спиране на кристализатора е
налице аварийно спиране ,следователно изпълнени са изискванията на чл.181 от Наредба №
7 от 23.09.1999г.
Що се отнася до довода на процесуалния представител на наказващия орган , че
след като работодателят е демонтирал шнека и е въвел в експлоатация транспортна
количка е изменил работния процес на работа ,с което е създал риск за живота и здравето
на работещите , следва да се посочи ,че това обстоятелство е извън предмета на делото,
поради което не следва да се обсъжда.Ирелевантно в случая е и обстоятелството за
местоположението на "стоп -бутона", доколкото обвинението не е за поставяне на
неподходящо място, а ,че липсва изобщо такъв.
Неоснователно е и възражението ,че ВЛ , изготвило настоящата експертиза не
се е съобразило с разпоредбите на чл.46 , чл.47 и чл.48 от Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на машините..В тази връзка съдът изцяло споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя ,че цитираните разпоредби
касаят изисквания към производители на машини, а не към техните ползватели,каквото в
случая е дружеството – жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното Съдът намира, че с атакуваното наказателно
постановление не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
" Екопласт Файбър ЕАД, а самото НП като незаконосъобразно следва да се отмени.
4
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****/17.02.2024г. издадено от * на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на Екопласт Файбър“ ЕАД ЕИК:**** на осн.
чл.416,ал.5 вр. чл.413,ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., за
извършено нарушение на чл.275,ал.1 от КТ ,вр. чл.181 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5