№ 74
гр. Варна, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100102290 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективно и кумулативно съединени
искове от „С. б. по р. - Варна“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район П., к. к. „З. п.“, спирка „Ж.“ срещу „Е. С.“ АД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В.”, № 258, Варна Т. – Е.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „С. б. по р. - Варна“
ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Варна, район П., к. к. „З. п.“,
спирка „Ж.“ срещу „Е. С.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „В. В.”, № 258, Варна Т. – Е за осъждане на ответника да заплати сумата от
47417,46 лева представляващи разлика между заплатената от ищеца за периода
01.10.2017.-30.09.2022г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за
същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“, за обект с абонаментен
номер ...., намиращ се в гр. Варна, район П., к. к. „З. п.“, спира „Ж.“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
27.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во
ЗЗД, както и сумата от 2400 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца посредством използване собствения на ищеца трафопост с
диспечерско наименование „ТП691“ с цел преобразуване и пренос на ел.енергия до
други потребители, за периода 01.10.2017г. – 30.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД вр. чл. 117, ал.8 ЗЕ.
1
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на трафопост с
диспечерско наименование „ТП691“, който се намира в сграда, която се явява
седалище на страната в гр. Варна район П., к. к. „З. п.“, спирка „Ж.“. Трафопостът
притежава необходимото оборудване с цел осъществяване преобразуване на ел.
енергията от средно в ниско напрежение. Собствеността върху съоръжението е
придобита по реда на чл.17а от ЗППДОП.
Трафопостът е изграден през 1971г. с построяване на сградата, в която се
намира, при което относим за него е правния режим въведен в Закона за енергийното
стопанство от 1948г., като към момента на построяването си е бил предназначен да
обслужва единствено нуждите на лечебното заведение. Навежда твърдения, че
съоръжението не е било част от електроразпределителната мрежа с обществено
предназначение, поради което и по отношение на него не е налице забрана за
придобиването му. С писмо от 02.07.1998г. трафопостът е предоставен за стопанисване
и управление на Лечебно – оздравително заведение гр. Варна, като в последствие със
Заповед на Министъра на здравеопазването от 21.06.2000г., Лечебно – оздравително
заведение -гр. Варна е преобразувана в „С. б. за р. -Варна“ ЕАД (С. –Варна). С тази
заповед от преобразуваното дружество се поемат всички активи и пасиви на
предходното.
На 15.05.2021г. е сключен договор №РД-16-. за приватизация и продажба на 70%
от капитала на „С. – Варна“, като твърди, че процесният трафопост е включен в
предмета на приватизационната сделка, доколкото към момента на приватизационната
сделка не е захранвал други потребители на ел. енергия.
Трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ е предназначен за захранване
на „С. – Варна“. Ищецът и ответникът се намират валидно обвързани в облигационно
правоотношение по доставка на ел.енергия с място за потребление, за което е разкрит
аб. № ...., като стойността на мрежовия компонент „пренос на ел.енергия“ се заплаща
на ответното търговско дружество. Твърди, че потребеното на обекта на доставка
количества ел.енергия се отчитат на ниво ниско напрежение, за което обстоятелство се
изготвя фактура, като сборът от заплатените за процесния период услуги пренос ниско
напрежение възлиза на общо 74172,68 лева. Счита, че доколкото собствеността върху
трафопоста принадлежи на ищеца, то ответното дружество не извършва услуга по
доставка на пренос на ниско напрежение, поради което липсва основание за
получаване стойността на същата. Счита, че на осн. чл.14, ал.1 ПИКЕ следва мястото
на измерване на ел.енергия да бъде на страната на по-високото напрежение при
наличие на преобразуващо съоръжение, което е собственост на клиента. Позовавайки
се на посочената разпоредба намира, че измерването на ел.енергия следва да бъде
осъществявано на ниво средно напрежение от 20 кВ, а не на ниско такова от 0,4 кВ,
каквото се осъществява към момента на сезиране на съда. При тези съображения
2
намира, че ищецът дължи заплащане на услуга пренос „средно напрежение“, но не и
такава по пренос „ниско напрежение“.Стойността на дължимата услугата пренос
„средно напрежение“ за процесния период възлиза на 26755,22 лева, като разликата
между заплатените 74172,68 лева с дължимите такива обосновава и цената на
предявения иск от 47417,46 лева.
