Решение по дело №222/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 13
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20207130700222
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.01.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                    Членове:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.н.д. 222 по описа за 2020 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             С  решение № 260030 от 12.11.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 274 за 2020 година, пети състав на Троянският районен съд, е отменил Наказателно постановление 19-0359-001196/21.12.2019 година, издадено от Началник на Районно управление /РУ/ гр.Троян към ОДМВР Ловеч, с което на В.К. В.., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 - четиристотин лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането за нарушение по чл.638, ал 3 от КЗ, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

   Недоволен от така постановеното решение Началника на РУ Троян към   ОДМВР Ловеч, чрез процесуалният си представител е подал касационна жалба, в която твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

   Сочи, че правилно, с оглед информацията с която са разполагали контролните органи, действията на В. са били квалифицирани по чл. 638, ал.3 от КЗ. Излага, че дадената от наказващия орган квалификация на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ не е процесуално нарушение водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и съответно формално основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Изтъква, че органите на „Пътна полиция“, в т.ч. и наказващият такъв, не са разполагали с информацията, че управляваното от В.В. МПС е било в режим на СИО със съпругата му Р.. Единствените данни, с които те са разполагали и които са касаели собствеността върху въпросното МПС, са били данните от регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“. При това правилно, с оглед информацията с която са разполагали контролните органи, действията на В. са били квалифицирани по чл.638, ал.3 от КЗ. Счита, че от друга страна не може да бъде игнориран безспорно установения по делото факт, че жалбоподателя В. е управлявал МПС, за което е нямало действащ договор за задължителна застраховка ГО. Предвид изложените съображения, поради липсата на процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на наказаното лице, при категорична установеност на административното нарушение и на неговия автор, се иска отмяна на постановеното решение изцяло, с изменение на издаденото наказателно постановление, като бъде намалено наложеното наказание глоба от 400 лева на 250 лева.        

              В съдебно заседание  касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.   

              В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явява, не се представлява.  

              Представителя на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и моли да бъде уважена с отмяна на първоинстанционното решение и изменение на НП. 

              Съдът като съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено следното: 

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.  Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

   Производството пред районният съд е образувано по редовна и допустима жалба на В.К. В.., против наказателно постановление постановление № 19-0359-001196/21.12.2019 година, издадено от Началника на РУ гр.Троян, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ на същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

   Решаващият състав е отменил обжалваното НП като е приел, че неправилно към момента на проверката административният орган е счел, че автомобилът е собственост на трето лице, различно от неговия водач. В мотивите на постановеното съдебно решение е прието за безспорно доказано, че В.К. В.. е собственик на лекия автомобил, който е управлявал при извършената на 16.12.2019 г. проверка, за който не е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че  административно-наказващият орган е следвало, изпълнявайки задълженията си и упражнявайки правомощията си по чл.52, ал. 4 от ЗАНН, преди да издаде наказателното постановление да извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, включително и да провери обстоятелствата относно собствеността на автомобила, което не е сторил. В резултат на този извод въззивният съд е счел, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В., отчитайки, че деянието подлежи на санкциониране по ал.1, т.1 на чл. 638 от КЗ, вместо по ал.3, както е приел административно наказващият орган. Поради което е отменил НП.

   Административнонаказателната отговорност е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, според  който  лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.              

   От събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка безспорно е установено, че управляваното МПС „Шкода Октавия“ с рег. №******към момента на проверката е собственост на Р.Б.В., ЕГН ********** от гр. София.

   Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложим материалния закон. Същият е следвало, на основание чл. 84 от ЗАНН да приложи разпоредбата на чл. 334, т.3 във вр. с чл. 337, ал.1, т.2 от НПК.

   От представените пред първоинстанционният съд доказателства  Свидетелство за регистрация част I № ********* от 04.09.2019г. и Удостоверение за сключен граждански брак № ********** от 06.07.2013г. на Община Априлци свидетелство за сключен граждански брак и свидетелство за регистрация на МПС, е видно, че управляваното МПС „Шкода Октавия“ с рег. №******към момента на проверката е съсобствен на В.К. В.. и неговата съпруга Р.Б.В., ЕГН ********** от гр. София. 

   Датата на извършената проверка въз основа на която е съставен АУАН и НП е 16.12.2019 г., т. е. два месеца след придобиване на автомобила. Безспорно в случая собствениците не са изпълнили задължението си произтичащи от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.3, ал.4 от Наредбата „Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването й. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от неизправното си поведение.

   В този смисъл за административно наказващия орган към момента на проверката В., като невписан за съсобственик съгласно режима за регистриране на МПС, е бил „лице, което не е собственик“. Видно от показанията на разпитаните свидетели пред районния съд,самият жалбоподател по време на проверката не е заявил, че не е собственик на управлявания от него автомобил. Това обстоятелство не е посочено и в жалбата пред РС срещу издаденото НП, която е бланкетна. Едва във второто съдебно заседание по делото са представени свидетелството за регистрация от 04.09.2019г. и удостоверението за сключен граждански брак и е заявено в ход по същество, че наказанието е наложено на несобственик на МПС, т.к. автомобилът е собственост и на В., тъй като двамата съпрузи са го закупили на 04.09.2019г., придобили са го по време на брака, респ. автомобилът е в режим на съпружеска имуществена собственост.    

