Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 18/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5193470/20.11.2019 г. на „З.Д.Е.” АД – ответник по гр. дело № 20214/2019 г., Софийски районен съд, 53 състав срещу постановеното по него Решение № 268669/07.11.2019 г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца 4 320 лв. на основание чл. 410, ал. 1 вр. чл. 411 КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума от 08.04.2019 г. до окончателното плащане. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати и сумата от 1 257, 57 лв. разноски пред съда.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че неправилно съдът е преценил за валиден договора за застраховка, тъй като самото му представяне по делото не доказвало изпълнение на изискванията по чл. 311 КЗ. Прави се позоваване на чл. 286, ал. 2 ТЗ.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Алианц България” ЕАД оспорва въззивната жалба. Твърди, че пред СРС е оспорвано валидността на облигационното правоотношение само поради представянето на препис от договора, а не поради неплащане на вноските. Поради това и не са представени доказателства в тази насока. Позовава се на чл.21, ал. 1 ЗЗД за относителното действие на договорите. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на насрещните.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 20214/2019 г., Софийски районен съд, 53 състав е образувано по искова молба на З. „А.Б.” АД, в която се твърди, че на 04.03.2018 г. в гр. Добрич е настъпило произшествие между л.а. марка „Волксваген”, модел „Голф”с рег. № ТХ *******(застрахован в ищцовото дружество) и л.а. марка „Опел”, модел „Вектра” с рег. № *******(застрахован при ответника). Произшествието предизвикало имуществени вреди в първия автомобил, чийто водач признал вината си в двустранно подписания Констативен протокол за ПТП № 1030089/04.03.2018 г. Ищцовото дружество образувало преписка по щетата, бил извършен оглед на автомобила, а вредите били отстранени в сервиз срещу заплатената по банков път сума в размер на 4 124, 35 лв. С това дружеството встъпило в правата на удовлетвореното лице и отправило регресна покана до ответника за заплащане на дължимата сума, ведно с 15 лв. такса за оценка на щетите, но не последвало издължаване. Въз основа на тези факти е поискано осъждането на ответника за заплащане на сумите: 4 139, 35 лв. главница и 181 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2018 г. – 08.04.2019 г.
Ответникът „З.Д.Е.” АД оспорило иска по основание и размер. Оспорило валидността на договора, на констатациите в протокола за ПТП, на механизма на произшествието и на причинно-следсвената връзка между събитието и констатираните по возилото вреди. Прави се възражение за съпричиняване и за прекомерност на изплатеното обезщетение.
По делото са представени: Констативен протокол за ПТП № 1030089/04.03.2018 г.; Застрахователна полица № 17-0305/240/0000076 от 09.11.2017 г.; Уведомление за щети по МПС от 06.03.2018 г.; Опис на щета № 0305/18/240/500005 от 24.10.2018 г.; списък на констатирани увреждания на МПС от 07.03.2018 г.; преводно нареждане от 17.05.2018 г. за сумата 8 048, 78 лв. в полза на „Ив Кар Спорт” ООД с наредител З. „А.Б.” АД; покана за доброволно изпълнение на регресна претенция .
Според изслушаната и приета по делото САТЕ на 03.04.2018 г. л.а „Фолксваген” се движел по път III-9701 с посока от с. Победа към гр. Добрич и поради загуба на контрол вследствие несъобразена от водача скорост на движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с т.а. „Опел”. От механизма на произшествието било видно, че всички повреди по автомобила са вследствие на произшествието. Стойността по средни пазарни цени към датата на произшествието на поправката на щетите била в размер на 4 523, 10 лв. В о.с.з. вещото лице заявило, че при мокра настилка сцеплението на гумите спадало седем пъти.
По делото е изслушан и свидетелят К.С.– водач на т.а. „Опел”, който твърди, че се движел в дясното платно с около 30 км./ч. по хлъзгав път, когато насрещен автомобил „Фолксваген” навлиза в неговото платно за движение и се удря странично като съприкосновението било между неговата предница и задната част на поднеслия автомобил.
В своето решение съдът е приел, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „Фолксваген”. Позовавайки се на САТЕ е приел, че стойността на вредите е 4 320, 35 лв.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Спорът във въззивното производство е
дали застрахователния договор е валиден. Според Кодекса за застраховането
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за
удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и
застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. В чл. 345, ал. 1 КЗ
е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор.
Предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този
договор, а не за неговото доказване. Представената Застрахователна полица №
17-0305/240/0000076 от 09.11.2017 г. доказва изпълнението на всички изисквания.
Плащането на застрахователните премии не се отразява на неговата валидност, а
не изпълнението му от едната страна по него и може да доведе евентуално до
неговото разваляне, но не и до обявяването му за нищожен. От процесуална гледна
точка доказването на спазването на писмената форма за действителност на
застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно
правоотношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица,
съответно писмения акт, тъй като за неговата валидност е значима писмената
форма и волеизявленията на страните в нея. Щом тези предпоставки са налице, то
застрахователният договор следва да се счете за валиден.
Ето защо жалбата се явява основателна, а първоинстационнто решение правилно.
При този изход на делото на въззивника не се следват разноски. Въззиваемият е сторил разноски в размер на 642 лв. с ДДС, срещу които е направено възражение за прекомерност, което се явява основателно. При обжалваем интерес от 4 320, 35 лв. приложение намира чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото от въззивника адвокатско възнаграждение е в размер на 638, 90 лв. с ДДС.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268669/07.11.2019 г., по гр. дело № 20214/2019 г., Софийски районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК 1******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 638, 90 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./