Твърди, че ответникът използва собствения на ищеца трафопост, като
осъществява доставка на ел.енергия и до други потребители, без същевременно да е
сключен договор със собственика на съоръжението. Счита, че ползването в такава
хипотеза е винаги възмездно, като КЕВР е изработила Методология за определяне
цените за предоставен достъп на пренос, която е приета с протокол №27/04.02.2008г.
Предвид изричното нормативно определено възмездно ползване на съоръжението за
трансформиране на доставяната ел. енергия, счита че е налице приложение института
на неоснователното обогатяване за ответника, който ползва собствения на ищеца
трафопост без заплащане, като по този начин спестява дължимо по силата на закона –
чл.117, ал.8 ЗЕ плащане.
В евентуалност посочва, че обезщетение за ползване се дължи и в хипотезата,
при която самата трансформаторна уредба, която се намира в трафопоста не е
собственост на потребителя. Счита, че се касае за вещ, която може да бъде ползвана
единствено в съвкупност, като единство между земя, сгради и трайно прикрепени
съоръжения.
Предявения иск в размер на 2400 лева е определя съобразно ползването на
уредбата от ответника за период от време от 5 години, при 40 лева стойност на месец.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага възражения, като
посочва, че процесната сума от 47417,46 лева е получена на валидно правно основание
– на основание стойност на услугата „пренос ниско напрежение“.Такава услуга е
извършвана от ответното дружество при разпределяне на електрическата енергия до
обекта на ищеца.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на трафопост с диспечерско
наименование „ТП691“ ведно с наличното в него оборудване. Оспорва посоченото
правно основание в АЧДС от 16.09.1999г., на който ищецът се позовава, като намира,
че от него не могат да възникнат права върху процесния трафопост, включително и
намиращите се в него съоръжения. Оспорва посоченото в исковата молба от ищеца
писмо от 02.07.1998г. на Министерство на здравеопазването, като намира, че от него не
могат да бъдат извлечени делегиращи права относно стопанисването и управлението
на трафопоста в полза на държавата.Намира, че имущественото посочено в писмо от
02.07.1998г. не е индивидуализирано, при което оспорва легитимиращия ефект на
АЧДС от 16.09.1999г. в полза на праводателя на ищеца – държавата, а от там и
3
вещните права, които той претендира като неин правоприемник.
Не оспорва, че трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ е въведен в
експлоатация при и по време на действието на ЗЕ от 1948, който е действал до
30.06.1976г. Оспорва твърдението, че лечебното – оздравително заведение е построено
през 1974г.Намира, че не се установява кога е построен трафопоста и кога и по какъв
начин държавата е предостъпила правото за ползване на същия на лечебното –
оздравително заведение. За периода 1974г. – 2005г. излага възражения, като посочва, че
трафопоста не е предоставен за управление на лечебното оздравително заведение за
ползване на негови лични нужди, съответно че не е бил предназначен и за нуждите на
други потребители за същия този период.
Намира, че за ищеца не са налице предпоставките за придобиване на трафопоста
по реда на чл. 17а ЗППДОП(отм.). Не се установява, кое държавно предприятие се
преобразува (чийто правоприемник е ищеца), съответно липсва надлежен
административен акт на Министерски съвет, заповед на министър или други
определени от МС органи за преобразуване на конкретно държавно предприятие и в
частност – „каменодобивен завод“.
Намира, че не се установява лечебното – оздравително заведение да е
съществувало самостоятелно към 1998г.,като структурна единица, на което да е
предоставено стопанисването и управлението на трафопоста. Посочва, че търговското
дружество,като такова бива регистрирано едва на 03.07.2000г.
Излага възражения, като посочва, че трафопостът не е могъл да бъде придобит в
собственост по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), доколкото не са били налице
изключенията, които е предвиждала разпоредбата на чл. 67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ,
съобразно който не се включват в предмета на приватизацията обекти, които снабдяват
повече от един потребител. Поддържа, че процесното съоръжение, което ищецът сочи,
че е негова собственост служи за захранване и на други потребители.
Поддържа, че въз основа на АЧДС ищецът се легитимира за собственик на земя
и сгради, но не и на оборудване, с което се извършва разпределение на ел. енергия, при
което оспорва правото на собственост върху оборудването, което се намира в
трафопоста. Счита, че това оборудване е собственост единствено и само на лице, което
има надлежен лиценз да осъществява дейност по е. на ел.енергия, какъвто лиценз
ищцовото търговско дружество не разполага.