   Следователно в хода на съдебното производство е установено безспорно качеството на жалбоподателя, ответник в настоящото производство на съсобственик на процесното МПС, което налага извод за квалифициране на нарушението по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, а именно че към 16.12.2019 г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила, не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Установеното ново фактическо положение пред районния съд безспорно обосновава друга квалификация на бездействието на В. - като собственик, не като ползвател на чуждо МПС - по чл.638, ал.1 от КЗ, обуславяща налагане на различно наказание. В контекста на гореустановеното, съдебният състав приема, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган не могат да бъдат укорени относно правилността и обосноваността на направената констатация за нарушение - същата е била изцяло законосъобразна, формирана след цялостна оценка на фактите и тяхното значение. Изводите им са базирани на официален свидетелстващ документ, какъвто е свидетелството за регистрация на МПС. Същият съставлява доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответното ППС. В този смисъл, към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган - при издаване на НП, са възприели именно тази обвързваща ги откъм достоверност информация относно собственика на автомобила и доколкото като такъв не е бил отразен жалбоподателя, който го е управлявал, законосъобразно са наложили санкцията именно на основание нормата на чл.638, ал.3 от КЗ.

   При тези обстоятелства, съдът, на основание чл. 84 от ЗАНН е следвало да приложи разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. Като не е сторил това е приложил неправилно материалния закон.

   РС не е съобразил правомощията си, и с мотивите на Решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ВАС, постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и видно от което „... в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да приложи чл.64, ал.1 или чл. 66 от НК; да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. В цитираното ТР е прието още следното: „... Но обжалването на наказателното постановление е продължение на административнонаказателното производство, като представлява трета, незадължителна фаза за разглеждане на спора по същество. По принцип съдът подлага на преценка доказателствата по делото, фактическите и правни изводи на наказващия орган, без да е обвързан от направените в тази връзка фактически и правни изводи, в т.ч. и относно квалификацията на нарушението.... Наред с горното следва да се има предвид, че съгласно правомощията предвидени в ЗАНН, съдът не може да върне наказателното постановление на административнонаказващия орган да го поправя, изменя или допълва, поради което са неправилни аналогиите на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по–леко наказуемо престъпление; да приложи чл.64, ал.1 или чл.66 НК; да приложи закон за по–тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК.

   Константна е съдебна практика на ВАС по въпроса, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. В този смисъл са и мотивите на ТР № 2/03.06.2009 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС по т. д. № 7/2008 г.“Предвид изложеното и материалноправния характер на нормата на чл. 415в КТ, която визира по–леко наказуемо нарушение, прилагането й може да се осъществи и от касационния съд по аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК.“

   В производство пред районния съд, съдът действа като въззивна инстанция и поради това, по силата на препращата норма на чл.84 ЗАНН, в него са приложими правилата на въззивното производство по НПК, а съгласно тях въззивният съд може да установява нови фактически положения. Съдебният състав е имал правомощието при конкретните обстоятелства- допустимо въз основа на установеното ново фактическо положение в съдебното производство, без това да наруши правото му на защита, защото самият жалбоподател е твърдял, че е собственик/съсобственик/ - че жалбоподателят, като водач на превозното средство, към датата на нарушението е бил и негов собственик, да преквалифицира вмененото му нарушение, прецизирайки основанието, на което същият следва да понесе отговорност за безспорно установената липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното МПС. Предвиденото за лицето по чл.638, ал.1 от КЗ /за собственика на превозното средство/ наказание по чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса е в размер на 250 лв, т. е. по-леко от наложеното в случая на В. като ползвател /трето лице/, поради което и при идентичност на фактите, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на същия се наложи наказание за установеното бездействие на основание горепосочената разпоредба, предвиждаща състав на по-леко наказуемо административно нарушение.

   С оглед на тези мотиви се налага и извод, че В. е осъществил съставомерно деяние по чл.638, ал.1 от КЗ. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото същият в качеството си на водач е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

  Съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, приложим във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, когато отмени първоинстанционното съдебно решение, касационната инстанция решава делото по същество, като съгласно чл.354, ал.2, т.2 НПК може да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

 По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен състав,

 

 

 

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ решение № 260030 от 12.11.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 274 по описа за 2020 година на Районен съд – Троян и вместо него постановява: 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0359-001196/21.12.2019 година на началника на Районно управление /РУ/ гр.Троян към ОДМВР Ловеч, с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на В.К. В.., ЕГН **********, с адрес: ***  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че на 16.12.2019г в гр. Троян на ул.Ген.Карцов управлява МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ******, като лице което не е собственик, без да е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,

КАТО за същото нарушение, в качеството и на съсобственик на превозното средство, на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, му налага административно наказание глоба, в размер 250 лева.

Решението е окончателно.

            

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.