Оспорва твърденията за мястото, на което следва да бъде монтирано СТИ –на
ниво „ниско напрежение“ съобразно исковата молба, като правилното намира, че
следва ад бъде на ниво „средно напрежение“, доколкото не се установява, че
трафопостът е собственост на ищеца. Налице е правно основание за получаване на
процесната сума, което основание произтича от разпоредбата на чл. 29, ал.3 ПТЕЕ,
които регламентират задължения на потребителите на ел. енергия да заплащат цена на
4
достъп до елекропреносната мрежа. Посочва, че задължението за плащане е за всички
потребители, като същото не се определя от конкретното захранващо съоръжение.
Ищецът е краен клиент, поради което и като такъв заплаща на осн. чл.28 ПТЕЕ всички
мрежови услуги – пренос, достъп и др.Счита, че цената за пренос се дължи от всички
клиенти независимо от това чия собственост са съоръженията – тяхна или на
електроразпределителното предприятие.
Счита, за неоснователно претендираното от ищеца връщане на ДДС, който е
начислен с процесната сума. Намира в хипотезата евентуалност, че дори и претенцията
да е основателна, то на връщане подлежи само онова,което страната е получила без
основание. Платения ДДС не съставлява такава сума, доколкото същата е заплатена в
полза на бюджета на държавата.
В условията на евентуалност релевира възражение за придобиване на
трафопоста по давност, като съвкупност от сграда и електрическа уредба. Позовава се
на добросъвестното владение за придобиване на трафопоста и оборудването за период
от 5 години, а в евентуалност на недобросъвестно владение за период от 10 години.
Счита, че „Е. С.“ АД единствено поддържа процесния трафопост, ищецът не е заявил
собственически права върху него към настоящия момент.
Отговора на исковата молба се излагат възражения по отношение допустимост и
основателност на предявения иск по реда на чл. 59 ЗЗД вр. чл. 117, ал.8 ЗЕ. Поддържат
се изложените възражения, които са изложени в отговора на исковата молба във връзка
с първият предявен от ищеца иск. Оспорва, че трафопостът е изграден през 1971г., при
което е представлявал държавна собственост, предназначен единствено и само за
нуждите на лечебно – оздравителното заведение.Намира, че не са налице
предпоставките на чл. 17а ЗППДОП (отм.), при което ищецът не би могъл да придобие
собствеността върху съоръжението. Намира, че не е установен фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Ищецът не притежава лиценз по смисъла на ЗЕ,
съобразно който да получава приходи от процесното съоръжение, същият не може да
осъществява дейност по пренос, преобразуване, разпределение на ел.енергия.
Доколкото ищецът не е лице по смисъла на §1, т.24 ЗЕ то той не би могъл да се обедни,
доколкото законът изрично забранява на лице без лиценз да осъществява такава
дейност.
Намира, че трафопоста е изграден преди 1999г., при което попада под
действието на Закона за електростопанството от 1948г.Счита, че съобразно
приложимата нормативна уредба енергийните източници и съоръжения за държавна
общонародна собственост, при което и на основание на закона процесният трафопост е
станал част от държавната електроразпределителна система. Като част от тази система
този обект е останал извън вещите,които са включени в гражданския оборот, при което
е изключено осъществяването на разпоредителни сделки с тях. Намира, че по време
5
действието на материалния закон такива съоръжения е могло да бъдат предоставяни
единствено и само на стопанисване и управление, но не и да бъдат собственост на
съответното предприятие. Съобразно действащата нормативна уредба трафопостът
има статут на енергиен обект, при което може да бъде придобит от лице, което има
лиценз за осъществяване на дейност, като енергийно предприятие.
В евентуалност навежда възражение, че ответникът притежава сервитутно
вещно право, което е възникнало на основание чл. 60, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЕ. Намира, че
същото произтича по силата на закона, от което произтича и правото на ответникът да
държи енергийните си обекти в помещението на ищеца. Това сервитутно право
включвало възможността на ответникът да държи съоръжението в имота на ищеца,
което му право давало възможност да го експлоатира и поддържа, като същевременно
собственикът на имота е длъжен да търпи това положение. По така възникналото по
силата на закона сервитутно вещно право не се предвижда заплащане на обезщетение,
което изрично се извлича от съдържанието на §7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.).Счита, че
единствено и само за енергийните обекти, които са изградени след 1999г. е предвидено
заплащане на обезщетение за правото на ползване.
На основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че носи
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ да докаже положителните факти, на които
основава своята претенция. В тежест на ищеца е да установи изложените в исковата
молба твърдения, че същият е собственик на трафопост с диспечерско наименование
„ТП691“, който се намира в сграда в гр. Варна район П., к. к. „З. п.“, спирка „Ж.“. В
негова тежест е да установи, че трафопостът е изграден през 1971г., че същия е
предназначен единствено за обслужване на лечебно – оздравителното заведение; че е
налице право на собственост, която е възникнала за държавата; че е конкретния
трафопост е предоставен за стопанисване на лечебно – оздравителното заведение; че с
надлежен акт е осъществено преобразуване на държавното предприятие в чийто баланс
е заприходен трафопоста;че в акта за преобразуване се включва и процесният
трафопост. В негова тежест е да докаже, че средството за търговско измерване, с което
се отчита доставяната ел. енергия е монтирано от страна на „ниско напрежение“, както
и че за процесния период е заплатило на ответника сумата от общо 74172,68 лева. В
тежест на ищеца е да докаже, че стойността на услугата „пренос ниско напрежение“
възлиза на 26775,22 лева за посочения в исковата молба период.
В тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период, ответникът експлоатира
процесния трафопост, като осъществява присъединяване и на други потребители,
отделно от ищеца като такъв. В негова тежест е да установи размера на претенцията си
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. В негова тежест е да докаже, че получената цена
6
за предоставена услуга „пренос ниско напрежение“ е получена на валидно правно
основание, което му дава право да я задържи. В негова тежест е да докаже особения
статут и предназначение с лицензионен режим на ползване на процесния трафопост,
който го прави вещ извън гражданския оборот; че за периода 1974г. – 2005г.
трафопоста е обслужвал и други потребители на ел. енергия, отделно от ищеца; че
мястото на монтиране на средството за търговско измерване, правилно е определено на
място на измерване ел.енергия - по ниско напрежение; В негова тежест е да установи
размера на платения в полза на държавния бюджет ДДС от стойността на получената
от него цена на услугата „пренос ниско напрежение“. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си, че е придобил собствеността върху трафопоста по силата на
давностно владение в продължение на 5 години, а в евентуалност на 10 години, като
установи факти относно приложение института на правната норма – установена
фактическа власт, владение върху вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от
закона форма е била опорочена, респективно спокойно, явно и необезпокоявано
владение с намерение за своене в продължение на 10 годишен период; В негова тежест
е да докаже, че в негова полза е учредено сервитутно право, което му дава право на
безвъзмездно право да ползва вещта; В негова тежест е да докаже възраженията си за
липса на автентичност на оспорения АЧДС № ..../16.09.1999г. досежно подписът
положен в същия от лицето С. Д. Т. в качеството й на актосъставител.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 145, ал.2 ГПК в срок до първото по делото
съдебно заседание да уточни възраженията си и 1) уточни във връзка с годината на
изграждане на трафопоста, като посочи кога счита че същия е изграден. Уточненията
са необходими с оглед допуснатото противоречие в отговора на исковата молба,
доколкото се оспорва, че същия е изграден пред 1971, съответно 1974г., но не се
оспорва, че същият попада под приложното поле на ЗЕ (отм.) от 1948, който е действал
до 30.06.1976г. 2) Да конкретизира възраженията си във връзка с липсата на надлежен
административен акт на Министерски съвет, заповед на министър или други
определени от МС органи за преобразуване на конкретно държавно предприятие и в
частност – „каменодобивен завод“, доколкото в исковата молба се навеждат твърдения
за лечебно – оздравително заведение. 3) Да посочи, към кой момент след изграждане
към трафопоста са присъединени и други потребители, отделно от ищеца.4) Да
посочи дали оспорва, че мястото на което към момента на сезиране на съда с исковата
молба СТИ измерва доставената на ищеца ел.енергия е от към ниво – ниско
напрежение. 5) Указва на ответника да посочи периода за който се позовава на
посоченото в отговора на исковата молба оригинерно придобивно основание –
придобиване по давност с позоваване на добросъвестно владение, съответно периода
на позоваване на недобросъвестно такова. Да посочи кое е онова годно правно
основание, на което се позовава, да посочи неговия праводател или в какво се състои
7
порочния характер на сделката. Във всяка една хипотеза следва да наведе твърдения за
началния момент, в който е завладял процесната вещ, както и да изложи твърдения
към кой момент е настъпил съответния фактически състав на наведеното от него
придобивно основание – добросъвестно, съответно в евентуалност недобросъвестно
владение, в следствие на което за него са възникнали вещни права на собственост.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание с оглед
оспорената от ответника автентичност на АЧДС № ..../16.09.1999г. досежно подписът
положен в същия от лицето С. Д. Т. в качеството й на актосъставител, да посочи дали
ще се ползва от оспорения документ. Указва в случай, че не заяви, че ще се ползва от
документа, то същия ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.
Указва в случай, че ще се ползва от документа, то следва да бъде открито производство
по реда на чл. 193 ГПК, като тежестта за установяване автентичността на оспорения
официален документ следва да бъде разпределена на страната, която я оспорва –
ответникът, на осн. чл. 193, ал.3 ГПК.
НАЗНАЧАВА к.на съдебно – техническа и счетоводна експертиза при
задачи посочени от ищеца в исковата молба:
1. По какъв начин и чрез какви съоръжения е присъединено и захранено
процесното, собствено на ищеца, лечебно заведение, находящо се в гр.
Варна, р-н П., к.к. З. п., спирка „Ж.", с аб. № ....?
2. Къде и на какво напрежение се осъществява търговското мерене на
консумираната в процесния обект електроенергия и същото съобразено ли е
с изискванията на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи и чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия? Ако отговорът на
последния въпрос е отрицателен - къде и на какво напрежение следва да
бъде разположено средството за търговско измерване?
3. Какъв е общият размер на фактурираната и заплатена от ищеца за периода
от 01.10.2017г. до 30.09.2022г. цена за услугата „пренос ниско напрежение"?
4. Какъв е общият размер на дължимата от ищеца за периода от 01.10.2017г.
до 30.09.2022г. цена за услугата „пренос средно напрежение"?
5. Какъв е размерът на разликата между двете суми?
6. Посредством процесния енергиен обект - ТП 691 - ответното дружество
извършвало ли е през периода от 01.10.2017г. до 30.09.2022г. преобразуване
и пренос на електрическа енергия към други потребители, различни от
ищеца и ако да - на кои трети лица и откога?
7. Какъв е общият размер на дължимата от ответника цена за достъп до
процесиите енергиен обект и съоръжения за периода от 01.10.2017г. до
30.09.2022г. съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на цените
за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие
от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ?
ВКЛЮЧВА в задачите към назначената к.на съдебно – техническа и
счетоводна експертиза задачи посочени от ответника в отговора на исковата молба:
1.
8
1. Кога е изграден посоченият в исковата молба енергиен обект и от кого?
2. Установимо ли е кога във времето е осъществено присъединяването на
ищцовото дружество към мрежата към на процесният ТП 691 и към този
момент начина на присъединяване съответствал ли е на приложимата
нормативна уредба.;
3. Как се осъществява транспортирането на ел. енергия през процесният
трафопост до обекта на ищеца и пренася ли се енергия през
разпределителната мрежа на „Е. с." АД?
4. Налице ли са загуби при преноса/преобразуването на електрическата
енергия до точката на мерене на електромерите на обектите на ищеца през
процесния период?
5. Правилни ли са изчисленията на дължимата такса "пренос ниско
напрежение" попроцесните фактури издадени от ответното дружество
съобразно определената цена на КЕВР за периода и методологията на
изчисление на мрежовите услуги?
6. Регистриран ли е бил към процесния период ищецът по ДДС и ползвал ли е
данъчен кредит по издадените само от ответното дружество фактури?
7. Внесен ли е в полза на бюджета заплатеният от ищеца ДДС по процесиите
фактури?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит по допусната к.на съдебно – техническа и
счетоводна експертиза в размер на 800 лева платим по сметка на ВОС, който е платим
поравно (от по 400 лева) от страните в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица по допусната к.ната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза – Н. В. и Г. К..
Да се уведомят вещите лица след представяне на доказателства за заплатен
депозит, като на същите да се укаже да представят заключението си в срока по чл. 199
ГПК.
Задължава страните да окажат съдействие като предоставят достъп при
поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на
оглед на цялата налична счетоводна и търговска документация и достъп за оглед, като
при неизпълнение, установено с декларация на експерта, ще бъде приложена санкция
по чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане събиране на
гласни доказателства след уточнение на фактите досежно периода на
осъществяваното фактическо владение от страната върху веща, които свидетелите ще
установяват.
ДОПУСКА представените с исковата молба от ищеца писмени доказателства до
приемане в съдебно заседание, както и тези представени с отговора на исковата молба
от ответника.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на
спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
9
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на
Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362
както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 2290/2022г. на ВОС за разглеждане
в открито съдебно заседание на 09.03.2023г. от 11.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ответника да се връчи и препис от отговора на исковата молба
от ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10